СКАНДАЛ

Мутрите ни отмъстиха с наказателни процедури в ЕС

Published

3 years ago

August 11, 2021

Autor

Брюксел забелязал, че Борисов е газил европейското право, но санкциите ще бъдат за държавата, а не за него

България е далеч зад първите по медали на Олимпийските игри в Токио, но стана европейски шампион по наказателни процедури в ЕС. Заслугата е на бившия премиер Бойко Борисов и неговите авери по държавните постове, чието високомерие към законите се пренесе и на европейски терен. Седмица преди да излезе в лятна ваканция, Европейската комисия огласи годишния си доклад за прилагането на европейското право и посочи България като първенец през 2020 г. по забелязани нарушения.

Трудно е да се повярва, но е факт:

една от средно големите държави в ЕС надмина всички, като инкасира 41 наказателни процедури за последната година, която бе и последна за третото правителство на Бойко Борисов. Въпреки че от лятото на миналата година то се клатеше от граждански протести срещу липсата на върховенство на закона, мутрокрацията се вкопчи във властта, за да доизбута мандата му и да докаже, че изпитва същото презрение и към върховенството на европейското законодателство. Така пълният трети мандат на Борисов приключи с общо 136 наказателни процедури, като летвата от 41 процедури годишно бе надскочена на финала.

На второ място след България се класира Румъния с 40 нови наказателни процедури, но тя е три пъти по-голяма и три пъти по-многолюдна. Това показва, че тандемът, който ги събра в общ мониторинг още в началото на членството им в ЕС през 2007 г., запазва актуалност и до днес. Единствената държава, която ги изпревари в срамната класация, е Великобритания с 62 наказателни процедури през 2020 г., но тя и без това бе в процес на напускане на ЕС, след като официално отказа да се подчинява на общите европейски правила. Така и в абсолютни числа, и в относителни спрямо своето население България заслужи “привилегията” да стане след време най-чест клиент на Съда на ЕС в Люксембург. Неговата класация е по-бавна, защото наказателните процедури извървяват сложен път в Брюксел, преди да прераснат в съдебни дела, но това е гаранция още дълго да помним наследството на мутрите и да им плащаме санкциите. Самият Борисов няма да плати нищо, както и неговите министри, но историческият спомен за тях ще ни излезле прескъп. Това ще бъде тяхното отмъщение за изстиналата народна любов. Размерите му тепърва ще растат, защото в края на 2020 г. останаха 78 неприключени наказателни процедури срещу България, по които работата на Брюксел продължава. Освен това Еврокомисията регистира през годината още 100 нови жалби срещу държавата и не се знае колко от тях ще предизвикат наказателни процедури.

Къде мутрите направиха най-големите си удари

срещу европейското право? От приключилите 41 процедури 10 са били в сектора “Мобилност и транспорт” – любимия на Бойко Борисов. Неговото трето правителство се впусна в тежка битка с Еврокомисията и дори заведе дело срещу нея в Люксембург, за да си извоюва правото да не спазва изцяло Пакета “Мобилност”. Но това не направи голямо впечатление в Брюксел, където методично сочеха как България се разминава с европейското законодателство. Четири от процедурите бяха за бавно транспониране на директиви, а шест – за неспазване на регламенти, договори и решения.

На второ място с по 7 наказателни процедури България се изяви в секторите “Околна среда” и “Енергетика”. Има ли изненадани, когато става дума за държава, раздала най-красивите си природни кътчета на мутри и олигарси чрез заменки за голи чукари? Също така няма нищо необичайно, че Борисов заграби енергийния сектор за свои приближени, след като показа незачитане на Третия енергиен пакет на ЕС.

Четири са приключилите наказателни процедури в сектора “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП (малки и средни предприятия)”. И тук никаква изненада откакто знаем, че държавата е раздавала милиарди чрез своята насърчителна банка ББР не на МСП, заради които съществува, а на най-изявени клептократи. По три са приключилите наказателни процедури в секторите “Правосъдие, основни права и гражданство”, “Здравеопазване и безопасност на храните”, “Миграция и вътрешни работи”. В държава, където главният прокурор е напълно безконтролен, а протестиращите срещу него граждани биват малтретирани от полицията, за какво правосъдие и граждански права може да се говори? А що се отнася до здравеопазването, състоянието му лъсна през пандемията, след като България зае последно място в ЕС по ваксинирани и първо по смъртност от COVID-19. Самохвалството на Борисов колко добре се е справил с мигрантските потоци също не замъгли погледа на Брюксел, защото празните мигратски лагери свидетелстваха по-скоро за планомерното им източване в западна посока, а не за надеждна охрана на външните граници на ЕС. Отделно пък гордостта на Борисов за финансовата стабилност на страната се окичи с две наказателни процедури, а по една процедура заслужиха секторите “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” и “Съобщителни мрежи, съдържание и технологии”.

Какво да очакваме занапред?

Висящите 78 наказателни процедури показват същата картина, но с малки размествания. На първо място е секторът “Околна среда” с 18 продължаващи процедури, а транспортният сектор е на второ място с 14 процедури. На трето място с 11 процедури е вътрешният пазар със злополучните малки и средни предприятия, а с по 9 процедури са секторите “Енергетика”, “Правосъдие” и “Миграция”. Потенциалът за санкциониране на България заради греховете на Борисов е огромен.

Приключилите вече 41 процедури могат да прераснат в съдебни дела, ако държавата не даде доказателства за национални поправителни мерки. Практиката предвижда, че след потвърждаване на нарушението от Съда на ЕС започва да тече нов срок за изпълнение и ако той също не бъде спазен, съдът се събира, за да определи финансовата санкция. Обикновено тя включва първоначална еднократна наказателна сума, към която се добавя ежедневна сума до окончателно изпълнение на първото съдебно решение. България бе наказана през 2019 г. със 77 млн. евро заради произвол в сектора “Енергетика”. В очакване е да научи санкцията си и за неспазване на европейските директиви за безопасност на железопътния транспорт по дело, което приключи на 28 май 2020 г. Засега тя се отърва само с плащане на разходите по делото в Люксембург, но ако Еврокомисията реши, че въпреки решението на съда не са отстранени забелязаните нередности, ще има право да заведе второ дело за налагане на по-сериозна финансова санкция.

Години ще минават, а споменът за Борисов ще продължава да се връща като финансов кошмар за държавата и нейните данъкоплатци. Защото са имали наивитета да го държат дълго на власт.

Post Views: 2

СКАНДАЛ

Време е агентите на Сорос да си затворят големите усти

Published

3 days ago

January 29, 2025

Autor

Високо напрежение! Унгария: Премиерът на Полша е агент на Сорос!

Няма да плащаме цената на чужда война: Унгарският външен министър Петер Сиярто отправи остра критика към полския премиер Доналд Туск, наричайки го „агент на Джордж Сорос“. Причина за това изявление станаха коментари на Туск, насочени срещу унгарския премиер Виктор Орбан. Сиярто подчерта, че Унгария няма да позволи външни сили да диктуват нейната политика и ще взема решения, ръководени единствено от националния си интерес.

Петер Сиярто министър на външните работи на Унгария

Петер Сиярто за Туск: Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария

„Може да е трудно за агент на Сорос да разбере, но когато става дума за отбори, ние играем за унгарския отбор. Представляваме единствено интересите на Унгария. Отказваме да плащаме цената за чужди войни и няма да позволим на никого да застраши сигурността на енергийните ни доставки“, заяви Сиярто в публикация на официалната си страница във „Фейсбук“.

Туск, Сорос и обвиненията към Унгария

За да засили своето послание, Сиярто придружи изявлението си със снимка на Доналд Туск и цитат от негово изказване, в което Туск критикува Виктор Орбан. Унгарските власти отдавна разглеждат Джордж Сорос като основен опонент, обвинявайки го в подкрепа на опозиционни движения и опити за дестабилизация на правителството.

Реакцията на Сиярто бе провокирана от критиките на Туск към позицията на Унгария спрямо санкциите на ЕС срещу Русия. Полският премиер предупреди, че Орбан може да се изправи пред „последствия“, ако блокира удължаването на санкциите. Туск изрази мнение, че подобен ход би показал, че унгарският лидер „играе в отбора“ на руския президент Владимир Путин.

Въпросът за санкциите и позицията на Унгария

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия.

Решението за удължаването на санкциите срещу Москва трябва да бъде взето до 31 януари и ще бъде обсъдено на среща на външните министри на ЕС. Унгария обаче настоява, че санкциите не трябва да се подновяват автоматично, а изискват задълбочена дискусия. Будапеща определя санкционната политика на Брюксел като провал, който не само не постига целите си, но и вреди на икономиките на страните членки на ЕС. Унгарските власти заявиха, че ще се консултират с новата администрация на САЩ относно следващите стъпки.

Миналата седмица премиерът Виктор Орбан посочи три условия, които Киев трябва да изпълни, за да бъде преразгледана позицията на Унгария:

– Възстановяване на транзита на руски газ.
– Прекратяване на атаките срещу проекта „Турски поток“.
– Гаранции, че транзитът на петрол през Украйна няма да бъде прекъсван.
Орбан подчерта, че реакциите на Киев и Брюксел ще бъдат ключови за определянето на бъдещата унгарска политика относно санкциите.

Международни реакции и коментари

Фицо

Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Не само Унгария, но и други страни в региона изразиха своето недоволство от настоящата политика на ЕС и отношението към Русия и Украйна. Словашкият премиер Роберт Фицо в интервю за държавното радио заяви, че не вижда смисъл да се среща с украинския президент Володимир Зеленски, тъй като Киев не възнамерява да възобнови транзита на газ през Украйна.

Фицо обвини украинското правителство в организиране на антиправителствени протести в Словакия. Според него една трета от протестиращите в страната са украинци, а изказванията на Зеленски в подкрепа на демонстрациите представляват „недопустима намеса във вътрешните работи“.

Ситуацията в Словакия се изостри с провеждането на масови протести под мотото „Словакия е Европа“. Демонстрантите изразиха опасения, че правителството на Фицо може да отведе страната извън ЕС. В отговор премиерът заяви, че такива твърдения са безпочвени и че правителството никога не е предприемало действия, които да застрашат членството в Съюза.

Заплаха от „цветни революции“

Иракли Кобахидзе

Грузинският премиер Иракли Кобахидзе заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Фицо предупреди за възможността от държавен преврат в Словакия с участието на „чуждестранни експерти“, които имат опит в организирането на „цветни революции“ в страни като Грузия и Украйна. Това изявление бе направено след извънредно заседание на Съвета за сигурност, свикано по повод информация от разузнавателните служби.

Подобна загриженост изрази и грузинският премиер Иракли Кобахидзе. Той заяви, че „разпространението на либералния фашизъм в Словакия е абсолютно идентично с процесите в Грузия“.

Изявленията на Петер Сиярто, Роберт Фицо и Иракли Кобахидзе отразяват нарастващото напрежение между страните от Централна и Източна Европа и политиките на ЕС спрямо Русия и Украйна. В основата на конфликта стои въпросът за националния суверенитет и правото на страните сами да определят своята външна политика.

Докато Брюксел настоява за единна санкционна политика, държави като Унгария и Словакия изразяват своята съпротива, подчертавайки икономическите и политическите последици за своите народи.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

СКАНДАЛ

Корумпираната Урсула плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

Published

3 days ago

January 28, 2025

Autor

Еврокомисията е плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

На пресконференция във вторник лидерът на ЕНП Манфред Вебер каза, че уважава всички НПО-та, които работят на европейско ниво, добавяйки, че те са „изключително важни партньори, които ни дават съвети относно детайлите на законодателство.“

Но, добави той, „в този момент най-важното е да се създаде прозрачност по въпроса за финансирането на НПО-та“.

Патрик Яки, съпредседател на групата на Европейските консерватори, подчерта, че „НПО-тата сега са много важни играчи, особено в брюкселския балон“. Ето защо неговата група търси повече прозрачност за това как се финансират.

Скандалът избухна на фона на новите инструкции на Европейската комисия към зелените групи, че парите, които получават от програмата LIFE на ЕС, вече не могат да се използват за застъпничество и лобиране.

Комисията издаде нови насоки относно това какво могат или не могат да правят групите на гражданското общество, използвайки публични средства, в които се посочва, че определени видове лобиране, пряко насочени към официалните членове на институциите на ЕС — като изпращане на писма или организиране на срещи — може да „представляват риск за репутацията на Съюза.”

С 5,4 милиарда евро финансиране от ЕС, предназначено за периода 2021-2027 г., програмата LIFE е един от най-големите фондове на ЕС. Той финансира предимно екологични проекти като природни резервати или центрове за рециклиране на текстил, но 15,5 милиона евро от фонда отиват за НПО-та под формата на оперативни безвъзмездни средства всяка година, механизъм, първоначално предназначен да балансира влиянието на корпоративните лобистки интереси.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 7

СКАНДАЛ

В Дания всички плачат. Изпаднали в дълбока емоционална криза.

Published

4 days ago

January 28, 2025

Autor

Всички знаят, че анексирането на полуостровите не започва с призиви към бедните емоционални жени, а с въвеждане на войски и референдум.

Някой да му каже вече…😂

Тръмп говорил ултимативно с премиерката на Дания за Гренландия. Източник: Ужасно бе! Вече е опасно!

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел 45-минутен телефонен разговор с премиера на Дания Мете Фредериксен, като дискусията била доминирана от темата за Гренландия – стратегически важен арктически остров, автономна част от Кралство Дания. Според източници, информирани за съдържанието на разговора, той е бил напрегнат и конфронтационен, като подчертава нарастващите разногласия между САЩ и техните европейски съюзници.

Гренландия: ключов арктически регион

Гренландия е геополитически и икономически важен регион, богат на природни ресурси, като редкоземни метали, и предлагащ нови морски маршрути през Арктика. С население от едва 57 000 души, островът е обект на интерес от САЩ, Русия и Китай, които се борят за влияние в региона.

Според Financial Times, Фредериксен ясно е заявила на Тръмп, че островът „не е за продан“, но е изразила готовност за по-голямо сътрудничество по отношение на военни бази и минерални ресурси. Тези думи обаче не успели да удовлетворят американския лидер.

Напрегнат разговор и дипломатическа криза

Източници твърдят, че реакцията на Доналд Тръмп в разговора е била агресивна и твърда. „Беше ужасно“, коментира един от информираните служители, добавяйки, че американският президент е заплашил Дания с икономически санкции, включително въвеждане на мита върху датски стоки.

Друг добавя: „Той беше много твърд. Беше като студен душ. Преди трудно можеше да се приеме, че е сериозно. Но мисля, че вече е и потенциално много опасно“.

Трети служител добавя:

„Датчаните са абсолютно изплашени. Намерението на САЩ е повече от ясно – те искат контрол над Гренландия.“

Според източниците, Тръмп е обвинил Дания, че не използва пълния потенциал на острова, и е намекнал за възможността САЩ да предприемат действия, ако техните интереси в Арктика не бъдат защитени.

Американският натиск и заплахи

Тръмп, известен с предизвикателните си външнополитически ходове, заяви на пресконференция: „Гренландия е ключова за нашата национална сигурност. Ние няма да позволим Китай и Русия да доминират в Арктика.“ Белият дом отказа да коментира детайли от разговора, но говорител на Съвета за национална сигурност отбеляза, че президентът е ангажиран с осигуряването на „взаимен просперитет“ за Гренландия и САЩ.

Датската позиция и отговор

Премиерът на Дания Мете Фредериксен проведе среща с ръководители на големи компании като Novo Nordisk и Carlsberg, за да обсъди заплахите на Тръмп. Тя подчерта, че въпреки натиска, Гренландия остава част от Кралство Дания и че правителството няма да отстъпи пред едностранни искания.

Гренландският премиер Муте Егеде също се включи в дебата, заявявайки, че жителите на острова искат независимост, а не американско или датско гражданство. Той обаче изрази готовност да приветства инвестиции в минното дело и туризма.

Глобален контекст и геополитическо напрежение

Разговорът между Тръмп и Фредериксен отразява нарастващата конкуренция за контрол над Арктика. Освен САЩ, Русия и Китай също засилват присъствието си в региона чрез военни и икономически инициативи.

Много европейски дипломати смятат, че натискът на Тръмп върху Дания е част от по-широка стратегия за укрепване на американското влияние в Северния Атлантик. Това обаче задълбочава опасенията, че неговият подход може да подкопае трансатлантическите връзки и да създаде нови кризи между съюзниците от НАТО.

Един бивш датски служител обобщава ситуацията така:

„Това беше много труден разговор. Ако тези заплахи се реализират, отношенията между Дания и САЩ ще пострадат сериозно.“

Случаят с Гренландия подчертава как стратегическите интереси в Арктика могат да предизвикат дипломатически кризи. Докато САЩ настояват за влияние в региона, Дания и Гренландия се стремят да защитят своя суверенитет. Как ще се развие този конфликт зависи от готовността на двете страни да намерят общ език в контекста на глобалната арктическа надпревара.