СВЯТ
Пътят към обединена Европа зави през Русия
Нямаше по-жалка персона миналия вторник от “външния министър на ЕС” Жозеп Борел по време на дебата в Европарламента за посещението му в Русия от 4 до 6 февруари. 73-годишният ветеран на дипломацията, който би трябвало да се радва на обществено уважение и добра пенсия, се оправдаваше като ученик, хванат да пуши в задния двор. Колкото и верни неща да говореше в своя защита, никой не искаше да го чуе.
81 евродепутати му събраха подписка да подаде оставка, а след това приблизително толкова оратори в Брюксел го нападнаха, че не е трябвало да ходи неподготвен в Москва. Чуха се такива реплики: “Заради Вас Русия се подигра с нас” (Мунир Сатури – Франция), “Отношенията с Русия станаха по-лоши, отколкото преди Вашето посещение” (Хилде Ваутманс – Белгия), “Русия Ви заложи капан” (Траян Бъсеску – Румъния), “Лавров Ви матира в 4 хода” (Чарли Ваймерс – Швеция) и пр.

В парламентарното кресчендо никой не обърна внимание на
две негови разумни реплики:
“Мисля, че след Москва излязохме с по-добра позиция” и “От нашите различия печели единствено Кремъл”. От колективния ропот без разлика в партийната принадлежност на евродепутатите произтече общ извод – всички са недоволни от слабия външнополитически глас на Евросъюза. За разлика от руския външен министър Сергей Лавров неговият гост Жозеп Борел се стремеше да се държи вежливо (по собствената му оценка), защото нямаше нито зъби, нито нокти да покаже европейски характер. Едва осмелил се да запита за съдбата на руския опозиционер Алексей Навални, отговорът на Лавров бе експулсиране на трима европейски дипломати. Унижен и в Москва, и в Брюксел, Борел се опита да обясни, че това са били възможностите му в рамките на неговите скромни пълномощия. А евродепутатите го нападнаха защо не са били по-големи.
Само че въпросът им отиде на погрешен адрес. Върховният представител за външната политика, както и председателят на Европейския съвет и председателката на Европейската комисия не бяха техен избор, че да им търсят сметка (и съответно да ги уволнят), а бяха персонални номинации от ръководителите на европейските държави след тежък пазарлък точно преди две години. Нарочно бяха предпочетени лица, чийто авторитет да не съперничи на националните лидери от най-влиятелните държави. По този начин последната дума по главните европейски въпроси бе запазена за Германия и Франция, които традиционно играят ролята на двигател на ЕС.
Жозеп Борел и Урсула фон дер Лайен се сдобиха с мисията на високоплатени фигуранти, орисани да служат за боксови круши при неуспехи на европейската политика.
В техните постове се оглежда вечният спор в ЕС:
повече или по-малко Европа; федерална Европа или Европа на нациите. След посещението на Борел в Москва се създаде впечатлението, че евродепутатите искат представител на ЕС във външната политика със силен глас в света. Белгийската либералка Фредерика Рийс заяви точно това: “Ролята на върховния представител трябва да бъде преосмислена”. Но ако запитате различните политически групи дали биха му дали повече пълномощия, веднага ще се изпокарат и ще се разделят на националисти и федералисти.
В същото положение ден по-късно се оказа и председателката на ЕК, която бе подложена на канонада от критики в Европарламента заради недостига на ваксини. Урсула фон дер Лайен мигаше мълчаливо, докато стотина евродепутати 4 часа й търсеха сметка защо е похарчила милиарди, а държави извън ЕС измъкват ваксините под носа й. Великобритания, която преди месец и половина скъса официално с ЕС, успя да ваксинира 20% от населението си, а самият ЕС – едва 3%. Толкова ли няма авторитет Европейската комисия да тропне по масата на производителите и да си потърси правата от името на всички европейски граждани?
Очевидно не, защото Фон дер Лайен не посмя да покаже дори на евродепутатите какви договори е сключила с фармацевтичните компании, а им предложи да четат заличени с чернило страници. Имала забрана от фирмите заради търговската им тайна и патентните им права върху ваксините.
Жалка картина
– както за председателката на ЕК, така и за целия ЕС. Евродепутатите основателно се възмутиха, поискаха Брюксел да покаже по-твърд характер, но отново забравиха кой постави на поста тази плаха жена и с каква цел. Дебатът спря дотук, защото продължението му отново щеше да затъне в спора какво искаме: повече или по-малко Европа.
Истината е, че всички кризи в ЕС водят до този проклет въпрос. Европейският проект няма формулирана цел и се знае само неговата посока – сближаване на държавите, но колкото е възможно по-предпазливо и с достатъчно буфери между тях. Затова Евросъюзът не може да стане федерация в предвидимо бъдеще и дълго ще съществува като хлабава конфедерация, която ще разчита на компромиси и деликатни равновесия. Общите правила и общата валута не са достатъчни спойки, за да заговори съюзът с единен глас. В критични моменти се вижда, че той липсва, и глобалната сила Европа се смалява пред големите национални сили като Русия, САЩ и Китай. Те могат да се изявяват като солисти на международната сцена, докато ЕС разчита на хорово изпълнение. За него всеки път е необходима хармонизация, но това е деликатна задача, защото никой не признава някого за диригент.
Сергей Лавров и коронавирусът изиграха положителна роля за вразумяването на ЕС: показаха му неговите слабости и за кратко го извадиха от националните и политическите препирни. Може би това не е голяма крачка към консолидация на съюза, но поне е в посоката, която е избрал от възникването си.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА6 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







