ФОКУС

ЛЪЖИТЕ ЗА “СТРАШНИЯ” КОРОНАВИРУС!

Published

5 years ago

March 23, 2020

Autor

Професор от Станфорд против драконовските мерки в борбата с коронавирус

Грипната епидемия в Италия през 2016 отне живота на 24 хиляди души. Изненада: светът тогава не затвори

Уточнение: Нито един човешки живот няма място в таблица с цифри. Единственият обясним начин това да се случва е, когато статистиката помага за оцеляване на други човешки животи; когато цифрите се използват от науката. Ползваните научни и статистически източници в този материал правят това.

Преиграха ли правителствата с мерките, които взимат в борбата с коронавируса? Това е тема на нов анализ, публикуван преди няколко дни, 17 март, вторник. Един професор от Станфорд на име Джон П.А. Йоанидис, съдиректор на “Meta-Research Innovation Center”, както и също така професор по медицина, статистика, биомедицински научни данни и епидемиология, предположи, че световният отговор на коронавирус епидемията е „едно фиаско”, защото взимаме сеизмични решения на база „ненадеждни данни”. Данните, които имаме в момента, твърди Йоанидис, показват, че реакцията е твърде строга и силна, накратко – преиграваме.

„Сегашната коронавирус болест, COVID-19, беше наречена веднъж-в-живота-епидемия. Но също така може да бъде и веднъж-в-живота-фиаско,” написа Йоанидис в свое лично мнение, публикуване от Stat News.

《Обединеното кралство се бори с коронавируса по различен начин? Не е точно така》

Йоанидис продължава: „Драконовски мерки бяха предприети в много страни. Ако пандемията се разсее – дали сама или заради тези мерки – краткосрочните крайни мерки за социално дистанциране и блокирането на държави ще бъдат поносими. Колко дълго обаче ще продължат тези мерки, ако пандемията не стихне? Как управляващите ще кажат, че правят повече добро, а не вредят?“
Накратко – професорът разсъждава по хипотезата, че сегашните екстремни мерки, предприети от почти всички държави по света, засегнати от епидемията, ще имат катастрофални последствия, тъй като в известна част са ненужни. Йоанидис защитава тезата си, че данните, с които разполагаме са пренебрежимо малко, а от друга страна липсват данни „за огромното мнозинство инфектирани” с COVID-19, което прави данните за смъртността, които Световната здравна организация представя, на практика „безсмислени”.

Какво прави Йоанидис в изследването си, за да проиграе всички възможни сценарии?
Първоначално се фокусира върху „една ситуация”, където „абсолютно цялата популация е затворена и тествана”. Например, карантираните пасажери на круизния кораб Diamond Princess. Там става дума за възрастни хора, а смъртността е 1 процент. На практика, ако това е малка държава, абсолютно затворена и изолирана, тя е населена единствено от хора в най-рисковата група. Когато това се проектира на възрастовата структура на населението на една държава като САЩ например, калкулациите показват, че смъртността от коронавирус ще бъде около 0.125 процента.

Между 712 инфектирани пациенти имаме седем смъртни случая. „Реалната смъртност в такива случаи,” казва Йоанидис, “може да варира от пет пъти по-ниски нива до пет пъти по-високи нива. Това означава от 0.025 процента до 0.625 процента. Разбира се, възможно е някой от заразените пациенти да почине по-късно, както и пасажерите да имат различни стадии на хронични болести. Добавяйки различните източници на несигурност, може да заключим, че делът на изходите с фатален край за население като американското ще бъде между 0.05 процента и 1 процент.
Какво означава това? Смъртните случаи от коронавирус могат да се окажат по-ниски от тези, причинени от сезонния грип. Ако това е така, затварянето на целия свят с последващите огромни социални и финансови последствия, е ирационално. „Това е все едно един слон да бъде атакуван от домашна котка,” допълва Йоанидис. „Изнервен от котката, опитвайки се да я заобиколи, слонът случайно пада в пропаст и умира.“
Къде това твърдение може да бъде атакувано? В някои страни смъртността сред възрастните е по-висока. Професорът отговаря: „Дори някои познати коронавируси, за които знаем от десетилетия, могат да имат висока смъртност, която достига до 8 процента, когато афектират възрастни хора, живеещи в домове или санитарни заведения.”
Наличните данни за Италия показват, че средната възраст на починалите там е 80.5 години като 99 процента от тях са били с други заболявания. При това, не подценявайте данните – със сериозни предишни състояния. Това е официално проучване на националния здравен орган на страната, което е на база данните за 2003-ма починали в Италия. По-голям дял от починалите са мъже, а всички са със сериозни паталогични предишни заболявания. Забележете – повече от половината от починалите са имали по три патологии, като най-често срещаните предхождащи заболявания са сърдечно-съдови.
Професор Йоанидис допълва какво ще се случи, ако затварянето на държави продължи в очакване на лек: „Ваксините и достъпното лечение могат да отнемат месеци, дори години, за да бъдат разработени и тествани, съгласно нормите. При този времеви порядък, последствията от дългосрочно затваряне на държави, са абсолютно неясни.”
Всяка година 60 милиона души по света умират по различни причини. Случаите на починали от коронавирус след години ще влязат в тази статистика и голяма част от тях няма да бъдат дори коректно документирани „заради това, че не са прецизно тествани”.

“В Щатите този сезон,” продължава професор Йоанидис, “са тествани 1 073 976 души, от които 222 552 души (20.7 процента) са имали позитивни резултати за грип. За същия период, очакванията за грипоподобни болести е около 36 и 51 милиона души, като очакванията за фатален край са за между 22 хиляди и 55 хиляди души.”

Относно безбройните математически модели за нарастването на смъртните случаи от COVID-19, професорът от Станфорд дава следния пример: “Някои се притесняват, че когато в Щатите имаше 68 смъртни случая от коронавирус, те ще се увеличат експоненциално на 680, 6800, 68000, 68000… като по света ще се наблюдават същите катастрофални последствия. Това реалистичен сценарий ли е? Или лоша наука?”

Ширещото се вярване, че екстремните мерки работят (затваряне на държавите, каквото наблюдаваме сега), не е доказано достатъчно меродавно. В голям труд, публикуван през 2011 година в онлайн базата данни на Cochrane Library под името “Physical interventions to interrupt or reduce the spread of respiratory viruses”, се анализира именно това. Дали физическите интервенции влияят на спиране или намаляване разпространението на респираторни вируси? Учените, работили по доклада, изследват и анализират 3775 научни труда, други 3560 документа, както и 215 независими изследвания. Всичко е анализирано и обобщено – случаи на скрийнинг на летища, пристанища и гари; изолация; карантина; социално дистанциране; бариери; лична защита; хигиена на ръцете… В този обстоен документ на практика се обобщават мерките, на които сме свидетели днес, прилагани в предишни години.

Авторите казват, че най-голям дял от достоверните данни, които те са анализирали, показват, че респираторните вируси могат да бъдат ограничени най-вече чрез хигиенни мерки (като миене на ръце, особено при младите хора, децата). Добавянето на други съставни средства (различни от стандартните сапуни например) към процеса на миене на ръце, за да се намали предаването на респираторни заболявания, остава по-скоро несигурно, показват анализираните данни. И още: “Има ограничени данни, че социалното дистанциране е ефективно.”

Сега вече става интересно, нали? Особено на фона на непрекъснатите данни за поредното ново барикадиране и затваряне.

《Ожесточават карантината, пътувайте между градовете при крайна необходимост》

Да видим глобалната картина. Средно между 10 и 15 процента от световното население се заразява с грип на годишна база. Възможно е този процент да достигне 50 при епидемии. Глобалните инфекции показват драматична картина – през 2003 тежкият остър респираторен синдром (SARS) зарази 8098 души и причини смъртта на 774 от тях. Вирусът бе причина и за сериозна социална и икономическа криза. През 2006 година подобно нещо се случи с H5N1, а през 2009 с H1N1.

По темата за социалното дистанциране, един от упреците към британския подход (“империалистичен”, нарекоха го някои) беше, че не се затварят училищата. Професор Йоанидис казва: „Затваряне на училища може да намали разпространението. Но децата така или иначе продължават своята социализация с други деца. Също така те повишават времето прекарано с възрастни хора. Затварянето на училища не помага и да се изгради колективен имунитет.” Тук критиката е, че децата продължават да се виждат с възрастни – техните учители.
Много интересни са съжденията относно станалото тъй популярно “изравняване на кривата” или накратко – да се избегне струпване на болни в един определен интервал от време, което би поставило на колене здравната система. Редица визуализации илюстрираха цветно, красиво и хубаво как точно избягването на този пик спасява здравната система. И това е логично.

В същото време, контрират от Станфордската лаборатория, здравната система обаче е поставена и в невъзможност да лекува други болести, които също са причинители на смърт. Професор Йоанидис обяснява: „Ако нивата на епидемията затрупат здравната система и екстремните мерки не са достатъчно ефективни, то въпросното изравняване на кривата всъщност ще влоши нещата: вместо здравната система да бъде препълнена в един кратък период, тя ще остане препълнена за един продължителен период (заради другите болни). И поради това ние се нуждам от точни данни за епидемичната активност.”

Разбира се, ако трябва да обобщим, последствията от социалното дистанциране със сигурност са негативни за икономиката, за обществата, за психичното здраве. Проф. Йоанидис допълва: „Може да последват непредсказуеми еволюции като финансова криза, вълнения, граждански размирици, война и срив на социалната тъкан.” За да се избегне всичко това се нуждаем от безпристрастни данни за разпространението на епидемията, която да служи като ориентир на онези, които взимат решения.

Изключително важно е да се анализират правилно данните, в частност тези за Италия. В брой 88 на “International Journal of Infectious Diseases” е публикуван обстоен доклад за влиянието на грипа върху смъртността във всички възрастови групи в Италия по време на скорошните сезони (от 2013 до 2017).

Какво показва този доклад? За зимните сезони от 2013/14 до 2016/17, са се случили приблизително 5 290 000 грипни случаи на територията на Италия. За този изследван период има 68 хиляди смъртни случаи, за които може да се твърди, че са свързани с грипните епидемии. Италия показва по-висок процент на смъртни случаи спрямо останалите европейски стани, особено сред възрастните.
В доклада се посочва: „Италия има регистрирани пикове на смъртността, особено сред възрастните хора, през зимните месеци. Грипните епидемии се индикират като едни от потенциалните детерминанти за това увеличение.”
Данните за зимните сезони в Италия показват следното:

— смъртните случаи за сезона 2013/14 са: 7027 души
— смъртните случаи за сезона 2014/15 са: 20259 души
— смъртните случаи за сезона 2015/16 са: 15801 души
— смъртните случаи за сезона 2016/17 са: 24981 души

„В заключение,” се казва в доклада, „непредвидимостта на грипните епидемии продължава да бъде голямо предизвикателство за здравните специалисти и политиците в Италия.” Това се случва преди коронавирус-епидемията. Към днешна дата от коронавирус в Италия са регистрирани 3405 случая.

Естествено, факторът на заразяване с коронавирус не е взет предвид – ако той е по-висок при коронавируса в сравнение с изследваните в предишни години грипни епидемии, ситуацията се променя. Критиците на горните данни биха казали, че ако не се вземат мерки веднага за намаляване на разпространението му, смъртността ще бъде по-висока, защото няма как всички заболели да се третират по едно и също време. Особено, когато смъртността в Италия надмина тази в Китай, макар населението на Италия да е 60 милиона срещу 1.35 милиарда на Китай.

В същото време, добавяме Южна Корея към статистическите данни, ако критиците кажат, че примерът на професора от Станфорд за круизния кораб Diamond Princess е несериозен. В Южна Корея има направени около 250 хиляди теста, потвърдени са 8652 заразени, от които 94 души са починали. Фаталните случаи са 1.08 процента. Ако правителствата базират работата си на база тези данни, това би трябвало да е отправната точка.
Като обобщение, по-скоро може да се каже, че и двата подхода са верни, когато се правят в умерени граници. Изравняването на кривата и социалната дистанция несъмнено помагат за отлагане разпространението на болестта и здравните системи не се задъхват. Събирането и анализирането на данни, особено след такива примери като Китай и Южна Корея също е важно, за да може правителствата да създадат стратегии, които позволяват и икономиките да не рухнат. В този смисъл е ключово да се определя как протоколите за социално дистанциране да работят и дали да не се върви към тяхното олекотяване; колко и какви точно да бъдат рестрикциите.
Конкретно за България, Банско е един чудесен пример за това как е възможно да бъде изследвано резпространението на вируса и да бъдат приложени умни статистически модели. Нещо като българският Сингапур. Островната държава беше една от първите, която забрани всички полети от Ухан, където вируса (поне по приетата версия) възникна първо.
В Сингапур всички хора, пристигащи от заразени държави, бяха поставяни под задължителна карантина. И макар случаите в Сингапур да нарастваха, нямаше пиково такова. При 385 случая в момента, там няма смъртен случай. В Сингапур агресивно изледваха местата, където вирусът циркулира. Важно – училищата не бяха затворени; вярно – учениците имаха скрийнинг за температура на входа. На 23 март, понеделник, те пак ще отворят. Макар да има натиск това да не се случва. В Сингапур казват, че ако стриктно се изпълняват другите мерки, не е необходимо да се затваря цялата държава. Във всяко училище в Сингапур, преди започване на класовете, се прави снимка на класа, за да се знае, ако някое дете се разболее, точно с кого е имало контакт.

До три месеца спира разпространението на заразата, при стриктно спазване на карантината

Ако има едно нещо, за което професорът от Станфорд е прав, това е, че социално дистанциране с месеци, ще има негативни ефекти, които е трудно да си представим. Особено, ако времето, което всяка нация печели със социалното дистанциране, не се използва за мобилизиране на политически и икономически усилия, които „да ни помогнат да открием нови начини за справяне с вируса”, както пише професорът по епидемология от Харвард Марк Липсич.
Липсич е по-скоро привърженик на социалното дистанциране.
И тук съвсем не става въпрос дали Липчис е по-прав от Йоанидис. И двамата са прави. Въпросът е докога.

Post Views: 4

ФОКУС

Битката за бъдещето започва – истинска кървава война по света

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Алекс Крайнер: Битката за бъдещето започва – истинска кървава война на глобално ниво – ден след встъпването на Тръмп

В анализ, публикуван в ZeroHedge, пазарният анализатор и мениджър на хедж фондове Алекс Крайнер разглежда драматичните предсказания на Стив Банън, бивш политически стратег на Доналд Тръмп и водещ на популярното предаване „War Room“ за близкото бъдеще. В разговор, проведен по Zoom, Банън очертава апокалиптична визия за предстоящите дни на света, като поставя в центъра на дебата мащабен конфликт, който ще започне веднага след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-ми президент на САЩ.

„Дните на буря започват“ – Предстоящата битка според Банън

Стив Банън: „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп.Той вещае буквално апокалиптична война между Дълбоката държава и новата американска власт”

Банън, който е известен със своите остри коментари и директен стил, започва разговора с прогноза, която е едновременно тревожна и вдъхновяваща. „Дните на гръмотевиците започват в понеделник,“ обявява той, визирайки първия ден на новата администрация на Тръмп. „Това няма да бъде просто поредната политическа промяна. Това ще бъде нападение, което ще промени света завинаги.“

Банън подчертава, че врагът в тази битка не са външни сили като Китай, Русия или Иран, както може да се предположи. Според него истинската заплаха идва отвътре, т.е. в САЩ – от „техните“, т.е. глобалният елит, който контролира най-мощната империя в света. „Тези хора няма да се откажат от властта си доброволно. Те ще се борят до смърт,“ заявява Банън и добавя, че тази битка не е просто политически конфликт, а борба за оцеляване. „Ако Тръмп и екипът му не успеят, те ще ги унищожат – до последния човек,“ предупреждава той.

Исторически уроци: Жертвите на свободата

Подписалите декларацията за независимост на САЩ. Петима са хванати от британците и измъчвани до смърт. Останалите са разорени, членове на семействата им са избити

За да илюстрира мащаба и значението на тази борба, Банън прави паралел с подписалите Декларацията за независимост през 1776 година, с което се откъсват от Британската империя. Той ги описва като смели и решителни мъже, които са били готови да жертват всичко за свободата. „Тези хора не бяха просто бунтовници. Те бяха заможни, образовани мъже, които разбираха рисковете. Ако бъдат хванати, щяха да бъдат обесени или измъчвани до смърт,“ посочва той. Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко – домове, имущество и дори своите семейства. „Тези мъже се жертваха за независимостта, точно както хората около Тръмп са готови да се борят срещу най-могъщите сили на света,“ подчертава той.

Банън напомня, че петима от подписалите декларацията са били хванати и убити по жесток начин, докато други са изгубили всичко и предупреждава, че това ще очаква и екипа на Доналд Тръмп, ако се провали

„От 56-те подписали (Декларацията за независимост), 24 са били юристи и съдии, 11 са били заможни търговци, 9 са били фермери и големи земевладелци. Подписвайки Декларацията за независимост, те са предизвикали гнева на (Британската) империята, знаейки, че ако бъдат заловени, наказанието им ще бъде смърт. Петима от тях наистина са хванати от британците като предатели и измъчвани до смърт. Дванадесет от тях са имали домове, които са разграбени и изгорени. Двама загубват синовете си (убити), а на още двама синовете си заловени и хвърлени в затвора. Картер Бракстън, богат търговец, видял как всичките му кораби бяха потопени от британския флот. За да изплати дълговете си, той бил принуден да продаде имотите си и умира в мизерия. Други преминаха през мъчителни изпитания и загубиха всичко. На много от тях семействата им са избити.“

Невидимите врагове и глобалният авторитаризъм

Банън не е единственият, който изразява опасения за бъдещето на света. В разговора участва и Кристин Андерсън, член на Европейския парламент и представител на германската партия AfD. Тя обръща внимание на тревожната тенденция към авторитаризъм в Европа. „Властите в Германия, Великобритания и Франция вече не се крият. Те открито приемат авторитарни мерки,“ заявява евродепутатката Андерсън.

Според нея в Германия изборите скоро могат да бъдат отменени, а социалните медии ще бъдат подложени на строга цензура. Андерсон посочва също така новия климатичен закон във Великобритания, който според нея ще постави икономиката на страната в изключително тежка ситуация. „Това е част от по-голям план за ограничаване на свободата и налагане на контрол върху населението,“ добавя тя.

Рисковете за САЩ и Европа: хаос и насилие

Банън е категоричен, че не само САЩ, но и Европа я чака саботаж, тероризъм и разруха: Това е само началото. Истинската битка започва сега

Банън предупреждава, че борбата срещу глобалния елит няма да бъде лесна и че може да доведе до хаос и насилие. „Ще видим саботаж, убийства, тероризъм и разрушения. Това няма да бъде просто политическа битка – това ще бъде истинска война,“ казва той. Според него както в САЩ, така и в Европа, хората ще станат свидетели на мащабни кризи, които ще поставят основите на новия световен ред. „Това е само началото. Истинската битка започва сега,“ категоричен е Банън.

Банън напомня и личната цена, която е платил за убежденията си и защото е бил в екипа на Тръмп: Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация

Личната цена на борбата

Банън споделя и своите лични преживявания, като подчертава цената, която плаща за своите убеждения. „Бях осъден и вкаран в затвора. Това не беше престой в кънтри клуб. Това беше опит за унищожение на моята личност и репутация,“ казва той. Той подчертава, че хората, които стоят зад Тръмп, също са готови да платят висока цена, защото разбират залозите в тази битка. „Това не е просто борба за власт. Това е борба за бъдещето на човечеството,“ заявява Банън.

Съдбата на света в баланс

Алекс Крайнер завършва анализа си с мрачна, но и с вдъхновяваща нотка. Според него това, което предстои, ще бъде една от най-значимите битки в историята на човечеството. „Това е война, която няма да се води само с оръжия, но със сигурност ще бъде една от най-важните в световната история,“ пише Крайнер.

Той подчертава, че тази борба няма да бъде само за САЩ или Европа, а за целия свят. „Силите, които контролират тази империя, няма да се предадат без бой. Но онези, които се борят за свобода, са решени да направят всичко възможно, за да победят,“ заключава той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

ФОКУС

Защо бе отстранен Джъстин Трюдо?

Published

3 days ago

January 21, 2025

Autor

Проф. Ивайло Груев: Канада, “The Great Reset”. Защо Джъстин Трюдо бе отстранен? Възможен ли е разпад на страната?

„Всъщност изпитвам известно възхищение към Китай, защото тяхната диктатура им позволи да обърнат икономиката в правилната посока.“ Джъстин Трюдо.

Ако пътят към ада е постлан с добри намерения, то, вече, бившият министър председател на Канада Джъстин Трюдо, както иронично отбеляза един канадски журналист, със сигурност, би трябвало да е собственик на асфалтова компания. Той обеща помирение, каквото и да означава това, с коренното население, драматично увеличаване на размера на средната класа, и разбира се основното в неговата стратегия – справяне с измененията на климата. Така бе трасирано бъдещето на Канада по провъзгласените от него “лъчезарни пътища“. Нещо наподобяващо на МАГА на Тръмп, естествено със специфичен канадски привкус.

Джъстин Трюдо, премиер на Канада

Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени

Неговите опоненти от Консервативната партия изказаха основателни опасения. Въпреки външността и безспорния чар като на незабравимия Ален Делон (в младежките му години приликата е очевидна), всъщност Трюдо притежава повече от скромно трудово, а и академично резюме. Професионалният му опит включва инструктор по скейт борд, охранител на бар и учител по драма, както и две незавършени магистърски степени. Те трудно биха се възприели като сериозни акредитации за квалификациите наминистър председател на втората по големина страна в света и една от водещите страни на Г 7.

Разбира се фамилията Трюдо продължава да резонира в съзнанието на Канадското общество. По-възрастните гласоподавателите усетиха, по-скоро припознаха с небезвестна доза носталгия, екзалтацията от годините на Трюдо баща и решиха да му дадат шанс. Казвайки си в крайна сметка защо пък не.

Избирането на Джъстин Трюдо беше опит за възстановяване на визията на Пиер Елиът Трюдо за една прогресивна, двуезична, мултикултурна, и най-вече справедлива и щедра социална Канада, завистта на света и в най-силния имиграционен “магнит“. Но за разлика от картезианската прецизност и интелектуална елегантност на Трюдо-баща, това което Джъстин Трюдо предложи бе един младежки ентусиазъм, гарниран с безспорен “fun“, особено за представители на нежния пол. Тоест канадците решиха без особено да се замислят да спонсорират епизод №2 на феномена, наречен, Трюдомания.

След десетилетие ориентираното основно към бизнеса консервативно правителство на Стивън Харпър, 2007-2015, чиято, да си признаем откровено, харизма бе толкова жизнена колкото на снежен човек през месец април изненадващото представяне на Трюдо-младши се възприекато глътка свеж въздух в монотония и безцветен политически живот на страната.

Едва на 36 години Трюдо бе избран в Парламента представлявайки работнически квартал на Монреал. Само няколко години по-късно през 2015 г. бе вече избран за лидер на Либералната партия. Тази победа бебезпрецедентна в дългогодишната традиция на Либералната партия: бивш гимназиален учител, без всякакъв политически опит и с доста лековата биография (освен фамилното си име, разбира се) успя да издигне Либерална партия, от трето място през 2011 г. (най-лошото й представяне в историята), до първо място, буквално следвайки стъпките на баща си.

Без съмнение, както и се очакваше, Трюдо-младши се наслади на един продължителен “меден месец“. За известен период той дори бе коронясан за “дарлингът“ на световните (включително Европейски) медии. Причините? Прекалено млад по установените стандарти за политик от такъв ранг, чаровен и перфектно двуезичен (в неговия случай; френският и английският са майчини езици, за разлика от мнозинството англоезични политици, които говорят на силно развален, а понякога на неразбираем френски) и на всичкото отгоре потомствен политически аристократ.

Трюдо легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Първите успехи на правителството на Трюдо бяха свързани с намаляване на детската бедност, увеличаване на данъците за богатите и намаляване на данъците за средната класа. Както и опити за подобряване на живота на коренното население на Канада, чийто жизнен стандарт по-скоро принадлежи на страна от Третия, ако не и от Четвъртия свят и е с право източник на национален позор.

Той легализира марихуаната, въведе въглероден данък, за да намали емисиите като по този начин, се оказа че разрушишанса на цели индустрии да оцелеят.

Днес Канада е дълбоко деморализирана, силно поляризирана, особено разочарована от 9-те години управление на Трюдо, чиято популярност стигна до катастрофалните 16%, най-ниският регистриран спад на министър-председател в историята на страната.

Причина за това бе, нека така да го наречем, “иновативният“ начин на управление. Лозунгите за единство, благосъстояние и просперитет на средната класа, както и съхранението на национална идентичност на базата на мултикултурализма, останаха в, употребявайки енигматичния термин, небитието. Оказа се, както на времето съветваше Макиавели, че политиките имат своята дуалистична същност, особено по време на предизборните кампании. Но с една съществена уговорка. Тези политики, бяха много грижливо калибрирани, целейки да задоволят специфични, конкретни групи гласоподаватели. Обществото бе разделено на социални клъстъри, всеки със своите специфични обещания. Било то на енергичната радикално повлияна от ултра либерализма генерация Х, (легализиране на марихуана, а и в последствие на твърдите наркотици) или пенсионери, (Old Age Security – пенсии) или социално маргинали (индексиране на социалните помощи).

Незабелязано, т.н. “социален контракт“ бе заменен с логиката на маркетинг стратегия за печелене на избори. В България, както е широко известно, този процес е доведен до съвършенство. Както и се очакваше тази изборна еквилибристика до неизбежното фрагментиране на канадското общество на малко печеливши и на губещи т.е. всички останали. Тъй като екипът на Трюдо беше наистина професионален в стратегическото прилагане на микротаргетирането на избирателите, то Либералната партия се нуждаеше само от една трета от националния вот. Звучи познато? Естествено за стратезите на Либералната Партия на първо време тази дълбинна фрагментация се оказа без особено значение.

Не съм убеден, че Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг)

Проблемът е, че Джъстин Трюдо, така и не успя да влезе, фигуративно казано, в обувките на своя баща. Трюдо баща бе политикът, който остави на Канада набор от институции и най-важното идеали, създавайки Хартата на правата и свободите, тоест Конституцията – основата на националното съзнание и самочувствие на съвременна, модерна Канада. Не съм убеден, че синът му Джъстин Трюдо се погрижи достатъчно да съхрани тази, пъстроцветна социална тъкан на Канадското мултикултурно общество не само привързано, но и лоялно на Кленовия лист (Канадския флаг). Какво имам предвид:

Човекът на Давос

Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“

Трудно бихме си обяснили изключителното поляризиранеи катастрофалния спад на популярността на традиционно доминиращата политическа сила, Либералната партия, ако не повдигнем завесата зад прякора на Трюдо “Човекът на Давос“. Без съмнение, в очите на основателя на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, Джъстин Трюдо бе най-емблематичният лидер на това което той нарече ”The GreatReset”, т.е. “Голямото Зануляване.“ Да си припомним неговите пророчески думи: “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world“ “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и за нулиране на нашия свят.“

Както е добре известно през 2017 г. Клаус Швабтриумфално заяви, че е успял, (забележете термина, който той използва to penetrate), да „проникне“ в кабинета на министър-председателя Джъстин Трюдо поради факта, че много от неговите министри са били членове на програмата на WEF (Световният икономически форум) за млади глобални лидери.

“Бях на прием за премиера Трюдо и знам, че половината от кабинета му или дори повече от половината от кабинета му всъщност са млади глобални лидери“.

Нещо повече, Трюдо, поне на мен доколкото ми е известно,бе единственият лидер на Запад, който не се притесни да използва термина „зануляване“, за да опише канадската пандемична политика (в реч на ООН през ноември 2020 г).

Действително в това отношение Клаус Шваб се оказа прав. Трюдо действително оправда доверието на Световния Икономически Форум, не само повтаряйки буквално WEF “talking points” (опорните точки), но по-важно прилагайки ги в действие, което естествено не остана скрито за широката общественост в Канада.

Бездомници в Канада, просяци, бедност

По време на пандемията средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%.

По време на пандемията, както вече писах по-рано, средната класа се оказа в центъра на това “занулияване“ – близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработицата скочи до 14%. Малките и средни бизнеси бяха принудени да поемат колективно 135 милиарда долара дълг, тоест средно 170 000 долара за бизнес.

Така – цената на “зануляването“ бе 213 000 фалити!

В Канада, в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство

Този феномен предизвика безпрецедентно социално, а и здравословно отражение – в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) е имал самоубийствени нагласи. Малко контекст – две годни по рано, през 2018, в унисон с WEF политиката на ултра-либерализъм, леките наркотици, като марихуана и канабис бяха легализирани. Успоредно с това особено, при така нареченото поколение Z се породи една своеобразна култура, водеща не само до зависимост (до 24 часа доставка онлайн), но далеч по-опасното чувство за гарантирана съдебна безнаказаност (в случай, че сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта не подлежите на съдебно производство).

Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани

Вместо достъпът до наркотици да бъде ограничен, особено в контекста на чудовищната опиоидната криза в Канада, където всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди, а само в град Ванкувър 6, предимно млади хора, умират от свръхдоза, правителството на Трюдо направи достъпът до наркотици да бъде широко достъпен 24 часа 7 дни в седмицата. Нещо повече дори твърдите наркотици също бяха легализирани, което накара някои политически некоректни наблюдатели да дефинират тази политика като геноцид срещу младите.

Проф. Ивайло Груев

Проф. Ивайло Груев, Преподавател в Университета в Отава, Канада

Безнаказаността, за което споменах, се дължи също така и на един нов закон, влязъл в сила по същото време. Либерализиране на съдебната система, т. нар “catch and release”, тоест освобождаване под гаранция, превърнало се в де факто в “revolving door” – “въртяща се врата“. В разговорен превод това означава арестуване и (моментално) освобождаване,(!) като задължава полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна по своята логика абсурдна политика, според правителството е трябвало да реши проблема със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи като коренното население, бездомните,наркозависимите и не на последно място ЛГБТ общността.

Post Views: 3

ФОКУС

Москва и Техеран направиха своя избор

Published

3 days ago

January 20, 2025

Autor

Днес в Кремъл ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран: президентите Владимир Путин и Масуд Пезешкиан ще завършат три години работа по историческия документ.

Защо исторически?

Защото наистина извежда отношенията между двете страни на ниво, безпрецедентно в историята на нашите връзки.

И тази история датира от повече от четири века и половина и е богата на различни събития – откакто сме съседи (в Каспийско море), те имат много измерения. Търговия и война, вражда и приятелство, подчинение на влияние и идеологическа борба, но взаимен интерес и зле прикрита симпатия един към друг, дори през годините на конфронтация, останаха постоянни.

Двете велики сили-цивилизации претърпяха възход и упадък както във вътрешните си работи, така и в отношенията си, но останаха съседи, заинтересовани един от друг. Но почти през всичките тези векове ние живеехме в свят, в който глобалните правила се определяха от Запада или по-скоро от англосаксонците – и това остави сериозен отпечатък върху нашите отношения.

По времето, когато започнаха нашите връзки, величието на древен Иран вече беше нещо от миналото, а Русия, напротив, беше поела по пътя на своя възход. Последната руско-иранска война приключи преди почти два века, но още тогава Иран попадна в сферата на влияние на Великобритания, която се опитваше да попречи на руснаците да достигнат Индийския океан.

И въпреки че Москва никога не е имала планове да завладее Персия, това нямаше значение за Лондон – те безкрайно се страхуваха от попадането на древната страна в руската орбита, виждайки това като заплаха за техните индийски владения (в Лондон постепенно започнаха да вярват в собствения си мит за плановете на руската армия за поход към Индия).

В резултат на това Иран беше разделен на британска и руска зона на влияние, южна и северна – и остана в това положение до средата на миналия век. Москва като цяло беше доволна от тази ситуация, но за гордостта на иранците ограниченият суверенитет и чуждото влияние бяха обидни.

След Втората световна война западното влияние в Иран става преобладаващо и шахът, който поддържа добри отношения със СССР, провежда политика на западнизиране на местния живот. Завърши с ислямската революция – и създаването на уникална система на теократична власт в комбинация с изборните институции на президентско-парламентарна република.

Новият Иран не само скъса със Запада – той се превърна в последователен идеологически и геополитически противник на цялата глобализация, изградена от англосаксонците. През първото десетилетие от съществуването на ислямската република СССР все още беше жив – и отношението към атеистичните комунисти с техния износ на революция (без значение, че това в много отношения не беше така) в Техеран беше враждебно и предпазливо.

Изоставянето на комунистическата идеология след разпадането на Съюза премахна идеологическата пречка пред руско-иранските отношения, но тук Русия се оказа в плен на залога си за сближаване със Запада (и в още по-голяма степен, приемането на западноцентричното геополитическото мислене на нашия елит).

Москва искаше да развие връзки с Техеран, но с поглед към Запада, превръщайки руско-иранските връзки в разменна монета или дори в заложник в играта си с англосаксонците. Всичко това не допринесе за нарастването на доверието към нас сред иранския елит, част от който, позовавайки се на историята, смяташе Русия за същата империалистическа държава като западните сили (въпреки че това беше несправедливо по отношение на Русия дори за 19 век).

През десетите години на нашия век започнаха сериозни промени: Русия, отдалечавайки се от Запада, започна да гледа на Иран като на стратегически партньор, преставайки да обръща внимание на западната пропаганда за страната като част от „оста на злото“. Сближаването беше улеснено от съвместните военни действия на двете страни в Сирия и решаващата роля на Русия в сключването на т. нар. ядрена сделка за иранската ядрена програма.

Двете страни се доближиха до напълно независимото определяне на отношенията и координацията на политиките си на световната сцена: нивото на доверие се повиши, личните връзки се засилиха и последните илюзии за възможността да се договорят поне за относителна нормализация на отношенията със Запада изчезнаха.

След февруари 2022 г. Русия се оказа в положението на супер-Иран: броят на санкциите срещу нашата страна многократно надхвърли иранското ниво. Ислямската република живее под американските санкции повече от четиридесет години и въпреки щетите, които нанасят, изгради свой модел на функциониране.

Опитът да се изтръгне Русия от световната икономика означава не само, че ще трябва да следваме отчасти иранския път, но по-важното е, че етапът на демонтаж на съществуващия световен ред е започнал. Мащабът на санкциите, наложени срещу Русия, показа, че компромис със Запада не може да бъде постигнат, което означава, че Иран, Русия, всички останали санкционирани страни, Китай и Индия са заинтересовани от изграждането на паралелен, алтернативен търговски и финансов механизъм.

Започна процесът на демонтаж на западния световен ред, англосаксонския модел на глобализация – и Русия и Иран са знаменосци в него.

Този процес няма да бъде нито бърз, нито лесен, особено след като е съчетан с геополитически земетресения по света, особено в Близкия изток, който е толкова важен за Иран. И двете страни обаче са направили избор в полза на изграждането на нов световен ред.

И укрепването на двустранното сътрудничество (а то засяга различни области – от военно-промишлени до транспортни и логистични), както и взаимодействието както по регионални, така и по международни въпроси е само материално укрепване на тази историческа стъпка. Русия и Иран вървят заедно към обща цел и сега никой не може да ги отклони от този път.