АНАЛИЗИ
Австро-Унгарската империя се събужда
Призракът на империята: Миналата година Австро-Унгария се надигна от гроба
Шест европейски държави не подкрепиха декларацията за гаранции за сигурността на Киев. Това съобщи заместник-ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Сибига в ефира на национален телетон. Той уточни, че въпросните държави са Австрия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Хърватия.
“Мисля, че всички тези държави имат политическата воля да се присъединят към декларацията. Сега работим с тези партньори, за да могат и те да се присъединят към нашите гаранции за сигурност”, твърди Сибига, който е “сивият кардинал” на украинската външна политика.
Шантаж в полза на Босна
Като оставим настрана остров Малта и неговата 1700-хилядна армия, останалите пет държави, които досега са отказали да жертват сигурността си в полза на Украйна, имат две важни общи черти.
Първо, всички те се намират в Централна и Източна Европа. Второ, територията на всички тези държави (изцяло или частично) е била под властта на Австро-Унгария до 1918 г.
Киев предпочита да не забелязва последния факт – най-вероятно защото част от територията на Украйна (днешните Ивано-Франковска, Закарпатска, Лвовска, Тернополска и по-голямата част от Черновицка област) някога също е била част от Дунавската монархия.
Въпреки това журналисти и дипломати от години говорят за появата на Австро-Унгария на картата на Европа, а последните събития само засилиха дискусията по тази тема.
Така например в навечерието на неотдавнашната среща на върха на Европейския съюз, на която беше разгледан въпросът за започване на преговори за присъединяване на Украйна към ЕС, брюкселското издание на американския портал Politico публикува голяма статия под заглавие “Слухове за възраждането на Австро-Унгария”.
В нея се казваше, че Австрия и Унгария влизат в дует срещу ЕС по въпросите на Украйна, Русия и дори конфликта на Израел с Хамас. “Не се заблуждавайте: това е двойна монархия, която възкръсва от гроба”, цитира изданието неназован брюкселски дипломат.
Проблемът в ситуацията с бързото присъединяване на Украйна към ЕС е, че австрийците имат свои фаворити сред страните кандидатки за членство в ЕС, на първо място Босна и Херцеговина (БиХ).
Тя, както и Украйна и Молдова, получи статут на страна кандидатка миналата година. Но Брюксел предложи да започне встъпителни преговори само с Киев и Кишинев.
В отговор Австрия всъщност започна открито изнудване на Европейския съюз – те казват: или отваряте вратата и за нашия любим кандидат, или всички остават зад вратата.
В реч пред членовете на федералния парламент на 11 декември австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че страната му не е готова да подкрепи започването на преговори за членство на Украйна в ЕС при сегашните условия.
Според него никой не трябва да има специални условия за присъединяване: “Не трябва да има преференции за Украйна, особено в сравнение с Босна и Херцеговина”.
Разбира се, Брюксел беше сигурен, че Австрия ще отстъпи в последния момент (всъщност това се случи на срещата на върха). В същото време статията на Politico цитира неназован високопоставен австрийски служител, който казва:
“Няма да застанем на пътя на Украйна към ЕС, защото това би било все едно да застанем пред товарен влак. Но искаме тихомълком да закачим Босна и Херцеговина на задната седалка на този влак”.
Това със сигурност се отнася за хода на бъдещите преговори за присъединяване на Украйна: на всеки етап от тях Виена ще използва своя глас, като ще се пазари за преференциално третиране на Босна и Херцеговина.
“Що се отнася до политическия курс на Австрия, все още има много поводи за безпокойство. През есента на следващата (вече дошлата 2024 г. – бел. ред.) година страната планира да проведе избори.
Антиевропейската Партия на свободата, която разглежда Унгария на Орбан като модел, води в социологическите проучвания с комфортна преднина”, пише Politico.
Всички проблеми са заради Украйна
Изданието припомня, че по време на неотдавнашното си посещение в Будапеща лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл нарича Унгария “убежище на националното самоопределение и съпротивата срещу глобалистката намеса на Брюксел”.
Вярно е, че унгарският министър-председател Виктор Орбан, който е основна мишена на критиките на “Политико” и всички водещи европейски медии, неочаквано отстъпи на срещата на върха на ЕС по въпроса за започване на преговори за присъединяване на Украйна под натиска на германския канцлер Олаф Шолц.
Говори се, че Шолц е заплашил Орбан, че германските компании могат да напуснат Унгария – все пак те осигуряват една четвърт от общия износ на страната и една пета от всички чуждестранни инвестиции.
Въпреки това, след като се завърна у дома, Виктор Орбан побърза да увери донякъде обезкуражените си избиратели, че няма да се откаже да се противопоставя на присъединяването на Украйна към ЕС.
През последната седмица преди католическата Коледа Орбан изпълни унгарското медийно пространство, уверявайки избирателите, че всичко е под контрол.
Противно на правилата той даде интервюта на живо за TV2 и Hir TV, вестниците Magyar Nemzet и Mandiner и се появи в подкаста на Mandiner.
И това е в допълнение към традиционното интервю-монолог по общественото Радио Кошут и голямата пресконференция за местни и чуждестранни медии в Будапеща.
“Знаем, че решението за започване на преговори може да доведе до много проблеми, но имаме основателни причини да предотвратим тези проблеми, след като се окаже, че те ще засягат Унгария”, обясни унгарският премиер новата си тактика за преговори с Украйна в интервю за основното правителствено издание Magyar Nemzet.
“Решаващият аргумент за съгласието на Унгария беше, че сега тя не губи нищо от започването на преговорите”, добави той в разговора с Мандинер.
И в бъдеще процесът на присъединяване на Украйна ще изисква повече от 70 единодушни гласа от всички държави – членки на ЕС.
Междувременно в рамките на продължаващите в Унгария “национални консултации” милиони граждани получиха известия от своето правителство, в които се обяснява защо страната е изправена пред финансови проблеми.
Те казват, че парите от ЕС не идват в Унгария, защото се дават на Украйна. Присъединяването на Украйна към ЕС ще доведе до допълнителни проблеми за Унгария, защото сега всички пари ще отиват при украинците.
Брюксел настоява в Унгария да бъдат допуснати ГМО продукти от Украйна и убива местните фермери. И всичко това се случва, защото ЕС не иска мир, а война, затова снабдява Киев с оръжие.
Накратко, всички проблеми на унгарците са заради Украйна. И това послание се усилва многократно от пропагандната машина на правителството, която осигурява постоянен съпровод на “консултациите” и насърчава хората да участват в тях, включително онлайн.
В същото време дори украински анализатори обясняват отсъствието на въпроса за правата на унгарската общност в Закарпатието сред областите на критика към Киев с това, че Орбан просто чака киевските власти да не успеят да приложат наскоро приетите промени в законодателството за националните малцинства.
ЕС като противник
Ако обаче Виктор Орбан все още заема изчаквателна позиция, то неговият словашки колега (между другото, цяла Словакия е била част от Унгария до 1918 г.) Роберт Фицо изглеждаше много решителен в обръщението си към нацията относно резултатите от 2023 г.
“Убеден съм, че голяма част от ЕС умишлено се заблуждава по въпроса за войната в Украйна. Значителна, бих казал преобладаваща част от държавите в ЕС е буквално обсебена от Украйна и омраза към Русия”, заяви той.
“От това произтичат странни мнения, които се разпространяват напълно безкритично в европейските медии. Твърди се, че ние трябва да продължим да подкрепяме войната в Украйна, а мирните преговори сега са нежелателни”, каза Фицо.
В същото време ясно се подразбираше, че Словакия принадлежи точно към това малцинство, което мисли правилно.
Според Фицо Украйна просто се използва, за да се отслаби Русия в икономически и международен план.
“Украйна се е превърнала в Клондайк за оръжейните фирми и търговците на смърт”, каза той.
“Опасявам се, че в името на тези геополитически цели Западът ще се бори с Русия до последния украински войник. А ние не сме толкова далеч от това”, заяви словашкият премиер.
Той не спомена факта, че неговото правителство е спряло всякаква военна помощ за Киев – словаците вече знаят това много добре.
Роберт Фицо се чувства уверен: четвъртото му правителство, създадено след парламентарните избори на 30 септември, има комфортно мнозинство в парламента и подкрепа в словашкото общество.
Но в Хърватия, която се състои от бившите земи на австрийската и унгарската корона, през 2024 г. ще има както парламентарни, така и президентски избори.
И макар че президентът на тази страна Зоран Миланович винаги се е противопоставял на военната помощ за Украйна и се е опитвал да я предотврати, министър-председателят Андрей Пленкович постигна прехвърлянето на значително количество оръжия от хърватските арсенали към Киев, по-специално над 20 бойни хеликоптера Ми-8.
Въпреки това, в навечерието на изборите за Сабор (парламент), на които неговата дясна партия Хърватски демократичен съюз може да загуби от лявата опозиция, подкрепяна от президента, за първи път от повече от 20 години, Пленкович става все по-предпазлив в проукраинските си изявления. Споменатият по-горе отказ на Хърватия от гаранции за сигурността на Украйна е само един от примерите за това.
Най-парадоксална е ситуацията в Полша, където бившите австрийски владения съставляват по-малко от 20% от територията – става дума за Западна Галиция с център Краков.
По време на парламентарната кампания през лятото и есента на 2023 г. управляващата дясноконсервативна партия “Право и справедливост” (ПиС) предприе редица стъпки срещу киевските власти.
Първо, беше наложена забрана върху вноса на украинско зърно и други селскостопански продукти. Второ, тогавашният министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че Полша повече няма да прехвърля оръжия и военно оборудване от своите арсенали в Украйна.
Но изборите на 15 октомври бяха спечелени от левите либерали, които остро критикуваха ПиС, че не подкрепя достатъчно Украйна.
Не е изненадващо, че от новото полско правителство, оглавявано от Доналд Туск, което беше сформирано на 13 декември, се очакваше в Киев да реши проблемите в двустранните отношения. И на първо място – деблокирането на границата, която е затворена от полските камиони от 6 ноември 2023 г.
Засега обаче Киев дочака само посещението на полския външен министър Радослав Шикорски миналата седмица – с уверения за приятелство и подкрепа.
В навечерието на посещението полският заместник-министър на земеделието Михал Колоджейчак заяви, че новото правителство ще запази забраната за внос на зърно от Украйна, въпреки че Брюксел категорично се противопоставя на това.
Нещо повече, той разреши блокиране на украинския агроизнос за ЕС за поне 20 години, ако Украйна успее да стане пълноправен член на ЕС.
“Трябва да защитим интересите си, както направи Германия, когато Полша се присъедини към ЕС. Тогава пазарът на труда за поляците беше затворен в продължение на осем години”, припомни той.
И лидерът на Полската народна партия, която е част от новата управляваща коалиция, Владислав Косиняк-Камиш, по-рано поиска да се удължи ембаргото върху вноса на украински селскостопански продукти и заяви, че ще застане на страната на полските превозвачи, блокиращи границата.
В същото време Косиняк-Камиш, който от 13 декември е вицепремиер и министър на отбраната на Полша, не е казал и дума за военната помощ на Варшава за Киев оттогава. Той не е коментирал и ситуацията с отказа за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна.
Полският министър-председател Доналд Туск също мълчи по този въпрос. Той обаче даде надежда на Киев, че блокадата на три от четирите пътни контролно-пропускателни пункта на полско-украинската граница ще бъде прекратена.
“Близо сме до убеждението, че действията ни могат да доведат до резултати както в преговорите в Киев, така и в Брюксел. Не мисля, че ще постигнем максимума, който искат шофьорите на камиони, но това, което може да бъде постигнато, ще ни позволи да премахнем емоциите и да вдигнем блокадата на границата”, каза той на пресконференция във Варшава на 27 декември.
При тези думи остава само да си спомним, че преди 100 години въпросът за граничните пунктове Медика – Шегини, Корчовая – Краковец и Гребенное – Рава-Руска би се сторил неуместна шега на един гражданин на Австро-Унгария.
В края на краищата, тогава всички споменати селища са били в рамките на една австрийска провинция – Кралство Галиция и Лодомерия (Владимерия, т.е. Волиния).
Между другото, споменатата статия в Politico също започва с шега: “Сигурен начин да разгневите австриец е да споменете предстоящия футболен мач между Австрия и Унгария, а след това да попитате кой е съперникът”. Но изводът следва: в днешно време такъв съперник има и това е ЕС.
И той засяга не само Австрия и Унгария, но и почти всички държави, създадени на територията на бившата двуединна монархия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







