КОМЕНТАР
Атлантици: НАТО – кауза свята, кауза вечна” – “СССР – БКП – навеки”!
На 1 октомври тази година сайтът “Фактор” (тази саморъчно съставена енциклопедия на психологическата патология) ни бомбардира с едно заглавие, което е еквивалент на това някой да ти опърли с напалм зениците – “Атлантици: НАТО – кауза свята, кауза вечна”. Оставям ви сами да се справите със зъбобола, който предизвиква тази помпозна патетика, но ние сме длъжни да се гмурнем до дъното на това море от лакейска лудост, за да идентифицираме чудовищата, които се крият в дълбините и надават тези шизофренични писъци. Това не е спасителна, а само изследователска мисия, защото, опасявам се, хапчета за такива душевни гърчове все още не са открити, а студените душове ще са безсилни в тази клинична ситуация. Нека заглавието да не ви подвежда. Това не е анализ, а информационен текст, който трябва да ни разкрие в болезнени детайли какво се е случило на проведена у нас конференция: “„УСИЛВАНЕ НА СДЪРЖАЩИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА НАТО: източните съюзни държави и усилията на Алианса за гарантиране на тяхната национална сигурност и отбрана”. Който е издържал докрай заглавието, получава награда на интелектуален стоицизъм.
Това е нещо, което е произведено в паралелно измерение на реалността. Защото само в алтернативен свят нещо, произнесено от Росен Плевнелиев, може да получи определение “ярка визионерска реч”. Да не говорим, че междувременно Плевнелиев реши да запълни пенсионерския си живот и с други мелодраматични участия на подобни конференции. На последната от тях откритият лобист за самолети F-16 (той май работи само това напоследък) разказа култов епизод от престоя си на “Дондуков” 2. Изложение като това изисква музиката на Туин Пийкс, така че смело можете да си я тананикате. Та през 2014 година, докато гледал бТВ (очевидно това е било основното занимание на лицето като президент) Плевнелиев с удивление забелязал, че телевизията излъчвала романтични филми един след друг и репортажи от добре осветения Болшой театър. Тази хибридна атака го разтърсила като електрошок отвътре. По същото време, според него, “Русия извършваше руската окупация в Крим”. И какво прави един български държавен глава като изпадне в потрес, хибридни шокове и интелектуална недостатъчност? Ами много просто – звъннал на американския посланик и го попитал дали не смята, че нещо не е наред. Ето това е връх на демокрацията и независимостта – да звъниш на чужд посланик, за да му поставиш като проблем съдържанието на българските медии. Това, което не ми дава мира, е как точно Плевнелиев си е представял американска реакция в този случай? Подозирам, че е очаквал отряд от сухопътни командоси да щурмуват бТВ, да превземат студиата и да задължат с дуло на автомат M-16 да пуснат цял сезон на “Отчаяни съпруги”, за да може народът да се удиви на кроткото величие на американската демокрация. Американският посланик обаче, в тъжния и психарски разказ на Плевнелиев, вдигнал рамене и му бил казал: “Ами, г-н президент, съжалявам (това беше бившият американски посланик), но Вие знаете много добре, всъщност, шефът на новините пък по bTV се определя от златната акция на г-н Красимир Гергов”. Ще оставим настрани, че това е титанично нарушение на димпломатическия протокол, който строго и неумолимо изисква тези разговори да бъдат запазени в тайна, цялата случка е потресаваща като акт на некрофилия.
Та същият този визионер, влизайки в движението “НАТО-кауза свята, кауза вечна”, пак е съскал на митичната конференция, че изпълнителната власт, медиите, службите, партиите и “част от обществото” се отнасяли твърде пасивно към проявите на хибридна агресия и на 1-ви отдел на ГРУ. След това визионерът е завършил повече от лирично: “Европейският съюз и НАТО са моето семейство”- Ех, подозирам, че това е лоша новина за мадам Деси Банова, която прясно омъжена вече трябва да научи, че живее на съпружески начала в нещо, което можем да наречем евроатлантическа четворка. Но така е в модерните времена, трябва да свикваме. И понеже в този момент рязко ми стана интересно, реших да видя кои са организаторите на това митично събиране. Оказаха се трудни за произнасяне образувания като Атлантическият съвет на България, Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик” и Асоциацията на възпитаниците на Център „Джордж Маршал”–България.
Двете бях чувал, но странното създание Съюз на офицерите от резерва “Атлантик” за първи път се изпречи пред погледа ми. И понеже авторът на текста Васил Данов се оказа представител на организацията, реших да проуча отблизо. Намерих сайта им и видях, че същият този Данов си е направо голяма риба в рамките на сектата. Там бе титулуван като “член на Управителния и съвет и Директор “Връзки с обществеността” (има едно житейско правило – срещнете ли човек, който си изписва длъжността с голяма буква “Директор” – бягайте надалече или стреляйте първи). Зачетох се във визитката му и още в първото изречение попаднах на тлъста и очебийна лъжа. “Капитан I ранг о. з. Васил Данов завършва военна журналистика в гр. Лвов, Западна Украйна”. Вгледах се в потрета му – от там арогантно ме гледаше възрастен човек, който очевидно е бил в студентска възраст някъде в края на социализма. Тоест със сигурност можем да кажем едно – той е завършил военна журналистика не в Лвов, Западна Украйна, а в Лвов, СССР. Уточнението е важно, необходимо и смислено, защото авторът на патетични есета е направил всичко възможно, за да го заличи от своята биография. Не съм наясно важат ли демократичните механизми в тази организация, защото открих изявление на същия този възпитаник на СССР в качеството му на говорител на този съюз още от 2010 година, а дори не съм ровил сериозно, защото и аз имам предел на толерантността пред глупости. Очевидно Съюзът на офицерите от резерва “Атлантик” изпитва сериозни кадрови трудности или хроничен недоимък на свежа кръв.
Верен на идеологическата си закваска обаче, Данов прави вълнуващи пируети в своя текст. Така се оказва, че всеки един от участниците в този ритуал се сдобива с прилагателно. Росен Плевнелиев произнася нещо „визионерско“. Александър Йорданов произнася „ярко и впечатляващо“ слово. Някакъв си Момчил Дойчев пък прави „стойностен“ прочит. Изобщо карамелизираният вкус на определенията спокойно може да ви докара диабет.
В крайна сметка обаче, ако случайният читател докара информацията докрая, той няма да успее да открие почти нищо вечно и свято в изложената доктрина. Всичко се свежда до огромната вина на комунистите и руснаците за положението в България. Няколко пъти съм казвал, но пак ще повторя. От прочетеното имам чувството, че колективната евроатлантическа психиатрия иска всяка година да излизаме от НАТО, за да можем отново и отново да влизаме там, за да доказваме колко сме чисти, святи, непорочни. Какви визионери сме и колко ярки, впечатляващи и стойностни анализи имаме.
Баналната русофобия отдавна е нещо като интелектуален паразит из „части от българското общество“. Но в нейното поднасяне на публиката със сигурност има модел. Тя всеки път се вади на тезгяха, когато вечните и святите го закъсат на политическото поприще и трябва да си заслужат хонорарите с нова порция световни лудости и конспиративни схеми.
Заради това изводите от конференцията просто впечатляват. В дискусия, посветена на НАТО, изведнъж се появяват искания за „дерусификация“ на българския обществен живот и премахването от паметта на хората имената на граф Игнатиев, Радко Димитриев, Владимир Заимов, Никола Вапцаров. Човек да се чуди колко антинатовци е имало в нашата история, че възпитаниците на СССР толкова да им се гневят и да тропат с токчета от ярост. И, разбира се, коя конференция на визионерите може да мине без искането да се премахнат всички исторически паметници. Нима българският дух може да мине някъде без да напише „Локо София“ или някоя трибуквена дума, за да отбележи висшите достижения на изящната ни демократична душевност.
След като се потопих в това токсично блато, се замислих за нещо. Организацията НАТО е основана през 1949 година, тоест тя е на леко циничната възраст от 69 години. Нашите доморасли атлантици или не са наред с математиката или за тях вечност е нещо, което не е навършило дори и един век. Това е половин мигване в исторически план. И дори не е ясно дали, например, през 2355 година НАТО ще е нещо повече от бележка под линия в прашасял учебник по история. Но това очевидно няма никакво значение за русофобската истерия, която тресе визионерите и която те предлагат като оръжие за масово поразяване на мозъчни клетки на политическия пазар.
Не мога да ви обещая, че няма повече да се занимавам с тях. Обезпаразитяването на едно общество е дейност нелицеприятна, гадна и противна, но някой трябва да се заеме да я върши. Така че в следващи текстове ще се опитаме да стигнем до дъното на тази канализация с идеята да видим кои са хората, организациите и лакеите, които толкова много искат техният вик от лудницата да бъде чут и превърнат в закон. В крайна сметка – нека да изтеглим на светло тези екземпляри и да проучим нелепите им църкви и визионерство. Все още има хора, които помнят и знаят кои ни пробутват този боклук като лакомство.
Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.
И ще продължаваме да ги отваряме.
Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.
Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.
Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.
Но затова ние сме тук.
Затова нас не ни е страх.
Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.
Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.
Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.
Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.
Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.
Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.
И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.
Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.
Поздрави,
Павел
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.
Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.
Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.
Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂
Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??
Най-много ме разбива „еничар“.
Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.
А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.
Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?
„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.
РОДИНА и ДОМ не са едно и също.
Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.
България е моята РОДИНА.
Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.
Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.
Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.
Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.
Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.
В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:
„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“
АБЕ, ХОРА.
Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.
Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.
Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂
През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.
Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.
Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:
„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“
Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.
Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.
И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…
Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?
Или ще му кажете:
„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂
Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?
А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:
„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:
„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?
Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.
А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.
Не обещавам винаги да сме съгласни.
Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.
И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.
Урсулите също ще тръгнат
Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.
Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.
Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.
Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.
Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.
Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.
Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.
България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.
Затова този път трябва да пристигнем преди тях.
Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.
Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България
Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.
Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.
Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.
Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.
Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.
Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.
Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:
Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.
Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️
🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон… А именно –...
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори. Ще спре ли войната в Близкия изток...
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА. В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните...
Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите?
Всички комплексирани селяни карат в ляво. Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите? След страхотни дни в Созопол...
Шофьорските изпити зациклиха. Курсисти чакат месеци, губят пари и права
Недоволство сред автоинструкторите в Монтана заради месеци наред забавени практически изпити за шофьорски книжки. Проблемът с липсата на изпитващи продължава...
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на...
🕊️ “Банкетът на лицемерието” приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи “дълбока загриженост”. Тази седмица ООН се събира на критична...
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️ * Едно световно правителство * Една световна централна банка и цифрова валута *...
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Защото Зеленски не съществува в политически вакуум. Властта му се основава на няколко стълба: Ето нейният отговор: Крайнодесни формирования, оборудвани...
Тази лунатичка явно е много отчаяна и е изпаднала в някакво шизофренно състояние
В БРЮКСЕЛ ПОЛОЖЕНИЕТО Е “ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО”! ГЬОБЕЛС СИГУРНО ГЛЕДА ОТ НЯКЪДЕ И ЗАВИЖДА, ЕВРОХУНТАТА ГО НАДМИНА! КРЪВОЛОЧЕЩАТА УРСУЛА...
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
