ПОЛИТИКА
Най-дразнещо в “Да, България” е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина
Разкошни са ми Да България с тези еднакви партийни профилни снимки като комсомолски активисти. Гледам ги и нямам никакво съмнение, че комсомолският ген е по-прилепчив и от гена за наследственото оплешивяване. Много ми харесва как координирано коментират едни и същи теми, с едни и същи изрази, и едни и същи аргументи. Вероятно PR-ите са им казали, че по този начин демонстрират идентичност, интегритет и индивидуалност, но на мен ми навяват само мъчителни асоциации с едни други времена. Също така много ми харесва и как си споделят автобиографиите, досущ активни борци допреди 1989, доказващи, че от кърмаческа възраст са предопределени да посветят живота си на политиката и борбата с мафията.
Всичко това, разбира се, е разкошно, но аз, като човек, който е видял възхода на либералната доктрина малко по на запад и е ужасен от нея, бих искала да знам каква е позицията им по отношение на нееднозначните либерални казуси, които днес бушуват в Европа, а утре ще засегнат и националната сигурност на България. Разбира се, аз тези въпроси съм ги задавала хиляди пъти, но засега отговорът е “Ти ГЕРБ ли искаш да управлява?!” Не, не искам. ГЕРБ са тежка обида за България и аз все още не мога простя на либералите, че се заиграха с тях, та дори им влязоха в правителството.
А ако трябва да сме сериозни, най-дразнещо в Да България е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина, недостъпна за нискочелите маси. Че е единствена алтернатива на крадците от ГЕРБ, което пък води до мъчителното усещане, поне у мен, че ще сменим една кална измет с отбор превъзбудени комсомолци, които ще чакат указания отвън. Едното чума, другото холера. И се чудя на еуфорията на интелигентни хора около мен, които искрено вярват, че месията е тук, и не виждат онова, което аз виждам – зависимост от външни сили и комсомолщина.
Та да се върна на темите, на които от няколко години чакам някой да отговори. Ще дам само четири:
1) Миграция, мултикултурализъм, бежанци
През последните години западна Европа, най-вече под ръководството на г-жа Меркел, акумулира сериозно количество мигранти. Факт е, че една голяма част от тях не се приобщиха към универсалните ценности на континента ни, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на европейската цивилизация, но не приемащи културата й. Тоест, от една страна имаме няколко милиона неинтегрирани мигранти второ-трето поколение, плюс няколко милиона мигранти първо поколение, напиращи в Европа от страни, в които християнството се наказва със смърт, а жената е малко над кокошката, но доста под кравата в социалната йерархия. Общото между едните и другите е религията, която изповядват, която в най-радикалната си форма се характеризира с абсолютна нетърпимост към християнството.
Каква е позицията на Да България по отношение на този казус и ще видим ли това, което симпатизантите на партията ВЕЧЕ демонстрираха през 2015 – а именно призиви за отворени граници? Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Какви мерки ще се вземат във връзка с резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции? До момента, единственото, което съм чула от членовете на Да България е аргумента „В автомобилни катастрофи загиват повече хора, отколкото в атентати”, плюс една фалшива статистика на броя на жертвите, която упорито се разпространяваше;
2) Джендър идентичностни политики и насилие
През последните години станахме свидетели на множество целенасочени и координирани опити да се прокарат определени чужди идеи, които да се внедрят на родна почва. Първо започна атаката над българската родова памет, а българинът беше заклеймен като „Ганьо”, „потурлия”, „вонящ и прост чобанин”, който не е оценил преимуществата на „османското присъствие”, а „си иска вонящия руски ботуш’”. После се оказа, че българинът, освен „нечистоплътен нещастник и ракиен патреот”, е и насилник, който пердаши жена и челяд по няколко пъти на ден.
Сега. Очевидно е, че насилието по света е огромен проблем. Данните за насилието над жени, мъже, деца, старци и животни са ужасяващи, а насилието срещу жени в България се е повишило значително по време на пандемията. Темата за насилието е изключително сериозна и трябва да бъде адресирана по възможно най-адекватния и мощен начин. Точно затова, тази тема трябва да почива на сериозни данни и анализи, а не на внушения и мъгляви обвинения.
Доклад на службата на ООН твърди, че “В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.”
Щом това е така, аз не разбирам защо НПО-тата слагат под общ знаменател убийствата в Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, което е абсурдно. Защо европеецът е стигматизиран като насилник, след като реалният проблем е в една друга култура и религия. Защо определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, като се опитват да вменят цялата вина за тях единствено на нашето общество, без да коментират проблема в реалните му параметри, камо ли пък да предприемат мерки за справяне с него. Кой знае защо, че съм чула НИТО ЕДНО НПО да организира шествия там, където проблемът е не само реален, но и колосален – в мюсюлманските страни.
Второ, как ще бъде решен този проблем в България? Как ще изглежда „борбата” с този проблем у нас? Чрез Истанбулската Конвенция ли? Ще бъде ли приета своеобразната политическа клопка на Истанабулската Конвенция, която предвижда подкрепяне и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност – Gender Identity – не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми? И още, като си говорим за “джендъри” – биха ли подкрепили либералите предложенията на своите западни съмишленици, децата над 14 години да могат да се подлагат на операции за смяна на пола без съгласието на родителя? Кой точно ще поведе борбата срещу насилието? НПОта, които ще получат огромно финансиране?
Знам позицията на много ваши членове към момента и тя е национално предателство. Това ли да очакваме от вас?
4) Политкоректност и език на омраза
Този цитат принадлежи на член или симпатизант, не помня, на Да България: “Свободата на словото е само за свободни хора! Не за фашисти! Не за расисти! Не за олт-райтове! Не за ред-некове! Не за прости български селяндури! Естествено, че трябва да има цензура! Естествено, че на Ганьо трябва да му се отнеме правото да пише тъпотии в социалните медии и да коментира неща, които не разбира!”
Да, мнението на един-единствен човек няма особена стойност, освен ако не е идентично с мнението на хиляди като него и не напират за властта. Напомням, че СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е СВЕЩЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ – онова, което помним като цензура, доносничество и мракобесие. Много ме е страх от хора, които искат да убият свободата на словото в името на политическата коректност. Хора, които с апломба на висша интелектуална позиция и последна морална инстанция, искат да налагат всеобщи решения, без да имат представа от дългосрочния социален, политически, икономически или културен ефект от тези решения. Хора, които имат решения на всички въпроси от висотата на тяхната така ниска камбанария.
Разбира се, чакам отново порой от кална помия. Истеричната нетърпимост към чуждото мнение все пак е отличителен белег на членовете и симпатизантите на тази партия. Дори към човек, който няма никаква друга трибуна, освен собствената си стена във Фейсбук.
Та накратко, че на мен самата ми писна да пиша фермани, пък и имам да готвя мусака – ще бъде ли Да България пряк проводник на външни интереси, според очакванията на онези, които финансират партията, или ще защити националните интереси?
ПОЛИТИКА
ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване
Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.
За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.
Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев
ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.
Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.
Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.
В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.
Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.
Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.
Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.
Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.
България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ПОЛИТИКА
ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!
КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!
Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!
Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……
В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.
Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..
България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!
ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!
ПОЛИТИКА
В партията на Мерц обсъждат да го изхвърлят в движение
Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.
Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?
На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.
Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.
Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.
Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







