АНАЛИЗИ
Не просто конфликт на интереси: в Украйна се решава съдбата на света
Встъпването в длъжност на президента Путин отбелязва нов етап от историята на Русия. Някои линии от предишните периоди навярно ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Нещо ще бъде свалено. Но трябва да дойде и нещо ново.
Бих желал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане принципен вектор за по-нататъшното развитие на Русия в международен контекст.
В нашето ожесточено противостоене със Запада, балансиращо на границата на ядрения конфликт и Третата световна война, все по-контрастно се проявява проблемът с ценностите. Войната в Украйна не е просто конфликт на държави с напълно рационално национално интереси, а сблъсък на цивилизации, ожесточено отстояващи своите ценностни системи.

Днес вече със сигурност може да се каже, че Русия окончателно заложи на защитата на традиционните ценности и именно с тях свързва основните процеси на укрепване на собствената си цивилизационно идентичност и геополитически суверенитет. Става дума не за различни интереси на отделните субекти вътре в една и съща – западна – цивилизация, както до последно, макар и с леко увъртане, но все пак можеше да се тълкува разгарящия се все повече и повече конфликт на Русия и колективния Запад. Сега е очевидно, че между себе си се сблъскаха две ценностни системи.
Съвременният колективен запад стои изцяло зад:
– абсолютния индивидуализъм
– ЛГБТ и джендърната политика
– космополитизма
– културата на отмяна
– постхуманизма
– неограничената миграция
– унищожаването на всички форми на идентичност
– критичната расова теория (според която угнетените по-рано народи имат пълното право на свой ред да потискат своите бивши угнетители)
– релативистка и нихилистична философия на постмодернизма

Западът безпощадно цензурира собствената си история, забранява книги и произведения на изкуството, а Конгресът на САЩ се готви да изземе от Светото писание цели абзаци, които уж оскърбяват някои групи хора по етнически и религиозен признак. Освен това развитието на цифровите технологии и невромрежите постави на дневен ред предаването на инициативата на управлението в световен мащаб от човечеството към изкуствения интелект и редица западни автори вече превъзнасят това като невероятен успех и отдавна очаквано настъпление на момента на сингулярността.
Въпреки това Русия на Путин пряко противостои с напълно различен набор от ценности, много от които са на законово ниво закрепени в указ №809 от 9 ноември 2022 г. Русия твърдо отстоява:
– колективната идентичност срещу индивидуализма
– патриотизма срещу космополитизма
– здравото семейство срещу легализацията на извращенията
– религията срещу нихилизма, материализма и релативизма
– човека срещу постуманистичните експерименти
– историческата истина срещу културата на отмяната
– естествената идентичност срещу размиването ѝ
Налице са две противоположни ориентации, освен това две антагонистични идеологии, системи на мироглед. Русия избира традицията, а Западът, напротив, всичко нетрадиционно и дори антитрадиционно.
Това прави конфликта в Украйна, където се сблъскаха тези две цивилизации в ожесточена и решителна битка, нещо много по-голямо от обикновен конфликт на интереси. Той разбира се е на лице, но не е основен. Най-важното е че в противоборство влязоха два модела на по-нататъшното развитие на човечеството – либерален, глобалистки, антитрадиционния път на съвременния Запад или алтернативен, многополюсен, полицентричен път на запазване на традициите и традиционните ценности, за което се сражава Русия.

И тук е време да се забележи, че многополюсният свят, верността си към който провъзгласи Русия в предишния етап от управлението на Путин, придобива смисъл единствено в случай, ако признаем за всеки полюс, за всяка цивилизация (днес нагледно представени в БРИКС) правото на собствена идентичност, собствена традиция, собствена система от ценности. Многополюсността става осмислена и обоснована, ако изхождаме от плурализма на съществуващите култури и признаваме правото им да запазят своята идентичност и да се развиват, опирайки се на вътрешните си принципи. Това значи, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по подразбиране доминират като универсални именно западните ценности, в една или друга степен следват пътя на Русия, просто поставяйки на пиедестал своите – всеки път различни – традиционни ценности.
Това нагледно го виждаме в съвременен Китай. Освен че отхвърля глобализма, либерализма и световния капитализъм като догма, запазвайки много черти на социалистическия ред, той все повече и повече се обръща към изконните ценности на китайската култура, възраждайки политическата и социалната етика на Конфуций, вдъхновявали и вкарващи ред в обществото в течение на хилядолетия. Неслучайно една от водещите теории в международните отношения в съвременен Китай е древната идея за “Тянся”, където Китай е в центъра на световната система, а всички останали народи обикалят Поднебесната по периферията. Китай сам по себе си е абсолютен център, открит за света, но строго стоящ на стража пред собствените си суверенитет, уникалност и самобитност.
В тази посока се движат и народите от Африка, влизащи в нов стадий на деколонизацията – този път на съзнанието, културата, начина на мисъл. Все повече африкански мислители, политици и обществени дейци се обръщат към изворите на своите автохтонни култури.
Латинска Америка също постепенно открива за себе си нови хоризонти на традиционализма, религията и културните корени, влизайки във все повече и повече пряк конфликт с политиката на САЩ и колективния Запад. При това спецификата на Латинска Америка е в това , че антиколониалната борба дълго време се провежда предимно под леви лозунги. Сега ситуацията се мени: левите откриват традиционните и консервативни извори на своята борба (например в “теологията на освобождението”, където доминира католическият фактор) и все повече расте консервативен антиколониален фронт (например “теология на народите).
Но засега освен Русия никоя от цивилизациите, ориентирани към многополюсност и предпочитащи традицията, не влиза в пряк въоръжен конфликт със Запада. Много се колебаят, очаквайки финала на тази драматична борба. И макар потенциалното мнозинство от човечеството да отхвърля хегемонията на Запада и неговата ценностна система, засега с него в пряк сблъсък не е готов никой, освен нас.

Всичко това дава на Русия уникален шанс да застане начело на световния консервативен обрат. Настъпва момента да кажем, че Русия воюва с претенциите на Западната цивилизация за универсалност на ценностите ѝ и стои изцяло и напълно зад традицията, при това, както зад собствената (руска народна, православно-държавна), така и зад всички останали. Все пак и тях в случай на триумф на глобализма и запазването на западната хегемония ги заплашва неминуемо унищожение.
Всички цивилизации на света са консервативни – това съставя тяхната идентичност. И те все повече си дават сметка за това. Само постмодернистичния Запад реши радикелно да скъса със своите класически християнски корени и се зае да гради култура на израждането, извращението, патологията и техническото заместване на хората с постчовешки организми (от ИИ до киборги, химери и продукти на генното инженерство). Да и в самия Запад значителна част от обществата отхвърлят този път и все по-яростно се обявяват против курса на управляващия постмодерен либерален елит за окончателно опразване на културно-историческата идентичност на самите западни общества.
В новия си президентски мандат би било съвсем логично Путин да обяви за своя основна идеологическа мисия защитата на традициите – в Русия и в целия свят, включително и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин вече е най-великият лидер, играещ точно тази роля, героично устоявайки на западната хегемония. Сега е моментът да обявим глобалната мисия на Русия, която е да защитава цивилизациите и техните традиционни ценности. Да спрем играта със Запада и да използвате неговите стратегии, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има пълното право да приема и отхвърля всякакви външни насоки, да се развива по свой собствен, специален начин, независимо от това, че някой отвън може да е недоволен от това.
Така наскоро, на 7 май, британският вестник “Мирър” обяви девет думи от встъпителната реч на президента Путин за „ужасна заплаха за Запада“. Тези думи бяха: „Самата Русия и само тя ще определи своята съдба!” Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като обявяване на война срещу него. Русия се съгласи с това и е готова да подкрепи всички, които отстояват своя суверенитет така решително, както тя.
Разбира се, всяка цивилизация има своите традиционни ценности. Но днес всички те са атакувани от една агресивна, нетолерантна, измамна и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция – с традицията като такава. В такава ситуация Русия на Путин може открито да се обяви за носител на противоположната мисия – да стане защитник на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.
Преди, през ХХ век, влиянието на Русия в света се основаваше предимно на лявото движение. Но днес то постепенно изчезна – или беше погълнато от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции). Сега си струва да заложите на консерватори, привърженици на цивилизационната идентичност. И така се ражда нов лозунг: традиционалисти от всички страни, обединете се!

И не трябва да се смущаваме, срамуваме или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкова по-бързо и по-сигурно ще расте нашето влияние в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, трябва да сме последователни в това.
Всички вече смятат Путин за ключова фигура в консервативното възраждане. Време е да го обявим открито. Във всеки случай критиките от Запада не могат да бъдат избегнати, но сега решаващите фактори в отношенията с него са съвсем други. И нашите съюзници – настоящи и потенциални – ще се заемат с подкрепата на Русия с нова сила. В крайна сметка сега нашите далечни цели и задачи ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще започнат, без никакво недоверие или колебание, да изграждат с нас справедлив и балансиран свят в интерес на цялото човечество.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







