БЪЛГАРИЯ
Контролираната мизерия – начин българинът да се държи в покорство
Контролираната мизерия – начин българинът да се държи в покорство
От доста години пиша и говоря за най-главния проблем на българина – контролираната мизерия. Това го усетих още в България, но след няколко години живот в в Париж то окончателно се затвърди у мен. Трябва вече високо и ясно, като истински европейци, а не подсмърчащи палета, да кажем ясно на света – ние не сме поставени в нормални условия на живот!
Това е истината.
И се чудя как така почти никой не говори за този проблем, който поразява европееца?
Срам ме е да кажа каква е минималната заплата и пенсия у нас. Защото французите ме поглеждат стреснато и после бягат от мен като от прокажен.
– Че какви сте вие, та търпите такова нещо? – казват ми и добавят – Само бавноразвиващи се могат да си кротуват при такъв геноцид.
А и мнозина не вярват, казват: „Че как така ще сте толкова зле?! Че защо вашите управници нищо не казват, не искат помощ?! Защо Гърция, Португалия искат помощ и им даваме, а вие, които живеете десетки пъти по-зле от тях, казвате, че всичко у вас било тип-топ?“
Хайде, отговорете им!
Кажете им, обяснете им как така тези, които живеят като скотове и търсят препитание тъкмо в тези „фалирали“ страни като техни слуги, сега се вайкат, че видите ли, гърците били зле, ние да внимаваме, че може да станем като… тях?!? Господи,че ние никога не ще сме като тях, защото сме на светлинни години след тях…
Какво е това? Мазохизъм, перверзия някаква?
Та преди дни, когато представях в България последната си книга „Кестени от Париж“, мои познати,и то уж интелигентни хора, също ми казваха – абе, мани ги гърците…
Да плачеш ли, да се смееш ли?
Напоследък французите взеха да разбират и за истинското положение на българина – след като се сблъскаха с пълчищата роми, които те гонят, обаче ония им казват: „Ние пак ще дойдем тук, защото в България е от зле по-зле!“
И една новина ще ви дам: преди дни мерките на Саркози срещу ромите от есента на миналата година бяха отменени. Защото се разбрало, че нашите хора само вземат по 300-та евро и после пак се връщат…
И защото пратениците на Саркози, след като детайлно проучили условията на живот на изгонените роми, се хванали за главата – възможно ли е днес, в двадесет и първи век, хора да живеят в такава мизерия? Че нали и те са живи същества?
Какво да коментираме?
Просто когато човек се докосне, дори и за съвсем кратко, до нормалния свят, той – тоест българинът, гледа като шашардисан – ама наистина как съм живял досега?
Но в България песента продължава да си е същата – добре сме, абе,малко ще стегнем колана, няма пари за пенсии и заплати…
Няма, няма, ама за заплати на политици, на техните слуги има! Има и за скъпи и прескъпи командировки-екскурзии в тази иначе „фалирала“ чужбина с любовници секретарки, за далавери, подкупи и прочее…
Не знам, вече не съм оптимист – видях толкова тъга, сивота,толкова хора с уста-дупки, тоест без зъби, че сърцето ми изтръпна…
Но видях и толкова примирение, такова покорство…
И накрая една случка с мен. В трамвая една жена ме позна,заговори ме – Г-н Райков, онзи ден Ви гледах при Милен Цветков, после и при Лора Крумова, толкова хубаво говорехте за Париж,кажете ми сега нещо, аз съм стара учителка, обожавам Париж, но със сто лева пенсия май никога не ще го видя, затова разкажете ми…
И аз започнах да разказвам – на тази възрастна и тъжна наша майка-учителка, оставена на произвола на съдбата да оцелява както може в този наш български ужасен и студен свят…
До жената седеше старец, естествено, без зъби, смачкан, посивял…
Аз говорех за Париж,как там на пенсионерите им казват не както при нас – „пенсии“, а „сеньори“, как се грижат за тях, как през лятото до късно по брега на Сена им организират танци…
Изведнъж старецът скочи. Потръпнах от злобата в очите му.
– Абе, като ти е толкова хубаво в Париж, какво правиш тука, бе? Айде, изчезвай, махай се от България! Махай се бе, родоотстъпник такъв… Махай се, махай се…
Да, този човек не искаше да знае, че там някъде по света има нормален живот, че там хората се радват на мига, на този наш кратък човешки живот, а не само стягат колана и чакат утре, утре, онова утре, което така и никога не идва – на територията, наречена България…
Да, аз не му бях нужен на този човек, аз му пречех…
Махнах се. Слязох на следващата спирка.
Всъщност на коя спирка слязох? Не помня.
А и нужно ли е…
Защото трамваят, този стар наш соцтрамвай, понесъл в себе си в едно и тъжния свят на милата учителка, и посивялото битие на беззъбия старец, продължаваше да си върви. Е, какво ти вървене, чисто и просто клатушкане, ама все пак вървеж някакъв, нали?
И в този миг пак чух онзи вик – добре сме, добре сме…
Добре ли?
Господи…
Димо Райков
БЪЛГАРИЯ
🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️
- 🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон…
- А именно – след заседание с разузнавателните служби той е заявил, “че е взето решение – всички помагали на Украйна с оръжие по един или друг начин и предтекст ще бъдат съдени в Русия !”
Забележете, не къде да е, а в Русия.
След войната няма да има държава, която да откаже на Русия депортиране на който и да било пребиваващ на нейна територия…

Убеден съм, че Борисов и Пеевски ясно осъзнават тези факти и Светът, вече им изглежда с размерите на гара Бов. 🥴.
Копирах коментар, който е написан от Цветанка Янкова под публикация на Карбовски,
която касаеше посещението на Урсула и българските подлоги в Сопот.
Прочетете го бавно поне два пъти.
“Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.
Когато чуете думата “инвестиция“,
в съзнанието ви изниква образ на нови работни места,
икономически растеж, бъдеще за децата ви.
Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление.
И случаят със завода за барут е точно такъв.
На хартия:
“Милиарди евро инвестиции“.
В реалността:
токсично блато, което ще трови поколения българи напред.
Опасността, която ни продават като “развитие“
Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.
В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми,
обществени обсъждания и години съпротива.
А у нас?
Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.
Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни!
Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно.
Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията.
Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.
Пример?
В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята.
Резултатът?
Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия.
Басейни с дълбочина 20 метра,
които се разширяват непрестанно.
Това е екологична катастрофа в реално време.
И тук идва въпросът:
Какво я чака България?
Ще ни кажат:
“Не се притеснявайте, всичко е безопасно“.
Наистина ли?
Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода?
Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци?
Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?
Не.
Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове,
а ние ще останем със замърсена земя,
отровена вода и болни хора.
Политиците мълчат.
И тук е огромното престъпление.
Не става дума за незнание.
Всички те знаят.
Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова,
но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала,
а комисионните са по-сладки от гнева на народа.
Това не е инвестиция.
Това е предателство.
Предателство срещу здравето ни,
срещу бъдещето на децата ни,
срещу земята, която обичаме.
И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня,
наречена “ново начало“.”
Бога да ни пази!
G. Milanova”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Ще спре ли войната в Близкия изток или ще се превърне в нова енергийна, финансова и продоволствена криза? Петролът вече премина $100 за барел, а всяко напрежение около ключовите морски маршрути се усеща по цените на горивата, транспорта и храните.
Ще продължи ли доларът да бъде основата на световната финансова система или ще започне по-сериозно преразпределение на икономическата сила? Тази есен BRICS се събира в Индия с 11 държави и все по-ясно говори за по-многополюсен световен ред и намаляване на зависимостта от долара. Но това не означава автоматично „срив на долара“, означава, че светът търси алтернативи.
А войната в Украйна? Преди изборите Тръмп обещаваше да я спре. Днес тя продължава, а с наближаването на американските междинни избори войната в Близкия изток също се превръща във вътрешнополитически въпрос за Америка.
Предстои зима с енергийна несигурност.
Продължава кризата с миграцията и сигурността в европейските градове.
Расте натискът върху държавните бюджети и дълговете.
Изкуственият интелект променя труда, професиите и самото разбиране за човешка свобода.
Развиват се технологии, които могат да свързват човека все по-тясно с дигиталния свят.
Европа върви към цифровото евро — засега планирано за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието.
И докато политическият свят се опитва да контролира кризите, природата също ни напомня колко ограничен е човешкият контрол.

El Niño се засилва и NOAA вече очаква много силно явление през есента и зимата на 2026–27 г. То може да промени температурите, валежите и атмосферните модели в различни части на света, с потенциални последици и за земеделието.
Може би най-големият въпрос вече не е коя криза ще дойде следваща, а дали човечеството ще продължи да изгражда бъдещето върху старите модели, които създадоха днешната несигурност.
Защото когато старият свят започне да се разклаща, най-важният въпрос е какъв ще бъде Новият…
Само в България можеш да взимаш 700-800 евро заплата 💶… и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд. 🎬💰😂
Кара кола за 20+ бона 🚗💸…
Гуми – нови 🛞✨
Джанти – лъскат ✨
Резервоарът – пълен ⛽️😎
Ресторантите? Пълни до козирката 🍽️🍷. Отиваш “за по едно” 🍻… и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа 😂📋.
И като го питаш:
– Брат, ти за колко работиш? 🤔
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣💶.
Почивки? 🏖️🌊
Юли – пълно ☀️
Август – пълно 🌴
Септември – пак пълно 😎
Явно всички “едвам свързват двата края”, но с изглед към морето 🌊😂.
Плаща:
💡 ток
💧 вода
🌐 интернет
📱 телефон
📺 кабелна
🏋️ абонамент за фитнес (в който не ходи 🤣).
Излиза всяка седмица 🥂🍻…
Яде 🍕🍔, пие 🍷🍺, качва сторита 📸📲…
И накрая:
“Брат, няма пари…” 😂💸
Българинът е друга математика 🧮🇧🇬: Парите не стигат… 💸 Ама животът върви на макс. 🚀😎
НАСА 🚀 още не може да го обясни това явление 🤣😂.
П.П. Този пост е с цел забава 😄😉
Животът е кратък – носете новите си дрехи 👗👔✨, обичайте се ❤️, за да бъдете обичани 💕 и най-важното – бъдете здрави! 🙏❤️
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните стратегически ресурси на планетата. Затова българските води не трябва да се превръщат в стока, която държавата раздава или предоставя на трети страни без пълен обществен контрол.
България има природно богатство, което не принадлежи на едно поколение. То принадлежи и на тези след нас.

Никакви сделки зад затворени врати. Никакво предоставяне на стратегически водни ресурси на чужди държави или частни интереси.
И когато става дума за международни споразумения за водите, обществото има право да знае: какво точно е договорено, за какъв ресурс, за какъв срок и срещу какво.
Водата не е просто стока.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







