АНАЛИЗИ
И бюджетът се оказа Пунта Мара
Когато говорим за бюджета за образование и наука, обикновено наблягаме на конкретиката – колко са парите за националните програми, за детските градини, за стипендиите, общежитията, за заплатите и т.н. А всъщност всичко започва от макрорамката и глобалните показатели за финансирането.
Току пред самата Нова година – на 30 декември, в извънреден брой на „Държавен вестник“ бе публикуван Законът за държавния бюджет за 2024 г. Когато се порови човек в него и в документите, с които той е внесен в Народното събрание, какво се оказва? Основният макроикономически показател – процентът от Брутния вътрешен продукт, който се заделя за всички публични разходи, е намален отново. Всъщност, това говори колко пари ще бъдат вложени тази година в социални плащания, здравеопазването, образованието, науката, културата, армията и т.н. На фона на незавидното дередже на страната ни властващата сглобка и клакьорите й са свили публичните разходи до 39,5 процента от БВП, като това е заедно с парите от ЕС, а от националния бюджет са само 35,2 процента. През 2023 г. този показател е бил 40,1. Проблемът е в това, че в Европейския съюз, с чието име на уста управниците лягат и стават, държавните разходи в момента са средно 49,6 % от БВП, а в мечтаната Еврозона са 50,5%. Най-много – 58,3 % от БВП, заделя Франция, а по-малко от нас – само Румъния, Латвия и Естония. Това всеки може да види в данните на европейската статистическа служба Евростат. А нали уж от сглобката тръбят колко са верни на европейските ценности. Пунта Мара.

Като се чудят откъде да скалъпят приходи, та да си покрият постановените с бюджета харчове (да не говорим, че искат да са отличници в ЕС с бюджетен дефицит само 2,9% при средно 3,6 % в общността), хайде да обяснят по каква логика и защо не са заложили поне средния за ЕС процент на публичните разходи, ами са паднали с 10,1 на сто под него? Това са едни 20,8 млрд. лв., които преспокойно можеха да се инвестират за държавни разходи. Някои либерали твърдят цинично, че когато се дават повече пари от бюджета, работещите в публичните сектори се омързеляват и не дават всичко от себе си. Цинично е, защото България е най-бедната страна в Евросъюза, с най-ниското заплащане на труда, самият брутен продукт на страната ни на глава от населението е на абсолютното дъно в статистиките на общността. По данни на Световната банка , за 2022 г. на глава от населението у нас се падат 13 974 долара годишно при средно 37 433 долара в ЕС. От 1 януари сега минималната ни заплата стана 933 лв., обаче в ЕС сме последни по размера на годишната заплата, сравнена по покупателна способност.
Не знам дали някой от политиците ни си е дал труда да вникне в тези числа, но нека да обяснят на българите как и с какви очи ги карат да се сравняват с другите европейци, като нашите заплати са средно 2,7 пъти по-ниски от техните?! Как няма българите да се изселват на запад и чудно ли е, че сме първи в ЕС по темпа на емигриране? Като поставим нещата едно до друго, всичко, което ни се случва, е обяснимо за всеки, който все още може да мисли.
Най-милитаризирани и най-неуки
Нека да видим къде сме по втория глобален показател – процента от БВП, който се отделя чрез бюджета за различните сектори. От Евростат лесно се установява, че всъщност във всички сектори България инвестира по-малко държавни средства от останалите страни (за социална защита например в съюза се влагат средно 20,5 % от БВП, у нас – 14,3 %, за здравеопазване съотношението е 8,1 % средно в ЕС към нашите 4,8 %). За образование пак сме по-долу от средното – при 4,8 % средно в ЕС, при нас процентът е 4,1. Най-голямата трагедия е в сектора „наука“ – докато страните на континента инвестират в знанието средно 2,22 % от БВП, у нас се дават… 0,4 %! При това в този процент влизат както бюджетните средства, така и парите от ЕС, от фирми и собствените приходи на научните организации и висшите училища. От публичните средства на континента за наука и развитие дават средно 0,74%, а ние – под 0,2%.

Но! Има изключение – за отбрана и сигурност страните в Евросъюза влагат средно 3% от БВП, докато ние през 2022 г. сме инвестирали… 4,3 %! Не стига че брутният ни продукт е за оплакване, ами и процента от тия малки пари властващите са свили до една срамотия. С две думи, според бюджета излиза, че България е най-милитаризираната страна с най-неукото население.
Има още нещо, което щеше да е много смешно, ако не бе трагично. Когато е внесло документите на проектобюджета за 2024 г. , правителството е представило програмните бюджети на всички министерства, но е… изпуснало програмния бюджет на МОН! Просто липсва. Немарливост на администрациите, или? Къде са гледали не знам. До края на 2023 г. в сайта на парламента така и не се появиха стенограмите от обсъждането на държавния бюджет в Комисията по образование и наука, та народонаселението няма как да разбере дали поне в ресорната комисия някой е забелязал официалната липса на програмния бюджет на МОН във внесените от правителството бюджетни документи…
Но понеже в сайта на МОН пък е огласен проектът на бюджет за образование и наука, преди да е одобрен от МС, все пак някои неща може да се проследят. Благодарение и на тригодишната средносрочна прогноза до 2026 г.
Така, след известно издирване из документите, можем да разберем, че през 2024 г. за отбрана и сигурност процентът от БВП е намален с малко – до 3,7%, но и за наука спада още – до 0,3 % от БВП! Вярно, през 2025 и 2026 г. парите за знание пак стават 0,4%, но това едва ли може да успокои някого на фона на онези 2,22% от БВП, които в момента вече се инвестират в Евросъюза за сектора „развитие чрез наука“. Да не говорим, че отново не се изпълнява постановеното с Националната стратегия за развитие на научните изследвания, според която инвестициите в сектора отдавна трябваше да са поне 1% от БВП. В прогнозата до 2026 г. правителството е записало, че тези средства в края на периода щели да стигнат 1,8 % от БВП, като никак не е ясно как точно ще стане това на фона на реалните суми, записани в бюджетите по години. Ще се разчита фирмите да добавят огромен частен капитал за наука към публичните средства? Проблемът с фирмите и икономиката, полегнала връз чужди предприятия, изнасящи навън печалбите, е отделна тема, но всичкото това отново е само Пунта Мара. Ще спомена само един драстичен пример – че от концесиите върху добива на подземни богатства в страната е предвидено в хазната да постъпят приходи от… 215,8 млн. лв. (275,5 млн. лв. през 2025 г. и 268,3 млн. лв. през 2026 г.), като се знаят милиардите, които чуждите фирми концесионери печелят от нашите подземни богатства! Държавна глупост, заложена още от Иван Костов и доразвита след него. Жалко, че в речника на българския език думите „будала“ и „буден“ са една под друга…

„Приоритет“ – на опитните мишки
Лафовете за приоритет на образованието и науката са само празен звук. Нека да видим при така очертаните глобални параметри какво се случва конкретно с науката през 2024 г. Говорим за нея, защото само тя е обявена за приоритет в ЕС, но у нас е най-удареният финансово сектор от 1990 г. насам , особено след дивашките изпълнения на Симеон Дянков, които и до ден днешен не са преодолени. Бюджетът на водещата научна институция у нас – БАН, ще е 171,9 млн. лв. – с 11,45 млн. лв. повече от 2023 г. В тези пари обаче влизат 8 млн. лв., които са за увеличаване на възнагражденията в академията поради вдигането на минималната заплата до 933 лв. Но и те няма да стигнат, защото за ръст на възнагражденията на работещите в БАН,особено на учените – които и без това са най-ниските в сектора, трябват поне 12 млн. лв. Обаче – за научната си дейност и за издръжка лабораториите в институтите на академията ще имат едни 3,45 млн. лв. повече от досега. Да се смее ли човек или да плаче при скачащите цени на ток, парно и вода и като знаем, че сродните научни институции в Европа работят с милиардни бюджети. Националният научен център на Франция (СНРС) например работи с 3,4 млрд. евро годишно, две трети от тях са от държавния бюджет. Е, как нашите учени да се равняват със западните си колеги – и в своята работа и в общите научни проекти. Та те не могат да си купят дори едни опитни мишки! Нищо, че БАН е единствената институция у нас, преминала международен одит и получила високи оценки. И единствена отчита резултатите си пред парламента всяка година. При това международни изследвания показват, че българските учени работят най-интензивно и с най-голямо натоварване сред останалите в общността. Учудващото е, че още се държат и дори постигат световни успехи в много сектори… С две думи, опитните мишки, каквито са нашите изследователи, се научиха да правят наука без пари и това е безспорен принос в световен мащаб. Всяка година обаче се отчита намаляване на желаещите да постъпят в докторантура и да се насочат към научна кариера. Не им се иска денем да блъскат в лабораториите, а вечер да карат такси или да охраняват обекти, както постъпват мнозина учени, за да покрият разходите на семействата си.
Същото се отнася и за Селскостопанската академия – бюджетът й за 2024 т. е 53,9 млн. лв., от които 3 млн. лв. са за вдигане на възнагражденията. Държавните висши училища получават тази година 60,2 млн. лв. повече от миналата – общо 807,18 млн. лв. От тях обаче 39 млн. лв. са за ръста на прословутите възнаграждения, така че как ще се оправят само с 20 млн. лв. повече за дейност и издръжка те си знаят. Няма да се оправят и вероятно виждаме просто стъпка към осъществяването на идеята на Николай Денков, който бидейки министър, измисли да ги обединява и слива под нови административни шапки, белким в крайна сметка се изпълни отдавна диктуваното отвън закриване на държавни университети за сметка на развитие на частните, които така бяха уредени, че не се подчиняват на общите законови изисквания, под които попадат само държавните. Ще се дадат обаче и едни 5 млн. лв. за подпомагане на студенти, които искат да продължат образованието си в чужбина – нонсенс в държава първенец по „изтичане на мозъци“. Вместо да е обратното – от емигриралите да се иска да възстановят парите за обучението си, та да не финансираме по този начин богатите държави, където те отиват да учат или работят.
За научна дейност през 2023 г. държавните висши училища имаха едни смешни 13 млн. лв. Сега от внесените бюджетни документи – ни в МОН, ни в парламента, не може да се разбере колко ще са парите за наука в университетите, които по закон трябва да са в размер 10 % от издръжката. Ако се погледнат обаче парите за МОН от бюджета за 2023 и 2024 г. , от които се изплащат и сумите за висшите училища, се вижда, че увеличение няма. Очевидно, и парите за научна дейност няма да имат ръст. Това,че цели 300 млн. лв. (с външно финансиране) ще се дадат на Софийския университет от 2024 до 2026 г. да прави някакъв изчислителен център за изкуствен интелект (!) и ще плаща 4 млн. лв. за пет години на един белгийски професор, не решават ничий проблем, само следват модния тренд на „евроатлантическите ценности“.
Още по-скрита картинка за научните потребители остава и сумата за Фонд „Научни изследвания“ към МОН, който е единственият инструмент у нас за финансиране на изследователски проекти на конкурсен принцип. През 2023 г. парите за него бяха 16,8 млн. лв. (сродният Австрийски фонд за наука разполага с 1,1 млн. евро на година). Тези суми едва стигаха за покриване на траншовете за вече сключени договори, камо ли да финансират нови проекти. Поради причините, изложени по-горе, изглежда, че и фондът за наука ще си остане в сандъка при опитните мишки.
Държавна субсидия за наука в % от БВП
в хил. лв.
Година Наука Процент
2009 252772,40 0,35
2010 131735,30 0,18
2019 14612,50 0,12
2020 157596,70 0,12
2021 173393,20 0,14
2022 200259,40 0,14
2023 205429,40 0,11
2024 225359,54 0,11
Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на БВП и на субсидиите. Във функция „Наука“ тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и фонд „Научни изследвания“
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







