ПАРИ
Само за месец правителството изхарчи рекордните 7.7 млрд. лв.
Това са разходи, предназначени най-вече за строителни фирми, с които са подписани договори без осигурено финансиране, казва финансистът Любомир Дацов
– Г-н Дацов, премиерът и финансовият министър се похвалиха, че България е с най-добрите финанси в Европа, с най-нисък дефицит и дълг. Как всъщност приключиха финансите на държавата през 2020 г.?
– Сам по себе си дефицит от 3% може и да изглежда добре при тази криза, макар че два месеца преди това правителството твърдеше, че резултатът ще бъде тотално различен, заради което бе актуализиран Законът за държавния бюджет с дефицит от 4.4%. Да се фукаш, че не си си направил добре сметката, изглежда странно.
Дефицит по-време на криза се получава автоматично, защото намаляват приходите поради спада на икономическата активност и увеличените разходи за безработица. Другото е добавка към антицикличната политика за намаляване на отрицателното въздействие върху хората и бизнеса. Всъщност дефицитът беше направен в рамките на една седмица през декември, което силно поставя под съмнение цялата идея за макроикономическа антикризисна политика.
Трябва обаче да се видят и данните за разходите под черта, защото формално те не влизат в дефицита, а се покриват от фискалния резерв. Това са всички тези милиардни харчения, с които уж бяха осигурени приоритетни проекти, изведени на касова основа през 2018-2019 г., но се осчетоводяват по-късно.
От статистиката на БНБ – баланса на Емисионно, виждаме, че за последните три месеца фискалният резерв се е свил над 5.5 млрд. лв. През септември той бе 13.5 млрд. лв. (тогава бе емитиран дълг за 5 млрд. лв.), към края на ноември пада до 11.790 млрд. лв., а в края на декември – до 8 млрд. лв. Само през декември, и то в последната седмица, намалението на фискалния резерв е с 3.790 млрд. лв., което е с 300-400 млн. лв. повече от дефицита през декември, който трябва да бъде покрит – 3.386 млрд. лв. Което ще рече, че ако не е плащан дълг, с тези 300-400 млн. лв. са правени още разходи.
– Но тези по-големи разходи заради COVID пандемията и мерките за преодоляване на последиците от нея са очаквани.
– Очаквани са, спор няма. Но реалните антиковид разходи – тези, свързани с подпомагане на работещите в здравеопазването, за оборудване, лекарства и ваксини, както и тези, свързани със задържане на заетите във фирмите, преструктурираните еврофондове към малкия бизнес и разходите при безработица, са не повече от милиард и половина лева. А в предните месеци надуването на разходи за администрацията не беше антиковид мярка. Дори и бонусите за пенсионерите не са антиковид мярка – това е чисто антициклична мярка, която се използва при стандартна криза.
Така че дефицитът в последния месец на 2020 г. не се дължи на разходи за борба с пандемията и за подпомагане на бизнеса и гражданите, пострадали от кризата.
– За какво отиват парите тогава?
– С уговорката, че информацията е ограничена, дефицитът се дължи на плащанията основно към строителни фирми. И това бе узаконено тихомълком с втората актуализация на бюджета през септември. Тогава в последния момент бяха приети допълнителни разходи и авансови средства по бюджета на МРРБ. Така, както бе направено и предни години с магистралите и санирането. Това е скандално, защото става въпрос за договори, които не са били финансово осигурени, но са сключени, а някои бяха и изпълнени. Нали уж беше забранено сключване на финансово неосигурени договори, още повече на разплащания по тях в текущата година?!
Така че колко е дефицитът, въобще не е показателно, той не може да бъде самоцел. Най-важно е за какво се разходват публичните финанси и какъв е ефектът от това. Не е проява на държавност парите за три месеца да бъдат похарчени за две седмици. Общо 7.7 млрд. лв. е похарчило правителството само през декември, при условие че средният месечен разход през годината е около 3.5 млрд. лв. За сравнение с други предходни години – тогава през декември разходите са били около 6 до 6.5 млрд. лв. Това не са равномерни разходи, достигащи до много хора и фирми за подпомагане в кризата. Това са концентрирани разходи, достигащи до малка група хора.
– 2021-ва започва с нов дизайн на мерките за подкрепа на бизнеса и гражданите, пострадали от коронавируса. Смятате ли, че ще бъдат по-ефективни, след като от предишните мерки фирмите изобщо не бяха доволни?
– Аз също споделям мнението, че трудно бе налучкана формулата за работещи мерки. Според мен подходът трябва да е коренно различен. Роенето на мерки с чисто политическа цел, така че всеки избирател да се разпознае в тях, не е ефективно. Все повече се убеждавам, че особено на първия етап на кризата, ако искаш да подпомогнеш максимално широк кръг от хора, много по-работещо решение е едновременно намаляване на данъците върху потреблението за всички. А не да правиш сложни по дизайн мерки, от които ефективността е 20-30%. Ако се направи анализ точно кой е подпомогнат, ще се видят големи изкривявания.
– Чуват се разнопосочни прогнози – според едни най-трудните месеци са отминали, според други предстоят. Вие какво мислите?
– Според мен втората COVID вълна ще има по-тежко отражение върху икономиката. При първата вълна заради затварянето на границите БВП на средно европейско ниво рязко падна със 7-8% през второто тримесечие, но после изведнъж икономиката включи на висока скорост.
При втората вълна заради това, че нямаше такова затваряне на граници и търговията вървеше, спадът на икономиката през последното тримесечие ще е по-нисък. Няма да я има онази „острота“ на кризата от пролетта, изразена през спада на БВП. Сега обаче имаме друг проблем – проблемът с потреблението на домакинствата и с намалелите резерви на фирмите. Защото преди очакванията бяха, че всичко ще мине бързо, докато сега ударът ще бъде по-тежък през 2021 г., поне от гледна точка на продължителност и възстановяване. Последните два месеца на годината си проличаха новите проблеми с потреблението – заради отражението на доходите, заради сменения мироглед на хората, заради огромната смъртност. Това влияе на отварянето на хората. При първата вълна аз нямах нито един познат, който да е болен, камо ли умрял. Сега фейсбук е като некролог. Това няма как да не се отрази на поведението на хората, нищо че вече има ваксини.
Така че спадът на икономиката през 2021 г. няма да бъде толкова дълбок, но много по-продължителен и възстановяването ще бъде бавно.
Но 2021 г. ще е уникална, защото не е най-важното дали ще имаме 1% спад или 1% ръст на БВП. Много по-важно е, че в момента се случва началото на преструктуриране на икономиката на цяла Европа и успехът не бива да бъде мерен през показатели за икономически растеж и дефицит, а през адекватна промяна на политиките.
– В какво се изразява това преструктуриране на икономиката?
– Това невиждано печатане на пари и отваряне на ресурси от ЕС е огромна възможност за нов тип икономика и ревизиране на реформи и идеи. COVID пандемията и всичко, което тя предизвика, обърна типа на икономиките – върви се към тотална дигитализация, към зелена икономика с изграждане на нови енергийни мощности и нов тип потребление, нови технологии и нов тип връзки. Всичко това вече е задвижено. И успехът ще е за тези, които имат идеи и капацитет да си оправят икономиката с нова структура и ефективност. Много е важно какви частни инвестиции можем да привлечем. Не виждам България да има адекватен и ясен поглед и стратегия какво трябва да се случи. Това, което е сложено на масата, ми изглежда много семпло. Държавата на този етап е по-скоро пасивна. Въпрос на капацитет на администрацията. Когато институциите са безобразно слаби, без идеи и ясни правила на работа, отиваш при изоставащите държави. Едно от важните неща и мерило ще бъде влизането ни в еврозоната.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА6 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







