ЗАКОН

Колко плащаме на прислугата на нарциса Гешев?

Published

5 years ago

06/09/2021

Author

5 неудобни въпроса за охраната на Иван Гешев

Националната сигурност безспорно изисква опазване живота и здравето на хората, които заемат най-високите длъжности в държавата, като президент, премиер, председател на Народното събрание, главен прокурор и други. Доскоро у нас тези функции се изпълняваха единствено от Националната служба за охрана, но Иван Гешев еднолично промени протокола, като вече близо 2 години навсякъде е съпровождан от преторианска гвардия на негово подчинение в Бюрото по защита към главния прокурор. Става дума за институция, която е създадена с цел да охранява свидетели срещу опасни престъпници. С идването на Гешев начело на държавното обвинение спецорганът се обви в мистерия – колко точно ни струва издръжката му, какъв брой хора са заети с тази дейност и злоупотребява ли се с техните правомощия?

1. Колко плащаме за Бюрото по защита?

Въпреки че бюджетът на институцията, пряко подчинена на главния прокурор, би следвало да е публичен, е трудно да се изведе точно число за издръжката на Бюрото по защита. Излиза, че разходите постоянно растат, тъй като за 2019 г. бюрото е получило общо 1.97% от разходите за всички структури на прокуратурата, а за 2020 г. процентът е 2.45%, което прави малко над 7 млн. лв.

По време на изслушването си в парламентарната комисия по правни въпроси Гешев избяга от конкретни отговори за какво се харчат тези милиони и колко струва охраната на застрашен свидетел или магистрат. Той се оправда, че в доклада на Бюрото по защита не се отчитат бюджетните разходи, а това се прави единствено пред Висшия съдебен съвет, който е първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт.

Не стана ясно и какво месечно възнаграждение получават заетите в тази спецструктура. Тази година заплатите на служителите, назначени по Закона за МВР, както и по трудов договор, допълнително нараснаха с 8% по предложение на Гешев. Година по-рано заплатите в бюрото отново бяха актуализирани по същата схема. Главният прокурор обаче не съобщи конкретния размер на възнагражденията, вместо това атакува НСО, че там охранителите били по-високоплатени.

Той също беше лаконичен, когато стана дума за издръжката на охраняваните свидетели, която излизала скъпо, тъй като някои от тях се намирали в чужбина и българската държава покривала всичките им разходи. Част от обществените поръчки на Бюрото по защита пък били класифицирана информация. “Правосъдието е скъпо удоволствие”, обобщи Гешев пред депутатите в характерния си арогантен стил.

2. Колко са преторианците?

Прокуратурата старателно крие какъв е щатът на Бюрото по защита. Съмненията, че е прекалено надут, се затвърждават от отказа на Гешев да съобщи конкретния брой, като от изслушването му в парламента стана ясно единствено, че са назначени за постоянно дори и психолози. Останалата информация е класифицирана, каза главният прокурор.

Малко светлина по този въпрос обаче хвърли служебният вътрешен министър Бойко Рашков. Той заяви, че в Бюрото по защита работят 150 души, повечето от които не правят друго освен да пазят Иван Гешев на 3-сменен режим. “Това са служители, назначени персонално от главния прокурор, и получават по-високи заплати от служителите в Националната служба за охрана и МВР. Дори държавният глава не разполага с охрана, с каквато разполага Гешев. Затова ми се струва дори закъсняло предложението в парламента да бъде ликвидирано бюрото”, коментира Рашков.

Преди година бяха разкрити допълнително 12 нови щатни бройки за гардове в спецструктурата. Необходимостта за увеличаване на щата бе обяснена тогава с нарастващия обем работа по организацията и осъществяването на специална защита. В същото време защитените свидетели, които ползват държавна охрана, намаляват драстично. Шестима души, които са били пазени от бюрото, са напуснали по свое желание програмата за защита през 2019 г. става ясно от годишния доклад на прокуратурата. През тази година те са намалели с още четирима.

3. Злоупотребява ли се с правомощията на бюрото?

Гардовете в Бюрото по защита бяха една от причините за избухналото обществено недоволство миналото лято, когато въоръжени мъже нахлуха в сградата на президентството, за да изземат документи и задържат антикорупционния секретар Пламен Узунов и съветника по сигурността Илия Милушев. Първият бе арестуван за 24 часа по обвинение за търговия с влияние, а Милушев за разгласяване на държавна тайна. Нито едно от делата все още не е внесено в съда, но и двамата задържани осъдиха МВР за незаконен арест.

Въпреки че по закон служителите на бюрото имат право да съдействат при действия по разследването, така и не стана ясно какви функции са изпълнявали по време на претърсването на президентството. Гешев оправда действията им с това, че участието на охранителите било поискано от наблюдаващия прокурор по въпросните дела, възоснова на което той лично дал разрешение. Главният прокурор обясни, че на подчинените му гардове понякога се налагало да участват в спецакциите, тъй като човешкият ресурс на МВР не достигал.

“Има 18 500 униформени служители на МВР. Ако те не могат да се справят и ще опрат до двадесетината, които задържат в бюрото, значи всички ние имаме голям проблем”, коментира депутатът от “Изправи се! Ние Идваме” Николай Хаджигенов. Президентът Радев също е на мнение, че се злоупотребява с правомощията на бюрото, като атакува пред Конституционния съд текстове от закона, с които то се определя като самостоятелна организационна структура при главния прокурор.

“Като възлага на служителите на Бюрото по защита полицейски правомощия, а поставя самото Бюро в структурата на прокуратурата и под ръководството на главния прокурор, законодателят възпрепятства упражняването на граждански контрол над осъществяване на полицейски правомощия, с които могат да се засегнат изключително значими ценности като човешкия живот и здраве, свободата, личния живот на лица”, смята Румен Радев.

4. Гешев ли е най-охраняваният държавен служител?

Иван Гешев безспорно е най-пазеният човек на държавна служба. Бюрото се грижи денонощно за сигурността му. Дори и след като се отказа от охраната на НСО, главният прокурор все пак продължава да ползва услугите и на тази служба, тъй като живее в правителствената резиденция “Бояна”. Очевидно две спецструктури на издръжка от данъците ни не са му достатъчни, защото се оказа, че прокуратурата е сключила споразумение с МВР, което задължава полицейски екипи от 6-о РУ да патрулират от външната страна на резиденцията и да следят за съмнителни лица. Министър Рашков обеща да прекрати тази практика.

5. Трябва ли Бюрото по защита да излезе от прокуратурата?

Вече има внесени два законопроекта – на “Демократична България” и “Има такъв народ”, които предлагат бюрото да се отнеме от главния прокурор и да премине към Министерството на правосъдието. Целта е да се ограничи възможността на злоупотреба с правомощия, като дейността на структурата ще се ръководи от изпълнителната власт, но надзорът за законност ще се упражнява от държавното обвинение, а не както досега – и двете фунцкии да се изпълняват от главния прокурор.

Според Гешев обаче това е в интерес на мафията. „Резултатът от такава законодателна инициатива ще е трагичен. Смешна ще е охраната за прокурори и следователи. Няма да се плаща, всички тези хора ще си тръгнат и това ще е смешната охрана на Министерството на правосъдието, когато охраняваха те магистратите. Тази охрана беше смешна“, подчерта няколко пъти главният прокурор.

Post Views: 12

ЗАКОН

ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Published

2 days ago

02/05/2026

Author

Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!

Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.

„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.

Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.

„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“

По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.

„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“

Според него тази промяна трябва да започне незабавно.

„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“

Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.

„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“

Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.

„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“

По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.

„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“

Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.

„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“

Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.

„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“

Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.

„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“

Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“

Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.

„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“

Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.

„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“

Величков изрази очакване за съвместни действия.

„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“

Той засегна и темата за президентските избори.

„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“

Post Views: 2

ЗАКОН

Съпругата на Божков осъди прокуратурата

Published

4 days ago

30/04/2026

Author

Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата

Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.

Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.

Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.

Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.

Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.

В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.

Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.

Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.

Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.

Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.

Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.

Иск и предходни дела

Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.

Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.

Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.

Post Views: 0

ЗАКОН

ВСС фалшиви дипломи, двойкаджии, смотани послушковци, корупция

Published

5 days ago

29/04/2026

Author

ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?

Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.

„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.

По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.

За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.

„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.

Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.

От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.

„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.

Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.

Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.

Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.

Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.

Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ