ЗДРАВЕ
ЦЕННОСТИ НА КИЛО
РАЗГОВАРЯМ С ЖЕНА от Югозападна България по на сто килограма с Хашимото:
ТЯ:
“Четох, че можете да излекувате хората”
АЗ:
“Хората се лекуват сами, само изготвям програми, които трябва да спазват.”
ТЯ:
“Значи, ще трябва да правя нещо и аз ли?”
АЗ:
“Да, ще трябва да спортувате редовно и да се храните по определен начин”
ТЯ:
“Но това е много трудно. Мислех, че просто ще направите нещо и ще се излекувам… ”
АЗ:
“Ще ви дам точни насоки, но правенето е от вас. Ако се заемете и действате, хормоните ще се нормализират”
ТЯ: (след известно мълчание)
“Не, много е трудно и съм разочарована от вас.”
Разговорът приключва.
—
МЪЖ от София, с тежка дискова херния и Хашимото:
ТОЙ:
“Във вас ми е надеждата! Сигурен съм, че ще ми оправите здравето.”
АЗ:
“Дисковата херния ще я овладеем лесно, просто ще тренирате по точна и специална програма, която ще ви изготвя. Хормоналните проблеми ще се решат по-бавно, но ще влязат в норма. Това ще стане със стриктен хранителен режим и тренировки.”
ТОЙ:
“Това с тренировките и храненето… Аз… не съм готов още.”
АЗ:
“Ако искате да поставите хернията под контрол, са необходими точно определени комбинации от упражнения. Система, която да изпълнявате два-три пъти в седмицата. Също и храненето заради Хашимото. Без да започнете нов начин на живот няма оправяне и проблемите ще се задълбочават.”
ТОЙ:
“Но аз не обичам да спортувам, не обичам да си налагам хранителни ограничения. Аз… аз обичам да спя до късно, събота и неделя да ставам към десет-единайсет, цигара, кафе, малко коняк… Изобщо, аз не съм по спортуването. А диета да спазвам, абсурд!”
АЗ:
“Деца, семейство имате ли?”
ТОЙ, след кратко мълчание:
“Жена ми ме напусна преди седем години, а дъщеря ми е в наркокомуна в Испания. Това е животът, но аз нямам вина… ”
АЗ:
“С този ваш начин на живот… сигурен ли сте, че нямате вина? Изглежда, поставяте себе си на първо място и жена ви го е разбрала. Твърде много “аз” употребявате.”
ТОЙ:
“О-о-о, вие ли ще ми държите сметка? Някакъв изветрял и прост спортист… Мислех, че ще ме разберете, че ще направите нещо да ми помогнете, а то… ”
Приключвам разговора.
—
ЖЕНА на трийсет и няколко се обажда за детето си:
ТЯ:
“Той е на четиринайсет и баща му е виновен за всичко. Въобще не се интересува от детето и оставя всичко на мен”
АЗ:
“Пълно ли е момчето?”
ТЯ:
“Да, с това онлайн-обучение стигна деветдесет килограма!”
АЗ:
“Е, това не се е случило изведнъж. Изминала е поне година… ”
ТЯ:
“Ами, не знам. На мен ми се стори изведнъж, понеже не го виждам всеки ден”
АЗ, леко объркан:
“Как така не го виждате всеки ден?”
ТЯ:
“Аз пътувам постоянно, защото имам модна агенция. Днес съм в България, утре в Сингапур и… така. Нямам много време за детето.”
АЗ:
“Добре, де, кой гледа сина ви, щом и бащата… не го поглежда?”
ТЯ:
“Ами, сам се гледа. Когато съм у дома му говоря за храненето, но не ме слуша. Мисля да ви го пратя да го тренирате и да му налеете малко мозък… ”
АЗ:
“Тренировките не са проблем, но е добре и вие да дойдете, за да проведем един общ разговор. А ако и таткото дойде… ”
ТЯ:
“Аз? Да дойда в някаква вмирисана зала? Нека детето започне да идва, проблемът е основно в него. Аз съм прекалено заета да правя пари.”
Натискам копчето и приключвам разговора без предупреждение.
—
И ЕДНА СЛУЧКА от преди ден в центъра на Варна.
По улицата пред мен вървят деца на възраст пети-шести клас.
Пред тях едва-едва крета възрастна жена с по една торба във всяка ръка.
Хлапетата я подминават, като едното бута жената и тя изтърва торбата. Разпиляват се току-що купените не особено качествени круши. За толкова са ѝ стигнали парите.
Наоколо е пълно с десетки хора, но никой не реагира.
Побеснявам и настигам хулиганчетата, докато помагам на старицата да събере крушите.
“Знаеш ли какво трябва да направиш?” – питам главния некултурник.
“Какво?” – отговаря с въпрос идиотчето и в очите му виждам, че наистина не знае. Тази душевна празнота в погледа на дванайсетгодишно дете е смразяваща.
“Не са ли те учили в училище?” – продължавам.
“Не”
“А в къщи?”
“В къщи само ям и пак излизам” – разхилва се хлапето и другите с него.
“Извини се на жената!” – заповядвам.
“Че защо?”
“Казах нещо!” – изричам с опасен глас – “Действай!”
Хлапетата усещат, че работата става лоша и виновникът смотолевя някакво измъчено извинение.
Наоколо се събират хора, подпитват се един-друг и някакъв подхвърля:
“Е, блъснали бабата, какво толкоз? Нали са деца!” – но друг го смушкава и чувам приглушено “Стой, бе, стой, че това е оня… Емил Златев. Знаеш ли го къв е… ”
И, така, граждани на Република България, ситуацията бива уталожена, защото за масовата публика е ясно, че има някакъв неконтролируем елемент (аз), от когото трябва да се пазиш.
Друг проблем за същата тази масова публика (в 2022-ра) очевидно не съществува.
А някога четяхме в захлас “Тимур и неговата команда” и без никой да ни кара, превеждахме старите хора през улиците, носехме тежките им чанти и оставяхме храна рано сутрин пред къщите им.
Някога… но не сега.
—
РАЗГОВОРИТЕ и случката, приятели, другари и другарки…
Са автентични.
Представляват символичен словесно-поведенчески разрез в характера, манталитета, възпитанието и ценностната система на днешния българин, бил той мъж или жена.
Или пък дете.
—
ВСЕКИ МОЖЕ да направи изводи, но само с изводи действителност не се гради.
Необходима е непримиримост, готовност за незабавно действие и огромна вселена от човечност, която…
Която всеки от нас би следвало да носи в гърдите си.
—
В КРАЯ:
Вселена от човечност.
В гърдите.
До сърцето.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗДРАВЕ
🇧🇬 Лозанов: “Когато детето ми се превърна в КЛИЕНТ, докато доктора си брои оборота!”
Днес по-голямото ми дете си смаза пръста на една врата, докато си играеше с приятелка. По най-бързия начин я взех и я заведох в най-близкото лечебно заведение до офиса ма – новия Медицински център „Младост“, гр. Варна, за да я види ортопед, да прецени дали трябва да бъде направена снимка и да знам какво да правим.
Отидохме там — лъскава фасада, основен ремонт, всичко блести. Казвам на рецепцията, че шестгодишната ми дъщеря преди малко си е смазала пръста на врата. Получавам първия неадекватен въпрос:
„Имате ли направление?“ 😳😳😳
Бях шокиран. Отивам по спешност с молба да прегледат шестгодишното ми дете, което е със смазан пръст, а те ме питат дали имам с какво да си платя. Приоритет номер едно — парите, а не: „Как е детето?“.
Казах, че нямам направление и ще платя каквото е необходимо. Рецепционистката ми посочи вратата на ортопеда и каза:

„Има хора, но когато излязат, може да попитате.“
Отивам отпред. Детето плаче от болка, а аз чакам. Излиза една жена — явно „клиентка“. Чукам на вратата. Отваря един намазан доктор, поглежда ме с плачещото дете на ръце и ми казва:
„Имам пациенти. Ще чакате.“
И аз чакам.
Същият този индивид в докторска униформа излезе след малко, застана до рецепцията, погледна ме нагло, извади си телефона и започна шумно, пред всички чакащи „клиенти“, да обяснява колко хора били минали през конвейера и колко още предстояли.
Явно искаше да се изтъкне колко е велик и колко е „оборотен“.

След това ме погледна и попита:
„А с вас какво става?“
Обясних му, че искам единствено да погледне детето и да каже дали има нужда да го облъчвам с рентгенова снимка, докато семейният ни ортопед дойде на работа след час, за да я приеме извънредно.
Само като чу, че друг лекар ще я прегледа, той се изсмя и ми каза:
„Ами отивайте да си го чакате.“
След това се прибра обратно в лъскавата си печатница за евро.
Този индивид може да благодари на Бога, че детето ми беше в ръцете ми и че съм достатъчно възпитан, за да не говоря глупости пред шестгодишната си дъщеря.
Детето ми вече е добре. Сълзите са изтрити, болката отмина. Но това преля моята чаша на търпение.
Защото за пореден път се убедих, че колкото по-лъскава е фасадата, толкова по-гнила може да бъде вътрешността.
Все по-силно се убеждавам и в нещо друго — че голяма част от индивидите, положили Хипократова клетва, са объркали значението на думата „лекар“ с тази на “банкер”. Поради тази причина те имат „клиенти“, докато Лекарите с ангелски сърца, макар и зад не толкова лъскави фасади, имат ПАЦИЕНТИ.
Тази година съдбата явно ми даде знак, че някой обикновен човек като мен трябва да обърне внимание и на българското ЧАСТНО здравеопазване, което често страда от липса на „сърце и душа“, за разлика от общественото — силно пренебрегвано, източвано и унижавано, но въпреки това все още пълно с Лекари, готови да дадат живота си за всеки един от вас.
И няма значение какво ще бъде правителството, нито кой ще застане начело. Дали ще е Борисов, Пеевски, Станишев, някой розов питек с отпаднала необходимост или дори Радев.
Докато децата не се превърнат в НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ и ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА, няма значение дали България ще е член на НАТО, ЕС или на разни други безсмислени коалиции.
Тази държава НЯМА ДА Я БЪДЕ.
Тя ще продължава да се топи.
Докато децата не бъдат заложени като генерален национален приоритет, нищо друго няма да има значение.
Последния път, когато писах за проблем в болница, заедно с дарители превърнахме едно отделение във Варна в най-модерното в Североизточна България.
Явно трябва да се пише. Трябва да се говори. Трябва да се посочват проблемите — дори с име, фамилия и БУЛСТАТ, за да се намира бързо и адекватно решение.
Но хората ги е страх и затова мълчат години наред.
Защото този бил роднина на онзи. Защото онзи имал човек в НАП, другият в НОИ, третият в МВР, четвъртият в парламента…
И винаги ще се намери някой, който да те плаши с думите:
„Ама недей така да правиш, защото ще стане еди-какво си…“
Ами да стане.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗДРАВЕ
Морската храна може да предизвика тежка алергия и анафилаксия
Обривът и сърбежът са първи сигнали, а задухът, отоците и спадът на кръвното изискват спешна реакция.
Неправилно съхраняваната риба предизвиква хистаминово отравяне, което силно наподобява истинска алергия
Рибата и морските дарове могат да предизвикат тежка алергична реакция с обриви, отоци и затруднено дишане, а неправилно съхраняваната риба крие отделен риск от хистаминово отравяне дори за хора без установена алергия.
Сред храните, към които трябва да се подхожда с особено внимание, са рибата, мидите, раците, скаридите, калмарите и октоподите. При чувствителни хора реакцията започва скоро след консумация и варира от лек сърбеж до животозастрашаваща анафилаксия.

Основните признаци включват зачервяване на кожата, обрив, уртикария, сърбеж и подуване на устните, лицето или езика. При по-тежка реакция се появяват стягане в гърдите, затруднено дишане, сърцебиене, рязко понижаване на кръвното налягане, слабост и загуба на съзнание.
Алерголог от Бургас предупреди кои храни най-често предизвикват тежки реакции
Човек без предишна алергия също може да получи подобни симптоми след консумация на стара или неправилно охладена риба. Причината е натрупването на голямо количество хистамин в месото ѝ.
При нарушено съхранение бактерии преобразуват съдържащия се в рибата хистидин в хистамин. След консумация той предизвиква зачервяване, сърбеж, главоболие, сърцебиене, стомашен дискомфорт и други прояви, които силно приличат на алергична реакция.
Това състояние се нарича хистаминово или скомброидно отравяне. То не доказва, че засегнатият човек има алергия към риба. Реакцията е свързана със състоянието и съхранението на храната, а не с предварителна чувствителност на имунната система.
Външният вид и миризмата невинаги показват колко хистамин се е натрупал в продукта. Затова рибата и морските дарове трябва да се купуват от места с ясен произход и надеждно хладилно съхранение.
Вижте кои продукти са сред най-честите причинители на хранителни алергии
При съмнение за хранителна алергия е необходима консултация с алерголог. Лекарят оценява кога са започнали симптомите, каква храна е консумирана, колко бързо се е развила реакцията и дали същият проблем се е появявал и преди.
Диагностиката включва кожни проби или кръвни изследвания за антитела към конкретни алергени. Един положителен тест не е достатъчен сам по себе си. Резултатът трябва да се разглежда заедно със симптомите и медицинската история на пациента.
Хората с доказана тежка алергия трябва да разполагат с предписана адреналинова писалка и да знаят как да я приложат. При анафилаксия тя се поставя в бедрото и при необходимост може да бъде използвана през дрехите.
Адреналиновата писалка не отменя нуждата от спешна медицинска помощ. Затрудненото дишане, подуването на езика и гърлото, рязкото прилошаване и загубата на съзнание изискват незабавна реакция.
Как да пазим децата от летните алергии и кога е нужен адреналинов автоинжектор
През летните месеци риск носят и ужилванията от пчели и оси. Нормалната реакция обхваща ограничена зона около мястото на ужилването и причинява болка, зачервяване и лек оток.
При обширна местна реакция подуването се разпространява върху по-голяма част от крайника или тялото. Най-опасната форма е анафилаксията, при която симптомите засягат повече от една система и се развиват бързо.
Ути Бъчваров разказа как ужилване от оса едва не му коствало живота
При доказана алергия към отровата на пчели и оси се прилага специфична алергенна имунотерапия. Лечението продължава около три години и цели постепенно да намали чувствителността на организма към съответния алерген.
При някои хранителни алергии също се обсъжда постепенно въвеждане на минимални количества от храната. Това се извършва единствено под строг лекарски контрол, тъй като самостоятелните опити могат да предизвикат тежка реакция.
Най-сигурният подход остава точното установяване на причинителя, избягването му и предварителният план за действие. При рибата трябва да се прави разлика между истинска алергия и хистаминово отравяне, но и двете състояния могат да наложат бърза медицинска намеса.
ЗДРАВЕ
Учени разкриха най-важното правило за добър сън – и то не е броят часове
Много хора оценяват качеството на почивката си единствено по броя часове сън. Кратка нощ през седмицата, последвана от дълго успиване през уикенда – и си мислим, че балансът е възстановен.
Ново мащабно проучване на белгийски учени, публикувано в списание Sleep Medicine Reviews, обаче показва нещо различно – телата ни са много по-чувствителни към регулярността на съня, отколкото към неговата продължителност.
Според екипа, ръководен от Alexandros Kalkanis от KU Leuven, ключът към доброто здраве е постоянният график за сън. Изследователите анализират данни от 59 различни проучвания и установяват, че хората, които си лягат и се събуждат по едно и също време всеки ден, се радват на по-добро физическо и психическо здраве – независимо колко часа спят.

Причината е свързана с циркадните ритми – вътрешният биологичен часовник на организма. Когато тялото получава светлина по едно и също време всяка сутрин, мозъкът регулира по-ефективно хормоните, метаболизма и телесната температура.
Учените предупреждават, че разликата от няколко часа в режима през уикенда създава т.нар. „социален джетлаг“ – състояние, при което организмът изпада в хаос заради постоянното местене на вътрешния часовник.

Изследването свързва нередовния сън с редица сериозни здравословни проблеми:
по-висок риск от депресия;
затруднен контрол на кръвната захар;
повишен индекс на телесната маса;
по-високо кръвно налягане;
увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Според друго проучване сред 60 000 души във Великобритания, високата регулярност на съня намалява риска от преждевременна смърт с около 30%. Учените дори смятат, че стабилният режим е по-важен показател за дълголетие от самата продължителност на съня.

Експертите препоръчват:
разликата в часа на събуждане между делничните дни и уикенда да не надвишава един час;
ако искаме да наваксаме сън, да си легнем по-рано, вместо да ставаме късно;
да се излагаме на естествена светлина до час след събуждане.
Така популярната формула „7–9 часа сън“ вече има и ново допълнение – „по едно и също време всеки ден“.







