БЪЛГАРИЯ

Борисов лъже за “растеж в икономиката”!

Published

7 years ago

21/02/2020

Author

《Гечев: Искаме оставката на премиера Борисов и правителството заради манипулирането на данните за растежа на икономиката》

Искаме незабавно оставката на премиера Борисов и цялото правителство заради манипулирането на данните за растежа на икономиката. Това каза народният представител от ПГ на “БСП за България” проф. Румен Гечев в декларация от името на партията.

Проф. Гечев цитира думи на Горанов от миналата година, според които икономическият растеж на България през 2019 г. е бил един от най-високите в Европа, а очакваният растеж до 2022 г. е с 3,3% за всяка година.

Ето и пълният текст от декларацията на ПГ на “БСП за България”, без редакторска намеса: “На 27 декември министърът на финансите г-н Горанов заяви, че икономическият растеж на България за 2019 година е един от най-високите в Европа. На 30 октомври 2019 година г-н Горанов заяви по време на заседание на Тристранния съвет за сътрудничество, че очакваният икономически растеж за следващите три години е 3,3 % за всяка година. Той подчерта, че растежът ще е леко по-нисък от очаквания – тоест към 3,3-3,4 %. За следващите години кабинетът „Борисов 3“ заложи растеж на БВП 3,4 % – 2020 г., 2021 г – 134, 9 млрд, ., 2022 г. – 143,3 милиарда лв. На 5 септември 2019 г., премиерът Борисов заяви: „Данните на НСИ показват растеж 3,5 % на БВП през второто тримесечие на 2019 година, в сравнение със същия период на 2018”. Ние, като управляващи, казва г-н Борисов, непрекъснато полагаме усилие животът на хората в България да става по-добър.„Призовавам и другите политици да не бъдат толкова черногледи, а да се опитат да допринесат за растежа на българската икономика. Имаме 3,5 % растеж на БВП, по-малко черногледство“. Да, обаче наскоро мнозинството прие решение за влизане в чакалнята на еврозоната през април. Изведнъж, на 20 февруари вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис пише: „Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел – края на април, а няколко месеца по-късно“. По думите на еврокомисаря реално, казва той, няма причина за отлагане. А ние казваме – наистина ли няма причина за отлагане? Не е ли станало нещо през последните дни, което налага причина за отлагане? Причината, дами и господа, ние твърдим, че е манипулация на статистически данни с цел заблуда на българския народ и заблуда на ЕС и неговите институции. За какво става дума? Износът януари-ноември 2018 г. е 25 652.9 млн. евро , а януари-ноември 2019 г. е 26 677,8 млн. евро. Това прави увеличение 4,6 % спрямо 2018 г. За сравнение, за периода януари-ноември 2018 г. спрямо януари-ноември 2017 г., растежът на износа е бил 3.2 %. С други думи, българската икономика е отбелязала тенденция на увеличение на динамиката на износа с нови 1.4 %. Много добре. Не така обаче стоят нещата с данните за вноса през разглежданите периоди. За периода януари-ноември 2018 г. вносът е бил в размер на 27294,1 млн. евро, а през същия период на 2019 г. намалява с 2.3 % до 26 677.8 млн. евро. Това е изключително странно. Следвайки подхода на сравненията с износа, тук се натъкваме на първата трудна за обяснение логическа и макроикономическа странност. Защото януари – ноември 2018 г. вносът е бил с цели 8.2 % по-висок от периода януари – ноември 2017 г. Бих казал: „Алиса в страната на чудесата“. В аналитичното представяне на текущата сметка от БНБ, вносът на стоки и услуги за януари-ноември 2019 г. е 31,389.4 млн. евро, а за януари-ноември 2018 г. 32,397.4 млн.евро или с над 1 млрд. евро по-малко. Излиза, че само за две години, официалните данни на НСИ н БНБ сочат драматичен обрат в тенденцията на вноса, като махалото на динамиката на вноса фактически бележи величина от -10,5 %. Ще кажете, че увеличението на износа, комбинирано с намаление на вноса, е чудесна комбинация. Да, това е мечта на всеки макроикономист, но ако беше вярно. За съжаление, такъв „хепиенд“ се оказва по-скоро недоразумение или нещо по-лошо -манипулативни данни, като се има предвид озадачаващите официални данни на НСИ. Определено смущаващи са данни, че докато износът расте и вносът намалява, крайното потребление, общо фирми и домакинства, расте. Да обясня и за неикономистите – расте с 5% вътрешното потребление в страната и то с еднаква динамика на фирмите и домакинствата. Расте износът, а вносът намалява. Извинете, ако расте вътрешното потребление, а намалява вносът, трябваше да се намали износът, за да има какво да се потребява. И тук студентите от първи курс си задават въпроса- за какво става дума, тъй като няма как с логиката на макроикономиката да се установят тези противоречия. Нашите подозрения за малко вероятно, но неволно пропускане на данни за милиарди или твърде вероятно умишлено манипулиране се задълбочи, след като видяхме следната официална информация на статистиката на БНБ. Ако влезете на прессъобщението на БНБ за платежния баланс от 19 февруари в 12 часа, на 3стр. в последния параграф „Статия грешки и пропуски нето”,пише „По предварителни данни за януари-декември 2019г. статията е отрицателна в размер на 3 милиарда 345млн. евро. БНБ пише, че те допускат статистическа грешка от 3 милиарда 345 млн. евро. Давате ли си сметка за какво става въпрос – това е 6-7% от БВП. А предната година тази статистическа грешка е била само 359 млн. евро. Тоест БНБ пише, че грешката е 10 пъти по-голяма. Или колегите от БНБ не са забелязали тази грешка, или тя идва от погрешна информация от митниците и от Министерство на финансите. Защото на първо място, по наши разчети, от вноса не са отчетени поне около 2млрд. евро или около 4млрд. лв. По наша информация това е от неотчетени, най-вероятно умишлено внесени петролни продукти. Като преоценим на второ място растежа, който декларира правителството на Борисов от 3,3 десети, с тези минус 4 милиарда, растежът реално е 0,8-0,9. Даже и да се опитат да намерят компенсации с passive икономиката, които няма как да бъдат такава величина, растежът пак е в пъти по-нисък от това, което се декларира. Оттук възниква въпросът- защо правителството на Борисов крие информация за вноса, защо е подадена фалшива информация към НСИ и БНБ, така, че да се изкара по-висок растеж, отколкото е фактическия. Защото ние въобще не сме от първите страни на ЕС. Ние лазим по дъното на Европейският съюз. Давате ли си сметка какво ще стане в Европейската комисия, в Евростат и в Европейската централна банка. За това Борисов дава заден за чакалнята, защото растежът не е 3,3%, чуждите инвестиции не са толкова, вътрешните запаси не са такива, вносът е коренно различен Кого лъжете? Не само българите, а лъжете и европейските институции. От БСП искаме незабавно да излязат съответните държавни институции да кажат каква е истината за вноса, и респективно за икономическия растеж, и за другите показатели. Известно е на колегите, че средата на април правителството трябва да предостави статистическите данни по конвергентната програма. Да ви информирам, че тези данни отиват при отличните експерти на Евростат и Европейската централна банка. Опирайки се на това, което каза г-н Борисов във връзка с АПИ, той и министърът на финансите ще трябва да вземат по един мегафон и да отидат в градовете на България, а и в Брюксел и Барселона и да обявят как са манипулирали данните. Поради което от името на ПГ на „БСП за България”, заради това манипулиране, искаме незабавно оставката на премиера Борисов и на цялото правителство”.

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.