АНАЛИЗИ
Бежанците от Идлиб: Лъжите на Запада и игрите на Ердоган… докато РУСИЯ МАЧКА КЪМ ПОБЕДА!
„Нова вълна от мигранти заплашва да залее Европа. Два милиона бежанци са готови да се втурнат към страните от ЕС от сирийския Идлиб, където „нечовешкият режим на Асад“ с подкрепата на Русия „безразборно бомбардира цивилното население“. Тази апокалиптична версия на събитията в Сирия представи вчера пред медиите френският президент Еманюел Макрон. И веднага възникнаха въпроси. Защо всеки път, когато сирийската армия освобождава нов регион на Сирия от ислямистите, западните лидери започват да предсказват апокалипсис и доколко са верни тези прогнози? Има ли изобщо толкова хора в Идлиб и защо някои очаква, че всички ще се втурнат към Европа след освобождението на провинцията и след края на боевете в района?
Изявлението на Макрон дойде след срещата на високо равнище на ЕС. Между другото, срещата на върха се провали – европейците се опитаха да решат как да компенсират бюджета на ЕС, след като загубиха 11 млрд. евро британски вноски след Брекзит. Не се разбраха кой ще трябва да плаща повече и кой ще получава по-малко, всички лидери бяха готови да се борят за парите си докрай.
И в този момент Макрон повдигна темата за Идлиб. „Ситуацията е изключително опасна. Още двама турски войници загинаха вчера, тоест има десетки от началото на офанзивата. Това може да доведе до неконтролирана военна ескалация. В резултат на сблъсъците в Идлиб сме изправени пред нова миграционна криза. Разговарях с редица неправителствени организации, те смятат, че 2 млн. души се намират там в изключително опасна ситуация или са станали бежанци“, заяви той пред журналисти.
„Виждаме, че в Идлиб се случва хуманитарна катастрофа. Виждаме, че силите на режима (законният сирийски президент Башар Асад – б.а.), подкрепени от Русия, продължават офанзивата си и виждаме редица рискове. Виждаме хуманитарна катастрофа, виждаме унищожени болници и хуманитарни лагери, което е напълно неприемливо “, продължи Макрон.
Ако слушаме Макрон, в Идлиб няма бойци. Само цивилно население, което систематично е унищожавано от Дамаск и Москва. По някаква причина сирийската армия и военновъздушните сили на Руската федерация особено усърдно унищожават инфраструктурата на територия, която скоро ще попадне под контрола на сирийското правителство. Изобщо не е ясно откъде са се взели турските войници. Възможно е да са раздавали хуманитарна помощ.
Макрон, както и много други западни политици, напълно пренебрегва неудобните факти и цели да въздейства върху емоциите на непросветената публика. Няма значение, че настъплението на сирийската армия в Идлиб е резултат от обстрела от ислямски бойци, които не са смятали да се съобразят с примирието, предложено от Русия и Турция.
Няма значение, че по време на цялото съществуване на зоната за деескалация в Идлиб, Анкара не си мръдна пръста да разоръжи тези бойци и да осигури мирното интегриране на най-умерената част от тях в сирийската държава, което щеше премахне изобщо необходимостта от военно освобождаване на региона. Няма значение, че след началото на освободителната офанзива в провинция Идлиб от страна на Русия и силите на Асад, Турция започна спешно и панически да прехвърля там военна техника и армейски специални сили, за да подкрепи бойците, опитвайки се да запази статуквото и илюзорния си контрол над Идлиб.
Освен това, пренебрегвайки фактите, Макрон посочи много конкретна цифра – 2 млн. бежанци. Откъде ще се вземат тези бежанци и има ли изобщо толкова хора в Идлиб?Според официалните данни на Сирия, населението на цялата провинция Идлиб в периода непосредствено преди войната е било 1,5 млн. души (данни от 2011 г.). Впоследствие само ООН има данни за броя на цивилните в Идлиб, на които може да се вярва.
За да получим най-новата информация за ситуацията в тази провинция, се свързахме с Йенс Ларке, официалният представител на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA). Отговорът му е следният: „Според последните оценки на населението на региона от юли 2019 г. (тоест преди настъплението на сирийската армия, която вече е освободила значителна част от провинцията), в Идлиб и околните райони има около 840 хил. цивилни. Тогава? За какви два млн. бежанци от Идлиб говори Макрон?
Няма абсолютно никаква причина да се съмняваме в професионализма на статистическите изчисления и методите на ООН.
Да, страданието на цивилното население по време на войната, от която и страна на фронта да са хората и независимо колко са, е страшно. Да, хората трябва да бъдат изведени, спасени, хранени и лекувани. Да, военните и бойците са задължени да оказват помощ на цивилни и да се стремят да избегнат цивилни жертвит. Но в действителност, уви, изкушението на бойците да се скрият от обстрела зад цивилните е твърде голямо, така както изкушението на политиците да използват хуманитарни проблеми, за да прокарват целите си.
В момента именно ислямските терористи, прикриващи се зад местните хора като жив щит, блокират всички пътища за извеждане на сирийските граждани чрез организираните от Центъра за помирение на враждуващите страни хуманитарни коридори до контролно-пропускателните пунктове.
А за „миграционните опасения“ на Макрон си има друга причина. Но тя не е в Сирия, а в Турция. Работата е там, че турският президент има мощен коз срещу европейските страни, които в момента Анкара активно обработва, за да окажат натиск върху Русия за незабавно прекратяване на военните действия в Идлиб.
В лагерите на територията на Турция в момента има около 3,5 млн. сирийски бежанци, на които Ердоган блокира пътя към Европа през 2016 г., като част от споразумение с ЕС, с което успя да спре най-острата миграционна криза в историята на Европейския съюз. В замяна Брюксел плати на Турция 6 млрд. евро „за издръжката на бежанците“. В същото време Брюксел обеща на Турция и безвизов режим, но не спази думата си, тъй като водещите държави от Европейския съюз, включително Германия и Франция, блокираха това решение.
Сега в преговорите с европейците Ердоган иска от тях да работят за спиране на руското настъпление в Идлиб, заплашвайки с миграционните потоци от тази провинция.Докато той всъщност възнамерява да пусне през западната си граница от турските лагери няколко милиона сирийци, които стоят в Турция от години и все още неистово искат да стигнат до Европа. Лидерите на Германия и Франция прекрасно разбират това, но предпочитат да не наричат нещата с истинските им имена. Друго си е да обвиниш Русия и Путин.
И последно: Освобождаването на последната крепост на ислямистите – Идлиб, от руските сили, ще сложи края на войната в Сирия… и то с бляскава военна победа на Асад. Тоест, след 6 години стигаме до онова военно решение на конфликта, което е крайно неприемливо за Запада. Между другото, западните лидери не говореха през цялата война, че „конфликтът в Сирия няма военно решение“. Започнаха да го правят от момента, в който сирийската армия, с подкрепата на руските военновъздушни сили, обърна хода на войната и започна да постига победи, освобождавайки постепенно и една по една завзетите от ислямистките банди териториии на страната.
Перспективата за съвсем скорошно прекратяване на войната в Сирия не се харесва на много играчи. Турция би трябвало да очаква с нетърпение възможността да върне всичките ония 3,5 млн. сирийски бежанци на своята територия в Сирия. Но не е така. В действителност Анкара се стреми с всички сили да запази влиянието си върху граничните сирийски територии заради проблема си с кюрдите. А и с края на войната Ердоган губи едно от основните си средства за рекет срещу Европа – бежанската заплаха.
САЩ пък могат да поддържат присъствието си и контрола върху осеяната с нефтени кладенци Североизточна Сирия, само докато страната се намира в състояние на хаос и война. След това ще трябва да изтеглят войските си, ако не искат конфликт с Москва и Дамаск. И ще изгубят контрола си върху сирийския нефт.
Обемът на реалните икономически загуби и пропуснати ползи за Анкара, и за Вашингтон ще е голям. Но по-сериозният проблем е, че от политическа и имиджова гледна точка окончателната победа на Дамаск за САЩ и Турция ще е катастрофа. Европейците възприемат ситуацията в Сирия по абсолютно същия начин. Те нито печелят, нито губят от продължаването на войната в Сирия (всички бежанци, които можеха или въобще желаеха да напуснат Сирия, отдавна го направиха), но след почти 8-годишни политически изявления от типа: „касапинът – анти-демократ Асад трябва да бъде свален“, ще бъде много болезнено за тях да видят възстановяването на държавността под ръководството на същия този Башар Асад, който ще даде максимални икономически преференции на Русия, а тях ще натири.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







