СКАНДАЛ
Как с поправки в закона запушват устата на медиите заради лични данни
Банкерката Петя Славова на снимка на публично място, изпотена под мишниците, става повод да бъде глобен вестник. Снимка: „19 минути“
Какво следва за медиите от поправките в Закона за за защита на личните данни? Президентът наложи вето, но парламентът го отхвърли. За какво е разправията?
Произволът на Комисията за личните данни с медиите може да се види и преди сегашните поправки.
На снимките се вижда банкерката Петя Славова, изпотена под мишниците на публично място, по време на обсъждане на Закона за туризма. Заради тази снимка през ноември 2011 г. Комисията за личните данни е глобила вестник „19 минути” с 3700 лева. Тоест – изпотените подмишници са лични данни. Не е шега.
Снимките са се появили в различни сайтове. Славова се вижда с изпотени мишници и в анфас, и в профил. Но вестник „19“ е глобен, защото не е използвал снимката „по предназначение” – вместо за бизнес-форума, илюстрирал с тази снимка една статия доколко стилна е банкерката Славова и друга, в която се разказва, че е започнала като сервитьорка. Така разсъждава Комисията за личните данни, за да наложи глобата.
Банкерката Славова е снимана изпотена под мишниците на публично място от различни страни от репортери на няколко медии. Глобен е в. „19 минути“, защото използвал снимката за публикация за стила на Славова, а не за информация за събитието, на което е присъствала.
Случаят е образец за произвол на властите, защото тази снимка във вестника не нарушава никакви закони. Не нарушава и личното пространство на банкерката, защото тя се е появила на публично място и репортерът на вестника не я е снимал тайно. И въпросът въобще не е от компетенцията на Комисията за личните данни.
А какви са новите поправки в закона? Промените отварят врата за проверки на журналисти и публикации в медите, за проверка на автори на академични проучвания, документални материали и др. Поправките също дават повод да се отказва достъп до информация.
Всеки документ с подпис, който показват медии, може да бъде повод журналистите да бъдат санкционирани. Или да бъде отказан за публикуване.
Поправките регламентират, че обработването и оповестяването на лични данни за журналистически цели, както и за академично, литературно или художествено изразяване е законно, само ако се зачита неприкосновеността на личния живот.
И без тези поправки се вижда как се разпорежда Комисията за личните данни в случая със Славова.
Поправките предвиждат 10 критерия, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни.
От организацията „Програма достъп до информация“ коментираха още при обсъждането на текстовете в парламентарната вътрешна комисия, че има сериозни опасения за защита на свободата на словото и на информация.
Пред „Дневник“ адвокат Александър Кашъмов заяви, че описаните критерии, на базата на които ще се преценява балансът между медийната свобода и защитата на данните, са много обтекаеми и субективни. Няма друга страна, в която да има такава законова регламентация на информацията, казва Хашъмов.
Българските медии въобще не реагираха на тези скандални поправки и ги приеха като част от политическите боричкания между президента и управляващите.
В пленарната зала при приемането на законовите поправки против се изказа единствено Милко Недялков, депутат от левицата, който е дългогодишен журналист в ловешките медии. Никой не му отговори на изказването и текстовете са гласувани и одобрени накуп.
Според приетите поправки ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги изнасят, в зависимост от обстоятелствата, при които те са станали известни.
В случая с изпотената Петя Славова е любопитно е още нещо – във вестник „19 минути” научават, че са глобени от вестник „24 часа“, дни преди да бъдат уведомени официално и комисията да оповести решението си. Тоест, Комисията първо подава информация на приближен на властта вестник, после оповестява официално.


СКАНДАЛ
САЩ заплашва да спре продажбите на Мерцедес заради китайското участие в компанията
Mercedes-Benz може да се сблъска със забрана за продажба на автомобилите си в САЩ, след като комисия на американския Сенат одобри законопроект, насочен към ограничаване на компании с китайско участие.
Проектозаконът предвижда забрана за внос, производство, продажба и препродажба на автомобили от производители, в които китайски акционери притежават повече от 15 на сто от капитала.
В момента малко под 10 на сто от Mercedes е собственост на китайския автомобилен производител BAIC, а още близо 10 на сто се притежават от основателя на китайската автомобилна група Geely Ли Шуфу.

След като бе подкрепен от Комисията по търговия и транспорт, законопроектът трябва да получи одобрение и от целия Сенат.
Председателят на комисията, сенаторът от Тексас Тед Круз, представител на Републиканската партия, заяви, че прагът от 15 на сто трябва да бъде премахнат. Той постави под въпрос дали този дял не е бил избран с цел да засегне именно Mercedes, конкурент на американския производител General Motors.
Германската компания подчерта значителното си присъствие в САЩ, където осигурява 160 000 работни места, произвежда автомобили в заводите си в Тъскалуса, Алабама и Чарлстън, щата Южна Каролина, и работи с 386 дилъри в 49 щата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СКАНДАЛ
Радев започна да лъже също като Борисов
- Защо всички нашенци, когато яхнат политиката започват да лъжат.
- Демагогията на властта лъсна: Външната министърка подписа в Киев декларация за готовност да засили участието ни в „Коалицията на желаещите“.
Документът, в който се призовава за засилване на санкциите срещу Русия, е подписан от българската министърка на външните работи Велислава Петрова, макар че това не беше споменато в съобщението на МВнР за участието ѝ в срещата.
Декларацията след предходната среща беше подписана миналата година от тогавашния премиер Росен Желязков, а вчера отново единственият отказал да се присъедини е бил сръбският президент Александър Вучич.

„Надграждайки резултатите от предишните ни срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса, ние потвърждаваме срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа като важна рамка за политически диалог, регионално сътрудничество и споделена сигурност. Срещата в Киев в Деня на украинската държавност има символично значение, тъй като утвърждава приемствеността на повече от хиляда години украинска държавност“, се казва в декларацията.
Документът потвърждава устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на националната си идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам. В него се заявява също, че не може да има траен мир, сигурност, стабилност или просперитет в Европа без суверенна и независима Украйна.
Декларацията осъжда незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия срещу Украйна и призовава Москва незабавно да прекрати войната, да върне всички незаконно депортирани и насилствено разселени украински граждани, включително украински деца, и да освободи всички незаконно задържани цивилни лица и военнопленници.

Подписалите осъждат и засилените мащабни атаки на Русия срещу Киев, други украински региони и енергийната инфраструктура на страната. Те подчертават приоритета на укрепването на противовъздушната отбрана на Украйна, включително чрез доставка на системи и ракети, способни да прихващат балистични заплахи.
СКАНДАЛ
Нов скандал в САЩ: прокуратурата призова журналисти заради разследване за новия президентски самолет
Подареният от Катар аероплан за Air Force One не притежавал достатъчна защита. “Ню Йорк Таймс” разкри това и трябва да иде на съд.
Нов скандал около администрацията на Доналд Тръмп предизвика остра реакция на американските медии и журналистически организации. Причината са призовки, изпратени до репортери на вестник „Ню Йорк Таймс“, след публикации за евентуални пропуски в сигурността на новия президентски самолет Air Force One.
Според изданието журналистите са получили призовки от федералната прокуратура в Ню Йорк и трябва да се явят пред съда през следващата седмица във връзка с предполагаемо нарушение на федерален закон. Част от призовките са били връчени лично на домашните адреси на репортерите.

„Ню Йорк Таймс“ определи действията като безпрецедентен опит за сплашване на независимите медии. Журналистически организации, сред които Националният пресклуб на САЩ и Комитетът за свобода на печата, също осъдиха действията на прокуратурата, като ги определиха като сериозна атака срещу свободата на словото и нарушение на конституционните гаранции за свободна преса.
Белият дом отказа да коментира конкретния случай и препрати въпросите към Министерството на правосъдието. Оттам не потвърдиха, но и не отрекоха изпращането на призовките. Според ведомството разследването не е насочено срещу журналистите, а срещу евентуалното изтичане на класифицирана информация.
Спорът започна след публикация на „Ню Йорк Таймс“, според която новият президентски самолет не разполага със същите системи за сигурност като досегашните самолети Air Force One. Изданието твърди, че по време на срещата на върха на НАТО в Анкара Доналд Тръмп е сменил самолета по препоръка на Сикрет сървис – службата, която отговаря за охраната на американския президент. Опасениията са били, че новият самолет може да бъде свален с ракети, защото не притежава противоракетна защита за разлика от стария.
Новият Air Force One е луксозен Boeing 747, подарен на Съединените щати от Катар. Самолетът, чиято стойност се оценява на около 400 милиона долара, предизвика политически спорове още през 2025 година. Освен опасенията за сигурността, демократите обвиниха Доналд Тръмп, че приемането на подобен подарък създава конфликт на интереси и поражда съмнения за корупция. Президентът отхвърли критиките като политически мотивирани.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







