Connect with us

АНАЛИЗИ

Битката за Идлиб, Лъже-Бежанците, Мотивите на Ердоган, Мечтите на Запада и… Целите на Русия

Published

on

Въпреки лютите си закани, Турция не обяви война на Сирия, не влезе в пряка конфронтация с Русия, а тръгна да рекетира за помощ ЕС, като ги заплаши с нова мигрантска вълна. Но САЩ и НАТО в момента не са готови за военна намеса.
Тежките загуби в жива сила и техника на Турция в сирийската провинция Идлиб шокираха турското общество. Партньорите на Турция от НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа над Анкара се носи какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, които варират от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. Но ще е добре ако онези турски господа, които припомнят уроците по история, да почерпят информация от същите тия уроци колко от тия 16 войни с Русия Турция в крайна сметка спечели. А що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистките банди в Идлиб, които Турция подкрепя и даже им даде да управляват половината провинция Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.
Война и мир
Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и продължава усърдно да търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.
Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действие на Русия за разрешаване на тази криза?
Демокрацията на турските преврати
Наблюдавайки хаотичните действия на Анкара оставаме с впечатлението, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава Ердоган, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия, но в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите войници, това е голям политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати винаги са били полу-легитимен начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в Турция са направени четири успешни преврата, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.
Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение на турците. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да предостави на Таип Ердоган политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на „ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население в района“. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи само 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато преди 6 години подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да бъде свален“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценираха използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск и лично Асад.
Военни загуби
Ситуацията към днешна дата в Идлиб е следната: Със средства на държавния бюджет Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. Тъкмо по този повод от началото на месеца турските военни станаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от ескалирането на военните действия в Идлиб броят на загиналите турски военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден за цялото си участие в конфликта в Сирия. Според последни данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременните локални войни, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.
Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно.Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.
Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този разговор, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, сега така и не коментира публично на смъртта на толкова много свои военни.
Какво прави Турция в Идлиб?
Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува отвсякъде.Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е „убиец“ и следователно Анкара просто не може да „си затвори очите за случващото се в Идлиб“. Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава, каквато е Сирия.
През целия конфликт Ердоган подкрепя въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната.Прави го с надеждата Турция да придобие правото на постоянен контрол върху пограничния със сирийските кюрди район „Идлиб“. А да не позволи на кюрдите в Турция и Сирия да се обединят е задача № 1 за Турция. В противен случай една четвърт от територията на Турция ще се откъсне от контрола на Анкара. И докато съществува вероятност бунтовниците в Идлиб да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на Сирия, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия като буферна зона между кюрдите от двете страни на границата, под контрола на Турция. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и с подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата Джамахирия на Кадафи бе превърната в ничия земя, в която се води гражданска война между местните лидери. При такъв сценарий в Сирия, Анкара може да организира около Идлиб марионетна държава под пълен турски контрол. Турция има опит в това и Република Северен Кипър е живото доказателство за това.
Днес обаче тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес.Споразуменията от Сочи дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, бе поела ангажимента да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените – организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната. Но тя пропиля тази възможност, дадена й от Москва в знак на добра воля.
Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост – той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтегриране в сирийския политически живот, а бе принудена да намери повод, за да се включи в започнатите от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият. И когато някой им плати за това – го правят с охота.
Вътрешният фактор
Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са силно критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха още Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.
В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от друга партия- Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с още няколко формации сформира политическа коалиция.Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или да се съобрази със своя коалиционен партньор Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да угоди и на двете страни.
Западът следи внимателно
Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в конфликта в Сирия. В момента там позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.
Всъщност НАТО и ЕС сега са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от конфликта в Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които от години са в лагери в Турция и които Анкара заплашва да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия. Защото тогава Алиансът трудно ще остане настрана.
Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но в същото време колкото по-дълбок е дипломатическият разлом между Русия и Турция, толкова повече ползи ще извлече НАТО от него. Най-малкото защото така Турция ще се откъсне от орбитата на Русия и ще се присети, че е част от военния съюз НАТО. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.
И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент.
И докато ЕС няма икономически ползи от развитието на конфликта в Сирия – независимо от това кой ще победи… то Съединените щати имат финансов интерес.Докато Идлиб все още не е под контрола на официалната сирийска власт, за янките е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да черпят от там безплатно нефт. Но след като Асад си върне Идлиб, той ще им зададе въпросът какво правят на територията на суверенната държава Сирия, в която войната е приключила.
Автори: Денис Дубровин и Денис Солових, информационна агенция ТАСС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

on

By

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Published

on

By

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

on

By

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Continue Reading

България

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ2 months ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ1 month ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ1 month ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ1 month ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ1 month ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ2 months ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 months ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА2 months ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА2 months ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА2 months ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА2 months ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

Най четени