АНАЛИЗИ
ИЗБОРНИЯТ СКАНДАЛ МОЖЕ ДА НАЧЕРТАЕ НОВА ПОЛИТИЧЕСКА МОЗАЙКА В САЩ
Броенето на изборните резултати в САЩ лека-полека започва да се канализира – т.е. след огромните обществени скандали в редица щати никой вече не рискува да предизвиква нови. Разбира се, предизборният щаб на Тръмп няма да се откаже от съдебно оспорване на някои резултати, за което според мен в някои случаи има основания.
.
Да видим ситуацията в момента.
Броенето на бюлетините досега не е приключило в нито един щат! В нито един, вкл. и спорните 7 щата!
За пореден път ще повторя – онова, което се обявява като данни са прогнозни резултати на медии и социологически агенции. Официални данни ще се обявят, едва след като броенето приключи.
.
Независимо от това в редица щати предизвестеният победител не се оспорва нито от едната, нито от другата страна. Не се оспорва – поне засега, макар че в редица от тях процентът на преброените гласове е значително по-нисък от близо 100% в
спорните щати.
.
Посочвам само онези щати, в които не са преброени дори и 90% от гласовете, но победителят се счита за ясен.
Победител Байдън
1. Ню Йорк – 84%
2. Ню Джърси – 78%
3. Мериленд – 70%
4. Илинойс – 89%
5. Калифорния – 77%
6. Окръг Вашингтон – 80%
.
Победител Тръмп
1. Мисисипи -86%
2. Юта – 88%
3. Калифорния – 77%
4. Охайо – почти докоснало 90%
.
Така, че да се твърди кой колко гласове е получил, засега е манипулация заради неприкритите партийни пристрастия на социолози и медии. Броенето не приключило и няма обявени официални резултати. Още повече, че в някои щати вече е решено да има повторно броене (Уисконсин, Джорджия)
.
ИСТИНАТА И ПАРТИЙНИ ИНТЕРЕСИ
.
А сега да видим обвиненията в истински манипулации.
Започвам с един дребен, но многозначителен факт.
С лицето Мат Брейнард.
.
Мат Брейнард е работил като политически консултант по кандидатурата за президент на Доналд Тръмп през 2016 г.. Дори е заслужил много ласкав туит лично от самия Доналд Тръмп.
Той написа в Twitter, че разполага с данни за невалидни бюлетини и списъци на фалшиви гласоподаватели в спорните щати и иска да ги сравни с базите данни за социално осигуряване и промяна на адреса, за да идентифицира незаконните гласувания.
.
Брейнард се оплака, че не е успял да осигури финансиране за своите изследвания, които е поискал.
От кого?
Внимание – от кампанията за преизбиране на Тръмп, от Републиканската партия!
А на фона на обвиненията им за нередовност на изборите, те би трябвало да се втурнат с разтворени обятия към него…
Да, ама не.
.
Сайтът за набиране на средства GoFundMe свали неговата страница, след като той потърси дарения от хората, за да разследва твърденията за измама с гласове. Основанието – нарушавало правилата на сайта, понеже било „разпространение на подвеждаща информация за изборите и затова страницата е премахната”.
Брейнард каза, че е успял да събере 220 000 $, преди да го блокират. Той няма достъп до парите, понеже сайтът не ги е превел и щял да ги върне на дарителите. В отговор Брейнард каза, че вече е създал нова страница на различна платформа за набиране на средства.
.
Защо се спирам на този случай като показателен. Защото той подсказва, че и двете партии, и двамата кандидати имат кръвен интерес споровете да не излязат от партийната рамка и контрол, да бъдат подложени на истински преглед от обществото. А това наистина мирише!
.
Другият, но вече значим, съществен факт го изтъкнах в предишен пост с посочени данни – при активност от две-трети в националното гласуване (изчисляват я на 66%) в един от спорните щати – Уисконсин, активността е почти 100%. Там кандидатите спорят за няколко десетки хиляди гласа, в щата ще има второ броене на бюлетините…
Но не ми е известно никой от двата щаба да е повдигнал официално проблема за нереално високата активност. Феноменът предполага всякакви отговори, вкл. и този за пологоловна манипулация, извършена и от двете страни на барикадата.
.
Факт е, че елитите на двете партии се държат като идиоти – сякаш публично презират „широките народни маси” (съвсем умишлено използвам този термин на комунизма).
Защо се държат като идиоти според мен?
Има близо 70 млн. избиратели, които са се отказали да гласуват, т.е. не са се припознали в нито един от кандидатите и партиите. Но това не означава, че не проявяват интерес какво се случва и не са обществено активни. Понеже в условията на много остро политическо противопоставяне, на ширеща се епидемия със стотици хиляди мъртви и вследствие на това на много тежки проблеми с икономиката социологическото и политологическо понятие и американско явление „мълчаливо общество” въобще не работи.
.
Точно обратното – една част от американското общество е станала много критична към политиките и именно затова сега въпреки обстоятелствата не е гласувала. При това предполагам, че значима част от тези почти 70 милиона не са от „партията на мълчаливото общество”, а от симпатизантите и електоратите и на двете партии, което косвено се вижда по изненадите в екзитполовете за черните, за испанскоговорящите в редица щати.
.
Фактът е, че именно пасивните вдигнаха сега масовостта на вота до неподозирани висоти. И е факт, че именно немалка част твърд електорат и тясна периферия на двете партии не гласуват.
Това се вижда при сравняване на гласовете в различните видове избори – за сенатори, представители, губернатори…
Случващото се сега по изборите и онова, което ще се случва, ще засили разочарованието в тези “широки партийни маси”.
То е сериозно основание за възникване на силно обществено движение или дори нова партия, която коренно ще промени политическият пейзаж в САЩ.
Та затова считам, че сегашните партийни елити се държат така, сякаш са идиоти. Борейки се да спечелят битката на всяка цена, те са път да изгубят война, която дори не подозират, че е зачената, че вече е започнала с далеч по-мащабни електорални измерения, отколкото е имало в близката американска история.
.
КОНКРЕТНИТЕ ОБВИНЕНИЯ В ИЗМАМИ
.
Изборните измами са много редки в САЩ.
Процентът е по-малък от 0,0009 според проучване от 2017 г. на Центъра за правосъдие в Бренан. (т. е. под една десетохилядна – за сегашните избори би трябвало да става дума за около 15 000 измамни бюлетини)
.
Но ако тези измамни бюлетини са концентрирани в няколко ключови щата, които решават изхода от надпреварата и където разликата е по няколко хиляди гласа, картината рязко се променя, нали? При това никога досега не е имало такова остро противопоставяне в обществото и такива мащаби на изкривяване на обективността на информацията. Допустимо е този иначе мизерен дял да е нараснал.
.
*****Гласуването по пощата ********
.
В миналото самият президент Тръмп е гласувал по пощата, понеже живее извън щата, в който е регистриран – Флорида.
Ето обаче онова, което не се знае у нас.
Тръмп прави разлика между различните начини на гласуване по пощата. Става дума за критика към практиката някои щати автоматично изпращат бюлетини до всички регистрирани избиратели.
Орегон и Юта направиха това успешно на предишни избори. Сега регистрираните гласоподаватели в девет щата (плюс Вашингтон) автоматично получават бюлетини по пощата, без да се налага да ги искат. Пет от тях въведоха тази мярка поради пандемията на коронавируса. Аз лично я считам за резонна.
.
Проблемът е най-вече в друг фактор – до колко дни след изборният ден се допуска броене на такива закъсняло пристигнали бюлетини. Тръмп настоява последният ден да е 3 ноември. Има щати (Джорджия, Аризона), в които това е прието. 22 щата допускат да се брои пристигналото по пощата след изборния ден, като срокът в повечето от тях до вчера (петък).
Приемам хипотеза – гласувам по пощата на 3 ноември, защото се пазя покрай епидемията. При условието на Тръмп моят глас не се зачита, лишен съм от него, понеже няма как да пристигне за броене в деня на изборите. Другата, обратна страна на медала обаче е, че не е резонно тази процедура да се точи дори до седмица или дори 12 дни след изборния ден, което също е факт в някои щати. Такъв срок наистина създава възможности за фалшификации.
.
Авторитетната организация Project Veritas пусна видеозапис на пощенски служинел от Уисконсин, който свидетелства, че в е бил принуден от началниците си в деня след изборите да слага пощенско клеймо от 3 ноември, т.е. все едно са подадени в срок, и да изпраща с експресна пратка хиляди бюлетини за Байдън до избирателната комисия. Те са подавани дори и от името на отдавна умрели хора, както е безспорно доказано, макар че посочените случаи са единични. При това профсъюзът на пощенските работници категорично е заел страната на Байдън още преди изборите, призовавайки членовете си да гласуват за него.
.
Жалко е за американската демокрация, че има неприкрито партийно пристрастие, вкл. проявено и от съда. Защото Върховният съд в Пенсилвания прие, че пликове с бюлетини не само с нечетливо пощенско клеймо, но дори и без наличие на такова, се броят и зачитат като валидни!
.
*** Изборната администрация е в ръцете на демократите….
.
В Джорджия губернаторът и двете камари на законодателния орган са контролирани от републиканците.
Държавният секретар, който отговаря за администрирането на изборите, е Брад Рафенспергер, който е републиканец.
Ето туит от 2018 г., в който Доналд Тръмп го подкрепя.
„Брад Рафенспергер ще бъде фантастичен държавен секретар на Джордия – ще работи в тясно сътрудничество с @BrianKempGA . Наистина е важно да излезете и да гласувате за Брад” .
– Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump) 26 ноември 2018 г.
В Уисконсин ситуацията е подобна. И в двата щата тези републиканци отрекоха твърденията на Тръмп.
.
На щатско равнище Тръмп въобще не е прав.
На равнище отделни избирателни окръзи и градски изборни администрации там, където ще се реши съдбата от двубоя, обаче в повечето случаи е прав, че тези администрации са на демократите.
Но предположението му, че партийни държавни администрации манипулират резултатите, макар и адресирано към демократите, реално и на практика удря и по двете партии и по същество компрометира целият изборен процес. Може би затова редица видни републиканци незабавно се разграничиха от позицията на Тръмп.
.
Такива обвинения като тези на Тръмп трябва да бъдат подкрепени със солидни доказателства от една страна, каквито засега не са представени, а от друга – да се адресират само към конкретни администрации и без никакви намеци за партийната им принадлежност. Поляризацията е толкова силна, че не е в интерес на когото и да било да я дозасилва, ако се кани да управлява САЩ, без да се сблъска с много мащабни и продължителни граждански размирици.
.
**** Наблюдателите****
.
Президентът Тръмп се оплака, че негови наблюдатели не се допускат при преброяването на резултатите.
Има ли такива потвърдени, реални факти. Да, има – засега в Детройт и Филаделфия.
От Филаделфия се разпространи видео, на което се вижда, че такъв републикански наблюдател на анкета е отблъснат от избирателна секция. Обяснението беше, че това се е дължало на объркване около правилата и по-късно той беше допуснат.
Държавният секретар в Пенсилвания Кати Буквар каза: “Всеки кандидат и всяка политическа партия имат право да имат упълномощен представител в стаята, който наблюдава процеса. Някои юрисдикции също предават на живо, така че можете буквално да наблюдавате процеса им на преброяване.”
Но свястно обяснение за фиксираните случаи на такова недопускане не беше дадено.
В някои секции в Детройт също не бяха допуснати наблюдатели на републиканците с обяснения за „свръхкапацитет” на присъстващите, който нарушавал карантинните мерки. Оставям обяснението без коментар.
.
Освен това има неоспорени видеозаписи как се затъмняват стъклата на избирателните помещения, за да не се вижда какво става вътре.
По този повод главният адвокат на град Детройт, Лорънс Гарсия, заяви в изявление: “Някои – но не всички – прозорци бяха покрити, тъй като преброителите и наблюдателите, разположени точно в тези прозорци, изразиха загриженост относно хората извън центъра, които ги снимат, снимат и тяхната работа.” И така им пречели.
.
Истината е, че не става дума за единични случаи в тези и някои др. градове, а нелепите обяснения около тях от официални лица и продемократските медии по всичко показват, че май Тръмп ще се окаже напълно прав.
.
РАВНОСМЕТКАТА
.
Личното ми мнение: сегашните избори са отстъпление от демократичните процедури в САЩ. Дано то да не се повтори отново.
Прогноза за победителя в тази пропагандна, изборна и съдебна мъгла вече е глупаво и тъпо да се дава.
Както посочих в пост, че за всеобща изненада електоралният кръг около Републиканската партия по редица белези и факти изглежда не е подкрепил изцяло и според очакванията Доналд Тръмп, вкл. и част от твърдия електорат в средната класа и сред най-богатите. Същия феномен вече се забеляза и при демократите. Това е реалното обяснение за толкова оспорваната борба в цели седем щата, вкл. и уж “сигурни”, което абсолютно никой, вкл. и аз не очаквах.
Единственото обяснение е ситуацията с пандемията, която влоши и ситуацията с икономиката.
.
Тъпо и глупаво е да се дава прогноза, понеже дори и освирепелите в подкрепата си за Байдън национални телевизии и медии се усетиха, че са отишли много далеч в пристрастията си. Днес те отказаха да излъчат словото на Джо Байдън както беше замислено – като „Реч на победата”. Наложи се то да бъде преработено с широко използване на „ще”и „когато” победим, за да бъде отразено от медиите.
.
ЗАЩО ОНОВА ТАМ Е ВАЖНО И ТУК, В БЪЛГАРИЯ
.
Двете партии и двамата кандидати имат коренно противоположни възгледи за въНшната политика на САЩ, за нейните приоритети и цели, с напълно различни икономически визии са и няма начин как това да не се отрази не само по света, но и в ЕС и у нас. Ясно е защо и в какви мащабни политически, финансови и икономически измерения.
.
Но аз ще посоча друго – например в зависимост от победата там според мен ще зависи и успехът или неуспехът на партиите на изборите у нас, дори и на тази на Цветанов (дори сегашните щатски избори са цвете в сравнение с помията на родните манипулации и фалшификации) Защото тук, в България винаги услужливо се навеждат по вятъра.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







