Може ли бившият министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Андрей Гюров Емил Дечев да бъде следващия главен прокурор? Няма законови пречки той да бъде избран за обвинител номер едно. А такава агитация вече тече в социалните мрежи.

По професия Емил Дечев е дългогодишен съдия. Все пак българското законодателство не изисква кандидатът за главен прокурор задължително да е бил прокурор. Той трябва да има най-малко 12 години юридически стаж. Като съдия с богат опит и бивш заместник-министър на правосъдието, Емил Дечев покрива това изискване. Юридическият стаж може да бъде придобит и като съдия, следовател, адвокат или преподавател по право.

Законодателството ни изисква и високи морални качества на кандидатите за главен прокурор.
Всъщност процедурата по избор много зависи от Висшия съдебен съвет (ВСС). Ето защо следващият му състав ще е ключов именно за този избор. По право правосъдният министър може да номинира кандидат. Право да номинират имат минимум една пета от членовете на съответната колегия на ВСС. Изборът се осъществява чрез тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, който е получил мнозинство от поне 13 гласа от членовете на ВСС.

Емил Дечев е роден на 5 май 1970 г. в Плевен. Завършва “Право” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1996 г. Година по-късно започва работа като следовател в Столичната следствена служба. По-късно специализира “Право” на Европейския съюз в престижния университет в Нанси, Франция. Работил е дълги години като съдия в Софийски градски съд и Софийски районен съд.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Днес, вече съдия Дани Каназирева, бидейки част от тричленния състав по делото срещу референдума за завода за барут и боеприпаси в Карлово, спря “организираната престъпност” в лицето на сдружение Родолюбци за Карлово и близо 10000 жители на общината, отменяйки решението за неговото провеждане.

Но за гражданите на Карлово това решение звучи болезнено различно. Защото точно народът, в чието име се произнася съдът, беше лишен от възможността да каже своето мнение. Народът, който бе обявен за своеобразна “организирана престъпна група”, защото искаше да бъде питан иска ли завод на територия си, или не…

А същевременно истинската организирана престъпност бе оставена намира, за да не “настане хаос”.

Корумпираната Каназирева прие, че поставените въпроси излизат извън компетентността на местното самоуправление, че засягат националната сигурност, отбраната и специални държавни режими. С други думи, юридическият език превърна местния обществен страх в „недопустим предмет“. Гражданите искаха да бъдат чути, а получиха отговор, че темата вече е изнесена над тях. Че техните вече бивши управляващи знаят по-добре кое е в интерес на държавата и националната сигурност, и че от местно значение е само техният глас на местни избори.

Запомнете това, защото същите тези ще ви напомнят след година как вие сте “всичко за тях” и че биха направили и невъзможното, за да ви служат…

В името на народа не означава вместо народа. И народа рано или късно ще каже тежката си дума!

Имуществото на магистратите: имоти за 1 млрд. евро – по 1,9 апартамента на човек и по поне една къща.

Апартаменти, купени с лични средства, поне една къща, земеделски земи и все по-скъпи автомобили.

Така изглежда имущественото състояние на магистратите у нас, показва анализ на Български институт за правни инициативи.

Анализът обхваща декларациите, които съдии, прокурори и следователи подават към Инспектората на Висшия съдебен съвет и е за периода 2016 г.-2025 г., като са разгледани данни за 4162 магистрати.

В обработения масив са идентифицирани над 20 000 недвижими имота и над 7000 моторни превозни средства, декларирани като притежавани или придобити от магистрати. Общият брой разгледани декларации е 9297.

Следва да се уточни, че макар анализираните декларации да са подадени в периода 2016–2025 г., част от декларираните активи са придобити преди този период. Това превръща изследването в една от най-мащабните граждански обработки на публична информация за имущественото състояние на магистратите в България.

Апартаментите са най-разпространеният вид имот сред магистратите. 76% от тях притежават поне един апартамент, а средният брой апартаменти на магистрат е 1,9. 38% от магистратите имат повече от 1 апартамент, като 3,6% притежават пет или повече апартамента.

По отношение на къщите, 37% от магистратите разполагат с поне една къща, а средният им брой е 1,5. Над една трета – 36,6% имат повече от една къща. 38% от магистратите притежават поне земеделски земи, като средния брой достига 3,3 имота на собственик. Следва да се има предвид, че в тази категория попадат различни видове земеделски имоти – ниви, градини и множество разпокъсани парцели с различна площ.

Разпределението на притежаваните имоти показва, че най-голям дял заемат апартаментите – 27% от всички декларирани имоти на магистратите. Следват нивите с 23%.

Най-голям дял от апартаментите, притежавани от магистратите, се намират в София – 38% от декларираните имоти. На второ място са други областни градове – 24%.

Стойност

Средната стойност на един апартамент по текущи цени възлиза на 178 649 евро, като общата стойност на всички декларирани апартаменти по текущи цени достига 1 062 508 483 евро.

Общата жилищна площ на тези апартаменти е 526 555 кв. м, при средна площ от 86 кв. м на апартамент.

Основните начини, по които магистратите са придобили декларираните от тях имоти са наследство и покупко-продажба. Най-голям дял имат наследените имоти – 43% от всички декларирани имоти. Почти равен е делът и на имотите, придобити чрез покупко-продажба – 40%. Даренията представляват 11% от всички декларирани случаи на придобиване, докато делбата има относително ограничен дял – 3%.

Наблюдават се съществени различия в начина на придобиване на апартаменти и къщи от магистратите. При апартаментите преобладават покупко-продажбите – 59%. Наследяването заема второ място с 26%, следвано от дарението – 11%.

Произход на средствата

Интерес представлява и анализът на произхода на средствата при покупкопродажба на имоти. При 63% от закупените имоти са използвани лични средства, а при 41% – банкови кредити. В отделни случаи са използвани и средства от дарения, наследства или продажба на друга собственост.

45% от имотите са придобити изцяло с лични средства, 25% – изцяло с кредит, а при 11% е използвана комбинация от кредит и лични средства.

По-нови и по-скъпи автомобили

Наблюдава се тенденция след 2021–2022 г. магистратите да придобиват по-скъпи и по-нови автомобили, отчитат още от БИПИ.

Най-често притежаваните марки автомобили са Toyota, Volkswagen, Mercedes, Opel и Honda, което до голяма степен съответства на структурата на автомобилния парк в страната като цяло.

В обобщение, анализът очертава цялостна картина на имущественото състояние на българските магистрати, която в значителна степен следва общите социалноикономически тенденции в страната.

Наред с преобладаващия модел на стандартна имуществена обезпеченост, изследването откроява и отделни случаи на значителна концентрация на собственост, които представляват интерес от гледна точка на бъдещи задълбочени анализи и институционален контрол.

“Поводът за настоящия анализ не е търсене на сензация, нито внушение за индивидуални нарушения. Данните сами по себе си не доказват незаконно забогатяване, корупция или злоупотреба със служебно положение. Те обаче дават необходимата основа за информиран обществен и институционален разговор. Особено, когато съдебната власт разполага с висока степен на независимост, прозрачността относно имущественото състояние на нейните представители е ключова предпоставка за доверие, отчетност и почтеност”, посочват още от БИПИ.

И отправят редица препоръки към работата на ИВСС, който, както е известно, е с отдавна изтекъл мандат – дори над този на самия ВСС.

“Инспекторатът не успява да отговори на очакванията да се превърне в гарант за прозрачност и чистота в съдебната система” – е заключението.

фактическата слабост на институционалния контрол върху имуществените декларации на магистратите. Когато публичната информация съществува, но е трудна за обработка, разпръсната е в неудобни формати и не се използва активно за системен анализ, прозрачността остава формална.