СВЯТ
ДАЛИ РУСИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ НАТО?
“Най-ключовото изречение от снощната реч на Путин получи най-малко медийно внимание – а това изречение обяснява всичко и целия контекст около събитията. Това беше: “Когато станах президент, се срещнах с Бил Клинтън и го попитах ДАЛИ РУСИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ НАТО? Той беше много смутен от този въпрос”.
Звучи като тролинг (модерна дума за “заяждане”) от страна на Путин, но всъщност това е бил най-логичният и естествен въпрос – готово ли е НАТО да приеме Русия за член. След като военният сьюз не е обявил изрично Русия за враг, след като се стреми към постоянно разширяване и приемане на нови членове; след като Студената война е обявена официално за приключила; след като мисията на НАТО е “да гарантира сигурността и мира в Европа” – тогава не е ли най-логично Русия да бъде приета за член на НАТО? И ако НАТО не желае да приеме за член Русия, това не означава ли, че военният блок приема Русия за свой основен враг? Което от своя страна означава, че Русия трябва да направи всичко по силите си, за да създаде буферни държави между Москва и силите на НАТО.
Когато се разпада СССР и приключва Студената война, политическият елит (към който тогава принадлежи и Путин, макар и още в ниските ешелони) на Русия приема и се съгласява с Новия световен ред, в който САЩ да бъде безспорната водеща световна сила – и Русия иска да бъде интегрирана към този Нов световен ред, да стане част от голямото политическо евроатлантическо семейство, предвождано от САЩ. Руският елит тогава си представя, че ще са си приятелчета с Европа и САЩ, ще си правят бизнес и търговия, никой няма да се бърка във вътрешните работи на Русия, а в замяна на това тя ще отегли всякакви претенции да бъде глобална или континентална сила и доброволно ще отстъпи тази роля на САЩ.
Нищо такова не се случва през 90-те години. НАТО запова да се разширява в посока на Русия, “западните партньори” подкрепят негласно чеченските сепаратисти и започват да упражняват пряко влияние върху политическия живот в Русия чрез неправителствени организации и свои медии.
Когато Путин идва на власт, в продължение на десетилетие се опитва да си бъдат “приятелчета” и бизнес-партньорчета със Запада. Всякакви илюзии, че това е възможно рухват окончателно през 2014-та. Вече е ясно: Русия се счита за военен враг на НАТО – и като такава, тя е длъжна да направи абсолютно всичко, за да не допусне вражеският на нея военен блок да влезне в Украйна или Беларус – само на няколкостотин километра от Москва, Петербург и индустриалното сърце на Русия.
Отцепването на Луганск и Донецк през 2014 беше точно с тази идея – да могат после да бъдат върнати на Украйна, но под условие, че имат регионално автономия и право на вето за членство на Украйна в НАТО. Всички да бъдат доволни – двете отцепнически провинции да се върнат към “майка Украйна” (Крим нямаше как да се върне, той е от жизненоважно стратегическо значение), а в замяна украинците да обявят военен неутралитет.
Украинските националисти спечелиха шестица от тотото през 1992, когато получиха независима държава без референдум – при положение, че при такъв референдум независимост биха избрали провинциите, които са неповече от 50% от територията, която получи Украйна. Късметът от лотарията е част от геполитиката, от украинците се искаше само едно – да обявят пълен и безусловен военен неутралитет – както прави Финландия след 1945. Въпреки непрекъснатия външен натиск Финандия да влезне в НАТО, финландците знаят, че най-добре за тяхната сигурност е неутралитетът, защото влезнат ли в НАТО, стават пряка и непосредствена военна заплаха за Петербург.
Обаче украинците нямат необходимия суверенитет за да вземат решение за такъв военен неутралитет – тяхната държава на практика се управлява от години от американски НПО-та и агенти.
*****
Какво се случва от тук нататък? За Русия вече няма път назад и няма място за отстъпление – Рубикон е пресечен. Ще се плати жестока икономическа и социална цена, но това се знае в Кремъл и е решено вече тази цена да се плати. Времето за приказки и преговори приключи, Русия е категорична, че няма да допусне НАТО в Украйна или Беларус – и е готова да плати всяка цена за това, включително и ядрена война.
Русия няма силите да води сама тази битка, ясно е, че Китай е зад гърба им. Китайците са в идентично положение – имат американско военно прокси до “сърцето” си – Тайван. Вероятно те също ще си решат този проблем в най-скоро време.
Светът отива към нова студена война. Русия няма да допусне повече военно влияние на САЩ в Украйна. Ще има жестоки санкции срещу нея – икономически, спортни, социални. Ще има и жестоки контрасанкции, които ще засегнат енергийния сектор и конкретно много ще ни ударят нашата бедна икономика. Връзката Русия-Европа ще бъде прекъсната необратимо, а Русия и Китай ще станат едно геополитическо цяло.

А всичко можеше да е много по-различно и мирно..Ако Европа имаше политически гръбнак да води суверенна политика и да се откъсне от геополитическия ботуш на глобалистите от Вашингтон. Едно нещо се искаше от тях – да настояват Украйна да е военно неутрална държава (както и Беларус). Тогава нямаше да се случат изобщо събитията от 2014, камо ли тези от 2022. Украйна щеше да си има Луганск, Донецк, дори и Крим. Можеше спокойно да си влиза в ЕС, да си провежда гей-прайдове, ЛГБТ обучения, да си назначава трансджендъри в администрацията. Русия щеше да си върти бизнес с Европа. Апропо, когато се казва, че “Европа е зависима от Русия”, се пропуска другия елемент – че колкото повече Европа е зависима от Русия, толкова повече и самата Русия е зависима от Европа. Тази зависимост е инструмент за влияние и въздействие и на двете страни, а не само едностранен. От този момент нататък Европа вече загуби вече всякакви лостове за влияние спрямо Русия. След толкова много празни приказки, лъжи, либерални клишета, изкривявания на истината – думите вече загубиха смисъл и ще се говори само с езика на действията и силата.
Вече няма никакво значение “кой крив, кой прав”, кой пръв започнал. Няма значение кой какви декларации направил, кой как осъдил и санкционирал Русия. Решението е взето – НАТО няма да бъде допуснато в Украйна, дори това да означава ядрена война.”
Тихомир Чергов
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







