Докато целият свят е зает с борбата с коронавируса, САЩ упражняват натиск върху Венецуела. Белият дом най-накрая се залови с така наречените тъмни танкери, благодарение на които Каракас заобикаля американските санкции. Какво представляват “тъмните” танкери, каква роля играят те за финансирането на бюджета на Венецуела – и какво могат да направят САЩ за борбата срещу тях?
Първо, припомнете същността на въпроса.
В отговор на нежеланието на венецуелския народ да подкрепи проамериканския преврат, САЩ наложиха много строги санкции срещу тази страна. Освен всичко друго, под тези санкции попадна и Държавната петролна компания на Венецуела – PDVSA, най-големият работодател в страната и основният “печелещ” пари в бюджета на Венецуела. И заедно с компанията, нейните танкери също попаднаха под санкции – 34 кораба, които вече могат да се използват само за съхранение на нефт. Всяко пристанище, което приеме такъв танкер, веднага ще попадне под санкциите на САЩ.
Танкерите с неразбираеми собственици са “мътна” история, които идват от нищото и с петрол незнайно откъде вътре, е съвсем различен въпрос. Такива кораби имат шансове да избегнат американските санкции – както пристанищата, които ги приемат.
Ето защо, след като Вашингтон започна да санкционира всяка компания, купуваща петрол от Венецуела, около тази страна се появи феномен, който самите американци наричаха „тъмни“ танкери. Тъмни в смисъл на криене „в информационния мрак“ – вървят по маршрут с деактивирана система за автоматична идентификация. Като правило това са кораби под удобни знамена (например, под знамето на Либерия), а някаква малка компания от малка страна действа като корабовладелец.
Игра на сляпо
Действията на “тъмните” танкери изглеждат така.
По пътя за Карибите такъв кораб “изчезва” – изключва системата си. Освен това, криейки се сред стотици големи и малки кораби, разораващи моретата в региона, танкерът заминава за Венецуела. Зареден с петрол там, съдът се оттегля и включва на АИС, единствено когато се отдалечи достатъчно далеч от венецуелските брегове.
Освен това, според американските експерти, петролните танкери на Венецуела имат три възможни маршрута. Първият е Китай, където суровият петрол се обединява в пристанищния терминал, за което Китай плаща на Венецуела с пари в брой. Вторият вариант е Индия, която с целия си неутралитет към САЩ и на пръв поглед невраждебните отношения с Америка, всъщност консумира и венецуелски петрол. Американците обвиняват Reliance Industries of India в закупуването на венецуелски петрол. И така, един от танкерите, според американците, е бил разтоварен в индийското пристанище Сика, където тази компания притежава най-голямата рафинерия на света.
Също така, значителна част от петрола се получава под една или друга форма от Русия. Факт е , че значителна част от венецуелския петрол всъщност принадлежи на Русия. И то буквално – „Роснефт“, който преди доминираше в продажбите на венецуелски петрол, продаде активите си във Венецуела на компания, собственост на руското правителство. Засега при ниски цени на петрола тази сделка изглежда съмнителна, но е малко вероятно тези цени да продължат задълго.
Разбира се, американците проследяват тези танкери, макар и отдалеч, и повече или по-малко си имат представа как работят. Освен това в САЩ има много васали и зависими страни в региона и те активно им помагат с цялата необходима информация. Списъкът на помощниците включва не само известния враг на Венецуела – Колумбия, но и, например, доста голямата Бразилия, повече от способна да проследява движението на корабите по море. В крайна сметка обаче целите на САЩ – да блокират износа на нефт от Венецуела – не са постигнати.
Реакцията не се забави. В края на март Тръмп разпореди на ВМС на САЩ да разположат големи сили във водите, съседни на териториалните води на Венецуела. Американците разположиха военни кораби и заявиха, че тези сили ще се борят с наркотиците. В американските медии веднага се появиха изявления, че президентът на Венецуела Никола Мадуро застава зад продажбата на кокаин в САЩ.
Изпращането на военни кораби край бреговете на Венецуела беше явен жест на натиск от страна на Тръмп. По-рано, през януари, “крайбрежният” военен кораб „Детройт“ нахлу в териториалните води на Венецуела като част от традиционния американски сценарий на военна провокация – така наречената доктрина за свободата на корабоплаването, когато американски боен кораб навлиза в териториалните води на провокираната страна, злоупотребявайки с така наречения мирен закон за преминаване, предвиден от Конвенцията на ООН за морското право (която, между другото, САЩ не са ратифицирали).
Последва известния опит за отвличане на самия Мадуро. Лявата преса в Латинска Америка твърди, че нападението е вдъхновено от обявената от правителството на САЩ награда от 15 милиона долара за залавянето на Мадуро.
Но всичко това в крайна сметка не се получи и сега започва нов етап на натиск върху Венецуела. Този път американците обявиха лов на „тъмни“ танкери.
Варианти за натиск
На 14 май Министерството на външните работи на Венецуела излезе с изявление, според което САЩ “преследват” танкери, които доставят петрол на потребителите от Венецуела. Засега не става дума за военни мерки, като залавяне на кораби в морето. Съединените щати са в състояние да усложнят живота на корабовладелците, които нарушават американските санкции. Няма проблем американците да проследяват движението на танкерите, превозващи нефт от Венецуела, и да ги правят „недосегаеми“, както преди това са били венецуелските танкери. И никакво спиране на системите за проследяване няма да помогне тук. Такива танкери няма да могат да влизат в нито едно от пристанищата на страните, които поне по някакъв начин зависят от САЩ, просто няма да им бъде позволено да отидат там.
На първия етап САЩ могат да отрежат част от корабовладелците чрез подобни мерки и да ограничат обхвата на преследвани кораби до танкери от страни като Иран. Тези страни, от една страна, не се страхуват от Съединените щати, а от друга, не са част от западния свят и по отношение на тях са допустими строги действия (от американска гледна точка). А след това е възможно и залавянето им на сила.
А американците имат опит в подобни въпроси. В края на 90-те и началото на 2000-те те активно преследваха танкери, изнасящи иракски нефт, заобикалящи санкциите на ООН. По време на един от нападенията, през февруари 2000 г. те заловиха руския танкер “Волгонефт-147”, чийто екипаж беше обвинен в транспортиране на иракски петрол. Суровината беше конфискувана и снимки на „тюлени“ радостно позиращи със „заловения“ танкер под руски флаг на палубата на ракетния крайцер „Монтерей“ все още се въртят по мрежата. Няма причина да се смята, че подобно нещо не може да се случи с танкери, които продават венецуелски петрол. Особено сега, когато американските кораби са точно на брега на Венецуела.
В случая с иранските танкери всичко се усложнява от факта, че доставят петролни продукти във Венецуела, които тя вече не може да произвежда в достатъчни количества – бензин и дизелово гориво. Иран (и според американците, Русия) също доставя на Венецуела реагентите, необходими за висококачествено рафиниране на петрол.
Технически, военен кораб може лесно да улови бавния и тромав танкер. Специалните сили от кораба се натоварват на хеликоптери (всеки американски разрушител или от най-новите кораби за бреговата охрана клас „Легенда“ имат два хеликоптера на борда) и докато бордовите картечници държат моста и екипажа на танкера на палубата под прицел, групата за залавяне се спуска от втория. Американците са вършели такива неща много пъти и екипажите са добре подготвени. Необходима е единствено заповед.
Трудно е да се каже колко надалеч американците ще са готови с блокадата на Венецуела и нейните комуникации с външния свят, но засега няма признаци, че са готови да спрат. И имат всички необходими сили и средства, за да не спират.