Украинското нахлуване в Курск, което беше разгромено, промени правилата на играта и вероятно ще доведе до прекратяване на съществуването на Украйна като независима държава. Причината е, че нахлуването убеди руската общественост, Генералния щаб на руската армия и подкрепи тезата на руските политици, че независима Украйна е несъвместима с руската сигурност.

Путин обаче все още твърди, че е готов за преговори, но само ако другата страна признае реалността на място, което „Планът за победа“ на Зеленски не прави. Зеленски казва, че само ядрени оръжия или НАТО могат да спасят Украйна. Руснаците няма да допуснат нито едно от двете.

Ако руската армия се спре на река Днепър, това оставя Западна Украйна като ракетна платформа на САЩ/НАТО. Спирането до река Днепър не оставя на Путин никакъв начин да демилитаризира и денацифицира Украйна. Това би ограничило декларираните от него цели единствено до предотвратяване на избиването на руското население, приобщено от съветските лидери към Украйна, от антируските украински сили.

Изглежда, че Путин е пропуснал, че прогонването на украинските военни сили от Донбас не демилитаризира Украйна и не пречи на Украйна да бъде член на НАТО. Путин ще е включил отново бивша руска територия в състава на Русия, но Западна Украйна все още ще бъде там като платформа за американски ядрени оръжия и откъдето ще се разменят ракетни удари с Русия, както правят Израел и Иран.

Въпросът е дали Путин, който желае мир, ще се задоволи само с освобождаването на източните и южните руски територии в Украйна и, ако е така, дали руската общественост и Генералният щаб ще му позволят да остави украинска държава или ще възприемат сделката като просто ритане на кофата по пътя.

Съществува и въпросът с кого може да преговаря Путин. Мандатът на Зеленски като президент е изтекъл. На какво основание Зеленски все още е начело? Путин не може да знае дали сделката, която ще сключи със Зеленски, по-късно няма да бъде обявена за нелегитимна. Човек би си помислил, че Путин би трябвало да се е поучил от споразумението от Минск, което беше използвано, за да го измами и да го остави неподготвен за военни действия, и от всички руски споразумения с Вашингтон – като обещанието, че НАТО няма да се премести и на сантиметър на изток – че всяко споразумение с подписа на Вашингтон е безполезно.

Как така Путин говори за преговори? Дали Путин е заблуден и не може да се поучи от опита си?

Аз виждам Путин като успешен лидер. Той спаси Русия от деморализацията, причинена от разпадането на Съветския съюз, в резултат на което една някога могъща държава беше разчленена, разграбена и опозорена от своите еврейски олигарси и Вашингтон.

Путин възстанови руската икономика, въпреки санкциите на Вашингтон и некомпетентния директор на централната банка на Путин. Путин възстанови руската гордост, руското семейство и гражданския морал.

Той е рядко срещан успешен лидер.

Елвира Набиулина, шеф на Руската централна банка. ОБЯВЕНА ОТ РУСКИТЕ ОБЩЕСТВЕНИЦИ ЗА ЯРЪК НЕОЛИБЕРАЛ!!!

Но като военен лидер той е като Путин Неподготвения, изненадан от грузинското нахлуване в Южна Осетия, организирано от Вашингтон, от свалянето на украинското правителство от Вашингтон и от отговора на Запада на неговата специална военна операция в Донбас. Путин преглъщаше обида след обида, провокация след провокация, като по този начин все повече разширяваше конфликта и предизвикваше още конфликти на други места, например в Близкия изток.

За мен е неясно защо Путин прие свалянето на украинското правителство от Вашингтон. Дали просто не разполагаше с военни ресурси, за да го предотврати, или не беше в състояние да разбере какво се случва? Конфликтът, който настъпи 8 години по-късно, беше последица от неспособността на Путин да разчете написаното на стената.

Може би той беше ограничен от предателската класа, поклонниците на Запада, предателите, които аз наричам „атлантически интеграционисти“. Тези предатели сега се наричат в Русия „петата колона“. В по-голямата си част те са изчезнали, с изключение на директора на руската централна банка, която продължава да вреди на Русия повече, отколкото Западът.

Мисля, че обяснението на поведението на Путин е, че той разбира, че войната между Вашингтон и Русия означава край на света, и иска да избегне това на всяка цена. Оттук и готовността му да приема безкрайни обиди и провокации. Но това, което Путин изглежда не разбира, е, че Вашингтон е неумолим в усилията си да наложи своята програма за хегемония и че Русия, Китай и Иран са пречки по пътя на тази програма и следователно трябва да бъдат елиминирани. Путин може да смята подобен дневен ред за абсурден, но все пак той е такъв. Вашингтон все още не е обявил, че се отказва от доктрината „Улфовиц“ за американска хегемония и унилатерализъм. Докато това е дневният ред на Вашингтон, никакво споразумение, подписано с Вашингтон, няма смисъл. Докато Путин продължава да допуска агресията на Вашингтон, агресията ще продължи.

Приемането на провокациите от страна на Путин стигна дотам, че Западът вече не вярва на заплахите му. И отиващият си, и новият генерален секретар на НАТО заявиха, че не трябва да обръщаме внимание на всичко, което Путин казва, тъй като той никога не го мисли сериозно.

Разбра ли Путин, че това е цената на безкрайното приемане на провокации? Разбираше ли, че унищожава доверието в предупрежденията си? Опитвайки се да избегне войната, Путин повтори същата грешка в Близкия изток. Бях обнадежден, когато Путин изведнъж прояви активност и бързо премести руските военновъздушни сили в Сирия, като по този начин попречи на американския военнопрестъпник Обама да нахлуе в Сирия. Заключих погрешно, че Русия е решила да спре агресията на Вашингтон. Но това беше само еднократна мярка.

Путин, опитвайки се да избегне войната, като остави Сирия, Иран и Хизбула без въздушна защита, постигна обратното – началото на войната. Сега, според новините, Путин се бори да осигури въздушна защита на Иран, преди Израел да взриви мирните ядрени реактори на Иран, като по този начин разпространи радиация в обширни райони на Русия.

Путин и руският генерален щаб не успяха да разберат какво се случва при липса на противодействаща сила. Резултатът не е забавяне на войната, а нейното избухване, като сега Путин трябва да отправя строги предупреждения към Израел – предупреждения, които може би няма да са надеждни в светлината на предишния неуспех на Путин да наложи червени линии.

Русия осъзнава, че съществуването на Украйна като независима държава е екзистенциална заплаха за нея. Освобождаването на Донбас не води до демилитаризация и денацификация на Украйна или до замяна на марионетното украинско правителство с независимо.

Ще позволят ли руската общественост и руският Генерален щаб на Путин да се съгласи да прекрати войната само въз основа на освобождаването на Донбас, или руската общественост и Генералният щаб ще настояват, че съществуването на Украйна е екзистенциална заплаха за съществуването на Русия и ще настояват войната да продължи, докато Украйна отново стане провинция на Русия?

Руската пета колона е заета да оспорва заключението на Збигнев Бжежински, че Русия не може да бъде велика сила, ако Украйна не е част от сферата на влияние на Русия. Генералният щаб и руското население ще се съгласят ли с петата колона или с Бжежински? Ако се съгласят с Бжежински, те ще се противопоставят на Путин просто да рита кутията с мирно споразумение. Ще бъде жалко, ако настояването на Путин за мир дестабилизира Русия.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes