ИСТОРИЯ

Две английски кралици са с африканска кръв

Published

6 years ago

21/03/2021

Author

Елизабет II също намеква за смесен произход Скандалът с Меган Маркъл бе насочен главно към расизма в кралското семейство. Доказано е обаче, че поне две кралици в историята на Британската империя са с африканска кръв.

Елизабет II също намеква за смесен произход.

Скандалът с Меган Маркъл бе насочен главно към расизма в кралското семейство. Доказано е обаче, че поне две кралици в историята на Британската империя са с африканска кръв.

Първата е Филипа, която се омъжва за бъдещия крал Едуард III през октомври 1328 г. Официалната сватба е две години след коронацията, защото майка му Исабела не иска да сдаде титлата. Тя е втората от пет дъщери на граф Уилям I на Ино и внучката на френския крал Филип III Жоан дьо Валоа и в нейната кръв има следи от Африка и Централна Азия.

Филипа дори управлява Британската империя, докато нейният съпруг води 100-годишната война. Първородният ѝ син Едуард е наричан Черния. Според някои заради облеклото, според други заради доста мургавата му кожа.

Филипа има 13 деца, което води до знаменитите “Войни на розата” за наследството на британския трон.

Докато при Филипа смесената кръв само се споменава, то при кралица Шарлот тя е доказана. Тя се жени за крал Джордж III на 8 септември 1761 г. Португалският историк Марио де Валдес и Коком разкрива през 1999 г., че тя е директен наследник на тъмнокожата любовница на крал Алфонсо III Португалски. Според него фамилията Соуса, от която идва, е “черният клон” на португалската кралска фамилия.

Най-голямото доказателство е портретът на кралицата от сър Алан Рамзи, който е съвсем различен от всички останали. Там ясно си личат африканските черти на кралицата. Рамзи е прочут с битката си срещу търговията с роби.

Джордж III и кралица Шарлот имат 15 деца, 13 от които доживяват до пълнолетие. Сред тях са двама британски монарха Джордж IV и Уилям IV, принцеса Шарлот, която става кралица на Вюртемберг, принц Едуард, бащата на кралица Виктория, и Ернест Аугустус, бъдещ крал на Хановер.

Някои историци твърдят, че в реч на Елизабет II тя споменава за свои корени от Африка и Азия, но все още няма твърдо доказателство за това.

Невероятна е историята на Виктория Говрама, която става принцеса по времето на кралица Виктория. Тя е дъщеря на махараджата на Коорг Чика Вирарадженда, свален от престола от капитан Джеймс Стюард Фрейзър на 24 април 1834 г. През март 1852 г. пристига в Англия, за да възвърне богатството си. Виктория го приема с кралски почести и той оставя дъщеря си при нея. Тя живее в дома на майор Дръмънд, който пътува с махараджата от Индия. На 5 юли 1852 г. кралицата става нейна кръстница и получава името Виктория и титлата принцеса още на 11 години.

Когато става на 17, кралица Виктория иска лейди Лена Логин да намери подходящ съпруг на принцесата. Смята се, че това ще е Дулееп Синг, но той иска англичанка. Въпреки волята на кралицата, докато търсят съпруг, Говрама се омъжва за подполковник Джон Кембъл, който е с 30 години по-възрастен от нея. Двамата имат дъщеря Едит Виктория Говрама Кембъл, родена на 2 юли 1861 г. Тя пък се омъжва за Хенри Ярдли, сина на сър Уилям Ярдли, и заминават за Австралия. Последното, което се знае за този клон на британската фамилия, е, че Едит Виктория ражда син Виктор там. И наследниците са някъде в Мелбърн.

С кралица Виктория е свързана и съдбата на Сара Форбс Бонета Дейвис, принцеса на племето йоруба от Западна Африка, е пленена от краля на Дахомей, днешен Судан през 1848 г. Две години по-късно капитан Фредерик Е. Форбс от флота предлага Сара да бъде дадена на Виктория с думите: “Тя ще е подарък от краля на черните на кралицата на белите”. Детето, което е само на 8 години, получава фамилията му и името на неговия кораб “Бонета”.

Тя пристига в Англия с Форбс и е пратена от кралицата на училище. Заради многото си заболявания се връща в Африка през 1851 г. и продължава учението си във Фрийтаун, Сиера Леоне. Когато става на 12, кралицата я връща в Лондон.

Кралица Виктория е очарована от невероятния талант на младата тъмнокожа дама, която много скоро започва да преподава и е редовен посетител на замъка Уиндзор.

На 18 Сара получава предложение от Джеймс Пинсон Лабуло Дейвис, бизнесмен от нейното племе. Първоначално отказва, но е пратена в изолация в Брайтън в дома, който описва като “кочина”.

Сватбата все пак се случва в църквата “Свети Николай” в Брайтън през август 1862 г. Кралицата нарежда да има 10 каляски със сиви коне, като в половината да са черни дами с бели джентълмени, а в останалите обратното.

Има 16 шаферки, също разделени наполовина. Новобрачните се връщат в Западна Африка и се установяват в град Багарди, бивше пристанище за роби. След това отиват в Лагос, защото съпругът става член на парламента на колонията. Малко след сватбата Сара ражда момиче, което получава разрешение от кралицата да нарече Виктория, а самата кралица става нейна кръстница.

През целия си живот Сара кашля заради промените в климата между Африка и Великобритания. Умира от туберкулоза през 1880 г. на остров Мадейра.

Нейната дъщеря също е част от двора. “Видях горката Виктория Дейвис, моята тъмнокожа кръщелница, която разбра тази сутрин за смъртта на майка си”, пише кралицата в дневника си. Тя е толкова горда с дъщерята на Сара, че обявява еднодневен празник за учители и ученици, когато си взема изпита по музика.

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Published

2 months ago

16/09/2026

Author

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Published

2 months ago

09/09/2026

Author

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ