АНАЛИЗИ
Идват войни за вода. По-скоро отколкото си мислим
Докато светът си задава въпроса „За колко време ще ни стигнат петролните залежи?”, почти никой не си дава сметка, че се движим към момент, в който изразходването на питейната вода на планетата, ще разклати целия свят. „Уискито е за пиене, водата е нещо, за което трябва да се биеш”, е казал Марк Твен.
Много скоро в различни точки на света ще се задълбочат кървави конфликти за тръбопроводи и залежи, но не на черно злато, а за чиста вода. Идва време, в което миграционните потоци ще тръгнат от зоните, в които водата свършва към богатите на вода региони, което има потенциал да промени не само обществата, икономиката и политическите системи, но и ще ни накара да преосмислим живота и нашето място в него.
След силния отзвук, който предизвика нашата статия „Да убиеш морето”, ви предлагаме кратко изследване на често неглижиран проблем, който обаче през следващите десетилетия може да се превърне в причина за военни сблъсъци по цялото земно кълбо, включително и на Балканите.
Имаме две новини – една лоша и една много по-лоша. Коя предпочитате за начало на тази история?
Лошата новина е, че както, може би сте чули, добивът на петрол в световен мащаб е близо до своя връх. Това, казано накратко означава, че откритите залежи се изчерпват бързо, при фактическа липса на нови находища. Петролът никога повече няма да бъде евтина суровина, защото с изчерпването на залежите и намаляването на производствените квоти, търсенето ще повишава цената, въпреки навлизането на електрическите автомобили.
Ако петролът дава енергия за удовлетворяването на второстепенните нужди на хората, водата е жизненоважният елемент, който поддържа живота на тази планета. И сега идва много, много по-лошата новина…
Също както и петролът, количеството вода на планетата е ограничено. „Черното злато” е течност с биологичен произход, която в следствие на химически процеси при определени условия, е придобило вида и характеристиките, с които я познаваме. За произхода на водата обаче се знае изключително малко. И както става винаги в такива ситуации, при които учените не могат да отговорят на даден въпрос, се приема, че произходът е „отгоре”. Ето защо, водата, по общоприетото мнение има космически произход.
„Откъде идва водата?” е класически въпрос без еднозначен отговор. Има няколко популярни теории за това как са се появили океаните. В центъра на всички тях е тезата, че първичната Земя е представлява един неприятен огромен коктейл от киселини, лава и прочее отровни смеси, които са врели и кипели като почти-готова супа-топчета. И като всяка супа, в един момент земята е започнала да изстива и да се втвърдява, в резултат на което по химичен път водородът се е свързал с кислорода и се е появила водата. Има и друга версия – водата е „донесена” на планетата от комети и астероиди.
Щом планетата се е зародила в следствие на „взрив” в космоса, водата също е дошла от него. Т.е., не асоциирайте „Големият взрив” с огън, а по-скоро с вода.
Какво е количеството на водата в нашия свят? Разполагаме с около 1.4 милиарда кубически километра вода. 97% от това количество обаче се пада на солените океани и морета. Прясната вода или „сладката вода” е едва 3% от общите запаси. Една значителна част от тези запаси е заключена в ледниците, което прави сладката вода още по-ограничен ресурс. През 2000 година, населението на земята е било около 6 милиарда.
През 2009-та сме били 6,5 милиарда, а само след 40 години се очаква вече да сме 9 милиарда души. И всички ще искаме да пием вода, да си поливаме градините, да мием, да чистим, да произвеждаме стоки и да се къпем. Лошото е, че населението расте най-бързо там където водата е най-малко. Това не прави хората в тези райони по-малко жадни.
Изкуствено се отклоняват огромни реки, които вече не стигат до моретата, богати корпорации завземат контрола върху водните ресурси на цели държави, а самите държави започват да се обвиняват една друга за сушата. Всичко това създава огромен потенциал за водни конфликти, някои от които вече са в ход.
Животът се е зародил във водата. Много, много, много, много отдавна, милиарди малки микроорганизми са изпълнили древния световен океан, където много скоро (например след 900 милиона години, което за геолозите е все едно вчера-ония ден или миналата седмица) са започнали да щъкат малки и големи мекотели, безгръбначни и риби.
Ако се придържаме към Библията водата е била началото на света. Тя е била на Земята още в навечерието на първия ден от Сътворението: “В начало Бог сътвори небето и земята. А Земята беше пуста безводна и тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.”
Като символ на живота, водата е основен мотив за началото на света в повечето религии. Пророкът Мохамед също е съгласен с водата като основоположник на живота: „Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири”. (Сура Нур, 45)”
Египетската митология гласи, че бог Ра не е чакал някой друг да го създава и свършва тази безспорно трудна работа абсолютно сам, благодарение на водата – тъмният и неподвижен океан Нун.
Най-старшият титан в гръцката митология е Океан, създал огромна река, която опасала цялата земя. От нея дори изгрели звездите. За разлика от Ра обаче, Океан действал с голям замах и не обичал да скучае и да си създава всичко сам. Ето защо се оженил за Тетида и тя му родили цели 3000 дъщери-реки и 3000 синове-потоци(с имена Ахелой, Нил и т.н).
Четено в момента: Тъжната история на изчезналото море
Като цяло по-голямата част от митовете за сътворението се основават на водата, чрез която се обяснява как е започнал животът и как планетата е придобила своя днешен облик. В много култури, обаче водата се свързва и с края.
Когато някой върховен бог е искал да накаже хората директно им е изпращал потоп и добре, че в такъв случай винаги е имало някой като Утнапищим от „Епос за Гилгамеш”, Девкалион или Ной(в зависимост от митологията и религията), който да качи на кораб жена си, животните заедно с белия гълъб.
Основната идея на всички тези легенди се крие в посланието. Те ни учат да уважаваме водата и да я пазим, така както пазим собствения си живот. Защото без вода, няма живот, няма свят.
Африкански неволи
Африка е най-бедният континент в света. Освен мизерията и болестите, африканците страдат от хронична липса на вода, което още повече спомага за разпространението на болестите и мизерията. Дяволски кръг, в който участват над един милиард и двеста милиона души. С две думи, положението на водния фронт не се влошава, а се срива тотално.
Ако за прочитането на този материал са ви нужни 15 минути, над 50 деца в Африка ще са умрели от малария. Ако четете това, докато седите в тоалетната, трябва да знаете, че с едно пускане на водата, вие изразходвате повече вода, отколкото едно африканско семейство от петима души ще има, за да се пие, мие, готви за цял един ден.
Някога, езерото Чад е било едно от най-големите източници на питейна вода на континента. Разположено между Чад, Нигерия, Нигер и Камерун, водният басейн осмисля живота на около 20 милиона души.
Само преди 40 години, езерото е простирало водите си върху 25 хиляди квадратни километра. Днес, според проучване на Университета в Усконсин, езерото се е свило до 1/20 от предишното си количество. Най-лесно би било за тази катастрофа да обвиним глобалното затопляне. Да не забравяме обаче, че то е предизвикано основно от човешката дейност и промишленото замърсяване.
В наши дни, това велико в миналото езеро достига дълбочина едва от 7-8 метра. Още в началото на 60-те години, северна Африка е обхваната мъчителна и продължителна суша, която принуждава хората да отклонят част от системата на реките Шари и Логон към столицата на Чад Н’джамена. Използването на водите за земеделско напояване се оказва пагубно за езерото, в което се влива значително по-малко количество вода и то пресъхва.
Тази комбинация от климатични промени и човешка намеса ни кара да прогнозираме, че за да запазят зърнените си култури, хората по поречието на Чад и големите реки, които се вливат в него, ще използват остатъка от водата в езерото, което ще доведе до пълното му изчезване. Това ще предизвика глад и огромни миграции към други региони на Африка.
Колкото и невероятно да звучи, Африка не е най-безводният континент. На първо място е Австралия, но проблемът на африканците е бедността, глада и болестите. Да си го кажем директно – това е сметището на света, където всички останали изхвърлят всичко най-мръсно и ненужно.
За нещастие на цялото човечество, водата е разпределена неравномерно по земната повърхност. В Африка например, има много вода, но не на правилните места, в правилното време и в правилните количества. Или както се шегува нашият колега от Канада Марк Де Вилие – „Господ е създал водата, но е забравил да прокара тръбите”.
Най-яркият пример е огромният басейн на река Конго, в който е съсредоточена 30% от наличната вода на континента, но тя е достъпна едва за 10% от населението на Африка. Затова все по-често четем новини като тази:
Найроби. 9 март, 2009 г.12 души починаха в резултат на усложнения,
причинени от водна диария в няколко села, на около 90 километра от Могадишу.
Само за 5 дни 12 души, сред които осем деца под 10-годишна възраст умряха в село Фулаше и Курдхере.
Тези хора са пили от един от хилядите извори със заразена вода в Сомалия. В някои части на тази изстрадала страна водата е толкова скъпа, че мъртъвците се погребват с мръсни тела, което според исляма е много голям грях. Един бидон с вода(около 200 литра) струва 500 000 сомалийски шилинга(около 19 долара), докато средната дневна надница в страната не надхвърля 180 000 шилинга(6 долара).
На кого му пука? На никого. Единственото усилие, което правим ние в Европа, за да се сдобием с вода е да завъртим кранчето. Но в по-голямата част на Африка не е така. Този огромен и подценяван от нас континент не е мръднал в икономическото си развитие от нивата на 1980-та година. 40% от милиардното население живее под линията на бедността, която за ООН е 1 долар на ден. В най-голямата държава по територия в Африка – Судан, едва една четвърт от населението има достъп до чиста вода. Затова не е чудно, че конфликтът в Дарфур надали ще намери своето разрешение в близките десетилетия.
Тук искам да насоча вниманието ви към Дарфур, защото така или иначе често четем за това място малки дописки из международните страници на вестниците. Какво обаче е това Дарфур? Кои и защо се бият там? Толкова ли е страшно? Само един факт – в тази отдалечена и огромна провинция на Судан днес върлува чумата, за която сме чели, че е заличавала милиони европейци през Средновековието.
Дарфур – класически конфликт за вода
Четено в момента: 1990: Българското Черноморие
Судан се простира върху територия от почти 1 милион квадратни километра. Едва 7% от тази суха земя стават за земеделско обработване. Каквото и да ви кажа за Дарфур, надали ще бъда по-точен от Джефри Сакс:
„В Дарфур се случиха две неща. Първо, в рамките на една генерация, населението се увеличи двойно. Второ, количеството валежи рязко намаля. Това са много гладни хора, които днес се избиват едни други”.
Като цяло, липсата на вода е в основата на омразата в огромната суданска провинция. Сушата започва в началото на 80-те и продължава до днес, заклещвайки Дарфур в смъртоносен капан. Липсата на вода означава смърт. Особено в Африка и най-вече в Дарфур.
Конфликтът в страната избухва сравнително скоро – през 2003 година. Само за шест години, той се превръща в една от най-кървавите драми в историята на човечеството – 450 хиляди убити, над 3 милиона бежанци.
Защо Судан е толкова размирна страна? Това е сложен въпрос. Мислено разделете най-голямата държава в Африка на две части. Северната част е населена от арабски мюсюлмани, а южната от не арабски чернокожи африканци, които са разделени на стотици племена. Днес те вече имат своя държава – Южен Судан.
Тези два противника си дават среща именно в западната провинция на страната – Дарфур, в която населението е предимно мюсюлманско, но етнически смесено в около 30 различни групи. Тези групи обаче условно могат да се обединят в двете течения, за които споменахме – арабско и африканско.
Арабите и арабоговорящите номадски племена са мнозинство в северната и южната част на провинцията, а между тях, в централната част на Дарфур битуват местни африканци от три етнически групи – Фур, Загава и Маса Лейт. Между другото, топонимът „Дарфур” означава именно „Земята на Фур”. Арабите и чернокожите живеят в мир векове наред, докато водата не започва да свършва. И арабските племена поглеждат по друг начин към земята на своите съседи…
Първо сушата убива реколтите в северен Дарфур, което принуждава местното население масово да мигрира към централната част. За да използва ресурсите на земята обаче, „пришълците” трябва да прогонят местните африканци от домовете им.
Затова арабите си създават милиции, наречени „Джанджавид”, които бързо да се саморазправят с африканските племена. През 2003 година в изсъхналите корита на малките реки потича не вода, а кръв, пламват къщи, започват изнасилвания и зверства. Целта е една – неарабските племена да бъдат прогонени от малкото останала земя, която става за обработване. Най-смущаващото е, че целият този кошмар се дирижира лично от президента Башир, които въоръжава, финансира и мотивира арабските главорези пред очите на целия цивилизован свят, който също както по време на геноцида в Руанда през 1994 г. кротко гледа, клати глава и „осъжда остро” действията на убийците, та чак до края на работния ден…
Каквито и общи приказки да говорят политиците и наперените западни дипломати, конфликтът в Дарфур няма да намери своето разрешение, докато не бъде решен проблема с напояването. В своята същност, този конфликт не е религиозен, нито етнически. Той е воден! Ето защо, когато мислим за неговото решение, не трябва да го гледаме през призмата на геополитиката, а на въпроса – Как да докараме вода в Дарфур?
В Индия в момента има суша, невиждана през последния век. Северните и източните райони на Германия създава все повече опасения за реколтите. В Китай все по-често четем за огромни региони, засегнати от сушата и глобалното затопляне.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️
🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон… А именно –...
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори. Ще спре ли войната в Близкия изток...
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА. В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните...
Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите?
Всички комплексирани селяни карат в ляво. Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите? След страхотни дни в Созопол...
Шофьорските изпити зациклиха. Курсисти чакат месеци, губят пари и права
Недоволство сред автоинструкторите в Монтана заради месеци наред забавени практически изпити за шофьорски книжки. Проблемът с липсата на изпитващи продължава...
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на...
🕊️ “Банкетът на лицемерието” приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи “дълбока загриженост”. Тази седмица ООН се събира на критична...
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️ * Едно световно правителство * Една световна централна банка и цифрова валута *...
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Защото Зеленски не съществува в политически вакуум. Властта му се основава на няколко стълба: Ето нейният отговор: Крайнодесни формирования, оборудвани...
Тази лунатичка явно е много отчаяна и е изпаднала в някакво шизофренно състояние
В БРЮКСЕЛ ПОЛОЖЕНИЕТО Е “ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО”! ГЬОБЕЛС СИГУРНО ГЛЕДА ОТ НЯКЪДЕ И ЗАВИЖДА, ЕВРОХУНТАТА ГО НАДМИНА! КРЪВОЛОЧЕЩАТА УРСУЛА...
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
