ПОЛИТИКА
Президентските избори не са напрегнат мач, а гаргара
Дори ГЕРБ се отказа да хаби сили в начинание, в което няма изглед за победа, и на практика подари втори мандат на Румен Радев
45 дни преди президентските избори почти няма кандидати срещу устремения към втори мандат Румен Радев. ГЕРБ не обявява претендент, ДБ се колебае (ДСБ натиска за кандидатура, „Да, България“ не иска), ИТН, „Изправи се!…“ плюс новите звезди Кирил и Асен отдавна заявиха, че застават зад Радев. Ще, не ще, и Корнелия Нинова добута БСП в триумфалната редичка. Единствено неизвестен все още депесар, Костадин Костадинов от „Възраждане“, Волен Сидеров, Луна и Цвета Кирилова смятат да се впуснат в бой. Всичко това представлява голяма и много интересна новина. Тя не е просто че кандидатпрезидентската сергия е бедна. Нито че Радев се очертава безалтернативен. Новината е, че цялото политическо войнство доброволно го превръща в победител. То просто отказва да играе мач срещу него.
Разбира се, отказът носи негативен оттенък единствено за ГЕРБ. Носи и отчасти за ДБ, доколкото „льотчикът“ антропологично е неприемлив за умно-красивите критерии на „градската десница“. Другите отказали се логично се строиха под протестния президентски юмрук. Скоро ГЕРБ все пак ще оповести кандидат, възможно е и ДБ. След което ще настане люта олелия как Радев ще бъде преборен.
Никой не бива да слуша!
Мачът ще е симулация. Въобще нямам предвид, че изгарят от желание той да повтори мандата. Имам предвид, че го смятат за непобедим и ще се явят проформа. Няма да хабят енергия (включително пари) в напразно състезание.
Българската „демократична“ история познава подобен аналог. През 2006 г. Георги Първанов бе точно такъв голям фаворит. В надпреварата за втори мандат той влезе с много висок рейтинг. Подкрепяха го широки граждански маси заедно с поне 4-5 основни политически формации. Като русофил той бе харесван от Русия, а като държавник, подписал присъединяването ни към НАТО – приемлив и за Запада. Цялото мироздание рисуваше негов успех, макар за десния избирател социалистът Първанов да бе неприемлив. На този фон десният блок издигна…. абсолютно неизбираемия 78-годишен Неделчо Беронов (по-възрастен от Джо Байдън дори).
Тогава ГЕРБ все още не бе учредена, конкуренти на БСП бяха ДСБ и СДС, с лидери икони – Иван Костов и Петър Стоянов. Но нито острото противопоставяне с лявото и самия Първанов, нито желанията на симпатизантите им, нито фактът, че малко преди това Първанов призна, че е бил агент Гоце от ДС…, накара иконите да изиграят сериозно мача. Те просто прецениха, че няма смисъл. Най-забавното бе, че в конкуренцията на двойката Неделчо Беронов – Юлияна Николова до балотаж с Гоце Първанов стигна трупата Волен Сидеров – Павел Шопов.
Естествено, ако ДСБ и СДС искаха да изправят истински конкурент срещу Първанов, щяха не просто да намерят избираем човек. Но и да го популяризират, да му изградят образ и т.н. (Беронов бе почтена, но неподходяща за избори личност; издигнаха го едва 2 месеца преди вота). Всичко това пряко има връзка с ГЕРБ днес. Ако партията на Борисов желаеше да влезе в бой с истински кандидат, отдавна щеше да го покаже.
Малко актуални пояснения. Точно както Първанов някога, така и Радев е добре приет на запад и изток. Няма външна конюнктура, която да помага на ГЕРБ. Но още по-трудна за партията е вътрешната ситуация. Макар да води в социологическите проучвания след пропадането на ИТН, тя е изолирана. Никой от останалите формации или по-широкият кръг избиратели няма да тръгне току-тъй да подкрепя кандидат на ГЕРБ.
Таванът е нисък, включително при втори тур
За да има шанс, ГЕРБ трябва да представи широко харесвана авторитетна личност. Тя следва да е позиционирана отвъд текущите политически реалии – за да ги преодолее. Например някой от типа на ген. Мутафчийски – много популярен, уважаван в професионални и по-широки среди. Трябваше рано да бъде оповестен такъв човек, да се запознаят избирателите с президентските му качества, да има време да контрира неминуемите удари. Тоест да се състои едно нормално издигане. Колкото и силен да е Радев, така изборите щяха да станат интересни. Целият този анализ със сигурност е направен. Но с още по-голяма сигурност следва да се отчете, че изводът е бил да се участва формално. Дори опит не бе сторен да се намери нужната фигура.
Пробва се с Петър Стоянов (пълен смях!)
Каквото и име да измисли ГЕРБ сега (Томислав Дончев, Димитър Николов…), ще е с цел втвърдяване на собствения електорат – стратегия единствено за успоредните парламентарни избори, нямаща общо с президентските.
Почти всичко от това важи и за ДБ, стига да иска да има кандидат. Атанас Атанасов няколко пъти заяви, че коалицията ще издигне “пълната противоположност на Радев”. И той симулира. Ако търсеше наистина успех, отдавна да бе намерил нужния човек. Насред всеобщото нищо, спокойно ще доживеем Луна да се нареди четвърта-пета в надпреварата.
Още малко история. През август, когато Слави Трифонов подкрепи Радев, мнозина наблюдатели направиха паралел с 2001 г. Тогава Симеон Сакскобургготски, току-що коронован за месия, но все още неориентиран, застана зад Петър Стоянов. Именно Стоянов бе големият фаворит тогава, рейтингът му бе като на Радев. Това бе другата кампания в най-новата ни история, при която стъпил на своя Олимп президент атакува втория мандат. Но Стоянов сензационно загуби от Първанов. Аналогията с днес следваше да покаже, че и сега
Радев може да падне, заобиколен от невнятна компания
Но истината е, че Стоянов не крушира заради царя. Нито конкретно поради стратегическата подкрепа на ДПС за Първанов. Стоянов загуби, първо, защото Богомил Бонев разцепи дясното. Уволнен от правителството на ОДС, също харесван от хората, година по-рано Бонев тръгна да прави партия, постилайки си за президентска кандидатура. Второ, Стоянов загуби, защото ОДС изпадна в партийна изолация; всички формации се обърнаха срещу коалицията и него. С други думи, паралелът с 2001 г. е хубав, но противоположен – той показва, че дори 2001 г. не служи за хипотеза срещу Радев. Нито нещо зад него се е разцепило, нито имаме бавно зреещи алтернативни процеси, нито е в изолация. Най-важното – тогава се състоя мач!
Останалото е сълза и смях. През изминалата седмица инициативен комитет официално издигна Радев за втори мандат, а той взе на подбив големия си враг Бойко Борисов. Призова го, вместо да сипе хули и клетви, пък и при липсата на кандидат на ГЕРБ, да вземе да се яви лично. Този добре познат ербап Бойко, духовит и обгрижващ чрез логорея всяка тема, замълча. Два дни дума не пророни! На третия Радев го призова пак. Бедният Борисов, на мезе стана… Това не е мач, а гаргара!
ПОЛИТИКА
ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване
Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.
За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.
Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев
ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.
Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.
Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.
В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.
Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.
Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.
Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.
Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.
България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ПОЛИТИКА
ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!
КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!
Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!
Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……
В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.
Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..
България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!
ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!
ПОЛИТИКА
В партията на Мерц обсъждат да го изхвърлят в движение
Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.
Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?
На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.
Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.
Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.
Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







