АНАЛИЗИ

Какви успехи, когато правим политическите прогнози като индианци – лято ли е или зима

Published

8 years ago

25/12/2018

Author

България 10 години не се управлява, властва се над България, анализира той. Според него през 2018 г. окончателно е унищожена надеждата за разбирателство между САЩ и Русия, твърди социологът

Кънчо Стойчев, социолог, в интервю.

– Каква политическа година изпращаме? Коя беше открояващата полемика през 2018-а година? Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през следващата 2019-а година? Въпросите задаваме на социолога Кънчо Стойчев. Господин Стойчев, каква беше годината от политическа гледна точка според вас?
– Не можем да започнем какъвто и да било анализ каква e била годината в България, без да погледнем голямата част, от която сме ние – Европа, какво се случва в Европа и каква беше годината в Европа. И от друга страна без да погледнем и това какво се случва в света, в който се намира Европа, тоест глобалната картина.

И ако започнем от нашия любим континент и съюз, ние виждаме, че това беше една, изпълнена със сблъсъци и проблеми година, която най-точно може да бъде характеризирана със задълбочаваща се криза на представителната демокрация. Не казвам на демокрацията, а именно на този тип представителна демокрация, която откъсва избрания от хората да ги представлява елит, завърта го този елит в олигархични кръгове, съвсем се прекъсва връзката с управляваните, със суверена, който би следвало да задава посоката на развитие, откъдето следват огромни равнища на недоволство и на недоверие. Демокрацията е система, която изцяло се основава върху доверие. Ударът в доверието за демокрацията е удар във фундамента.

Може би е излишно да изброявам за нашите слушатели – и Франция, и Италия, и положението в Германия, та стигаме чак до проблеми, които никога на нашия континент не е имало, да спомена Швеция например. Там се изостря социалното напрежение.

Глобално погледнато отминалата година окончателно унищожи надеждата и знаците преди 12 месеца, че е възможно разбирателство между САЩ и Русия.

Всъщност основният глобален конфликт в момента не е между Щатите и Русия, а между Щатите и Китай. Това са двете истински икономически суперсили, които се съревновават за икономическа доминация.

Знаем – това е свързано и с властовата политическа доминация. Но Русия, бидейки, както често се определя – военен гигант и икономическо джудже именно във военните си измерения взема второто място и се явява изключително важна част от пъзела за пренареждане на глобалния ред.

Да, в криза е не просто и само представителната демокрация по света. В криза е и установеният след Втората световна война глобален ред.

И тази година, за съжаление, ясно показва пътят, към който ще се върви. За съжаление, това ще е път на допълнително напрежение и конфронтация с огромни рискове, струва ми се, не за глобална война, но с огромни рискове за локални една или две войни, които за съжаление ще засегнат и Европа, като потенциалните пунктове на подобно стълкновение, което най-вероятно дори ще бъде и нарочно инициирано с погрешната мисъл, че някой може да спечели от подобен сблъсък.

Двете точки са Косово и Украйна.

Виждаме, че и двете точки са изключително близки до нас.

Сега се връщам на България. Ние не сме изключение от кризата, която е в Европа. Кризата на представителната демокрация е даже може би и по-дълбока в България. Недоверието в управляващите е огромно. Нараства протестният потенциал, който даже в определена степен вече се изяви. И със сигурност през следващата година той рязко ще се изяви този потенциал.

Продължава и сблъсъкът вътре в обществото. Той през годината ми се струва, че стана необратим. Обществото е разделено на няколко части. На политическо равнище виждаме сблъска между управляващите и опозицията, който става все по-непримирим, което не вещае нищо кой знае колко добро, тъй като едно управление със стратегически цели, с дългосрочен характер изисква базово разбирателство. Такова през изминалата година не се постигна. Нещо повече – това, което се задава идната година, е повече сблъсък, а не повече разбирателство.

– А наблюдавате ли все още надпревара между двете водещи партии – ГЕРБ и БСП – или може да говорим за отстъпление?
– Аз не виждам отстъпление. Това, което регистрират повечето колеги социолози и включително нашата изследователска група, е изравняване на потенциалния електорален резултат между ГЕРБ и БСП с отчетлива ерозия на ГЕРБ, а не по линия на ръст на БСП. Ръст няма. При БСП има стабилизация на високо равнище, но едва ли има възможности за ръст, докато при ГЕРБ, както се казва – има възможности за ход надолу.

Да погледнем какво се случва през изминалата година. През изминалата година България не промени своето последно място в Европа и в редица отношения, в редица критерии дори се отдалечи от предишни свои малко по-добри представяния в ключови класации, в ключови сфери.

Тоест в кратък извод България продължава не просто да е последна, но продължава да се отдалечава от това, което наричаме „сърцето на Европа“ – европейските постижения.

– А на какво отдавате това? Защо се случва това, а не вървим напред? Кои бяха грешните ходове?
– Казвал съм го много пъти и пак ще го кажа – страната не се управлява. Тази коалиция, която е на власт, тя властва. Между власт и управлението разликата е от земята до небето.

Властването, взимането на властта, задържането на властта и упражняването на властта е един процес и изисква едни качества, докато управлението на страната изисква съвсем други качества. България вече 10 години не е управлявана, а се властва над България.

Само ще дам един кратък пример. В резултат на властване напредък не може да бъде постигнат в една демократична среда, каквато е европейската. Тази година беше приет за десета поредна година дефицитен бюджет. Как може да се говори за успех или каквото и да било придвижване напред? Защо? Хайде, в първите години на това десетилетие, добре. Но последните няколко години някой може ли да даде смислен отговор защо се планира дефицит?

Нека погледнем ръста на държавния дълг. Тука ни се разказва, че някакъв заем бил връщан и бил намаляван дългът. Как да намалява дългът, като той планово се увеличава? За да знаем защо, тук опозицията е съвършено права, за да може да се планират едни бюджети, които са изкуствено дефицитни, за да може после едни пари да се разпределят извън волята на Народното събрание, тоест извън волята и погледите на обществото.

И ако се насочим вече към следващата година, тя е изборна година.

Със сигурност по закон два пъти ще гласуваме. Твърде вероятно е, да не кажа, че е почти сигурно, че ще бъдат три пъти, тъй като парламентарни предсрочни избори „чукат“ на вратата ни. Искам да разсея една илюзия, че каквото и да било ще бъде решено в резултат на европейските избори в България. Това е една голяма илюзия. Да, някой ще обяви победа. Но на европейски избори победа в България и никъде не може да бъде обявявана. Какво значи? Че едните ще имат 4 евродепутата, а другите ще имат 5, или 6 и 4. Да, но има още 10 места, които България има. Със сигурност нито една партия няма да постигне 8 + места. Никой не го предвижда, нито едва ли е възможно да се случи. По-скоро не е възможно. Тоест ще има един частичен резултат, който някой ще обяви за победа – било БСП, понеже има едно място повече, било ГЕРБ, защото има евродепутатско място повече?

И какво? Това ще успокои българите ли? Това ще даде нов мандат на доверие? По никакъв начин няма да даде нов мандат на доверие. Напротив – при положение, че ГЕРБ, които с всички сили се опитват да додрапат до тези избори, за да регистрират едно място повече, да обявяват някаква гръмка победа и да се опитат да легитимират своето продължаващо участие, вече Господ знае колко години напред, това ще доведе до взрив в обществото.

И всички политически партии трябва много добре да си дадат сметка, че европейските избори не са развръзка на ситуацията в България. Те са допълнителна завръзка на ситуацията.

Чак, когато започнат да мислят по този начин, може би ще достигнат до някакви по-прагматични идеи.

– Господин Стойчев, с приближаването на евроизборите и предстоящите редене на листите, друга много обсъждана тема са отношенията на лидерът на БСП Корнелия Нинова и лидера на ПЕС Сергей Станишев. Като какви ги определяте вие тези отношения между двамата?
– Грешка би било да ги определяме в черно-белите тонове. Тоест само като добро и лошо. Или както имаше едно американско филмче за по-простата публика „Том и Джери“, даже за по-голяма простота единият герой беше бял, другият черен, за да не сбърка някой кой е лошият.

Сложни са тези отношения, защото в тях има и конкурентост, и съперничество, но има и предопределено сътрудничество. Това, че съществува напрежение – това е безспорен факт според мен, че има напрежение в тези отношения. Това по никакъв начин не може еднозначно да се тълкува като негатив. Напротив – според мен това дава огромна сила на БСП, тъй като събужда един много важен дебат вътре в тази партия. Във всички случай прави много по-интересен и продуктивен вътрешнопартийния живот.

А това увлича също така и хората, защото на хората им е писнало да гледат партии, в които доминира лицемерието и всичко на повърхността е идеално и равно, а всъщност всички знаем, че това не е така. Така че аз не мисля, че това е недостатък в случая.

Да, Станишев е силен лидер, доказал се лидер. Човек с наистина огромни международни постижения и принос. Нинова също е изключително силен лидер, което го виждаме. То си личи просто. Тя излъчва сила, енергия и политическа власт. Така че какво лошо? Нищо лошо няма.

– Какво да очакваме от малката коалиция – трите партии, конфликтите помежду им? Дали ще се явят заедно на евроизборите, или не изключвате нови конфигурации?
– Трудно ми е да си представя, че ще се явят заедно на евроизборите, но дори да се явят заедно, което може би ще се стремят да го направят, това няма да им донесе кой знае колко голям плюс, защото те успяха да пропилеят една добра инерция, която бяха натрупали допреди няколко месеца. Допреди големите скандали със Симеонов, с „Атака“ и така нататък. Техният образ и в обществото, и сред техните привърженици вече е разделен, вече не е единен. Така че дори да се явят обединени, това не означава, че те ще отбележат добър резултата. Тъй като нека не забравяме, че европейските избори – бариерата е 6%, а не 4 %.

– Господин Стойчев, кое определяте като кулминацията в политиката през 2018-а година, говорейки си преди малко за развръзка? Кое ще има отражение върху картината през следващата година?
– Това, което ще има най-голямо отражение, е неадекватността на управляващата коалиция. Като че ли те си зариват главата в пясъка и не искат да видят реалните проблеми. Те даже не успяват да сменят наратива.

Ние продължаваме, публиката, да слушаме как някакви барабани свирят някакви тържествени маршове за някакви феноменални успехи. А от друга страна виждаме, че България е не просто на дъното, че България копае дъното. Ето това противоречие, което според мен управляващите не осъзнават в необходимата степен, ще им изиграе най-голямата, щях да кажа шега, ако не бе трагедия.

– А очаквате ли да се промени политическата ситуация?
– Политическата ситуация ще ескалира. Тя няма да ескалира и веднага да премине в някакви цветя и рози. Очаквам по-скоро напрегнати времена. За мен няма съмнение, че България ще премине през криза. И колкото по-бързо и организирано го направим, толкова по-добре, защото вторият вариант е да преминем през една дълга и неорганизирана криза, която винаги завършва с неизвестен резултат.

– Какъв тип политически перспективи са необходими, за да се случи това?
– Не разбирам смисъла на „политическа перспектива“. Може би имате предвид политически ходове. Ако са политически ходове, аз мисля, че тези политически ходове ще бъдат в крайна сметка продиктувани от волята на избирателя. И всъщност в негови ръце, както винаги, е и ключовата завръзка. Тъй като виждаме една нарастваща инфлация, едно драстично задълбочаване на неравенствата в страната и то неравенства на ниско равнище, защото неравенства има и в Германия, но равнищата на неравенства в Германия са други. То ще се стигне до изразяване на недоволство по един доста по-убедителен начин, тъй знаем, че зимните месеци изпразват семейния бюджет. И фактът, че ние вече 28 години правим политически прогнози по това време на база на климатични особености, тоест дали е пролет, лято, есен, зима, показва една огромна неразвитост на страната.

И за успехи не може да става дума, ако ние продължаваме като индианци да сме зависими дали е пролет, лято, есен, зима. Напредналите нации, нациите, към които се стремим и континентът, на който живеем, по никакъв начин не си определят съдбата в зависимост от сезона. Нашата съдба все още зависи от сезона. Това само по себе си е показателно.

– А кой се открои като силен политически играч през изминалата година?
– Кой е политическият играч през изминалата година? Аз бих споменал двама души.

Безспорно президентът Радев в рамките на пълномощията му не взема като че ли позиция на наблюдател, взе доста активна позиция.

Същевременно трябва да отдадем дължимото и на борбеността на Корнелия Нинова. Тежка година за нея, но ние видяхме независимо дали я харесваме, или не я харесваме, или кой я харесва, или не я харесва, вие питате за политически качества. Видяхме отчетливи политически качества и успех в една линия, която тя налага. Правилна или неправилно, също не коментирам, но категорично е политически успех.

– Що се отнася до президента, как намирате неговата идея и инициатива да организира дискусия миналата седмица на тема „Избори“, „Прозрачни избори“?
– Напълно легитимно, колкото и да се опитват управляващите да твърдят обратното. Той ги удари в сърцето, даже не намериха сили да отидат. Единственото, за което намериха сили, е да кажат: „Той няма право да говори“.

Всеки български гражданин има право да обсъжда избирателната система, камо ли президентът, който олицетворява нацията. Българското общество в момента е страшно възбудено на тема честност на изборите, изборни механизми, начин на гласуване. И това, че управляващите казаха: „Не му е там времето и мястото. Времето и мястото му е в парламента“ е тежък автогол. Хората отдавна в България нямат доверие в този парламент, в този тип парламент, в този тип представителна демокрация.

И президентът напипва този пулс, поставяйки на обсъждане въпроси като как гласуваме, по каква система, кого избираме, защо го избираме и така нататък. Това са напълно легитимни въпроси. Даже бих казал – това са съдбоносните въпроси. И фактът, че управляващите бягат от съдбоносните въпроси, виждаме какво се случи с машинното гласуване. Там няма никакъв риск, за разлика от електронното гласуване, тъй като машинното гласуване не може да бъде манипулирано. То е и евтино. Като техническо решение е доста евтино. И фактът, че се отказват, сериозно ще постави под съмнение легитимността на следващите избори.

– Господин Стойчев, финални думи. Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през 2019 година?
– Икономика, икономика, икономика. Бизнес средата в страната се влошава. Някак си ни се казва съвършено погрешно, защото тези управляващи май са убедени, че нещо те раздават някакви пари, че нещо те правят. Трябва ясно да знаем всички и да помним, че всички пари, които харчи правителството – дали увеличава, намалява заплати, пенсии – всичко това са наши пари. Това са пари, които са изработени от трудещите се, заетите хора и от българския бизнес, защото ние живеем в 90% частна икономическа среда, капиталистическа икономическа среда.

Именно тези условия са влошаващи се. Те са отвратителни. Не говоря само за корупцията. Говоря за административния произвол, говоря за монополизирането, липса на борба с монополите, картелизиране, което не само ограбва българския гражданин, но и убива възможността за българско производство. И винаги повтарям едно и също – няма и не може да има държава, няма такава държава на света, която да не почива върху собствено производство. Да, има едно-две изключения държави и банки, но те са плод на международно споразумение от типа на Монако, Лихтенщайн и така нататък. Ние естествено не можем да бъдем такава държава.

Успехът ни като българи и успехът ни като държава изисква успех и на българското производство, каквото и да е то. Българската държава не се грижи за това производство. Не само, че не се грижи, а и пречи. Така че, ако просто престане да пречи, това вече би било голяма победа.

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

25/08/2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

24/08/2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

23/08/2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ