АНАЛИЗИ
Европа се превърна в геополитически сервитьорка на САЩ и цената ще я плащаме всички
ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Това каза в интервю кандидатът за евродепутат от БСП Александър Симов.
Според него е възможен друг Европейски съюз, въпреки че това звучи твърде романтично. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички
– Господин Симов, не се явявате за първи пък като кандидат за европейски избори, вече бяхте такъв през 2014 година. Защо решихте да приемете предложението и сега да влезете в листата на БСП за ЕП?
– Нека да ви припомня нещо. През 2014 година председател на Европейската комисия беше Жозе Барозу. Още тогава много хора твърдяха, че това е политическото дъно на ЕС и че няма как от ръкава да се извади по-безличен и конюнктурен лидер на Евросъюза. От дистанцията на времето ми идва да се изсмея философски като Милан Кундера: кой да предположи тогава, че следващите шефове на ЕК ще се казват Жан-Клод Юнкер и, пази боже, Урсула фон дер Лайен. Последната вече си представя как още един мандат е начело на Европа, а десницата в ЕС е толкова морално разнищена, така политически нелепа, че ще направи поредна сделка в нейно име. В името на поредното голямо нищо, на мрачното безвремие на ЕС, на стагнацията на здрав разум и последните остатъци от суверенитет на Стария континент.
Може да е твърде романтично, но ми се иска да вярвам, че е възможен друг Европейски съюз. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички – САЩ защитават свирепо своите интереси, Русия (о, да, много няма да го признаят, но вече е факт) си оформи самостоятелен полюс, Китай дръпва напред, азиатските страни изместват света радикално на Изток, а ЕС продължава да тъне в клетви за вярност към Украйна и в защитаването на политики като прословутата Зелена сделка, които го изместват като незаобиколим фактор в света. Можеше ли някой да си представи в края на 80-те години, че Европа няма да има думата в нито един голям световен сблъсък, но ще плаща цената за всички тях?
– Ситуацията в Украйна драматично се промени от началото на тази година. Смятате ли, че политиката на ЕС по отношение на Киев е правилна?
– ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Съвсем наскоро Ангела Меркел призна, че споразуменията от Минск са били лъжа, маневра за печелене на време. В един дебат в рамките на тази кампания споделих своето мнение, че ако Минските споразумения бяха истински, никаква война нямаше да има. Срещу мен се изсипа токсична лава. Просто на някои хора отвън много им харесва да живеят в състояние на война, защото това им осигурява високоморални чупки в кръста и меки китки на постоянно словесно състрадание.
Но именно темата „Украйна“ показва някаква демонологична промяна в ЕС. Уверяваха ни, че това е съюз, създаден в името на мира. Но днес, в момента, в който заговориш, че е време за мир, веднага се появяват обичайните полуинтелектуалци в цяла Европа, които те обвиняват за агент на Кремъл, путинист, слуга на Русия. Мирът е сатанизиран. Гласовете за мир биват посипвани с киселина, а в някои случаи даже заглушавани с куршуми, както стана с Роберт Фицо в Словакия. Така ЕС се вкара в собствения си капан и на хоризонта не виждаме никакъв начин за излизане от него. Нелепите и комедийни изяви на Макрон, че ще праща войници на фронта, дори в собствената му държава се посрещат със здравословна ирония и гърч.
И в задачата се пита – къде е изходът? Такъв няма. Нелепото твърдение – „Украйна трябва да победи“, е най-антиукраинският слоган, който някога съм чувал. Защото с тази фраза „високоморални и нежни хуманисти“ ни казват, че са готови да приемат избиването на всички украинци в името на тази митична и неидваща победа. Съвсем очевидно е, че конфликтът няма да има военно решение. Че дори и всички урсули фон дер лайени по света от сутрин до вечер да повтарят обратното, това няма да доведе до желания резултат.
Ние от БСП от първия миг обявихме, че сме за мир. И докато много други в опиянение развяваха знамето на Азов и прекръщаваха улици на „Героите на Украйна“, ние знаехме, че на бойното поле ситуацията ще е съвсем различна. Днес режимът на Зеленски е напълно компрометиран. Много говорим за западната оръжейна помощ, но пропускаме един малък факт – украинците не искат да умират за своя нелегитимен президент, не искат да ходят на фронта, за да подаряват живота си на режим, който ги разглежда само като инструмент за рекет за нови и нови помощи. И на този фон ЕС се провали драматично. И този провал ще е очевиден до две-три години. По темата Украйна ЕС прояви тежък самоубийствен инстинкт и цената ще я плащаме всички.
– Темата, която поставяте, е много голяма и достатъчно неприятна. Но как виждате своята роля в тази промяната на ЕС, нима един отделен глас е достатъчен?
– В рамките на тази кампания взех участие в няколко дебата по европейската тематика, а в единия от тях стана дума за всички парливи въпроси в България – войната в Украйна, отношенията ни с РСМ, опитите за премахване на правото на вето. Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, започваше всяко изложение по темата с думите: „Нали знаете, че темата не е от правомощията на Европейския парламент“. В случая това не е критика към Кънев, това е недоумение пред институционалната структура на ЕС. Най-големите проблеми пред ЕС не са обект на демократична дискусия и прозрачност. С други думи абсолютно съм наясно, че много често ЕП е една куха институция без особена власт, в която много хора се стремят да попаднат, за да се настанят в най-луксозния ол-инклузив политически пансион на Стария континент.
С други думи – отделен човек в ЕП, а и цял ЕП, много трудно може да промени нещо и няма смисъл да заблуждаваме избирателите. Красиво е да кажеш „ ще променя нещата отвътре“, но това е романтична лъжа. И все пак ЕП е голяма трибуна. Индивидуалните гласове могат да бъдат чути, ако са достатъчно настоятелни, гръмки и не допускат компромиси със своите ценности. И смятам, че точно гласовете на левицата могат да бъдат решителни в някакъв завой в ЕС. И да, прекрасно си давам сметка за политическото състояние на традиционната европейска левица днес и нейните опити постоянно да плува в розов вакуум и облаци. И все пак левицата е основен носител на част от най-болезнените теми на ЕС, на които никой друг не иска да обръща внимание.
– Кои са тези теми?
– Например – бедността, работещите бедни на Стария континент. Именно социалната несигурност, абсолютно калпавата миграционна политика, която сериозно подби цената на труда в ЕС, доведоха до възхода на крайнодесните партии. Те обаче не предлагат решения. Поставят някои верни диагнози, но тяхната цел не е да лекуват проблема, а да трупат точки върху него, да го изсмукват в името на голямата конюнктура. В платформата на ПЕС сме записали, че основен наш стремеж е делът на работещите бедни в ЕС да падне под 5 на сто.
Второ – ние се отнасяме все към големите теми, които тревожат Евросъюза, но какво правим с работните места. Това е тема важна, както за България, така и за ЕС. Така де – покрай едни записи разбрахме каква заплата взима „шефчето на „Бейкролс“ и както се казва, дай боже всекиму. Заради това настояваме за приемането на пътна карта за създаването на нови и добре платени работни места.
Левицата е гласът на трудовите хора. Те са в основата на нейната политика и е време да ги спечелим обратно на своя страна. Нека да не ги оставяме да стават плячка за политически експерименти, които не само няма да подобрят живота им, но сериозно ще го влошат.
– Добре, но какви ще са вашите лични каузи в ЕП?
– Смятам, че ЕС е голям длъжник по отношение на свободата на медиите. Именно от ЕП дойдоха десетки резолюции, които ограничиха правото на хората да се информират и да получават различни гледни точки. Забраната на руските телевизии е не просто медиен, а политически позор. Крайно време е да приключим с тази идеология на фактчекърството, която превърна медиите от четвърта власт в боен отряд на политическите елити.
Аз съм роден в Стара Загора. Отдавна не живея там, но все още имам достатъчно познати, за да знам с каква тревога наблюдаваха всички опити въглищните централи да бъдат спрени. Защото така изисквала църквата на Зелената сделка, която властва в ЕС. Нали си спомняте протестите на миньорите и всички опити на правителството на Николай Денков и Делян Пеевски да ги излъже и успокои. Това ще е голяма битка в следващия ЕП и тя трябва да бъде водена в името на тези хора, защото те трябва да получат перспектива и спокойствие за себе си. Превръщането на тези райони в икономически зони с нулеви данъци е добра стъпка, но е само стъпка номер едно. Аз смятам, че трябва да бъдем и по-крайни. България трябва да воюва, за да запази своята въглищна енергетика, защото така правят и други държави, които изживяват себе си като суверенни. Ние имаме отговорност първо към българския народ и след това към всички останали.
– България стана член на ЕС през 2007 година. Каква е вашата равносметка за изминалите години?
– Ех, сега да бях Георги Господинов, можех да извъртя цял естествен роман за това как сме част от най-богатия, най-желания, най-прекрасния, най-светлия съюз в историята. Но от такава нелепа патетика никой няма нито полза, нито обществен смисъл.
Наскоро прочетох една статия на бившия чешки премиер Иржи Парубек, който хладнокръвно, точно и много обективно правеше своя анализ за 20-те години на Чехия в ЕС.
ЕС безспорно дава предимства. Младите могат да пътуват, да учат в европейските университети, да се развиват. Аз искрено им завиждам – това е огромно предимство.
Но си спомням и как певците на ЕС ни го продаваха в зората на демокрацията – те ни казваха, че влизаме в клуба на богатите и че попадаме в онази политическа Аркадия, където големите проблеми са отменени. 17 години по-късно България продължава да е най-бедната държава в Евросъюза. Държавата с най-бедния регион в целия ЕС – Северозападния. И колкото и всякакви самозвани телевизионни икономисти да твърдят, че никога не сме живели по-добре, всъщност усещането на българите е точно обратното.
В ЕС живеят около 1000 български семейства. Всички останали живеят в ЕС само по телевизора и новините им са единственият досег с него. Понякога много ми се иска поне един политик да беше застанал пред обществото и на висок глас да обяви: „Европейският съюз трябва да е за всички“. Как да се възторгваш от ЕС, в държава, в която заплата от 1200 лева минава за добра в огромни части от нея?
Именно липсата на реалното осъзнаване на всичко това инжектира евроскептицизъм в нашето общество. Представяха ни ЕС като блян, а той се оказа организъм, в който има сблъсъци на национални интереси и политики. България не беше готова за това. В своя пик тя роди единствено Бойко Борисов, който вероятно може да мине за голям политик на местна почва, но там, навън, се ръководеше от принципа „правим каквото кажат началниците!“ Резултатът е пред очите ни – България така и не успя да формулира собствен интерес в ЕС, а даже и там, където плахо се опита да го постави, като в случая с РСМ, бързо се остави да й извият ръцете и да й наложат политика отвън.
Можем да утре да си говорим за величието на ЕС и ще бъдем прави и медиите ще ни обичат. Но вече е време да говорим за проблемите, защото в противен случай тези проблеми ще го загробят.
Александър Симов е роден през 1977 година в Стара Загора. Завършил е журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Дългогодишен журналист във вестниците “Стандарт”, “Земя”, ДУМА, “Галерия”. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание, а след това и в още три парламента. Член е на Националния съвет на БСП, заместник-председател на БСП-София. Носител на наградата за политическа журналистика “Георги Кирков”. Женен.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️
🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон… А именно –...
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори. Ще спре ли войната в Близкия изток...
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА. В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните...
Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите?
Всички комплексирани селяни карат в ляво. Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите? След страхотни дни в Созопол...
Шофьорските изпити зациклиха. Курсисти чакат месеци, губят пари и права
Недоволство сред автоинструкторите в Монтана заради месеци наред забавени практически изпити за шофьорски книжки. Проблемът с липсата на изпитващи продължава...
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на...
🕊️ “Банкетът на лицемерието” приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи “дълбока загриженост”. Тази седмица ООН се събира на критична...
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️ * Едно световно правителство * Една световна централна банка и цифрова валута *...
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Защото Зеленски не съществува в политически вакуум. Властта му се основава на няколко стълба: Ето нейният отговор: Крайнодесни формирования, оборудвани...
Тази лунатичка явно е много отчаяна и е изпаднала в някакво шизофренно състояние
В БРЮКСЕЛ ПОЛОЖЕНИЕТО Е “ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО”! ГЬОБЕЛС СИГУРНО ГЛЕДА ОТ НЯКЪДЕ И ЗАВИЖДА, ЕВРОХУНТАТА ГО НАДМИНА! КРЪВОЛОЧЕЩАТА УРСУЛА...
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
