СВЯТ
Свернокорейска бегълка за САЩ: Дори Северна Корея не е толкова смахната
„Бъдещето на Америка е толкова мрачно, колкото и севернокорейското“, казва емигрантка, след като завършва Колумбийския университет, едно от най-престижните висши учебни заведения в САЩ. Йеонми Парк е шокирана от потисническата култура в университета, напомняща й за страната, от която е избягала.
Йеонми Парк избягва от потисническия режим през 2007-а, на тринайсетгодишна възраст.
Докато американските образователни институции продължават да бъдат поставяни под въпрос, емигрантка от Северна Корея се бои, че бъдещето на Съединените щати „е толкова мрачно, колкото и това в Северна Корея“, след като завършва в страната.
Йеонми Парк преживява множество страдания и трудности, но не смята себе си за жертва.
Една от неколкостотин емигранти от Северна Корея, установили се в САЩ, 27-годишната Парк се прехвърля в Колумбийския университет от Университета в Южна Корея през 2016-а и е дълбоко смутена от това, което открива.
„Очаквах, че ще платя цяло състояние, всичкото време и енергия, за да се науча как да мисля. Но те те принуждават да мислиш по начина, по който те желаят да мислиш“, казва Парк в интервю за Фокс Нюз. „Аз осъзнах, че това е ненормално. Мислех, че Америка е различна, но видях толкова много прилики с това, което съм виждала в Северна Корея, че започнах да се притеснявам.“
Тези прилики включват анти – западни настроения, колективна вина и задушаваща политическа коректност.
Йеонми вижда червените лампички, веднага след пристигането си в училището.
По време на ориентацията, тя е нахокана от член на университета, заради признанието, че харесва класическа литература, като например Джейн Остин. „Казах, че обичам тези книги, мислех, че това е хубаво“, спомня си Парк. „А тя ми отвърна: „Знаеш ли, че тези писатели имат колониални възгледи? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно ти промиват мозъка.“
Оттам насетне става все по-зле, тъй като Йеонми осъзнава, че всичките й класове в училището от Бръшлянената лига са заразени с това, което тя разбира като анти-американска пропаганда, напомняща на онази, с която тя е израснала.
„Американски копелета“ е една дума за севернокорейците, научава Йеонми, докато расте. Задачите по математика там често гласят: „Ако имаш четири американски копелета и убиеш две от тях, колко американски копелета остава да убиеш?“
Тя е шокирана и объркана също и от проблемите около джендър и език, тъй като във всеки клас студентите трябва да съобщят предпочитаното от тях обръщение.
„Английският е третият ми език. Научих го като голяма. Понякога все още казвам „той“ или „тя“ грешно, а сега ще ме накарат да ги наричам „те“. Как, по дяволите, ще включа това в моето изречение? Пълен хаос. Сякаш регресия на цивилизацията.“
„Дори Северна Корея не е толкова побъркана“, признава тя. „Северна Корея беше много смахната, но не чак толкова смахната.“
През 2015-а тя публикува мемоарите си „За да живея“, където описва какво ѝ е коствало да оцелее в една от най-бруталните диктатури на света, както и мъчителното си пътуване към свободата.
„Хората тук просто си умират да дадат правата си и властта си на правителството. Това ме плаши най-много от всичко“, казва активистката за човешки права. Тя обвинява американските образователни институции в това, че лишават хората от способността им да мислят критично.
„В Северна Корея аз наистина вярвах, че нашият скъп лидер умира от глад“, спомня си тя. „И тогава някой ми показа снимка и ми каза „Погледни го, той е най-дебелият човек, как е възможно някой да повярва такова нещо?! Останалите хора са слаби.“ И тогава си казах, о, Боже, как може да не съм забелязала, че е дебел?! Защото никога не съм се учила да мисля критично.“
„Това се случва в Америка, хората виждат нещата, но просто напълно са загубили способността си да мислят критично.“
Осъзнавайки дълбочината на американското невежество, Йеонми констатира със съжаление: „В Северна Корея ние нямаме интернет, нямаме достъп до всички тези велики умове, не знаем нищо. Но тук, имайки всичко, хората избират да бъдат с промити мозъци. Но го отричат.“
Дошла тук с големи надежди и очаквания, Йеонми изразява голямото си разочарование. „Вие, хора, сте загубили здравия си разум до степен, която аз, като севернокорейка, не мога дори да възприема“, казва тя. „Къде отиваме оттук? Няма върховенство на закона, няма морал, нищо не е добро и лошо вече, пълен хаос е.“
„Вероятно точно това искат, да унищожат всяко едно нещо и да изградят комунистически рай.“
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА6 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







