ПАРИ
„Бял роб в медия“
Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за творчески допир до други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Възможно ли е у нас да бъде осъден журналист, защото се е възпротивил на вътрешната цензура в медията, в която работи?
Може!
Мартин Карбовски е нагледен пример за това.
Историята е достойна за трилър.
През август 2010 година той сключва договор с „ТЕЛЕМАН“ ЕООД/ Нова телевизия за подготовка, създаване и заснемане на седмичното предаване с работно заглавие „Конферентна връзка“. Излъчването му е всяка събота от 16.00 часа с продължителност 120 минути
Карбовски е автор на предаването, за което получава възнаграждение в размер на 350 лева за всяко седмично издание.
Договорът е железен по отношение на съгласуваност, поведение и отношение към сродни медии.
За всяко неизпълнение на многобройните клаузи, които превръщат Автора почти като роб на Продуцента, неустойката е 2 000 лева.
Ако пък по някакви причини, извън болест, бедствие или война, Авторът не успее да предаде брой на предаването, неустойката е 20 000 лева. Градацията на финансовите наказания завършва с клаузата – „ако Авторът прекрати договора предсрочно или наруши изискването за недопускане на творчески допир с други медии, неустойката е в размер на 300 000 (триста хиляди) лева за всяко нарушение!“
Няма грешка – плащащ 300 000 лева неустойка по договор, който ти осигурява заплата от 350 лева!
(притежаваме копие от договора – б.а.)
Пренебрегнал несъзамера на наказанието спрямо заплащането, Карбовски се колебае, но от Нова телевизия му казват, че те ще станат гарант по този договор, защото имат реципрочни договори – такава била практиката.
И Карбовски подписва.
Предаването се завърта на екран. Първите една-две години всичко е о’кей.
Постепенно обаче Продуцентите започват да се месят повече от допустимото в работата на автора. Отначало Карбовски приема добронамерено „забележките“, докато вмешателстовото не се превръща в открита цензура, която би взривила всеки журналист, който държи на позицията си, независимо дали се харесва или не. А Карбовски е точно такъв и затова е рейтингов.
„През 2012-2013 година отношенията автор-продуцент започнаха да се развиват по начин, различен от журналистическите стандарти“, разказва пестеливо Карбовски, без да влиза в подробности, заради „прангите“ в договора.
Продуцентите започнали да му редят гостите, да му казват: „този може, онзи-не“. Отначало той се бунтува: „Така не може да се работи!“ – „Не, така ще се работи!“, нареждат му продуцентите. Стигат до абсурда да му посочват дори „забранени“ теми, да му редят предаването.
Идва и „капката“, след която той скъсва договора, отказва да прави политическо предаване в Нова тв и през 2013 си взима шапката и напуска.
Да, ама договорът е железен. И не е един, а три – с неустойки всеки по 300 000 лева.
Това е омагьосаният кръг, в който ако влязат, журналистите се оказват принуждавани да се съобразяват с политики, с практики на работа, които не одобряват, но са длъжни да следват. А ако решат да надигнат глава – следват непосилните последствия от тези договори.
Вероятно Карбовски не е единственият случай на „бял роб в медия“, който в един момент се изправя пред огромното изпитание да откупи свободата си като физическо лице и да плати, заради нежеланието си да се съобразява с порядки, несъвместими с журналистическите норми.
Продуцентите на предаването завеждат дело срещу Непокорника с мълчаливата подкрепа на Нова тв.
Искът срещу Карбовски е на стойност повече от един милион лева – 600 000 (шестотин хиляди) евро!
На предпоследна инстанция адвокатите успяват да се преборят и съдът намалява тази сума на 310 000 лева.
Кой обикновен журналист обаче ги има? Никой!
Съдът не държи сметка за това. Нито за „веригите“, които това решение слага върху един представител на свободата на словото.
Впечатляващо е, че неустойките по трите договора са хиляда пъти по-големи от заплащането на журналиста. Съдът обаче не се съобразява с идеята за прекомерност и нищожност на тези неустойки, които противоречат на всяка логика и на добрите практики.
След съдебното решение имуществото и банковите сметки на Карбовски са запорирани.
Така минават пет години.
В които той успява да се държи на крака, продължава да бъде журналист с позиция и да не занимава никого със съдебните си дела.
Продуцентите обаче явно разполагат със силни адвокати и неограничени средства и не спират да гонят „жертвата“ си, а телевизията отдавна се е отметнала от обещанието си за „гарант по договора“.
През декември 2018 година съдът постановява оглед на негов имот с цел продажбата му на търг.
Малко по-късно търгът е спрян. Карбовски тегли заем и внася като депозит част от присъдената му дума, за да освободи апартамента си.
Тормозът обаче не спира.
С настървение, достойно за нравите в джунглата, ЧСИ продължава да запорира жилището му, въпреки депозита, с което блокира развитието на процеса.
И делото е върнато в изходната си фаза. Първоинстанционният съд чрез различни процедурни хватки не взима решение по запорираните имоти.
И сагата продължава
В момента и трите дела са на последна инстанция и всички зависи от ВКС.
Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват.
И докато се мълчи, ще има дела за по 300 000 лева срещу осмелилите се да се противопоставят на това „убийство“ на журналистиката.
Каквито и да са причините за решението на Карбовски, той има право да напусне която и да е медия и да му бъде присъдена неустойка, съотнесена към заплащането му. Нормалната практика е неустойките да бъдат в рамките на едно предаване, на две, на три най-много. Но 1000 пъти е невиждано по размер наказание за такова „провинение“. Карбовски нито е убил, нито е откраднал, нито е продал Родината.
Той просто е отстоявал позицията си на журналист- да пише и да говори свободно!
…
Казусът „Карбовски“ тепърва ще има своето развитие. От него ще се поинтересуват и в Страсбург. След като случаят се раздуха, ще е любопитно да разберем какво ли място ще ни отредят догодина в класацията за свободата на словото.
Какво да правиш в такъв момент?! Ами откачаш, грабваш автомата и ги чалкаш наред! После нека те изкарат изперкал вследствие натиска и тормоза!
Шибана мафия!
———————————————
“…Няма журналист, който може да издържи на този натиск. И да продължи да работи!
Този казус не е частен случай! Той осветлява един огромен проблем в българските медии – вътрешната цензура, диктата на продуцентите и принуждаването на журналистите да се съобразяват с практики, които не харесват….”
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







