СВЯТ
Злобната генеколожката да признае и австрийския език!
Добре е нимфоманката да научи историческите подробности, когато така възторжено прегръща Митко Ковачевски и слави любимия му “македонски” език
Кандидатите за ЕС в Скопие да запишат в Конституцията си, че македонският е прекодифицирана през 1945 г. форма на българския
Тези дни, заедно с преговорите около създаване на правителство, коментарите отново се въртят около ситуацията със Северна Македония. Всички си задават въпроса кой е победител и кой е победен в продължилия години ожесточен спор. Дали вдигането на ветото от българска страна бе правилен ход, се питаме ние? Край Вардар пък се обвиняват един друг в национално предателство и “клякане” пред България.
От управляващите в РСМ обявиха, че представения там вариант на т. нар. френско (всъщност европейско) предложение е видоизменен в тяхна полза. Внимателното сравняване на всички известни версии показва, че окончателния текст от първоначалния вариант на това предложение за решаването на спорните въпроси между двете държави е непроменен или има само леки корекции. Особено важно е, че за изпълнението на ангажиментите, свързани с историческите спорове, езика на омразата и съдържанието на учебниците, вече са посочени и конкретни срокове.
Може би най-спорният въпрос е за езика, на който се говори в Северна Македония. Тук в своето изявление при подписването на съвместния протокол с РСМ, министърът в оставка на външните работи на Р България Теодора Генчовска заяви, че ние не отстъпваме от своята позиция относно езика, но, разбира се, няма как да влияем на останалите 26 страни в ЕС. Само два дни по-късно се появи нашата едностранна декларация, в която се потвърждава категоричното ни становище, че България не признава македонския език като самостоятелен език и го смята за вторично кодифицирана норма на българския книжовен език.
Естествено веднага от северномакедонска страна се появи контрадекларация. Според нея РСМ няма да приеме друго решение, освен включването на т. нар. “македонски” език в преговорите. При присъединяването на Северна Македония, той трябвало да стане официален за ЕС. Настоява се този език да бъде назован във всяко споразумение, съдържащо езикова разпоредба. Северномакедонското правителство обяви, че няма да отстъпи нито на йота от тази позиция.
Очевидно проблемът се очертава като много труден в бъдещите отношения между България и Северна Македония. На фона на тази напрегната ситуация, някак си е непонятна ентусиазираната и въодушевена реакция на Председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Още на речта си в северномакедонския Парламент, когато беше освирквана и обругавана от опозицията на ВМРО-ДПМНЕ, тя бодро заяви: “Уважаеми македонци, изслушах внимателно опасенията по отношение на македонския език и идентичност. Няма съмнение, че македонският език е вашият език и ние напълно уважаваме това.
Затова в преработеното предложение пише македонски език без квалификация от ЕС”. А няколко дни по-късно в Брюксел, фон дер Лайен топло и по свойски се обърна към премиера на РСМ: “Димитър, може да разчитате, че договорът ще бъде преведен на македонски език, без бележки под линия, без звездички, език, равен на останалите 24 европейски езика.”
Не знам дали дамата си представя добре колко сложен е този въпрос, когато така смело бърка с ръка направо в кошера с пчели. И то при положение, че е германка, т. е. а приори би трябвало поне малко да познава сложните балкански проблеми. Все пак България и Германия са били съюзници в няколко войни през ХХ в., които са се водели именно заради тази пуста Македония.
Като казах германка, ми идва на ум какво ли ще стане, ако на някои страни по света им хрумне да бранят своя “jазик”, като братята-македонци. Класически са примерите със САЩ, Канада или Австралия, които току виж се осъзнаят, отхвърлят гадния език на Нейно величество Кралицата, и нарекат говорите си съответно американски, канадски и австралийски. И без това тези нации, в сравнение със северните македонци, са направо народи с ниско самочувствие.
Но най-добрият пример е с братска Австрия, наследницата на великата империя на Хабсбургите. Още повече, че става дума за страна, членка на Европейския съюз. Езиковедите отдавна са доказали, че този случай не може да се сравнява с формирането на английския американски или английския австралийски език, които се създават в колониална среда. Напротив, в миналото Австрийската монархия винаги се е чувствала като основен носител на немския говор. До началото на XIX в. въобще не става дума за австрийски вариант, а за висок немски език, на който говори аристокрацията за разлика от неразбираемите диалекти на простия народ.
След серия от военни загуби и революции, във втората половина на столетието се създава многонационалната Австро-Унгария. Именно тогава се засилва идеята за дистанциране от Германския райх, което се проявява чрез идеята за независим език. Като следствие стават все по-отчетливи различията на австрийския немски език, най-вече в областта на държавното управление, обществен живот, даже в кулинарията и гастрономията. По това време той се попълва със заемки от унгарски, чешки, сръбски, словенски и други езици. Направените на два пъти опити да се сведат нормите на австрийската версия до правилата на литературния Hochdeutsch не се увенчават с успех. Така независимостта на езика става важен елемент от мъчително създаващата се национална специфика на пъстрата Австро-Унгарска империя.
Тези процеси са прекратени при разпада на огромната държава след Първата световна война и превръщането на Австрия в една от малките европейски страни. Но и днес както писменият, така и говоримият език на австрийците се различават значително от официалния немски език. Въпреки факта, че лингвистите все още спорят за статута на австрийския немски, повечето германисти го смятат за наддиалектна езикова форма. Австрийската версия на немския (Osterreichisches Deutsch) не трябва да се бърка с австро-баварските диалекти, които съществуват изключително в разговорна форма.
Нормите на австрийския немски език са посочени в речник, публикуван за първи път през 1951 г. Също така в Конституцията на Република Австрия е вписано, че официален език е немският. И на никой не му минава през ума да го нарече австрийски, независимо от перипетиите, през които е преминал през последните 100-150 години. Макар че, ако Австро-Унгарската империя не бе загинала през 1918 г., е много вероятно днес там да се говореше на един доста различен от немския език.
Добре е дамата с аристократичното име фон дер Лайен да знае тези исторически подробности, когато така възторжено прегръща Митко Ковачевски и слави любимия му “македонски” език. Защото случаят с Австрия е пример през какви перипетии преминават езиците през последните две столетия.
Сепвам се, защото усещам, че навлизам здраво в територията на другия говорител на Националния кръг “За Македония”, проф. Ана Кочева. И все пак не мога да се въздържа да не дам още един пример от Европейския съюз. Като ще правят свой “македонски” език, то нека братята край Вардар да вземат пример от най-богатата страна в ЕС, малкия Люксембург.
Националното съзнание там се оформя чак през ХХ в. и люксембургците веднага започват да си творят език. Той е кодифициран за официален в 1984 г., но е ясно отбелязано, че е източнофранконски вариант на немския. А в Конституцията на Великото херцогство официални са и немският и френският език.
Ето защо предлагам на кандидатите за ЕС в Скопие да запишат в и без това непрекъснато менящата им се Конституция, че македонският език е прекодифицирана през 1945 г. форма на българския. А редом с него и албанския, да добавят в своя Основен закон и литературния български език!
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







