БЪЛГАРИЯ

Да хапнеш баничка “след еврото”, мисия невъзможна …

Published

2 years ago

02/03/2024

Author

Ето колко ще струва баничката след влизането в еврозоната

Правят черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените, след като влезем в еврозоната

Черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените от левове в евро или за закръгляване ще направят след като България влезе в еврозоната. Това е предвидено в Националния план за въвеждане на еврото в България.

Черният списък ще бъде публикуван на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите (КЗП), а целта е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.

Целта на правителството е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 г. Едни месец след като Съветът на Европейския съюз (ЕС) вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите трябва да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро трябва да стане по сегашния фиксиран курс от 1,95583 лв. за едно евро.

За закръгляването на цените също ще има правило. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А ако третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се променя. Това означава, че ако една баничка струва 3 лв., при влизане в еврозоната цената й трябва да бъде 1,53 евро.

Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, тоест цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-добрия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или дори на 2 евро, уточнява “Труд”.

Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния списък. В този списък ще влиза само търговец, който не изпише правилно цените в левове и евро. Тоест, ако преди влизането ни в еврозоната слага етикет 3 лв. и 1,53 евро, а от януари 2025 г. на етикета пише 1,80 евро и 3,52 лв., търговецът няма да е в нарушение.

За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената необосновано, само заради влизането ни в еврозоната, трябва да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги сравнява с тези след 1 януари 2025 г. Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен период от време, например баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време.

Например в България цените на много стоки завършват на 99, тоест те са 4,99 лв., 5,99 лв. и така нататък. Възможно е цените на тези стоки отново да завършват на 99, но в евро, което ще представлява закръгляване нагоре.

За да се запознаят с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич. Той обясни, че в Хърватия са правили черен списък с некоректни търговци, а граждански организации за защита на потребителите са били много активни при наблюдението на цените.

Централната банка на Хърватия се е опитала да следи промените на всички цени. Но се оказало, че малки магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица анализи показват, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в ресторанти и в сферата на услугите.

В Хърватия от 2022 г. до първото тримесечие на 2023 г. инфлацията е била висока, което е наложило слагането на таван на цените на някои основни храни, обясни управителят на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич пред парламентарната Комисия по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната.

Слагането на таван на цените не е повлияло на наличието на хранителните продукти в магазините, допълни той. Според Борис Вуйчич влизането на Хърватия в еврозоната е довело до ръст на инфлацията само с 0,2%, а голямото повишение на цените е щяло да се случи така или иначе, и без приемането на еврото. Но как от Централната банка на Хърватия преценяват дали някой търговец вдига цените заради еврото или по друга причина не стана ясно.

Борис Вуйчич обясни, че Държавният инспекторат е налагал глоби на търговци, които стигат до 5000 евро, което за малък магазин или фризьорски салон е голяма сума. В началото на 2023 г., когато Хърватия влезе в еврозоната, местните медии съобщиха, че Държавният инспекторат само за две-три седмици е наложил 151 глоби на обща стойност 234 хил. евро на икономически оператори, които са прибегнали до нелоялни бизнес практики.

Но при изслушването в българския парламент Борис Вуйчич не разясни точно за какви нелоялни практики са налагани глобите. В България засега няма проект да бъдат налагани глоби при необосновано вдигане на цените, а само ако търговецът не ги обяви коректно в левове и евро.

На въпрос как влизането в еврозоната се е отразило на чуждите инвестиции в Хърватия Борис Вуйчич каза, че инвестициите могат да бъдат оценени за кратък период от време, въпреки че от влизането на страната в еврозоната мина повече от година. Но Вуйчич подчерта, че на инвеститорите от страни от еврозоната им харесва да оперират в собствена валута.

Правителството на Хърватия въведе таван върху цените на някои основни хранителни стоки – слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо три-четири месеца след приемане на еврото. От средата на септември миналата година броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше увеличен до 30.

Интересното е, че при последното разширяване на обхвата имаше стоки, чиято пределна цена беше близо два пъти по-ниска от текущата, като например ориз (от 4,92 но 2,29 евро) и спагети (от 1,95 на 1,09 евро).

Слагането на таван на цените не е довело до изчезване на стоките от магазините, стана ясно от думите на управителя на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Но въпреки слагането на таван на някои ценни, инфлацията в Хърватия е по-висока, отколкото в България. Годишната инфлация в страната ни, според потребителската кошница на страните от ЕС, към края на януари е 4%, показват данни на Евростат. А в Хърватия инфлацията е 4,8%. След влизането си в еврозоната Хърватия ни изпревари по ниво на инфлацията.

Преди рекордния ръст на цените през 2022 г. инфлацията в Хърватия беше ниска и близка до средната за ЕС. През 2022 г. инфлацията в Хърватия нарасна, но остана по-ниска отколкото у нас. Но няколко месеца след влизане в еврозоната, от юни 2023 г. насам, инфлацията в Хърватия е трайно по-висока отколкото в България, показват данните на Евростат.

Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН:
България няма да получи позитиви от влизане в еврозоната, а само импулс за повишаване на цените. Не мисля че управителят на Хърватската народна банка е представил истинските мерки, които предприеха там, защото черните списъци са само една част от истината. Тази, която е лицеприятна и добре изглеждаща пред публиката. Всъщност това, което направи тяхното правителство беше да въведе ценови лимити, или с други думи тавани на цените.

Точно както в годините на социализма, когато у нас действаше Комитет по цените и определяше по административен ред кое, колко ще струва. С други думи Хърватия се справи с инфлационния натиск като блокира пазарните механизми. Като отмени пазарната икономика.

Буквално 3 или 4 дни след въвеждането на еврото, още в първите работни дни на 2023 г. министърът на икономиката Давор Филифович събра представителите на големите търговски вериги, на която журналисти не бяха допуснати, но в коментарите пред медиите след това той спомена за черни списъци и контрол на цените.

Малко по-късно, през пролетта, беше въведен контрол върху цените на 7 от основните стоки. През септември се оказа, че това не е достатъчно и цените в Хърватия продължават да нарастват. Тогава броят на стоките с регулирани цени беше увеличен до 30, като при някои от тях таваните бяха с 30-40 процента под цената, на която се предлагаха в магазина.

На второ място трябва да се каже, че черни списъци за некоректните търговци действително имаше, но регулираните цени в икономика, която претендира за пазарна, имплицитно определя всички като некоректни. Въвеждането на контрол на цените означава, че правителството поставя извън закона всеки търговец, който опита да продава на цената, която да покрие цената на доставка и свързаните разходи за продажбата на даден продукт. Това е несъвместимо с разбиранията за свободен пазар.

Трето, проблемът с цените изобщо не е нещо, което може да бъде създадено и решено в рамките на няколко месеца. В случая с България има нещо, което учтиво се заобикаля в коментарите по темата, а именно големият обем на ликвидните буфери, които ще бъдат освободени от първия ден на вкарване в еврозоната. За разлика от Хърватия, у нас коефициентът на минималните задължителни резерви е 12% и след като България влезе, този процент ще падне до 1.

Това означава, че банките изведнъж ще се окажат с изобилие от ликвидни излишъци, които ще трябва да налеят някъде в икономиката. Всъщност, това е един от основните фактори, които ще доведат до силен инфлационен натиск, който няма да изчезне за няколко месеца, а ще влияе дълго върху динамиката на цените.

Четвърто, когато се коментира еврозоната, по принцип се дава за пример Германия, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, но географски и ментално България е доста по-близо до Гърция. От тази гледна точка говорим за възможен и вероятен сценарий, лично аз не съм склонен да очаквам нито естонски, нито хърватски, нито пък германски сценарий. За да се изразя възможно най-меко, бих казал че при нас нещата ще бъдат с доста по-негативна окраска.

Трябва да се отбележи също, че след като Хърватия беше приета в еврозоната, тя започна да се възползва и от облагите на приемането на страната в Шенгенското пространство, което пък внесе известен импулс на икономиката. Но при нас ефектът далеч няма да е същият.

Все още не е ясно дали влизането в еврозоната и Шенген ще стане едновременно, а и дори това да се случи, България ще има далеч по-малки облаги от тези, които имаше Хърватия.

Това ще означава доста по-слаб фундамент за икономическо развитие и при наличието на силен инфлационен импулс ще ни изправи пред ситуация, в която влизането в еврозоната няма да донесе на България нищо освен негативи.

Любопитен факт, който трябва да отбележим за всички, които все още вярват, че еврозоната е своеобразен пенкилер за справяне със сивата икономика и т. н. е, че министър Филипович, който подхвана битката с некоректните търговци и високите цени, беше уволнен съвсем наскоро. Заради корупция.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured българия конспирация корупция кражба лъжа политика

Up Next

Българите на Шипка мощно към властта: ОСТАВКА! И я освиркаха …

Don't Miss

Тъпото Денков внася в България убийци, изнасилвачи, грабители

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.