Иван Гешев представи концепцията си за управлението на прокуратурата през следващите 7 години. 31 страници с текстове, които доста добре описват не просто намеренията му, но и самият него. Амбициозност, самонадеяност, агресивност, надменност, увереност, демонстративност, непукизъм, недоверчивост, съмнения. Отсъствие на задълбоченост, откровеност, толерантност.

Не закъсняха коментарите. Зависимите с миши сърца изпъчиха гърди, рецитирайки дитирамби във възхвала на новия гуру с червена тога. Кърпички за еднократна употреба – дори от Гешев. В дружинката са и пеевските медии.

Мечтите се разминават с реалността

Гешев е положил усилия да сломи аргументите на опонентите на неговата кандидатура. Трудна задача задача, но пък самочувствието на недостатъчността винаги е в излишък.

Българите все още не сме вкусили от справедливостта. Тук тя има уродливо лице: улично правосъдие. Силният се налага над слабия. Във всички сфери на живота. Затова Гешев се опитва да ухажва населението, като пробутва тезата за това, колко важна е справедливостта. След двайсет години практика ли го разбра? Но обещава щедро да защити бедните и окаяните по села и паланки. Сигурно, защото не останаха много… Щедър е на обещания, явно възприел философската изповед на свой покровител: Мъжко е да обещаеш, човешко е да не го изпълниш… Така ни управляват от десетилетия.

„Съдебната власт, и в частност ПРБ, е длъжник на българското общество и може, и трябва да направи още много, за да компенсира липсата на достатъчно справедливост. Цената за т.нар. „криминален преход“ не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български граждани и данъкоплатци”, пише Гешев. Колумб…

Какво направи досегашният главен прокурор, за да не влезе справедливостта в „Червената книга“ на застрашените видове? Какво направи самият Гешев?

Да се осъжда в подробности концепцията на Гешев, е загубено време. Клишета, общи приказки, съшити една към дурга мисли и разсъждения. Нищо конкретно, а спорни тези – колкото щете. Всяка дейност се измерва с постигнатите резултати и Гешев би трябвало да знае това. Хората съдят по резултатите. А те са между 6-8 до 9% доверие в държавното обвинение. Нито един висш политик не е осъден и пратен в затвора. Нито един висш магистрат или МВР-шеф. Рибата се вмирисва от главата за прокуратурата не важи.

Факти, факти…

България е на последно място в ЕС по върховенство на закона. От 98 страни в статистиката от миналата година е на 54-то място. Преди пет години е била на 44-то… И как да не е там, като „държавата е превзета от неформалния съюз на политическа и бизнес олигархия, организирана престъпност, едва реформирани спецслужби и пристрастни медии, представляващ основният катализатор за корупцията“. Пише го годишният доклад на Държавния департамент на САЩ.

В концепцията на Гешев няма и дума за тези неща. Нито споменава, че прокуратурата по закон събира доказателства както за виновност на обвиняемия, така и за доказване на неговата невинност. Самият Гешев не спазва това задължение.

Концепцията е текст, който се изисква по протокол от всеки кандидат за главен прокурор. Гешев е единствен кандидат но трябва да спази формалните правила. Затова написал цели 31 страници. Американската Конституция няма и двайсет, но се счита за една от най-добрите и работещи в света.

България си има Конституция. Има и закони. Проблемът е, че не се спазват. А трагедията е, че ги погазва самата прокуратура.

Обществото отдавна живее с усещането, че прокуратурата се е превърнала в придатък към политически кръгове, а понякога и към мафиотски. Напоследък придатъкът еволюира до бухалка, но не това искат хората. Гешев няма аргументи, че ще промени това положение.

Да не говорим за неограничените правомощия на главния прокурор. Той на практика е недосегаем и безконтролен. Гешев не казва нищо.

От това, което е показал досега, „символ-верую“-то му се побира в онзи израз на Дзержински: Това, че не сте подсъдими не е ваша заслуга, а наш пропуск.

И нека не ни заблуждават – далеч не всички прокурори и следователи подкрепят Гешев. Жалко, че не намират сили да изразят свободно своето мнение. Още по-жалко, че много българи не намират кураж за това.

Теория на конспирацията…

Един умен човек, врял и кипял в политическите битки и познавач на задкулисието, описа ситуацията по следния начин. Най-могъщият човек в държавата е Сотир Цацаров. Той може да арестува всеки по всяко време, единствено без държавния глава. Цацаров трябва да освободи креслото след няколко месеца. Среща се с президента Радев и премиера Борисов, но по някакви причини не успява да договори своето бъдеще. Това го изнервя и той решава да покаже мускули. Чрез прокурорската квота номинира Гешев за главен прокурор. Всичките 11 гласа са „за“. След което „тръгва“ подкрепа от села и паланки, следователи, обвинители, УНСС, бивши ченгета и пр. Цацаров знае, че това ще предизвика гражданска неприязън. Той познава Гешев и неговите способности, познава и слабостите му, затова е наясно как го възприема обществото. Пуска го напред и напрежението е налице. Ако президентът не подпише указът за Гешев през октомври, процедурата ще трябва да се повтори. Ситуацията обаче пак ще е в ръцете на Цацаров. Тогава шансовете му за бъдещ пост, ще са по-големи. Ако обаче картите се разбъркат и въпросът му не се уреди, ще му остане отмъщението Гешев – главен прокурор. У нас конспиративните теории често се материализират, както и слуховете често се оказват истина.

Къде е Делян Пеевски в тази схема? Няма никакво значение, защото е все едно дали конците се дърпат от Дубай или от х-л „Берлин“…

Играта на демокрация свърши. La commedia è finite…

Д-р Димитър Попкутуев