ПОЛИТИКА
Истерията на Борисов залива България с предизборни скандали
Преди изборите на 11 юли българите са изправени пред стряскащи разкрития за завладяната държава
Българите вече губят бройката на скандалите, пише брюкселското издание „Политико“ в обширна статия, посветена на последните събитията в страната. Има скандал с подслушване в стил „Уотъргейт“. Има земеделски магнат, обвиняващ бившия премиер Бойко Борисов в изнудване. Има и държавна банка, раздаваща стотици милиони евро на малък брой фаворизирани компании.
Зашеметяващите всекидневни заглавия в страната приличат повече на популярни сюжети от мафиотски филми на „Нетфликс“, отколкото на събития, случващи се в страна от ЕС в навечерието на изборите на 11 юли, пише изданието.
Големият въпрос е дали в крайна сметка това е преломният момент, който окончателно слага край на епохата „Борисов“ – бившия пожарникар и бодигард, чиято дясноцентристка партия ГЕРБ доминираше политиката на балканската страна повече от десетилетие, но загуби властта през април. Най-бедната страна в ЕС има дълга история на корупция, новото е самият мащаб на последните разкрития за завладяната държава. Пресните свидетелства само засилват масовият обществен гняв за това, че елитът, подобно на октопод, се е вкопчил във властта като престъпна банда, размахвайки бухалка над цялата икономика и упражнявайки властта си чрез службите за сигурност, медиите и правосъдието.
„Мащабът е различен и става по-трудно важни въпроси като ендемичната корупция да бъдат замитани под килима. Разликата е, че тези въпроси се обсъждат от правителствени представители“, коментира пред „Плитико“ политическият анализатор Димитър Бечев от Атлантическия съвет.
Дори Вашингтон нагази в блатото като даде категоричен знак за това, че България повече няма да може да лети ниско под радара. Този месец Съединените щати вдигнаха мизата като наложиха санкции на няколко българи, сред които двама могъщи олигарси, и десетки компании, за предполагаемото им участие в корупция – от подкупване на политици с цел да се избегне криминално разследване до намеса в изборите. Министерството на финансите на САЩ обяви намесата си срещу тези българи за най-мащабния единичен акт срещу корупцията“, прилаган където и да е по света по силата на Закона „Магнитски“.
Неочакваната намеса на САЩ поставя в трудно положение и София, и Европейския съюз, който продължава да си затваря очите да проблемите с върховенството на закона в България и продължава да излива еврофондове, за които опозиционни политици твърдят, че отиват при бизнесмени, приближени на властта. На европейската сцена Борисов е верен съюзник на Ангела Меркел от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която омаловажава безпокойството заради корупцията и злоупотребите с европейските фондове в България.
В рядък знак на признание от страна на българските власти, че са необходими конкретни действия срещу видни олигарси, служебното правителство в София отговори на американските мерки, като създаде комисия, която да изготви списък с всички компании и лица, свързани със санкционираните фирми през последните пет години, като заяви, че това ще отреже връзките с хората в този списък.
Дали това ще даде тласък за по-значително очистване, зависи от изборите на 11 юли.
Засега няма ясни знаци къде ще отидат гласовете. Традиционните партии са сериозно отслабени- социологическата агенция „Алфа рисърч“ посочи, че подкрепата за ГЕРБ е паднала с два пункта след американските санкции, но партията все още има силни мрежи на протекции, които могат да мобилизират избирателите.
Като цяло проучванията показват, че изборите няма да имат ясен победител, а ЕС не показва склонност да се намеси в борбата с корупцията, както направиха САЩ. Дори Борисов да загуби властта през април, ГЕРБ все още води в проучванията. В същото време служебното правителство на премиера Стефан Янев държи юздите на управлението, пише „Политико“.
Пролетта (и лятото) на скандала
Скандалите се разгоряха бързо след изборите през април. Те явно са съкрушително изобличение за начина, по който ГЕРБ са упражнявали властта през годините, но Борисов ги игнорира.
„Политико“ припомня скандала с подслушването, започнал след като лидерът на антикорупционната партия ДСБ Атанас Атанасов съобщи, че над 30 опозиционни политици са били подслушвани преди парламентарните избори през през април. Макар списъкът с политиците и основанията да се подслушват, да не са публични, служебният вътрешен министър БойкоРашков потвърди и дори стигна по-далеч, обявявайки, че сред подслушваните е бил и служебният премиер Стефан Янев.
Според друг опозиционен политик подслушвани са били около 80 човека и това вероятно е започнало по време на антиправителствените протести миналото лято. Българската прокуратура сега проверява тези твърдения.
Мнозина в България обаче се притесняват, че прокуратурата, полицията и шпионските служби са дълбоко оплетени в политическата корупция.
„Това е просто пореден пример с политизирането на разузнаването и правоприлагането, за да бъдат използвани като инструменти“, коментира пред „Политико“ Христо Иванов, лидер на „Да, България“.
ГЕРБ отхвърли наскоро обвиненията в подслушване, като заяви, че служебният кабинет атакува службите заради операциите им за разбиване на руска шпионска мрежа. Една от любимите тези на ГЕРБ е, че тя пази страната от опозиционната социалистическа партия, наследник на бившите комунисти, които също имат мрачен опит с корупцията и историческите връзки с Москва. Това се превърна в лична конфронтация между Борисов и президента Румен Радев, който е съюзник на социалистите.
„Изглежда, че президентът Радев и вътрешният министър Рашков не можаха да простят на разузнавателната служба за разбиването на руската шпионска мрежа“, казва зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов. Той обвинява кабинета, че е партийно обвързан и че е назначен, за да помогне за преизбирането на Радев, когото ГЕРБ нарича „прокремълски“.
По-рано през май Светослав Илчовски, виден земевладелец с имения в Северна България, заяви пред депутати, че хора, близки до партия ГЕРБ, контролират всички сектори на икономиката и определи министрите като „марионетки“.
Изданието припомня как Илчовски изнесе пред специално създадената парламентарна комисия за разследване на правителството „Борисов“, че е бил изнудван от ГЕРБ за стотици хиляди евро. Както и че за да бъде сплашен му бил показан видеоклип, в който друг богат бизнесмен е бил малтретиран в затвора. Разказва се как Илчовски описва предисторията на вече добилите публичност снимки на нощното шкафче на Борисов – чекмедже пълно с 500-еврови банкноти и златни кюлчета, както и изнесената от него информация, че автор на снимките от спалнята на Борисов е плеймейтка и проститутка.
Парламентарните показания на Илчовски доминираха в българските новини, но Борисов отрече всякакви нарушения и заяви, че е жертва на заговор за дискредитиране на него и партията му, пише изданието.
И сякаш всичко това не е достатъчно, служебният министър на икономиката Кирил Петков разкри в телевизионно интервю, че държавната Българска банка за развитие (ББР), чиято основна цел е да финансира малкия и среден бизнес, е разпределила близо 1 млрд. лева (500 милиона евро) заеми само за осем компании. По-късно той осъди практиката като „скандална“ и инициира проверка на начина, по който са раздавани заемите.
Точка на пречупване
Въпреки тази вълна от публични разкрития и санкциите на САЩ все още не е сигурно, че страната може да започне на чисто. Проучваният не показват, че антикорупционните и опозицонни партии, въпреки че са в подем, са в състояние да пометат статуквото. Също така няма признаци, че ЕС ще направи скоро нещо, за да спре потока от европейски фондове.
„Не очаквам резки завои в позицията на Брюксел към една от най-корумпираните страни членки на ЕС“, казва Бечев. „Сега въпросът е дали мощни държави-членки като Германия и Франция ще приемат присърце проблемите на България“, казва той, но добави, че е скептичен, че ще го направят. „Единствената ефективна санкция, която доказано действа, е спирането на еврофондовете“, добавя той.
Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., Брюксел оряза средствата през 2008 г. и през 2014 г. поради опасения относно неправомерни разходи.
Служител на ЕС, пожелал анонимност, коментира, че процесът на наблюдение по механизма за сътрудничество и проверка на Брюксел „ни поставя в постоянен диалог с България по тези въпроси“. България също се присъедини към Европейската прокуратура, пораждайки надежда сред някои от критиците на Борисов, че новият орган може да поеме тежките дела за корупция в страната. Новият механизъм на блока, обвързващ финансирането от ЕС с върховенството на закона, също може в крайна сметка да се превърне в инструмент за справяне със системната корупция. Засега обаче няма санкции.
След среща с Борисов в края на миналата година, президентът на ЕНП Доналд Туск посочи необходимостта от „по-нататъшни реформи“, що се отнася до върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Групата на ЕНП в Европейския парламент обаче решително защити ГЕРБ.
„ЕНП не защитава нищо“, заяви Педро Лопес де Пабло, пресдиректор в ЕНП. „Който критикува ЕНП или ГЕРБ, само популяризира предизборната кампания на социалистите в България … за щастие в България има парламентарни избори на 11 юли и хората ще решат на кого да вярват. От социологическите проучвания изглежда, че българските граждани не вярват в посланията, които социалистите се опитват да разпространяват в европейските медии за своята страна. „, казва той.
Предстоят ожесточени избори
Бечев е скептичен, че санкциите на САЩ ще принудят България да се изчисти от корупцията, но идват в ключов момент, седмица преди изборите, което ще подсили посланието на партиите на протеста и ще подхрани бъдещите антикорупционни инициативи.
Геновева Петрова, български социолог и изпълнителен директор на Алфа Рисърч, заяви, че санкциите на САЩ може да окажат влияние върху предстоящите избори, ако излязат повече подробности за връзките между санкционираните българи и предишното правителство.
Тя каза, че резултатът от изборите ще зависи от това как партиите реагират на поредицата от разгръщащи се кризи.
„Хората очакват да чуят как всяка политическа партия ще разреши здравната и икономическата криза, както и предстоящата политическа криза, ако предсрочните избори не успеят отново да излъчат правителство“, каза тя.
Подобно на изборите през април, Петрова очаква също толкова непредсказуем резултат през юли.
„Свидетели сме на рядък момент от политическия живот на България през последните 30 години – моделът на една партийна хегемония е разбит“, казва тя. „Докато прахът се уталожи, всичко е възможно“.
ПОЛИТИКА
ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване
Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.
За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.
Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев
ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.
Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.
Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.
В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.
Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.
Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.
Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.
Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.
България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ПОЛИТИКА
ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!
КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!
Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!
Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……
В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.
Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..
България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!
ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!
ПОЛИТИКА
В партията на Мерц обсъждат да го изхвърлят в движение
Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.
Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?
На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.
Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.
Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.
Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







