АНАЛИЗИ
The American Conservative: Байдън се готви за война в Близкия Изток, предизвиквайки конституционни притеснения
В понеделник САЩ и Великобритания нанесоха още един кръг от удари по бунтовниците хути, след като базираната в Йемен групировка продължава да нарушава международната търговия в Червено море в отговор на войната в Газа. От 11 януари насам Съединените щати нанесоха осем удара по хутите.
Когато президентът Джо Байдън първоначално започна да нанася удари по хутите, администрацията му твърдеше, че ударите са конституционно допустими и стратегически обосновани, предназначени както за осуетяване на непосредствени заплахи, така и за установяване на възпиращ ефект.
Малко по-малко от две седмици по-късно администрацията на Байдън казва на американската общественост да се успокои и да се подготви за по-дълга и продължителна кампания срещу бунтовниците хути.
Откритото признаване на плановете за такъв кръстоносен поход обаче повдига съществени въпроси относно конституционността на действията на президента и по-широката стратегия на неговата администрация за Близкия изток.
Служители на администрацията, които са разговаряли с в. “Вашингтон пост” при условие за анонимност, са заявили пред в. “Пост”, че администрацията гравитира към по-дългосрочна стратегия за ерозиране на капацитета на бунтовниците да нарушават международната търговия.
“Ние сме наясно с това кои са хутите и какъв е техният мироглед”, заяви пред “Пост” един от неназованите високопоставени служители.
“Така че не сме сигурни, че те ще спрат веднага, но със сигурност се опитваме да влошим и унищожим техния капацитет.”
През изминалата седмица The American Conservative обърна внимание на опита на администрацията да измести целевите постове за тази интервенция.
След първия кръг от удари на Съединените щати срещу бунтовниците хути на 11 януари САЩ и държавите партньори си присвоиха реториката за възпиране и деескалация.
В изявление на САЩ и Обединеното кралство, към което се присъединиха Австралия, Бахрейн, Канада, Дания, Германия, Нидерландия, Нова Зеландия и Република Корея, се твърдеше:
“Тези прецизни удари имаха за цел да прекъснат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на международните моряци в един от най-критичните водни пътища в света.”
“Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море”, се казва още в изявлението.
“Но нека посланието ни бъде ясно: няма да се поколебаем да защитим живота и да предпазим свободния търговски поток в един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.”
Администрацията на Байдън може да твърди, че действията ѝ в Близкия изток имат за цел да възпрат по-нататъшни атаки на хутите и да деескалират ситуацията, колкото си иска, но това не я прави права.
Докато възпирането има за цел да предотврати нежелани действия от страна на дадена сила, администрацията на Байдън изглежда преследва в Йемен “съвършенство”, което представлява усилие за оказване на натиск върху даден участник да промени поведението си чрез използване на сила.
Както Уил Ръгър, президент на Американския институт за икономически изследвания, наскоро заяви пред TAC: “Възпирането е, когато сигнализирате, че ще направите Х, ако другият участник направи У”.
“Вместо това това е форма на съпротива. Целта е да принудите противника да направи нещо, което вие искате да направи.”
Вместо да бъдат възпрени, хутите обещаха да продължат кампанията си в Червено море. В един от случаите бунтовниците хути повредиха с балистична ракета търговски кораб, плаващ под малтийски флаг и собственост на Гърция.
Въпреки това служителите на администрацията продължиха да говорят и от двете страни на устата си. “Не сме казвали, когато започнахме атаките си, че те ще приключат веднъж завинаги”, твърди съветникът по националната сигурност Джейк Съливан в обръщение към Световния икономически форум миналата седмица.
“Трябва да се предпазим и да бъдем бдителни срещу възможността, че всъщност вместо да вървим към деескалация, сме на път на ескалация, която трябва да управляваме”, добави Съливан.
Двойното говорене продължи и след ударите в понеделник. В понеделник САЩ и Обединеното кралство, подкрепени от Австралия, Бахрейн, Канада и Нидерландия, удариха осем различни цели на хутите в Йемен.
Според съвместното изявление на участващите сили обектите са включвали подземно хранилище и други, “свързани с ракетния и въздушния наблюдателен капацитет на хутите”.
Въпреки че ударите са били “предназначени да нарушат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на невинни моряци”, държавите признаха, че са направили малко, за да променят поведението на хутите, като се има предвид “поредицата от незаконни, опасни и дестабилизиращи действия на хутите след нашите коалиционни удари на 11 януари”. Изявлението завърши по същия начин като предишното изявление:
Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море, но нека повторим предупреждението си към ръководството на хутите:
“Няма да се поколебаем да защитим живота на хората и свободното движение на търговските потоци по един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.”
Коментарите на президента бяха по-директни: “Спират ли те хутите? Не”, каза Байдън пред група репортери.
“Ще продължат ли? Да.”
Въпреки че признаха промяната в подхода на администрацията на Байдън към пощата, анонимните представители на администрацията все още формулираха действията на президента на езика на възпирането.
В статията на “Вашингтон Пост”, в която се перифразират служителите, се твърди, че администрацията се стреми “да осигури достатъчно възпиращо средство, така че нежелаещите да рискуват корабни компании да възобновят изпращането на кораби през водните пътища на региона”.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Длъжностните лица също така съобщават на “Пост”, че макар администрацията да гледа в дългосрочен план, те не очакват операциите за противодействие на хутите да продължат с години, както други неотдавнашни набези на САЩ в Близкия изток.
Въпреки това служителите на администрацията признаха, че не могат да посочат ориентир кога капацитетът на хутите ще бъде адекватно намален или приблизителна дата за край на военните действия на администрацията на Байдън.
“Невъзможно е да се прогнозира какво точно ще се случи и със сигурност не [да се предвидят] бъдещите операции”, твърди един от служителите.
“Ние не се опитваме да победим хутите. Нямаме апетит за нахлуване в Йемен”, заяви пред “Пост” неназован дипломат.
“Апетитът е да се намали способността им да извършват този вид атаки занапред, а това включва поразяване на инфраструктурата, която дава възможност за този вид атаки, и насочване към техните способности на по-високо ниво.”
И все пак американските служители първоначално не очакваха, че интервенциите в Афганистан, Ирак или Сирия ще продължат с години, още по-малко с десетилетия, когато започнаха – и това повдига вежди във Вашингтон.
“Ударите на администрацията на Байдън срещу цели на хутите в Йемен показват защо Конгресът трябва сериозно да обсъди остарелите AUMF”, заяви сенатор Майк Лий от Юта в писмено изявление за TAC.
“Те също така демонстрират опасностите от продължаващия отказ на Конгреса от военни правомощия.”
Във вторник Лий подписа писмо до Байдън, в което заедно със сенаторите Тим Кейн от Вирджиния, Тод Йънг от Пенсилвания и Крис Мърфи от Кънектикът оспорват конституционността на действията на президента.
Макар сенаторите да признават, че Байдън има правомощията “да защитава американския персонал и военни активи от нападения и предстоящи нападения” и вероятно “да защитава американското търговско корабоплаване”, квартетът твърди, че “повечето кораби, преминаващи през Червено море, не са американски кораби, което повдига въпроси за степента, в която тези правомощия могат да бъдат упражнени”.
“Администрацията заяви, че досегашните удари по цели на хутите не са възпрели и няма да възпре нападенията на хутите, което предполага, че се намираме в разгара на продължаващ регионален конфликт, който носи риск от ескалация”, продължава писмото.
“Отдавна се застъпваме за обмислени процедури и разрешения от страна на Конгреса за решения, които поставят членовете на службите на опасност в чужбина. В момента няма разрешение от Конгреса за офанзивни военни действия на САЩ срещу хутите.”
Сенаторите отбелязват също така, че Байдън е “представил само едно уведомление до Конгреса съгласно Закона за военните правомощия, въпреки че е извършил няколко кръга удари срещу цели на хутите”, и изискват “писмено обяснение на правните правомощия”, които президентът използва, за да оправдае предишни или бъдещи удари срещу бунтовниците хути.
“Администрацията на Байдън лъжливо твърди, че може законно да разполага войски във военни действия и да участва в безспорно нападателни удари, просто като подаде уведомление до Конгреса след това”, заяви Лий пред TAC.
“Ако тази администрация иска да участва в дългосрочна кампания в Йемен, тя трябва да представи случая пред Конгреса и да получи конкретно разрешение, както изисква Конституцията.”
“Като се има предвид това, което самата администрация казва, ние сме далеч отвъд чистата отбрана”, пише Ръгър в имейл до TAC.
“Ако действително следвахме конституционния си замисъл във външната политика, щеше да е минало времето президентът Байдън да се обърне към Конгреса с искане за разрешаване на използването на сила и Конгресът да проведе сериозен дебат за тази политика.”
Пенсионираният полковник Дъглас Макгрегър, редактор в The American Conservative, коментира това пред TAC по имейл: “Американците живеят в постконституционно правителство.”
Макгрегър добави: “От 2001 г. насам никой в Камарата на представителите или в Сената не е обсъждал конституционността на президентските военни действия. Законът за военните правомощия никога не е бил прилаган.”
Ако администрацията се интересуваше от конституционността на нападението срещу хутите, нещата щяха да бъдат направени по много по-различен начин, предполага Макгрегър.
“Тъй като действията на хутите не представляват непосредствена заплаха за Съединените щати или американския народ, използването на сила изглежда би изисквало одобрението на Конгреса. (Това не е извънредна ситуация)”, обясни Макгрегър.
“Американският електорат обаче не показва признаци, че се интересува от това, което се случва, а Конгресът е готов, както винаги, да се подчини на изпълнителната власт.”
Ако Конгресът иска да промени страхливия си начин на действие, той “трябва да гласува за незабавно спиране на финансирането на военните операции и сили на САЩ в региона, докато президентът не представи аргументите си за действие”, казва Макгрегър.
“Основателите мъдро са предоставили военната власт в ръцете на Конгреса, за да могат народните представители да обсъдят най-добрия път напред, да разберат разходите и ползите от алтернативните подходи и да обединят страната зад военна политика, ако тя е необходима за удовлетворяване на националните ни интереси”, каза Ръгър.
“Но вместо това администрацията на Байдън иска да действа самостоятелно – добави той, – така че не бива да се изненадват, ако политиката се провали, за което народът ще обвини единствено тях.”
“Разказът няма отношение към фактите”, твърди Макгрегър. ”
Целта е да се подтикне Иран да атакува американските сили, като по този начин се осигури претекст за война с Иран.”
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







