АНАЛИЗИ
Американската прислужница изживяваща се като кралица на ЕС Урсула фон дер Лайен готви блока за война
Попитайте повечето европейци какво мислят за ЕС и те ще ви кажат, че той е безмилостно скучен. Това са бюрократи с претенциозни очила, които следят за тайнствени разпоредби за кривината на краставиците; непроницаеми коридори в строгите постове в Люксембург и Страсбург; множество съвети, комисии, парламенти и съдилища, чиито точни правомощия са напълно загадъчни за неспециалистите.
Но тази скука е неделима от целта на Съюза като проект за мир. Политическият философ Луук ван Мидделар забелязва в книгата си „Passage to Europe“, че ЕС трябваше да представлява „бягство на историята в бюрокрацията“ – опит да се заменят „непредсказуемостта и патосът“, които дълго време характеризираха отношенията между европейските държави, с „трезво преплитащи се интереси“. Войните щяха да бъдат заменени от консенсус, закон и досадни регулации; потенциално възпламенителните политически и идеологически разделения щяха да бъдат притъпени от тежък технически жаргон и компромис. Произтеклото от това безличие беше въплътено в апокрифната фраза, приписвана на Кисинджър: „На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“
Но всичко се променя. ЕС става по-малко скучен и по-малко демократичен и придоби лице: Европейският комисар Урсула фон дер Лайен, която миналия месец потвърди, че ще се кандидатира за нов петгодишен мандат.
„Кралицата на Европа“ е била описвана от недоброжелатели като носителка на „наполеонови“, „диктаторски“ и „властолюбиви“ влечения, които се засилват от личните ѝ особености и пламенното ѝ патрицианско излъчване. Тя, все пак, е жената на Хайко фон дер Лайен, потомък на аристократична фамилия, която е направила богатството си от коприна. Тя е също и жокей на обездка и участва в конни събития, ездаческата ѝ страст е наследена от покойния ѝ баща Ернст Албрехт, един от първите държавни служители в новосъздаващия се ЕС и виден политик в германския ХДС. Когато през 2022 г. понито на Фон дер Лайен беше разкъсано до смърт от вълк, Комисията обяви, че ще промени протекцията за вълците, за да разреши избиването им, за ужас на защитниците на дивата природа. Твърди се, че тази енергична майка на седем деца спи в скромна стая от 25 квадратни метра на 13-тия етаж на сградата Berlaymont на Комисията. Говори се също, че тя поддържа аскетична дисциплина и в други сфери на живота, въздържайки се както от алкохол, така и от месо
Но подобни ексцентричности не успяват да уловят трансформацията, която се случва вътре в Европейския съюз, откакто тя дойде на власт. Всъщност нейното управление се определя от редраматизирането на европейската политика – нещо, което ще продължи, ако тя успее да си осигури нов мандат през юни, което вероятно ще се случи.
Мандатът на Фон дер Лайен беше белязан от така наречените от Пери Андерсън „европейски преврати“ – постепенната агломерация на властта в Брюксел. Дори начинът, по който тя стана Комисар през 2019 г. представляваше пробив на нова процедура, целяща да придаде на изпълнителната власт на ЕС по-голяма демократична легитимност. През 2003 г. френско-германско споразумение полага основите на процес, наречен „Шпиценкандидат“ („водещ кандидат“), при който политическото семейство с най-много гласове на изборите за Европейски парламент осигурява поста Комисар за своя предварително избран кандидат. Но през 2019 г. Фон дер Лайен не беше „Шпиценкандидат“ на Европейската народна партия (ЕНП) – тя беше посочена от лидерите на ЕС Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Шпиценкандидатът на ЕНП Манфред Вебер беше възпрепятстван от Макрон, който го смяташе за некомпетентен. Фон дер Лайен, от друга страна, беше дългогодишна лоялистка на Меркел и, както отбеляза Макрон, говореше френски изключително добре. Тогавашната германска министърка на отбраната беше податлива също и на близко военно сътрудничество с Франция и говореше за нуждата от създаване на „армия от европейци“ – още една точка в нейна полза пред Макрон.
С други думи, самото издигане на Фон дер Лайен представляваше тих преврат. Зад красивите словеса за защитаване на демокрацията, всичко опира до това, което Андерсън нарича „тихото уреждане на нещата между елитите in camera, над главите на инертната популация отдолу“. Може би в резултат на това Фон дер Лайен започна да пренаписва собствената си история, заявявайки че е „кандидатствала през 2019 г.“ – имайки предвид кампания, която никога не се е състояла. За Кралицата на Европа както реалността, така и демокрацията са податливи понятия.
Но най-тежкият ревизионизъм на Фон дер Лайен касае външната политика на ЕС. През 2019 г. тя идентифицира създаването на „геополитическа комисия“ като един от основните си приоритети като комисар. ЕС, заяви тя, трябвало да стане голям „геополитически“ играч, за „да формира по-добър световен ред“. Хаосът и кризата изискваха ЕС „да се научи да говори на езика на силата“. След това дойде двойната заплаха от Русия и ново президентство на Тръмп, като и двете придадоха на тези цели по-голяма неотложност. Резултатът е, че ЕС на Фон дер Лайен постепенно се преоборудва за война.
Преди две години официални представители на ЕС нарушиха табуто за финансиране на смъртоносни оръжия, когато решиха да платят за доставянето на смъртоносни военни оръжия за Украйна. И тъй като член 41.2 от Договора за Европейския съюз изрично забранява „разходи, произтичащи от операции с военни или отбранителни последици“, се изискваше известна изобретателност, за да се заобиколи тази пречка. За тази цел ЕС мобилизира Европейския фонд за мир (ЕФМ) – неправилно наименование на инструмент, създаден за финансиране на военни ангажименти в чужбина. За да заобиколи забраната за финансиране на войни, ЕФМ е замислен като извънбюджетен инструмент на стойност 5 милиарда евро.
Но барабанният ритъм на войната не спира до тук. Във вторник Комисията ще представи „мащабна“ стратегия за европейската отбранителна промишленост, която ще преориентира отбранителната индустрия на ЕС към военни действия и ще „промени начина на финансиране и продажба на оръжия“. Фон дер Лайен каза, че тя ще се стреми към „ускоряване на нашия промишлен отбранителен капацитет през следващите пет години“, с акцент върху съвместните поръчки.
Този подход се основава на прецедента на съвместното възлагане на обществени поръчки за ваксините срещу Ковид от страна на Комисията – усилие, което сега се изтъква като модел за успех, но все още тъне в сериозни противоречия. Личните текстови съобщения на Фон дер Лайен и шефа на „Pfizer“ Алберт Бурла за изработване на подробностите по сделката от април 2021 г. за 1,1 милиарда дози от ваксината бяха забулени в тайна и както журналистите, така и Европейската сметна палата бяха блокирани в опитите си да получат достъп до разговора.
Достатъчно е да се каже, че подобен прецедент не предвещава нищо добро за прозрачността на новия мащабен процес на възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната. Нито пък другите му компоненти. Съобщава се например, че новата стратегия ще включва откриването на Бюро за иновации в отбраната в Киев и създаването на нова длъжност на Комисар по отбраната. Много вероятно е новият цар по отбраната да произхожда от Полша или от някоя от Балтийските републики. Радослав Сикорски, сегашният външен министър на Полша, е разлгеждан като топ кандидат. Ако това се случи, ще видим гравитационният център на Европа да се измества на Изток, а по-ястребската реторика и политика на някога наречената от Джордж У. Буш „нова Европа“ ще превземат „старата Европа“. Има и други начини, по които новата отбранителна стратегия на Комисията също ще направи ЕС по-американски: една от предложените мерки копира схемата на САЩ за чуждестранни военни продажби – програмата, която позволява на Вашингтон да подписва директно договори с чуждестранни капитали , като по този начин оптимизира продажбите на оръжия.
Фон дер Лайен търси и други начини, по които да укрепи своята „геополитическа комисия“, подновявайки спящия процес на разширяване на ЕС. Или поне така твърди. Ефективно мъртъв след присъединяването на Хърватия към блока през 2013 г., той по всяка вероятност беше върнат към живот от руската инвазия в Украйна. През юни 2022 г. ЕС разшири статута на кандидатстване на Украйна и Молдова, като този ход беше подкрепен от Фон дер Лайен. Съвсем наскоро тя заяви, че „работим по нашите собствени реформи, за да се подготвим за съюз с над 30 държави членки“.
Разбира се, нямаше споменаване на факта, че приемането е пословично бавно и мъчително: Сърбия е страна кандидат от 12 години, а Черна гора от 14. Междувременно в края на миналия век Турция получи официално статут на кандидат за членство. Но Фон дер Лайен смята, че знае как да накара това да проработи. И това, естествено, ще означава нарушаване на нови табута.
Критиците на разширяването се страхуват, че новите страни членки от Източна Европа ще упражняват правото си на вето при взимането на решения по външната политика, парализирайки Съюза и ерозирайки единството му. Ето защо Фон дер Лайен настоява за премахване на единодушието при вземането на решения в областта на външната политика, което ще замени с гласуване с „квалифицирано мнозинство“ – ход, който според опонентите ще подкопае националния суверенитет, лишавайки държавите членки от заветното право на вето.
Но дори и Фон дер Лайен да получи желаното, което ще подкопае и непримиримостта на Унгария, е малко вероятно това да означава бърза лента за членството на Украйна. Поради това вътрешни хора от ЕС отхвърлиха подновения ѝ разговор като „доброжелателен сигнал“, а други посочиха, че абсорбирането на земеделска сила като Украйна ще бъде извънредно скъпо и рискува да провокира нови фермерски протести из целия континент. Полша, която преживя месеци на демонстрации заради пренасищането с евтино украинско зърно, в момента е сред най-отявлените привърженици за запазване на правилото за единодушие при вземането на решения в областта на външната политика и политиката за сигурност на ЕС. Други защитници на ветото казват, че единодушието насърчава по-трудните преговори и спомага за постигането на консенсус. Мидделаар се съгласява, отбелязвайки че „психологическата убеденост, че имаш възможност да блокираш резолюция, ако наистина си против нея, е онова, което прави консенсуса възможен“. Освен това, както пише Андерсън, „Алхимията на Съюза е постигането на единодушие чрез заплаха от мнозинството“.
И накрая, дори идеята за независима европейска отбранителна индустрия и външна политика да изглежда доста предвидлива в сегашния геополитически контекст, подходът на Фон дер Лайен не е. В момента нейната реторика и действия не са нещо много по-различно от имитация на овехтелия неоконсерватизъм, така ценен от някои във Вашингтон. Тя не се опитва да артикулира собствената си визия, или пък да предложи реална алтернатива, а по-скоро цели да запълни теоретичния вакуум, оставен след оттеглянето на САЩ със собствената логика на залязваща империя.
Но подхождането към отбраната с мускули служи също така и на политическа цел от по-личен интерес. В навечерието на изборите за Европейски парламент през юни т.г. Фон дер Лайен ухажва и европейската десница. Това бележи промяна от 2019 г., когато тя бе смятана за нещо като либерал в германския ХДС. Тогава тя подкрепяше джендърски въпроси като грижа за децата на работещи майки, както и зелените политики. Когато дойде юни обаче, популистката десница е тази, която се очаква да просперира.
Важно е да се отбележи, че Фон дер Лайен прави увертюри само на специфична част от европейската десница – фракцията, която е про НАТО. Разделителната линия тук е ясна, Фон дер Лайен критикува AfD, Марин льо Пен и Герт Вилдерс от групата „Идентичност и демокрация“ (ID), но приема членовете на групата „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР), в която влизат италианската партия „Братя“ на Джорджа Мелони и полската PiS.
Няма почти никаква субстанциална разлика между двете групи в каквото и да е, освен за НАТО: ID е критична към алианса, докато ЕКР се състои от някои от неговите най-горещи привърженици.
За онези крайнодесни, които сега прегръщат НАТО, приемането на атлантическата външна политика има определен смисъл: тя предлага своеобразно пречистващо опрощение и билет за влизане в политическия мейнстрийм. Да вземем „Шведските демократи“ и „Финландците“ (преди това „Истински финландци“), които сега са членове на ЕКР. И двете партии преди бяха против членство в НАТО, но през последните години изоставиха това противопоставяне, когато видяха ясно, че властта е на хоризонта. Шведската център-дясно коалиция разчита на подкрепа от Шведските демократи за мнозинството си в парламента, а Финландците сега са част от консервативна управляваща коалиция. И в двата случая една достатъчно пронатовска позиция е политически златен прах. Всички останали предполагаеми принципи и ценности изглежда са предмет на договаряне.
И най-важното е, че това важи и за двете страни. След сближаването си през последните месеци, Фон дер Лайен прегърна твърдото отношение на Мелони за имиграцията: миналата година двойката пътува до Тунис, за да постигнат споразумение за ограничаване на напускането на имигранти и заедно обиколиха приемния център за мигранти в Лампедуза. И двете пътувания бяха израз на промяната в сърцето на ЕС – докато сегменти от популистката десница се придвижват към основното течение по отношение на външната политика, центърът се измества надясно по повечето други въпроси, особено по отношение на миграцията.
Точно както Фон дер Лайен, така и ЕС като цяло е креатура на идеологическата пластичност, която постоянно отразява събитията от другата страна на Атлантическия океан. В САЩ, докато страната се укрепва за собствените си избори, много от либералите, които някога осъждаха „децата в клетки“ като доказателство за фашизма на Тръмп, сега подкрепят двупартийните предложения за засилване на граничната сигурност в замяна на продължаване на военната помощ за Украйна. По този начин един не толкова скучен ЕС изглежда по-американски, управляван от властна кралица, която взима пример от Вашингтон. В стремежа си да създаде блок, който „се е научил да говори на езика на силата“, Фон дер Лайен рискува постепенно да превърне един бюрократичен проект за мир в пленник на собствения си милитаризъм.
Лили Линч е писателка и журналистка, живееща в Белград.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️
🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон… А именно –...
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори. Ще спре ли войната в Близкия изток...
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА. В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните...
Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите?
Всички комплексирани селяни карат в ляво. Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите? След страхотни дни в Созопол...
Шофьорските изпити зациклиха. Курсисти чакат месеци, губят пари и права
Недоволство сред автоинструкторите в Монтана заради месеци наред забавени практически изпити за шофьорски книжки. Проблемът с липсата на изпитващи продължава...
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на...
🕊️ “Банкетът на лицемерието” приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи “дълбока загриженост”. Тази седмица ООН се събира на критична...
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️ * Едно световно правителство * Една световна централна банка и цифрова валута *...
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Защото Зеленски не съществува в политически вакуум. Властта му се основава на няколко стълба: Ето нейният отговор: Крайнодесни формирования, оборудвани...
Тази лунатичка явно е много отчаяна и е изпаднала в някакво шизофренно състояние
В БРЮКСЕЛ ПОЛОЖЕНИЕТО Е “ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО”! ГЬОБЕЛС СИГУРНО ГЛЕДА ОТ НЯКЪДЕ И ЗАВИЖДА, ЕВРОХУНТАТА ГО НАДМИНА! КРЪВОЛОЧЕЩАТА УРСУЛА...
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
