БЪЛГАРИЯ

Продажни министри са променили концесията за злато в „Челопеч“ в полза на „Дънди прешъс“, а не на държавата

Published

2 years ago

17/04/2024

Author

Министри в различни правителства през годините са сключвали допълнителни споразумения с „Дънди Прешъс“ за златното находище „Челопеч“, които са в полза на концесионера и държавният интерес не е защитен. Това е заключението в постановление на Софийската градска прокуратура след проверка на ДАНС.

Тези допълнителни споразумения са дали възможност на чуждата компания да печели още повече от добива и износа на българско злато, като е плащала концесионна такса от едва 1,5% от стойността на добитите подземни богатства.

Печалбата на концесионера е впечатляваща. Дивидентът на „Дънди Прешъс Челопеч“, регистрирана в Люксембург, която е едноличен собственик на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за 2022 г. е 241,5 милиона лева, показва справка в Търговския регистър.

Кой и как е променял договора

Договорът за концесия на находище Челопеч е сключен за 30 години на 19.05.1999 г., като концедентът – Министерският съвет – е представляван от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.

Впоследствие на 19.09.2000 г. e сключено Допълнително споразумение №1 към концесионния договор, подписано от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.

На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение № 2 към концесионния договор, подписано от вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева.

На 10.07.2008 г. е сключено Допълнително споразумение № 3 към концесионния договор, подписано от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Ha 28.12.2009 г. е сключено Допълнително споразумение № 4 към концесионния договор, подписано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

На 11.08.2015 г. е сключено Допълнително споразумение №5 към концесионния договор, подписано от министъра на енергетиката Теменужка Петкова.

Софийската градска прокуратура: има данни за престъпление

В постановлението на Софийската градска прокуратура от 2020 г. пише: „При хронологично проследяване на споразуменията към договора за концесия се установява, че всички допълнителни споразумения /общо 5 на брой/ са направени в полза на концесионера.

Така например, с промените в Допълнително споразумение № 1 ca намалени средствата по задължителната минимална екологична програма за първия период на концесията от 9 600 000 щатски долара на 1 374 668 щатски долара, а средствата по задължителната инвестиционна програма от 37 136 00 щатски долара намаляват на 8 302 857 щатски долара. Отменен е контролният съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп до обекта за осъществяване на контрол. Данните, подавани от концесионера, нямат гаранция за достоверност, а освен това констативните протоколи не съдържат информация за проведените контролни действия и процедури.

С чл. 16 а, ал. 1 от Допълнително споразумение № 2 се намалява с 50% размерът на ефективно дължимото от концесионера концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2010г., тъй като били налични неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч“. Същевременно обаче от справката на Министерство на енергетиката е видно, че увеличението на добива от 2004 г. до 2010 г. е от 624 310 тона на 1 088 431 тона, което най-малкото е в противоречие с обосновката на намаляването на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение.

С Допълнително споразумение № 2 е отменена и нормата на чл. 8, ал.1,т.5 от първоначалния договор, чрез която е била дадена възможност при резки и трайни изменения на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца, концедентът (Министерскит съвет) да може да иска актуализиране на техническия проект за експлоатация на находището, както и промяна на концесионното възнаграждение. Докато при сключване на договор през 1999 г. цената на златото е била около 300 щатски долара за тройунция, то към настоящия момент е 1769 щатски долара за тройунция. Така чрез отмяната на чл.8, ал.1, т. 5 от първоначалния договор за концесия държавата няма никаква възможност да защити интереса си и на практика са налице значителни по размер пропуснати ползи.

Съществен проблем създава и отмяната на т.2 от чл. 7, ал.2 от първоначалния договор, която е предвиждала рудата да се преработва на територията на страната при икономическа ефективност или да бъдат предоставени тези права на трети лица, при условие да преработват рудата на територията на страната. След отмяната на този текст от договора, държавата няма възможност да контролира какво количество концентрат се изнася от страната, какво е съдържанието на злато, сребро и мед, дали изобщо има съдържание на други благородни метали.

Контролът се основава по този начин само на подадени от концесионера данни, което не може да гарантира достоверност и сочи формалност при осъществяване на контролните функции. От справката за добитата руда и концентратите от находище „Челопеч“ е видно, че от 2000 г. до момента няма данни какво количество гравитационен концентрат е добито от находището. В констативен протокол №1 от 07.06.2020 г. например е отбелязано, че през 2000 г. съдържанието на злато в гравитационния концентрат е около 50-55%, което означава че и от гравитационния концентрат държавата е увредена под формата на пропуснати ползи.

От предоставените от Агениця „Митници“ копия от актове за Единен административен документ за износ на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е видно, че освен меден и пиритен концентрат от страната се изнася и лабораторен консуматив Шихта, който представлява смес от суровини. Няма яснота какво е точното съдържание на тази смес, която се изнася извън страната от концесионера.

Следва да се отбележи също, че след проверка от Сметната палата през 2013 г. на министерство на енергетиката е дадена препоръка за разработване на финансово-икономически анализ на концесията и предприемане на действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за концесионера и държавата. До момента тази препоръка не е изпълнена, тъй като след няколко обявления нямало желаещи, каквото е официалното становище на министерство на енергетиката. Тези обстоятелства също будят съмнение.

Може да се обобщи, че всички допълнителни споразумения към първоначалния договор за концесия за находище „Челопеч“ до момента са направени в полза на концесионера и в тях не са установява защита на държавния интерес. Чрез направените промени не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените извън територията на страната концентрати и смеси от находище „Челопеч“, като е налице очевидна тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, например за периода от 2004 г. до 2010 г., както и невъзможност за актуализиране на концесионното възнаграждение, макар да има значително покачване на цената на златото.

Всички тези споразумения са сключени през годините от съответните министри на енергетиката в съответните разновидности на структурата на министерството през годините като представляващи Министерския съвет. Възложени задачи по проверки са изпълнявали множество служители в министерството на енергетиката, но не те са взели в крайна сметка политическите решения, свързани с допълнителните споразумения към договора за концесия, нито пък е имало какво да направят за изясняване на описаните по-горе въпроси, след като с тези изменения правомощията на държавните органи реално са отнети“, пише в прокурорската преписка.

„Считам, че с оглед на изложеното са налични данни за осъществен състав на престъпление по чл.219, ал.4 във вр. с ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК от лицата, които са сключили посочените допълнителни споразумения, като неполагането на достатъчно грижи явно продължава и към настоящия момент“, пише в постановлението на прокурор Красимир Кирилов. Той изпраща преписката до Специализираната прокуратура, която беше закрита от парламента през 2022 г. Преди да бъде закрита обаче тя се произнася, като връща проверката обратно на Софийската градска прокуратура. Причината: изтекла е 10-годишната давност за образуване на дело, както и липсва информация министрите да са извършили престъпление с умисъл.

Давността е в сила само по отношение на Допълнително споразумение № 5 от 2015 г., подписано от Теменужка Петкова. С него се въвежда изискването на чл. 14, ал.1 от Закона за подземните богатства страните по договора да третират информацията и документацията за концесията като поверителна информация, което според прокуратурата не е престъпление.

Освен изтеклата давност Специализираната прокуратура посочва, че министрите са изпълнявали решение на колективен орган – Министерския съвет, а „наказателната отговорност в Република България е лична, поради което не може да бъде търсена такава от членове на МС при взeмане на общо решение“.

Въпреки това според прокурор Тодор Денков от Специализираната прокуратура има данни за „неизпълнението или нарушаването на служебни задължения от страна на служители от Отдел „Контрол“ при Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ на министерството на енергетиката. Те са осъществили „формален контрол при извършваните проверки на място и по документи и не са констатирали своевременно наличните неизпълнения на част от задълженията на концесионера по договора“.

Според доклад на Държавната финансова инспекция от 2021 г. концесионерът не е изпълнил задълженията си по инвестиционната програма по договорa, за което е дължал неустойка от 10% от неизпълнената част от размера на инвестициите за съответния едногодишен период. Тези нарушения обаче не са констатирани от проверяващите държавни служители, които през годините са подавали доклади, че всичко е изпълнено. Затова Специализираната прокуратура връща преписката на Градска прокуратура. Въпреки че има данни за престъпление, дело и виновни няма и до момента, а концесията продължава до 2030 г.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured българия конспирация корупция кражба лъжа скандал

Up Next

Гешев се събуди и откри: Цялата държава е заложник на Борисов

Don't Miss

Невероятни лъжи на Киро Тъпото за великденската добавка за пенсионерите!

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.