КОМЕНТАР

Шедьоври на речта и клиничната психиатрия

Published

8 years ago

07/01/2019

Author

Отскоро поради недостиг на качествени забавления освен Вавилонската кула в Пловдив, следя страницата на Премиера-Слънце, като отбелязвам със съжаление, че досега съм пропускала истински шедьоври на речта и клиничната психиатрия. Най-вече от феновете му, които с оцъклен поглед и пяна на уста защитават като Матросов Главната Мутра на Републиката от здравия разум на народа.

Много пъти съм се замисляла за една група хора, които винаги присъстват в българското общество, аз си ги наричам келепир-номади или партийни зомбита. Характерни с фанатизъм, скудоумие и злоба към всеки инакомислещ, та дори и към всеки мислещ.

Не е характерно само за феновете на гербавите, макар и в последните години само те да се забелязват от горната категория. В началото на прехода фанатизмът и партийната вярност взеха в жертва ум и разум на много хора. И изстъпленията на промитите мозъци бяха от вид, който би накарал всеки психиатър да се замисли за необходимостта от спешна намеса. Тук визирам не само скачането като маймуни по площадите, но и самото извращаване на мисленето. Като най-голям куриоз си спомням една иначе обикновена женица, член на СДС, която беше омъжена за партиен секретар от БСП . По принцип кротка женица. Която в един момент изтрещя тотално, при което на партийни събрания изказваше вярност към СДС, съответно агресивно нападене на всеки от БСП и най-вече – публично заяви, че понеже й е партиен враг, е изгонила мъжа си да спи на дивана и повече не му разрешавала да се доближава до нея. Защото бил комунист. Явно това, че бяха от 30 години заедно и имаха две деца, не минаваше дори през остатъците от мозък на женицата. Дори искаше да ходим да проверяваме дали спи с мъжа си.

В последствие се нагледах на много подобни примери. Хора, уж разумни, в момента, в който станат фенове или членове на някоя партия, мозъчните им клетки окончателно загиват, а поведението им започва да наподобява това на зомбитата . Никаква мисъл извън поръчаното от Вожда /който и да е той/, никакво допускане, че може да не е прав, никакво виждане на действителността.

По какъв начин нормален човек става партийно зомби, винаги е било загадка за мен, защото колкото и да съм била привързана към някоя идея, винаги и за всичко съм подлагала решенията и действията на съмнения, за да се убедя в правилността им. Но за партийните зомбита е характерно, че фанатизирано вярват само и единствено на ушите си, но никога на очите си.

Част от тях са на хранилката, заобиколени от себеподобни зомбита – най-често в администрацията. Още по-голяма част са хора, които са оскъдни откъм качества и ум и приемат достъпът си до държавната хранилка като личен подвиг, който трябва да се защитава с нокти и зъби и най-вече – с липса на здрав разум.

А най-лошото е, че това е тази част от народа, която не е особено интелектуално надарена, изникнала от калта и самоповярвала си. Присъединяването към силните на деня, дава на нещастните им души усещането, че не са пълен и тотален личен провал, че представляват нещо, че някой им обръща внимание. Дори не е само ГЕРБ, подобни имаше и в СДС, и в НДСВ, БСП, Атака и прочие партии, които са имали шанса да са във властта. Интересното е, че със загубата на властта, обикновено партийните зомбита рЕзко изтрезняват и започват отново да се оглеждат за подходящ донор на самочувствие.

Характерно за партийните зомбита е злобата, която пръскат навсякъде. Те са част от стадото, но се опитват да се изкарат овчарски кучета, без да разбират, че съдбата на стадото е и тяхна съдба. И никой няма да ги пожали, тъй като трапезата вече е разпределена. Те са само инструмент, с който управляващата партия да манипулира и да пази властта си. Но в интелектуалната си нищета, те това не го разбират.

Мисленето е луксозно качество, не всеки може да си позволи да го има. А фанатизмът се намества там, където липсва разума.

Винаги съм се питала какво кара хора, уж нормални, да изтрещяват дотолкова, че да загубят всякакъв срам и липса на уважение към другите. Загледайте се в коментарите на гербавите фенове например. Елементарно, агресивно и най-вече – лишено от аргументи и разум. На принципа: „Щото така!”. Иделна почва за популисткото и лишено от логика говорене на Боку-Слънцето. Той има нужда от зомбираната тълпа, която да крещи : „Осанна”, защото и той като тях търси самоутърждаването само във възхищението от другите и това да си част от управляващата тълпа.

Това, че лидерът е мутра и прилича на деградирал мафиот, неизкласил дори осми клас, не ги спира. Не ги спира и мисленето и говоренето му, които предизвикват душевни гърчове в мислещите хора. Напротив, те се опияняват от това, защото считат агресията и самохвалството за признак на сила, а не на скудоумие.

Не мисля, че това има лечение. Дори ГЕРБ да паднат от власт, тези, зомбираните, ще си потърсят друга управляваща партия, която да защитават със същия хъс и злоба, за да се чувстват като част от победителите. А са овце, просто овце и то – по-големи от всички останали. Защото дори не мислят, докато реалността се стоварва в живота им.

Няма смисъл да се хаби енергия да се говори с тях или да се убеждават. Може да убедиш мислещ човек, но не и фанатик. Който намира основание на самочувствието си само в принадлежността към победителите. Затова и подминавайте. Нелечимо е…..

Елена Гунчева

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

27/08/2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

26/08/2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

23/08/2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ