КОМЕНТАР
СТИГА! Заплашиха ни, че яко ще мрем, ние им показахме среден пръст!
Не знам защо съм с усещането, че голяма част от политиците и определени лекари са дълбоко възмутени от обстоятелството, че ние – българите, отказваме яко да мрем от ковидясване, въпреки черните им прокоби в тази насока.
Мъка, бе, казвам Ви, мъка голяма! Тъкмо бяха приготвили миналата година чували за трупове, хладилни камиони, готвеха се да разширяват гробищата и тоя недисциплиниран народ взе, че им прави напук. Възмутително и огорчително! А какви пари се раздаваха за ковидясването…..
Здравият разум на българина действа. Той, колкото и да го манипулират, в един моменнт вярва повече на очите и разума си. А, и винаги го има принципа: „Бе ти ли шА ми кажеш какво да правя!“. По този начин, неспазвайки мерки, марки и ваксини, успяхме да не измрем яко, за голяма мъка на Мутафчийски например.
И на много лекари, които забравиха Хипократовата клетва и вместо да се грижат за здравето на хората, допълнително ги паникьосваха и истерясваха по медии и социални мрежи. Зер, едни пари се раздаваха за тая работа!
Ковидясването почти всички го минахме. На протестите миналата година, десетки хиляди на един пръст разстояние не предизвикаха и половин процент увеличение на заразяването. Мъка! Няма дисциплина и ред при българите. То им казваш яко да мрат, те ти показват среден пръст!
Тази година, понеже отново се задават едни пари за разпределяне, а световният план е всички овце да бъдат ваксинирани и маркирани /хубава е идеята всички ваксинирани да носят ушни марки, за да ги различаваме и да спазваме социална дистанция/, правителството с бодра стъпка продължи политиката на Онуй от зайчарника, което всеки ден ни плашеше от телевизора, че ей ся ще вземем да мрем, той вече бил приготвил чувалите за нас.
Министър Кацаров съвсем спокойно би се намърдал в правителството на Борисов и дори би заслужил неговата похвала за действията си. И интересно как самият Кацаров се извъртя като стара труженичка на магистралата за мерките. Явно министерското кресло прави чудеса с убежденията.
Съвсем умишлено се налага „мека“ принуда за ваксиниране. Уж няма такава заповед, но държавата широко си затваря очите за изнудването и рекета от страна на работодателите за ваксиниране на работниците им. Все едно това го няма, те не чули и не разбрали. За пореден път ни правят на пълни балъци.
Посегнаха и на децата ни. Невръстни деца ще ходят с маски като роби. Ще се задушават и давят под благите погледи на възрастните около тях. И ще ги убеждават, че това задушаване е за тяхно добро.
Ще ги убеждават, че да ги е страх от другарчетата им и да стоят на дистанция, е за тяхно добро. Подобно престъпление срещу децата може да се сравни само с престъпленията на Менгеле. А тук дори насърчават подобно нещо. Малоумни родители пък искат да ваксинират децата си. С неизпитани ваксини, за които има вече много данни за странични ефекти.
И трябва веднъж завинаги това да спре. Виждам, че има изтрещели хипохондрици, които ходят и с по две маски и латексови ръкавици по улиците. Но огромната част от хората просто мислят и исскат да си живеят живота така, както им харесва. Без маски, без правото им на пътуване и труд да зависят от медицински експерименти с тях.
И е време да кажем: СТИГА! Махайте се с мерките и простотиите си, че ни писна! Поръчвате ваксини за милиони евро, а след това ги дарявате на други държави.
Не казвате какви са страничните ефекти. Дори не знаете какво има в състава им! НЯМА ДА МРЕМ! ОТКАЗВАМЕ!
И ако продължавате така, ще има и мрене. Защото става дума за живота ни и за бъдещето на децата ни! И няма да Ви позволим да го унищожите!
Адв. Елена Гунчева, фейсбук
КОМЕНТАР
Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.
Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.
И ще продължаваме да ги отваряме.
Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.
Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.
Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.
Затова нас не ни е страх.
Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.
Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.
Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.
Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.
Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.
Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.
И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.
Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.
Поздрави,
Павел
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂
Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.
Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.
Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.
Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂
Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.
Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.
А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.
Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?
„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.
РОДИНА и ДОМ не са едно и също.
Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.
България е моята РОДИНА.
Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.
Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.
Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.
Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.
Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.
В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:
„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“
АБЕ, ХОРА.
Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.
Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.
Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂
През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.
Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.
Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:
„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“
Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.
Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.
И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…
Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?
Или ще му кажете:
„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂
Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?
А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:
„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:
„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?
Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.
А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.
Не обещавам винаги да сме съгласни.
Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.
Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.
И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.
Урсулите също ще тръгнат
Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.
Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.
Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.
Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.
Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.
Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.
България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.
Затова този път трябва да пристигнем преди тях.
Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.
Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България
Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.
Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.
Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.
Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.
Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.
Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.
Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:
Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.
Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







