СВЯТ

В Америка отменят полицията: градовете се окупират от въоръжени бойци

Published

5 years ago

04/06/2021

Author

Едно от основните нововъведения на администрацията на Байдън беше намаляването на полицейските разходи. Всъщност финансирането на правоприлагането е в ръцете на правителствата на отделните щати. Затова в „сините“ (демократични) щати инициативата тръгна с гръм и трясък. “Червените” (републикански) се бавят.

Прословутата култура на отмяна обаче достигна до силите за сигурност в цялата страна. Във всички щати, независимо от политическата им ориентация, на полицията не ѝ стигат кадри, тя е обвинявана, засрамвана и морално унищожавана. Служителите се страхуват да ходят в униформа, страхуват се, че ще бъдат нападнати, страхуват се да отвърнат на „расово коректния“ побойник – тъжната съдба на техния колега Дерек Шовин, който беше обвинен в смъртта на Джордж Флойд, ще се запечата в паметта им за дълго време. Ченгетата масово напускат работа, никой не идва да ги замени.

При липса на патрули, аматьорските паравоенни групи излизат по улиците на американските градове. Лозунгите им са много различни. Целите още повече: някои са за белите, други за чернокожите, други са за латиноамериканците, други за „анархията – майката на реда“ и които просто „грабят, пият, почиват“. Едно ги обединява: всичко това са силни, яки мъже (и редки жени) в бронежилетки, с маскирани лица, окичени с невероятно количество огнестрелно оръжие.

Например „черната милиция“ обикаля югоизточните щати. Това са въоръжени подразделения на движението с красивото име “No Fucking Around Coalition” – “Коалицията, която не се е*ава”. То включва бивши военни – изключително чернокожи. Те се обличат в черно, носят черни маски и са въоръжени с пушки и автомати.

За лидер на NFAC се счита за Великия майстор Джей – той явно е заел титлата от масоните. По света той е Джон Фицджералд Джонсън, бивш редник на американската армия, рапър, диджей, продуцент, а също и независим кандидат за президент. Идеологията на NFAC е чист, прост расизъм и сепаратизъм. Според Великия майстор Джей, американските власти трябва да предоставят щата Тексас на чернокожите граждани, за да могат те да изгонят всички бели оттам и да създадат своя собствена държава с блекджек и ЧЖИЗ.

„Черната милиция“ на NFAC уж пази митингите за правата на афроамериканците. Всъщност те устройват своите представления по време на големи национални празници като Деня на труда или Деня на независимостта, провокират сблъсъци и сплашват белите граждани.

По време на един от митингите миналото лято в Луисвил “милицията” откри огън. Трима души бяха ранени от „случайни“ изстрели. Сега Великия майстор Джей се влачи по съдилищата, но организацията му процъфтява, публикува в социалните медии и предлага членство на всички заинтересовани афроамериканци.

Не са се дянали никъде и “Черните пантери”, наследниците на скандалната терористична организация от 60-те години. В допълнение се появиха „Новите черни пантери“ (включващи Мика Джонсън, който застреля петима полицаи през 2016 г.) и въоръжените отряди на милицията „Ново черно освобождение“

При поискване свои бойци предоставя и радикалната организация “Нация на исляма”, която е с център град Атланта. Черни бойци с пистолети пазят чернокожите активисти и митинги, където истерично се призовават белите да се покаят и да платят за вековете потисничество.

Разбира се, тази секта от афроамериканци няма нищо общо с традиционния ислям и официално се счита за ерес. Основната ѝ идея е, че всички бели са потомци на дявола, докато черните, съответно, напротив.

Въоръжените чернокожи националисти се противопоставят на белите – също въоръжени до зъби. Членовете на „Три процента“, „Горди момчета“, „Американски вълци“ редовно тренират и стрелят, патрулират по границата с Мексико и пресичат улиците на града, опитвайки се да защитят привърженици на Тръмп, християни и просто бели хора от черните радикали.

Нестандартният подход към правоприлагането е изпробван в предградията на Чикаго. В разгара на кървавите бунтове от ЧЖИЗ, латиноамерикански наркокартели излязоха да патрулират по улиците на предградието “Цицеро”. Полицията подкрепи тази инициатива. Ченгетата дори почерпиха “братята” с пица. „Латиноамериканските крале“ моментално започнаха да уреждат положението с афроамериканските си конкуренти, да нахлуват в домовете им и да ограбват семействата им. За една нощ бяха убити двама чернокожи. След това ченгетата трябваше да се откажат услугите на бандитите.

В и около столицата на американската анархия Портланд са възникнали много специални паравоенни части. Най-големият град в щата Орегон живее под демократично управление и въплъщава най-радикалните леви идеи. Щатската образователна система официално прие „петгодишен план за постигане на равенство“, а „критичната расова теория“ се набива в младото поколение буквално от детската градина.

Миналата година снимките на протестите в Портланд показаха малки деца, буквално на четири до пет години, носещи плакати „Майната ѝ на полицията“. Тази година Портланд стана известен с „деца войници“ – младежки банди, които бият хора по улиците. Любопитното е, че атаките се извършват под чисто политически лозунги. Децата не са просто буйни, те се борят против „расизма“, „сексизма“, „полицейската жестокост“ и „безотговорността на околната среда”.

Фронтът за освобождение на младежта в Портланд се състои от деца и се управлява от юноши. През изминалата година фронтовите бойци разбиват витрини, палят коли и къщи, нападат полицаи, бият и обират минувачи.

Миналото лято видният местен активист Майкъл Рейнал присъства на всички демонстрации с 16-годишната си дъщеря. Таткото се появяваше навсякъде със заредена пушка, дъщеря му с бейзболна бухалка. В крайна сметка таткото проследи и застреля местен поддръжник на Тръмп, избяга и беше убит в ареста. Дъщеря му продължи да „протестира”.

Демократичните борци срещу расизма възприемат опита на известните американски младежки банди. Например легендарните “Крипс енд Блъдс” от Лос Анджелис са създадени практически от юноши, които по това време вече са имали сериозен криминален опит. Тези банди активно включват деца в своите дейности, започвайки от съвсем малка възраст. Те все още не са достигнали възрастта за наказателна отговорност и е по-лесно да се наемат за вършене на мръсна работа, при това за жълти стотинки. Същата зловеща тенденция се появи сред демократите в Портланд.

Не трябва да забравяме, че американските партньори се опитват да изнесат всички свои разработки в чужбина възможно най-скоро. Така че не бива да се изненадвате, ако ученици се появят отново на някой неразрешен митинг на опозицията в Русия. Пропагандата работи.

Освен това няма да е необходим истински предлог за възмущението на младите хора. Парадоксът е, че младите червени гвардейци в Портланд се борят срещу расизма и глобалното затопляне при липса на каквато и да било причина за бунт. Никакво затопляне не засяга местния климат. Няма държавно насилие – защото полицията е частично разформирована, частично неактивна и напълно деморализирана.

Социално неравенство? Ама Портланд е богат и проспериращ град. Тук дори няма расизъм – поради липсата на расово разнообразие. Само около пет процента от населението са чернокожи, а повечето квартали са чисто бели. Всяка година афроамериканците намаляват- градът просто е твърде скъп за тях. Тоест, цялото младежко движение е технически раздуто от нищото.

Само по официални данни броят на убийствата в мегаполисите на САЩ е нараснал с около една трета през годината, а стрелбите с десетки проценти. Въпреки това, никакви цифри дори не доближават до представянето атмосферата на страх и ужас, в която американците живеят днес. Това е започнало да достига дори до елита, до чиито имения достига единствено далечното ехо от вялата гражданска война.

„След като Тръмп си тръгна, всичко се обърна с главата надолу“, обяснява съпругата на милиардера Марлин Секстън пред журналисти-демократи защо тя и съпругът ѝ са дарили повече от два милиона долара на бившия президент. “Да, хората днес се страхуват да излязат на улицата, това е просто лудост”, допълни тя.

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Published

2 months ago

15/07/2026

Author

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

Published

2 months ago

15/07/2026

Author

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Published

2 months ago

14/07/2026

Author

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.