КОМЕНТАР
„Мероприятия” бяха подготвени с целия ресурс на тоталитарната криминално-административна машина
Николай Банев, който е в ареста заедно със съпругата си, публикува изявление в официалния си профил във фейсбук.
Преди време той се оплака от лошите условия зад решетките. Този път Банев отправи коледно поздравление от следствения арест, пише Блиц.
Банев пише, че празниците за неговото семейство ще са тъмни и античовешки. Трябва да се отбележи обаче, че въпреки всичко арестантът явно има достъп до интернет, след като е успял да публикува съобщението си. Ето какво още пише той без редакторска намеса:
Коледно поздравление от следствения арест
на председателя на Евразийски клуб България (ЕКБ) – Николай Йорданов Банев.
Уважаеми членове на ЕКБ!
Приятели!
Мили наши сънародници в България и извън нея!
В навечерието сме на светлите и самарянски коледни и новогодишни празници. За мен и моето голямо семейство, особено за захвърлената в ареста Евгения Банева – моята съпруга и трите ни малки деца, празниците ще са тъмни и античовешки. С решетки, вместо гирлянди, които ни разделят един от друг. Без топлината и уюта на приказната Коледа!
Едва ли щях да ви поздравя по този тъжен начин точно сега – в краткото щастливо време за всеки от вас, ако не ви познавах лично или опосредствано чрез идеалите, които споделяме – ако не познавах българската народопсихология в дълбочина.
Нямаше да се опитам да ви заинтригувам точно сега с моята позиция, ако не познавах процесите на ерозията в българското общество. Нямаше да продължавам да се боря, ако не бях вникнал в причините за неравностойността на бита, стандарта, демократичността, толерантността, свободата на българските граждани.
От заключеното пространство-време, време-пространство на следствения арест все пак тая надежда, че свободния не арестуван лъч на изстраданата ни позиция:
– Ще възрадва приятелите на искреността;
– Ще освети част от тъмата, заобиколила коледните кротки светлинки;
– Ще разсъни някои от дремещите;
– Ще разгневи и разлюти предпразнично слугите на тъмата;
– Ще освети поне за миг колониите прилепи изсмукващи светлика на животворната истина.
И така, скъпи мои приятели, бях ви поизоставил във времето на личната ми война с мутрите. Продължителна, неуспешна до този момент, отвратителна в своята зла последователност хибридна война. Не исках да ви намесвам, не исках да ви превръщам в поредни жертви на войната срещу мен и ценностите, които изповядвам публично.
Да припомним на по-младите и новите наши последователи, защо моите политически и икономически врагове стигнаха до фашистки методи за неутрализиране на опасните за режима на мутрите съпротивляващи се непослушници. Защо дори най-елементарните на пръв поглед „мероприятия” срещу мен, семейството и съратниците ми бяха подготвени с целия ресурс на тоталитарната криминално-административна машина.
I. Николай Банев от 1988 г. следва и проповядва позициите на безусловния плурализъм. На публичността и гласността на всички управленски решения. На приоритета на българските икономически и политически интереси пред налаганите външни модели и стратегии. Още преди тридесет години Банев беше изгонен от централния комитет на младежката организация на управляващата БКП, като непослушен, позволяващ си критика на постулати и решения, не достатъчно надежден политически функционер.
II. През цялата последователна, единствено в отрицанието си на всичко постигнато, от т.н. „народна власт”, история на „прехода към демокрация и пазарна икономика”, Николай Банев публично и с икономическата си и управленска дейност, защитаваше позициите за дългосрочна плановост в развитието на държавата и нейната икономика.
Плановост, отчитаща и анализираща природните, инфраструктурните, енергийните ресурси на България; равнището и развитието на нейните трудови ресурси и образователно квалификационни възможности.
Нито едно от предложенията на Николай Банев – в резултат на огромен практически опит и синтезирана аналитика не бе прието на равнище управление на икономическите системи и трудовите ресурси в национален мащаб.
Нещо повече. Системата, която Николай Банев създаде и развиваше бе анатемосвана от враговете на българската икономика като „комунистическа”, „неблагонадеждна”, „антизападна” и с прочие подобни квалификации и отрицания от времето на „студената война”.
Сценаристите на Паричния съвет (Валутния борд); на зависимостта на БНБ и българските банки от чужди ментори; на безгръбначното ни и всичко приемащо допълзяване до НАТО и ЕС; Кръга на евроатлантическите марионетки отлъчиха публично и без право на индулгенция Николай Банев и подобните нему и поведоха хибридна, безпощадна война за тяхното пълно и безвъзвратно унищожение. Изградиха и затвърдиха, чрез открито нарушаващите антимонополното законодателство, консолидирани антибългарски медии, обществен имидж на Николай Банев и подобните нему, като „червени” олигарси, „назначени” капиталисти, „грабители” на народното богатство, „унищожители на заводи”, „перящи престъпни капитали”; „организирани престъпници”, „гаврещи се с и уволняващи хиляди работници”… и прочие, и прочие лъжи и безобразни измислици.
III. Изградили армия от роболепни чиновници, неспособни да се препитават с друго, освен с изпълнение на инструкции и заповеди. Припознали репресията, като перфектната юзда за „чужди и свои”, ГЕРБ и хамелеоните на прехода около тях, окончателно затвърдиха господството на чуждите интереси в българската икономика и политика. „Мероприятията”, които бяха проведени още по време на управлението на т.н. „тройна коалиция”, разчистиха моралните останки по пътя на грубите „законово-поправъчни” и „административна” репреватизация; кражби и унищожение на бизнеси; „печелене на обществени поръчки” и на евро проекти.
За кого е тайна, че хиляди иновации, хиляди интересни и значими проекти невидяха и не виждат бял свят, защото тяхното „ноу-хау” се открадва безсрамно дни след тяхното представяне в някой „прозрачен” и „публичен” конкурс?
За кого е тайна, че мутрите унищожиха независимият български бизнес, че душат „стартъпите” в зародиш и позволяват само на избрани чужди инвеститори да инвестират в България? За кого е тайна, че репресивната машина работи със софтуер написан от евроатлантическите циници.
За първи път имам възможност в ареста да гледам телевизия толкова дълго време – по 15-16 часа на денонощие. Потресен съм от схематичността, унификацията и лоялността на медиите към подаваната им от властите информация. Дори критиката на свободните и пиперливи в миналото журналисти е някак си приглушена, предпазлива, витиевата.
Тъжно е в страна с толкова опитни, образовани и умни журналисти да се преповтарят многократно „новини”, създадени преимуществено от властите и техните чужди началници. Тъжно е, когато силата на научния, на професионалния, на експертния анализ е преборвана перманентно на медийния тепих от първобитното сумтене и буботене на неграмотните, на първосигналните ни онбашии.
Олицетворението на българските права и свободи, вездесъщият Ахмед предупреди „политическия елит”:
„Има опасност от маргинализация и най-вече опасност масите да направят улична възстановка по Зола, без да са го чели. А това е особено опасно за „елита”, довел улицата до мизансцена на „Вертеп” и „Жерминал”.
Боже опази!
Че тогава улицата „няма да бръсне” ни турци, ни цигани, ни емигранти, ни европейци, ни „нарядни хрантутници”.
Не може да се отрече, че Доган познава подводните течения в обществото. И че „грабежа” на шепата хвърлени в арестите „олигарси” няма да е достатъчното оправдание за мизерията, корупцията и престъпността, сред която се опитват да оцеляват масите.
От истината не се бяга. Тя рано или късно се възправя – гола, обляна в чиста светлина, незатъмнима.
Пиша тези редове на коляно – в по-мизерни условия и от циганските гета, до които по време на „успешното” евро председателство не можаха да се дотътрузят Юнкер и останалите полуинфантилни началници на нашите „европредседателствуващи”. Не можех да повярвам на очите си от моята „европейска” килия, че телевизиите по време на финалните акорди на смешното министерство за доставка на памперси и транквиланти в хотели, като тези на издирваните с Интерпол Арабаджиеви, се занимаваха с безоблачното парламентарно бъдеще на пращящата от здраве екс-министърка. Без капка анализ, без капка изводи, дори без капка гръмки обещания за очакваните ползи от невероятно успешното ни европредседателство.
Приятели, огромни извинения! Забравих, че Коледа е пред прага на нашата бедна, но горда държава. Държава със здрави и непристъпни граници. Държава, през която и Дядо Коледа ще трябва да премине транзит, защото я е поспрял да почине някъде, я е останал без шейната си или е останал в някой следствен арест за превоз на контрабандни подаръци и с още куб обвинения свързани с наличието на евентуална престъпна група от поръчители, производители и съучастници в превоза и доставката на подаръците. Но да се надяваме, че Дядо Коледа е по-опитен от нашите апаши и прокурори и че ще може ловко да си свърши работата и да се измъкне невредим от извън шенгенското европейско пространство. Простете ми за иронията за добрия старец. Едва ли чакащите го с нетърпение ще я одобрят. Но нека да си имаме (особено чакащите го) едно на ум. Защото в свободна и правова държава като нашата никой не е над закона. А законът важи и за Дядо Коледа!
Аз, като ваш приятел, „нарушил закона” по седем обвинения, според една следователка и двама наблюдаващи прокурори, събрали с рекорд за Гинес, за цял месец, 123 тома плява. Както знаете, се изтягам в ареста и не си лъзгам шейната по Коледа. Е вярно е, че и аз съм заръчал желанията си на дядо Коледа, но дори на него ще му е трудно да ги изпълни тази Коледа. Както трудно ще му е да изпълни желанията на няколко милиона чакащи го българи.
Но нека да бъдем оптимисти, скъпи мои приятели!
Идва Коледа!
С нея отново се възраждат мечтите!
Мечтите не са като желанията! Тях никой не може да ни отнеме!
Весела Коледа!
Николай Банев
КОМЕНТАР
Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.
Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.
И ще продължаваме да ги отваряме.
Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.
Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.
Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.
Затова нас не ни е страх.
Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.
Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.
Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.
Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.
Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.
Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.
И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.
Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.
Поздрави,
Павел
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂
Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.
Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.
Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.
Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂
Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.
Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.
А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.
Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?
„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.
РОДИНА и ДОМ не са едно и също.
Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.
България е моята РОДИНА.
Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.
Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.
Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.
Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.
Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.
В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:
„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“
АБЕ, ХОРА.
Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.
Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.
Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂
През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.
Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.
Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:
„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“
Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.
Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.
И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…
Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?
Или ще му кажете:
„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂
Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?
А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:
„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:
„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?
Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.
А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.
Не обещавам винаги да сме съгласни.
Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.
Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.
И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.
Урсулите също ще тръгнат
Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.
Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.
Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.
Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.
Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.
Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.
България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.
Затова този път трябва да пристигнем преди тях.
Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.
Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България
Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.
Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.
Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.
Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.
Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.
Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.
Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:
Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.
Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







