АНАЛИЗИ
Чобаните на народа!
Тия дни, в Кърджали, Цветанов сравнил президента Радев с венецуелеца Мадуро. Това, разбира се, е една сочна глупост – но трябва да покаже, какъв смелчага е Цв. Обаче и ББ, и Цв. се свиват, когато Соломон Българомразецът иска ядрени бази в България – сякаш ги е страх да коментират тази особа антихристиянска, антибългарска.
Каракачанов пък казал на Жени Марчева, че задава глупави въпроси. Ами сами се докарахте до това положение – разговаряте, с който ви падне, и най-често с глупаци, а това е най-сигурният начин да оглупее човек. Говорите с глупаци, внушавате им, че не са глупаци, че са нещо по-различно от това, което са – едното нищо, пренебрегвате умните и ръбатите хора, страхувате се от тях и ги избягвате. И накрая ви казват, че задавате глупави въпроси. Хак ви е, изпросихте си го.
Един истински водещ би пратил Каракачанов при новите „българи“, произведени от неговата Агенция.
Българските политици се изживяват като Чобаните на Народа, на стадо овце.
Плевнелиев направо си го призна. Изтърпяхте това, а и продължавате да търпите този сквернословец, който ви нарече стадо. Посочете ми един Чобанин, който си знае, че ръси глупости. На нито един от тия дори и през ум не му минава подобно нещо. Нито един-едничък не си е признал досега за 30 преходни години, че е изтървал нещо глуповато. И на никой не са посмели да му кажат, че е ходещо словесно сметище.
Каква ли е представата на чобаните за „умни“ въпроси, какво ли е умността, според тях. „У, бря-бря!“ – да подвикват нещо по стадото, това ли?
Представяте ли си някой Чобанин да каже: „Ако не се лъжа, положението в страната е розово“, „Ако не се лъжа, ние сме световен фактор“, „Ако не се лъжа, говоря глупости“.
Но какво да говорим за Чобаните и чобанския им език, когато и телевизиите не им отстъпват.
В новините на Трети март повечето от анкетираните използваха някакъв сакат език – така ли говорят вече нашите хора? Или репортерите намират най-нечленоразделните измежду тях и след това набързо монтират анкетите си. Така сакатата реч осакатява и Празника.
За ритуала/смяната на караула пред Президентството репортерката пък каза, че атмосферата е величествена – величествена? Колко да е величествена, когато езикът е сакат, прибързан, небрежен.
Разбира се, не се мина и без поредното гигантско знаме – този път 300 метрово. Проблемът бил да не се объркат цветовете – кой е отдолу, кой е отгоре… Навремето нашите алпинисти покоряваха Еверест, сега ни остана да ушием един байрак с дължина 8 хиляди метра, сетне пък Кристо да дойде да ни опакова с него – та да се отървем наведнъж от всичко.
Осакатяването на езика на обикновените хора е последица и от непрекъснатите покушения над Паметта ни.
Тия дни Велислава Дърева припомни какви ги е дробил преди време Андрей Райчев за Ботев и Левски: били момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щели да станат престъпници. Е, как да се надяваме след тия изстъпления на мекеретата и езикът ни да не отиде по дяволите. Те внасят едно отровно съмнение или поне пренебрежение в Народния Ум, разколебават го, оттам разколебават и езика…
Пак ги канете по телевизиите от сутрин до вечер тия поганци – но поне водещите да носят табелки „Аз съм голям Родолюбец“.
Съвсем осакатена е дори и обикновената съпричастност, тя се изчерпва с това да сготвят два казана чорба за бедняците. Яжте, че иначе ще я хвърляме – този простонароден лаф си остана жилав и досега.
Телевизионните новини все повече се стараят да заприличат на криминална хроника и най-важната новина тия дни – протестът на медицинските сестри в 32 града – едва намери място. Един плакат беше много важен: „Милост за милосърдието“. А една протестираща каза, че до две-три години тук няма да останат сестри, такава ще бъде жестоката развръзка.
Но Властта не си дава сметка за предстоящата катастрофа.
Вместо да зареже всичко и да се занимава само с това, тя предпочита показните пазарлъци. Още една професия загива, но и обществото зяпа като анестезирано. Дори и Съсловната организация на медсестрите останала безучастна, без да се притеснява, че изглежда като помощен персонал на Властта. Министърът на здравеопазването говори за достойни заплати – обаче вече няма достойнство и в тази професия, обедниха и унизиха и нея.
Медицинските сестри призоваха и пациентите да се включат в протестите им. Хайде да ви видим сега – напълно ли са изкормили съпричастността ви и вместо нея са ви натъпкали със страх и равнодушие…
И две думи за посещението на Медведев.
Цветанов съобразително пропусна да го сравни с Мадуро – знае, че Мечката от шега не разбира. Очевидно стана отново, че нашите политически актьори са се изчерпали, особено Главния. Не може един и същи номер да го правиш безкрайно – дори да си най-талантливият карагьозчия, да показваш, че уж не ти пука от нищо, от околните пък най-малко, да говориш едно, пък да правиш друго. Този номер е до време и накрая започва да омръзва на публиката и постепенно се превръща в някакъв втръснал на всички скеч, може би втръснал най-вече на самия теб.
Отгоре на всичко, каквото и да правиш, гърбът ти все е отзад. Няма как, не можеш да промениш местоположението му. Дори най-съвършеният политически карагьозчилък разполага с ограничени изразни средства.
Не се научиха подобаващо да се държат с Чорбаджиите. Липсва им въздържаност, липсва премерена последователност – примерно, тази, която демонстрира Орбан. Не знаят, не са научени как да се опъват, макар и привидно, а пък и когато уж се опъват, веднага след това незабавно се размекват, разтичат се като конфитюр от рози.
Не можаха да се научат, а и не възнамеряват. Брутално мазнене се редува с фалшиво непокорство. Затова не ни вземат на сериозно.
Не ми се пише дори за това посещение, защото всичко предварително бе ясно. Енергийни хъбове ще правим, а накрая стана ясно, че по-добре да направим един пъб, за да опиянчим провалените си намерения – понеже руски газ няма да има. Руснаците казват, че са пуснали кепенците пред нас, но ние продължаваме да разтягаме мехури.
Минаваме всякаква мярка – потупваме Медведев, държим се някак с него – майтап бе, дорогой. Накрая и той влезе в тази стилистика и започна да ни занася. Чух го по телевизията да казва, че по-добре да обвържем/подсигурим лева с китайски юани – пак добре, че не ни препоръча монголски тугрици. За смях сме станали изглежда, неусетно.
Нашите първенци така и не се научиха, че Историята помни и пази казаното. Тя е непримирима, дори свирепа в това отношение. Като изтърси някаква Румянка, дето сега ще става посланик в Израел, че ББ е спрял лично три големи руски енергийни проекта, това ще ти е доживотна, вечна дамга, печатът ти е ударен. Няма спасение.
Мярнах по телевизията Томислав Дончев, той пък има късмета да минава за технократ, тъкмо казваше, че България е фактор. Водещият не го попита в какъв смисъл, откога, на какво отгоре. Примерно, фактор ли е в предстоящите нови изстъпления на македонците – вече с натовските пискюли, с Историята ни?
Руснаците, и те са едни злопаметници, тръшнаха вратата в лицето ни – а ние се мислим за фактор в енергетиката, бедни ми Томиславе. Ние сме врътливата покорна Булка, с която всеки злоупотребява.
Само едно ми е интересно: искам да знам, кой е мазникът, който навива чивията на ББ, който го баламосва усърдно: “Ах, как им се опъна пак, господин премиер, на руснаците, ах как им изви ръчичките, а пък какви им ги каза, ти си велик, велик, велиииииииииииик…“
Кой е този безумец, който си играе с България, а не с премиера си. Коя е тази мишка, някакъв крив днешен Лулчев или Милко Балев? Надявам се, че Историята в някаква степен ще съхрани не само клозетните разговори, нагласени от онзи Миро Найденов, но и тези мазнотения.
Властта в българската й употреба е нещо по-скоро невнятно, това се отнася още повече за Абсолютната Власт.
Капсулованият Самодържец има тежка участ. А самозаблудите ни са особено покваряващи, особено ако са плод на подли ласкателства.
По време на бизнес-срещата с Медведев се роди идейката ние да осигуряваме безплатни чартъри за руските туристи, за да ги отклоняваме от турските курорти. Колкото ще отклоним „Турски поток“ – обаче важното е да демонстрираме големи мъдури.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







