Капани за наивници – може ли да изхабим бюлетина за оцапани в корупция като Асен Балтов?

Партийните листи с кандидат-депутатите са също толкова голяма мистерия за избирателите, колкото и партийните програми. В най-добрия случай хората узнават кои са водачите на листи, след като партийните централи спуснат имената им заедно с няколко добре изгладени биографични изречения, видя Narod.bg.

Другите кандидати са просто безжичен списък с имена. Тези лица остават анонимни за публиката, докато не влязат в парламента, а често и след това. И предстоящите парламентарни избори не правят изключение. Партиите и коалициите наизвадиха пред избирателите предприемачи, лекари, инженери, програмисти, граждански активисти – всевъзможни спецове и експерти в една или друга професионална област. Зад лицата на успехи и професионализма обаче настъпват огромни тъмни маси, гореспоменатите анонимници, послушно действащи според партийните инструкции, които стават основата на всеки парламент.

Каква е ситуацията преди изборите през ноември?

Босът на ГЕРБ Бойко Борисов е събрал ядро от доверени приближени, предимно бивши депутати и министри, за всеки от които е запазил място на депутатските банки. Соцлидерът Корнелия Нинова, вечно заплашвана от врагове с партиен билет, пълни листите с верни хора и довчерашни опоненти, обърнати на съюзници, но като цяло – все познати партийни фигури. „Има такъв народ“ остава партията на групата сценаристи на Слави и всички останали са просто придат. За ДПС няма какво да говорим – всяка промяна в движението се случва под строгия сарайски надзор, така че реално да не се промени нищо. Какво по-голямо доказателство от завръщането на Делян Пеевски?

„Демократична България“, ако се съди по вътрешните дрязги, не могат да се разберат дали демокрацията трябва да важи и при реденето на листите. „Изправи се! Ние идваме!“ се превърна в такова стълпотворение от парти и квазиполитически субекти, че не може да се разбере кой какъв е, откъде идва и кой стои зад него. Що се отнася до „Продължаваме промяната“, ако се съди по скоростта, с която се развива проекта, трябва да бъдем най-малкото предпазливи. Една току-що създадена формация не може да се подготви от А до Я за избори в рамките на няколко седмици. Осен ако някой с опит в политическия инженеринг скришом не върши цялата работа.

Иначе, ако погледнем кампанията от птичи поглед, се забелязват три тенденции:

В първата – при подредбата на листите се залага на утвърждаването на статуквото.

Във втората – на експлоатацията на публичната популярност.

В третата – на имиджа на жертвата на репресивната власт.

Тези тенденции са олицетворяват от трима кандидати – Делян Пеевски от ДПС, Христо Петров – Ицо Хазарта от „Продължаваме промяната“ и професор Асен Балтов от ГЕРБ- СДС.

Завръщането на Делян Пеевски, след като се оттегли за няколко месеца от политическия живот, е най-малко озадачаващото, но при положение, че междувременно върху него се стовари санкционното могъщество на Съединените щати, някои сметнаха, че Пеевски е знаел предварително какво ще му се случи и благоразумно се е отдръпнал настрани. Други тържествувахау че с него е свършено след нанесения му удар. Тези твърдения остават недоказани.

Изпратихте Това, че той отново се състезава за депутат, показва най-малкото следното – Пеевски се нуждае от пряко присъствие и участие в законодателната власт; второ – една от най-силните български партии ДПС е готова не само да му гарантира такава възможност, но и да го защитава с всички сили в страната и пред света; трето – ако нещо олицетворява статуквото у нас, това несъмнено е движението на Ахмед Доган. Защото, напук на всичко, е в състояние гордо да носи право на ревера си петното на обвинението в политическа корупция.

Никой нас няма да разбере, нито дори да се поинтересува, кои са останалите кандидати на ДПС. Само като забележат Пеевски начело и всеки знае какво означава това за движението като политическа партия.

В същото време Ицо Хазарта изглежда като пълна противоположност на Пеевски. И той е младу успял човеку но е изградил себе си по начину който събира публичната симпатия и не оставя място за съмнение в непочтеност. За първи път влиза в политиката, след като е доказал себе си на професионалното поприще. Така като цяло той изглежда като сполучлив пример за модела на новия политик, зададен от лидерите на „Продължаваме промяната“ Петков и Василев – човек с професионална реализация, харесван от обществеността, без предишен политически опит.

Веднага обаче проличава и тъмната страна на същия този модел. Какво разказва Хазарта за решението си да се кандидатира? Кирил Петков го търси, срещат се, говорят няколко пъти, рапърът се съвещава със семейството си и накрая поема по трънливия път на политическата кариера. Да, Хазарта е популярен и ще събере вота на младите хора, както го направи и колегата му в шоубизнеса Слави Трифонов. И докато ДПС работи, за да укрепва статуквото, „Продължаваме промяната“ се катери в рейтингите на база лична популярност на хората си, а не на програма. Така бившите управляващи се опитват да изградят симпатията и гласовете, като го играят на жертви.

Бойко Борисов и хората му от месеци плачат, че страдат от диктатора Румен Радев и Правителството му. Върхът на тази пиар стратегия се оказа рекрутирането на Асен Балтов, уволнен от кабинета като шеф на Пирогов за кандидат-депутат в София – професионалист, който е принесен в жертва на политическите амбиции на президента. Това е тезата, която гербаджиите прокарват за Балтов и за всички свои кадри, които бяха изхвърлени при чистката на служебното правителство.

Накратко – нека не се заблуждаваме, следващото 47-мо Народно събрание най-вероятно ще бъде реплика на предшествениците си. Най-малкото защото според социолозите в него ще се мушнат същите партии и коалиции, които превърнаха в подивяло зоопарк предишните два парламента. Какво ще е новото? Пеевски, Балтов и спешно събраните новобранци на Петков и Василев. Това ли е всичко, което ни се предлага като избиратели? Не става така, просто не става.

Автор: Людмил Илиев