Днес не можах да заобиколя темата за „дългите пипала на Русия“. Просто не мога. Защото смятам, че в тази забавна фраза на прессекретаря на Държавния департамент, като в капка вода се отразява отношението на Запада към нас и деградацията на нашите западни партньори.

Ако някой не знае историята за това, че Държавният департамент нарече Русия чудовище с пипала, то ето ви цитата: „Официалният представител на Държавния департамент на САЩ Хийтър Нойерт заяви, че Русия има „много пипала“. За това тя заяви по време на инструктаж. Според нея във Вашингтон не могат да потвърдят, че американските избори ще са сигурни. „Русия има дълги ръце, Русия има много пипала“, заяви Нойерт. В Държавния департамент смятат, че Москва „и занапред ще проявява интерес към изборите в САЩ и в много други държави“. „Това е чудовище от морските дълбини“, допълни тя отговаряйки на уточняващ въпрос на журналистите“.

Когато ни обвиняват, че ние се месим в изборите в САЩ или дори в изборите в Папуа Нова Гвинея, това може да се разбере и дори да се обясни по някакъв начин рационално. Със затруднения, но може. Такива обвинения изглеждат много смешно, особено когато официалните лица говорят, че Русия с помощта на 70 лири, платени за реклама във „Фейсбук“, е повлияла върху излизането на Великобритания от ЕС. И все пак, може, ако се постараеш много и да намериш някакво рационално обяснение.

Когато се опитват да ни наложат отравянето на руския беглец и дъщеря му, също може в крайна сметка да се разбере политическата логика на тези обвинения. Да, няма никаква доказателствена база, а всички материали от обвинението се свеждат до една презентация от шест страници, която изглежда така, все едно е нахвърлена от петокласник по време на междучасие, во въпреки това все пак има някакви проблясъци на рационален подход в това, което Тереза Мей и нейното правителство правят и има все пак някакви опити обвиненията срещу Русия да се свържат с някакви реални събития.

Държавният департамент сега отива право в зоната на шизофренията и лютото политическо фентъзи. Това е удобно. Защо ти е да се замисляш, да намираш факти, да намериш някакви доказателства? Защо ти е цялото това? Може веднага да кажеш, че Русия е чудовище, чудовищата имат пипала, а Русия няма просто пипала, а дълги пипала и затова влиянието и намесата на Русия е навсякъде. Какви доказателства са нужни? Защо са ни, ако Русия може да се обяви или за Кракен, или за Ктулу и изобщо да се забрави логиката и каквато и да е връзка с реалността?

Не трябва да се забравя, че целевата аудитория на Държавния департамент израства с анимации и филми със супергерои, чудовища от други планети и други небивалици. Страшно ми е да си представя как може да изглежда пресконференция на Държавния департамент, на която журналистите ще поискат някакви доказателства по повод злодействата на Русия. След кореспондентите може да се намери пореден Матю Ченс, който довеждаше до истерия Дженифър Псаки и да пита за дължината на пипалата, дали има снимки на въпросните пипала, дали американските лидери са се консултирали с ихтиолози, за да узнаят може ли да се водят преговори с това дълбоководно морско чудовище под наименованието Русия. И тук представителят на Държавния департамент няма да има друг избор, освен да извади от архива карикатура на Русия, както я рисуват още пропагандистите на Британската империя и на Третия Райх, да се покажат на кореспондентите и да се каже, че още великият борец за демокрация по целия свят, хер Гьобелс описва това чудовище с пипала, които обхващат целия свят.

В момента се закачам, а всъщност се случва нещо страшно. Държавният департамент се опитва да покаже на целевата си аудитория, че ние – Русия като цяло, сме чудовища. Че Русия е едно голямо чудовище. И това не е фигура на речта, всеки пропагандист ще ви го потвърди, че такива образи се врязват в съзнанието значително по-добре, отколкото всяка политическа теза и че такива образи, винаги се изваждат нарочно. От нас, в крайна сметка в съзнанието на западния потребител, правят колективно чудовище с пипала. Съществува риск, че скоро американците ще започнат да описват цветисто как това чудовище със своите пипала насилва прекрасната американски демокрация и тогава влизането на американската политическа мисъл в зоната на тоталната шизофрения ще стане вече окончателно и необратимо.

Това е зле и затова, че рязко се намалява риска за всички западни политици, които сега се занимават с антируска пропаганда и санкции. Погледнете на ситуацията с Тереза Мей. Правилно говори Володин, че ако я приклещят до стената за отсъствието на каквито и да е реални доказателства, то случаят Скрипал може да ѝ струва премиерското кресло. Сега ни е струва, че е невъзможно, но в политиката може да се случи всичко и лейбъристите под ръководството на Корбин могат да и устроят близо до изборите парламентарно разследване по аналог на разследването против британското правителство, което използва фалшиви доказателства за участието на Великобритания в Иракската война.

За жалост, в условията, когато схемата на обвиненията срещу Русия могат по някакъв начин да се свържат с реалността, поне може да се обсъжда теоретическата възможност за подобно развитие на събитията, но, ако Русия е голям колективен Ктулу, то вече не. В тези условия ненавистта към Русия преминава от сферата на политиката в сферата на религиозния фанатизъм. Има секти, които смятат, че земята е плоска, въпреки фактите. Е то, че в американското ръководство има хора, които на равнище емоции смятат, че ние сме колективно морско чудовище. Това е лошо, защото не можеш да се разбереш с фанатици. Това значи, че и изходът ни е само един: трябва да плашим периодично тези фанатици, а за това са ни нужни оръжия. Друг начин да се спрат опитите за убиване на морското чудовище, т.е. на нас, вече не съществуват и трябва да се наложи да свикваме, че това ще е задълго и да благодарим на нашите учени, инженери и военни за нашия ядрен щит.