АНАЛИЗИ
Ако ви предлагат работа в „Кауфланд“ с начална заплата 1800 лв. или като професионален войник с 1400 лв., питайте Тагарев кой път да изберете
След девет месеца начело, а може би пак с Тодор Тагарев занапред или без него, работата в Министерството на отбраната би следвало да получи някаква обществена оценка. Защото така и не я дочакахме от Николай Денков и Мария Габриел. Тагарев се превърна в един от най-спорните и скандални министри в кабинета на ПП-ДБ. Странно, но този човек притежава невероятната способност да привлича като гръмоотвод негативните чувства на хората към себе си. Какво да се прави – Божа „дарба“. Не всекиму е отредена такава орисия.
Ясно е вече, че ГЕРБ категорично не го искат след ротацията в своя кабинет. Но лично мен ме изумява друго. Като основен мотив и ГЕРБ, и ДПС изтъкват, че не бил направил нищо за Украйна. Или, по-точно, сътворил „една голяма нула“ по израза на Делян Пеевски. А пък Бойко Борисов иронизира МО-шефа, че чак сега се сетил да праща на фронта в Украйна вълнени ръкавици с пет пръста, които щели да пристигнат през юли, точно в разгара на лятото. Що пък не?! След тях Тагарев може да реши да прати на украинските войници слънчеви очила.

Не, сегашният военен министър трябва да бъде „анатемосан“, отлъчен от правителството и лишен от управленски функции в държавата поради съвсем друга причина. Че направи много малко или почти нищо за Българската армия. Тагарев търпи критики, че не намери време от постоянните му воаяжи зад граница, понякога напълно излишни, да вникне във вътрешните проблеми на отбраната.
Той прекали с дозата на парадността и протоколните мероприятия, не разбра какво вълнува и тревожи обикновеният войник, сержант и офицер от войската. Тази войска, която ще искаме утре да ни пази, ако,не дай Боже, се наложи. За него по-важно бе да се снима с поредния дипломат, посланик или официален гост, отколкото да отиде в някое формирование и да седне да си поговори чисто по човешки с бойците и техните командири.
Отбраната е консервативна система по принцип. Не само у нас, а навсякъде. И така трябва да бъде, защото всяка грешка в тази сфера се заплаща с кръв. С много кръв. Обикновено всяко решение в тази област не дава веднага резултат, а след години. Казвам това, за да подчертая, че не вменявам вина единствено на Тагарев за сегашното състояние на войската ни. А то е незавидно. Боеспособността на армията ни – има какво да се желае още, и то доста.

Жесток кадрови дефицит мъчи бойните части. Той е следствие от другия проблем – липсата на мотивация за служба. Непривлекателност, или, по-точно, твърде слаба, на войнишката служба. Куцаща социална политика в армията и т. н. Ако кажем, че за всичко това е виновен Тагарев, няма да е вярно. Това са негативи, трупани с години от различни правителства. Но неговият грях е, че той не си мръдна пръста, за да посее поне кълновете на „положителните промени“, чиито плодове ще берем след години. Не му остана време от това да мисли и говори публично как във всичко, докрай и колкото е нужно ще подкрепяме и даваме на Киев, за да се бори срещу агресията на Москва. Без да се поинтересува какво става в собствения му двор.
Да вземем например кадровия дефицит в армията. В момента е безпрецедентен. Средно за цялата армия е около 20%, а в отделни формирования скача и до 40%. В бройки се изразява в няколко хиляди празни, незаети места. Знаете ли какво означава това ? Че някъде се налага един човек да върши задълженията на двама, за да не страдат учебният процес, бойната подготовка и боеспособността на войските. Няма да навлизам в детайли заради поверителността на информацията. Но това става с много труд, нерви и свръхнапрежение на силите. В частите не достигат най-вече редници и взводни командири. Там, където газиш кал, вали те дъжд, брули те сняг и леден вятър. Там, където войнишкият хляб е примесен с пясък. В топлия чиновнически уют на кабинетите и канцелариите на МО, уверявам ви, дефицит няма.
А защо не стигат редниците във войската ни? Ето тук опираме до престижа на войнишката професия. Трябва да е ясно, че тя се конкурира на пазара на труда с всички останали професии. Тук най-важният фактор е заплатата. Ето малък пример. В „Кауфланд“ и „Лидъл“ примамват кандидати за работа със стартова заплата 1800 лв. Като всяка следваща година сумата се увеличава със 100 лв. Плюс месечен бонус от ваучери за храна на стойност 100 лв., която се актуализира периодично. Министерството на отбраната пък набира кандидати за войници с оферта за заплата от 1400 лв., зад която се крие непосилен труд, понякога далече от семейството, липса на квартира.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Освен това българският редник няма право на допълнителен частен труд, както е в гражданския живот, няма право на синдикална защита (за разлика от МВР), на членство в политическа партия или гражданско сдружение, той трябва да е 24 ч. на разположение на службата, а когато напуска гарнизона или страната е длъжен да докладва и иска разрешение и т. н. Въобще не само той, но и сержантът, и офицерът за разлика от всички, които живеем в тази страна, е с ограничени граждански права. По закон естествено, общо 13 на бой. Отделно от това нашият редник е може би с най-ниското заплащане в НАТО, дори северномакедонският му колега, доколкото съм информиран, получава повече. Така е и с българските сержанти, офицери и генерали.

Ако някой види обява за започване на работа в „Лидъл“ или „Кауфланд“ и на МО за служба като професионален войник и се чуди по кой пък да поеме, бих го посъветвал да попита Тагарев какво да прави. Защото в армията още чакат заповедта му за 10% увеличение на заплатите за тази година. За разлика от него колегата му, шефът на МВР Калин Стоянов, постъпи умно и хитро. Пояснявам – заплатите във всички силови структури на държавата: МО, МВР, ДАНС, разузнаване, затворите и т. н. се определят от държавния бюджет всяка година. Там се посочва базата – сега тя е 380 лв. Тази база се умножава по коефициенти, които са различни за всяко ведомство – според званието, ранга, категорията и т. н., но… тя е същата от 2009 г. за армията, оттогава не е променяна.
Парламентът обаче скоро промени само закона за МВР и обвърза базата със средната работна заплата за страната. Която в момента е около 1500 лв. Промяната само за МВР влиза в сила от 1 януари 2025г. Не се чудете. Задават се все пак избори, нали? А който държи полицията, държи и пътя към успеха.Освен това и Борисов, и Пеевски имат особен афинитет към това ведомство. Другите силови структури пият по една студена вода. Засега. Така най-ниското основно възнаграждение в МВР скача на минимум 1950 лв., а в армията си остава 1405 лв. Е как да имаме тогава мераклии за войници? Как тогава да напълним казармите? Това е и една от причините да няма желаещи и за офицерската професия. Тази година Националният военен университет (НВУ) изпълни държавната поръчка за прием на курсанти с близо 500 души по-малко. Представяте ли си за какво става дума? За това, че в армията ще постъпят 500 взводни командири, лейтенанти по-малко. А този вакуум може да се запълни в следващите близо 8 години, при условие че НВУ не изостава в плана за прием на курсанти.
За съжаление ПП-ДБ не се опазиха от детската болест на ГЕРБ през 2009 г., когато за първи път влязоха във властта. Тогава първият военен министър на ГЕРБ Николай Младенов сътвори прецедент – за първи път в световната военна история министър на отбраната сам предложи да му намалят военния бюджет. Младенов поиска да се съкрати с 40%. Пак тогава за първи път полицията получи, и това продължи години наред, по-висок бюджет от армията. Което също е парадокс. След него пък Аню Ангелов премахна основни социални придобивки, да не ги изреждам, които имаха военните. И твърдеше, че професионалният войник идва да служи в армията не за пари, а защото е патриот и обича отечеството си.
Много съм спорил с него по този въпрос. Ето заради такива разбирания я докарахме дотук. А истината е съвсем проста. Войниклъкът стана професия. Никой няма да се съгласи да нарами пушка само заради идеята да брани родината си. Няма какво да се заблуждаваме, трябва да сме реалисти. Обратното разбиране остана в историята преди тридесетина години. Вижте последните социологически изследвания, които бяха огласени буквално преди дни. Едва всеки трети българин би се сражавал доброволно в защита на България, ако стане война. Трябва да е ясно. Българският войник е гражданин в униформа и е като всички нас останали – като лекаря, инженера, учителя, агронома, шофьора, продавача, да речем. И той иска хладилникът му да е пълен.
Защото като го отвори и ако е празен, не може да се нахрани с НАТО. НАТО не се яде. Не става, ако в него няма нищо, да каже на децата си яжте евроатлантическа солидарност. Ако военното ни министерство не осъзнае тази реалност, по-добре да си припомни, че с трици маймуни не се ловят. Предлагам на Тагарев да отиде в с. Мусачево до София и да застане на КПП-то на поделението сутрин рано, когато военните идват на работа. И да попита някой редник каква му е заплатата. След това да прекоси пътя и да отиде отсреща, където се намира складовата база на голяма западна компания.Същия въпрос да зададе на някой обикновен работник. За да се изчерви и да разбере защо на командира му е трудно да намира желаещи за войници да служат в частта му.

Слушах Тагарев вчера на извънредния брифинг, който даде в МО. На въпрос за увеличение на заплатите се оправда с независещи от него фактори, че това трябвало да се съгласува на национално равнище. Сиреч с Асен Василев. Който обаче не е в час с някои особености на сигурността въобще и в частност със системата на отбраната. Ковчежникът на държавата ще се стресне и ще се сети за армията, когато възникнат обстоятелства, при които на армията се налага да прилага в защита на родината ни наистина това, което знае и може. Но тогава става страшно и по-добре да не се случва никога. Иска ми се да припомня един факт на Тагарев. С каквато страст защитаваше в парламента милиардите, с които трябваше да купим бойните бронирани машини „Страйкър“, с такава трябваше да влезе поне един път в пленарна зала и от трибуната да пледира пред депутатите за увеличение на средствата за заплати на армията. Щяха да го разберат. За да не се чуди защо именно той е военният министър с най-нисък рейтинг.
Накрая бих си позволил два въпроса към военния министър Тодор Тагарев. Първият – колко напълно окомплектовани и боеспособни батальонни бойни групи, за които постоянно се говори, има нашата армия? Вторият – защо засекретяваме помощта, която даваме на Украйна, след като всички държави я обявяват публично, все пак помощта е купувана с обществени, тоест с наши пари, а не с лични негови? По негово или по чие настояване се засекретява това, което даваме на Киев? И това има ли някаква връзка с първия въпрос?
Аз отговор не искам. Знам го. Нека отговори сам на себе си, но честно.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







