Българите скочиха на протест! Разказаха играта на управниците! Често си задавам въпроса какви са истинските причини за емиграцията на българите. Дали единствено и само липсата на работа е причината толкова много хора в работоспособна възраст да изберат трудния път към едно ново начало. И си мисля, че има една основна причина за това.

В България никой не те уважава. Като се започне от държавата. Която е майка за едни, но мащеха за други. Да оставим настрана факта, че ни се предлагат за ръководни длъжности хора с нисък интелект, липса на култура, престъпници и всякакви изроди. Това, което истински ни пречи е ежедневното неуважение. Замисляли ли сте се как минава един ваш ден? Започва се още от сутринта. В автобусите – недоспали, недоволни хора се тъпчат един в друг.

Толкова пари има, толкова транспорт има, казват държавниците. Не че не може да е друго, но така се чувстваш зле още от сутринта, за да си знаеш мястото и да не ти мине някоя мисъл, че си човек.

Ако пък те срещне полицай фамилиарното му отношение няма как да не те накара да се чувстваш унизен и обиден. Същото те чака ако имаш не дай си боже работа в така наречените държавни институции. Гледайки те отвисоко и с пренебрежение, препращайки те от врата на врата и подмятайки те като парцал, тези служители добавят своя дял в общото желание на държавата да показва неуважението си постоянно. Ама ти си имал право на това – имай си, иди се оплачи, ако има на кого. Държавата не уважава правата ти. Политиката и е насочена в постоянното, ритмично и повсеместно унижение на обикновения гражданин.

Унижението, с което удостоява децата, предлагайки им в училище изкривената истина, написана от неграмотни или недостатъчно грамотни „специалисти“. Подмяната на историята също работи в тази посока.

Унижението, на което подлага пенсионерите, давайки им толкова, колкото да не умрат от глад.

Унижението да работиш, колкото да си платиш данъците. И сметките.

И след толкова унижения, на които си подложен постоянно от страна на държавата, какво ти остава?

В яда си обикновените хора, които се страхуват или се чувстват безсилни да окажат какъвто и да е натиск върху държавата, започват да оказват този натиск върху себеподобните си. Това се случва навсякъде. Често пред лекарските кабинети се разиграват сцени, които са меко казани грозни. Обиди се чуват отвсякъде, младите наричат възрастните изкуфели глупаци, които цял ден висят пред кабинетите за едно мерене на кръвно. По-старите пък започват с назидателен тон да казват как едно време не било така и младите сега не стават за нищо. И гневът, катализиран временно, се излива като помия върху тези, които не са причина, а следствие на една политика на целенасочено неуважение на нацията.

А по улиците, където е пълно с джигити? То се чуват клаксони, то се пращат мили поздрави на близките по женска линия, там всеки се мисли за велик, защото е седнал в една кола, често бракма, и така се е издигнал на една идея над обикновените пешеходци. Там е същата трагедия, разбира се. Седнем ли зад воланите и край – пешеходците стават враг номер едно. В желанието си да и го върнем на държавата, дето не ни уважава, възставаме срещу реда – спираме там, където не трябва, паркираме на места за инвалиди, натискаме газта на пешеходните пътеки.

А как по друг начин бих коментирала неуважението, на което сме подложени във Фейсбук? Когато отвсякъде си намачкан от враждебната неуважителна среда, какъв по-лесен начин от това, скрит зад анонимността на един профил, да се направиш на велик?

Фейсбук е върхът на айсберга. Толкова злоба, толкова обиди, толкова неуважение и пренебрежение в реалния живот няма. Там е изкристализирала цялата болка и мъка на хората. Погледнете какво се случва под който и да е пост. Ама чел ли си статията или не – няма никакво значение, важното е да нападнем, да обидим, да смачкаме човека отсреща. И защо? Защото така си отмъщаваме на държавата. И ни олеква. Като излеем гнева си върху някой друг.

Защото неуважението е пуснало пипалата си навсякъде. И какъв е резултата – никой не уважава никого. А когато не уважаваш другите, ти си загубил самоуважението си. И няма връщане назад.

Ще ходим на избори и ще гласуваме за поредния идиот, който идва в името на народа и показва същото неуважение както всички преди него.

Докато ни писне.

И напускат хората, и още ще напускат. Избирайки чуждите лицемерни усмивки пред собствената си прогнила държава.