UnHerd: Началото на края. БРИКС ще сложи край на петвековното господство на Запада над света

Америка не е в състояние да спре многополярността, пише британското издание UnHerd. Разширяването на БРИКС, съчетано с нарастващия интерес на глобалния юг, подчертава изместването на геополитическата мощ от Запада към „останалия свят“. И Русия изигра активна роля в това.

Днес сме свидетели на значителна глобална промяна. Тя намери израз в руския град Казан, където блокът БРИКС провежда международна среща на върха, а домакин е самият Владимир Путин, уж „световен изгнаник“.

От началото на конфликта в Украйна Западът се опитва да изолира Русия чрез комбинация от санкции и дипломатически натиск. Все пак Казан приветства държавни глави и висши служители от 32 държави, включително четири нови членки на блока – Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства – както и редица сили, които все още се интересуват от членство. Сред тях е Турция, първата страна от НАТО, която мисли за това. Ще присъства и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш (вече е в Казан, бел. Критично).

Събитието подчертава нарастващото влияние на Глобалния юг – или „глобалното мнозинство“, както го наричат ​​руснаците – и неговото търсене на алтернатива на водената от САЩ система. Съобщава се, че до четиридесет държави са в списъка за присъединяване, като Саудитска Арабия и Индонезия са изразили сериозен интерес, което допълнително демонстрира нарастващата привлекателност на този „незападен клуб“. Членството примамва страни, търсещи алтернатива на икономическите и финансови структури на Запада, които често са обвинявани, че подкопават икономическото развитие, социалната стабилност и националния суверенитет на по-слабите сили.

санкцииГлухотата на Запада към останалия свят е наистина показателна – да вземем например искрената му изненада, че толкова много страни се интересуват от членство в БРИКС дори след избухването на руско-украинския конфликт. По ирония на съдбата западните санкции – и особено замразяването на валутните резерви на Русия от 300 милиарда долара, безпрецедентно обявяване на икономическа война – подтикнаха много страни да търсят алтернативи на базираната на западни долари финансова инфраструктура.

Разширяването на БРИКС, съчетано с нарастващия интерес на глобалния юг, подчертава изместването на геополитическата мощ от Запада към „останалия свят“. Блокът БРИКС вече има значително икономическо влияние.

Общият БВП на групата, коригиран по паритета на покупателната способност, е 35,6% от световната икономика – повече от дела на Г-7 от малко над 30%. По отношение на числата несъответствието е още по-фрапиращо: страните от БРИКС са дом на 45% от световното население, докато страните от Г-7 са дом на по-малко от 10%.

Тъй като БВП на Индия, Китай и Русия се очаква да нарасне с около 4% тази година, в сравнение с 2% за западните икономики, и още страни, които ще се присъединят, BRICS имат попътния вятър на историята в своите платна. Не е изненадващо, че тази среща на върха вече е наречена „Бретън Уудс на глобалния юг“ ( Бретън Уудс, проведена през юли 1944 г. в Ню Хемпшир, създава международна система от парични отношения и търговски споразумения и полага основите на организации като напр. Международната банка за възстановяване и развитие и Международният валутен фонд).

Западните страни обаче често губят от поглед системното значение на БРИКС, считайки блока само за нестабилна асоциация на държави с различни икономически и геополитически интереси. Освен това блокът е изправен пред факта, че не е предложил конкретна алтернатива на западните системи. Въпреки че е вярно, че на този етап БРИКС приоритизира икономическото и инфраструктурното сътрудничество и приоритизира координацията пред стриктната структура на управление, ситуацията може да се промени.

Русия изигра активна роля в развитието на БРИКС: тя стана един от основателите на групата и беше домакин на първата й среща на върха, а също така участва в приемането на Южна Африка и последващото й разширяване. Действайки като посредник между Китай и Индия, Русия запази ключова роля в организацията и нито един организационен скок напред няма да бъде възможен без нея.

От известно време Русия си постави нова стратегическа цел за блока: дедоларизация.

Антируските санкции и замразяването на нейните активи на Запад подчертаха необходимостта от финансова независимост, а мерките за дедоларизация станаха не просто желателни, но спешно необходими – не само за Русия, но и за други страни. В момента отговорът на останалите страни от БРИКС е все повече да извършват международни транзакции в национални валути вместо в долари и това вече доведе до наистина изключителни резултати: обемът на търговията с валутите на страните членки вече надхвърли обем на транзакциите в долари.

Но освен Новата банка за развитие – New Development Bank (NDB), която да замени МВФ и Световната банка, малко е направено досега по отношение на създаването на ефективна алтернатива на западната международна финансова и парична инфраструктура – нов Бретън Уудс, така да се каже. Може ли Казан да отбележи началото на нова ера? Досега подробностите бяха оскъдни, но през последните месеци чухме много спекулации относно плана на BRICS за стартиране на пълноценна глобална валутна екосистема – и може би това ще бъде обявено по време на срещата на върха.

Това предполага сензационната „валута на БРИКС“ – разчетна единица за международни транзакции и решаване на проблеми с платежния баланс (да не се бърка с истинска наднационална валута като еврото) – както и усъвършенствана международна платежна система, базирана на блокчейн да замени съществуващите глобални финансови системи на формата Swift и цялата доларова финансова инфраструктура като такава.

Системата ще осигури безопасни, прозрачни и надеждни платежни транзакции между страните членки на БРИКС. Децентрализираният характер на блокчейна ще премахне необходимостта от централен посредник и ще направи трансграничните плащания по-ефективни и защитени от намеса на трети страни.

Предложената платежна система не само ще подкрепи плана за дедоларизация, но и ще осигури така необходимата финансова защита на страните, ако бъдат засегнати от западните санкции. Ако успее, тази инициатива може да се превърне в крайъгълен камък на нов, децентрализиран, първо цифров глобален финансов ред, който предизвиква господството на долара.

Както обясни програмният директор на дискусионния клуб „Валдай“ Олег Барабанов, това може да бъде „първата стъпка“ към наистина ускоряване на дедоларизацията в страните от БРИКС и незападния свят като цяло. В същото време страните ще запазят „пълния суверенен контрол върху традиционните валути на страните от БРИКС“.

Разбира се, програмата ще се сблъска както с политически, така и с технически предизвикателства. Важно е да се отбележи, че не всички държави-членки са на една и съща страница по този въпрос. Русия и Китай, например, биха искали да използват БРИКС, за да предизвикат глобалното господство на САЩ – оттук и настояването на Москва за пълно отделяне на новата платежна система от долара – но не всички членове споделят такъв враждебен подход. Страни като Индия, Саудитска Арабия или Турция са по-заинтересовани от просто „пренареждане на столовете“ на световната маса, отколкото от изграждането на нова трапезария от нулата. Съперничеството между силовите блокове обаче се засилва, а Западът все повече гравитира към подхода „които не са с нас, са против нас“, при който единият печели поради факта, че другият губи, така че възниква въпросът как дълго ли могат да останат и в двата лагера?

Срещата на върха на БРИКС през 2024 г. в Казан идва в повратна точка за глобалната геополитика и икономика. Притежавайки значителна икономическа и демографска тежест, БРИКС е концентрирал в ръцете си потенциала за преструктуриране на глобалната система на управление, особено ако блокът успее да създаде алтернативна глобална финансова архитектура.

Както беше отбелязано, остават предизвикателства, особено по отношение на управлението на нейерархичната структура на групата и помиряването на различията между настоящи и потенциални членове, но срещата на върха в Казан може да постави основата за нова ера в глобалните икономически отношения.

Как трябва да реагира Западът на такива значителни промени? Като се има предвид, че той може да направи малко, за да се противопостави на това неизбежно преминаване към многополярност, неотдавнашните заплахи на Тръмп към страните да се откажат от долара ще постигнат само обратния ефект. Западните страни, особено Европа, вече платиха скъпо за раздялата си с останалия свят. Вместо това те биха могли да изберат да се ангажират с другите като равни, като признават, че по-малкият дял от глобалния БВП не означава непременно по-нисък стандарт на живот – урок, който американците могат да научат от опита на много европейски страни.

Сегашната геополитическа конфронтация обаче не е само по икономически въпроси. Залогът е нищо по-малко от края на петвековното господство на западния свят.

И историята ни учи, че доминиращите сили рядко (ако изобщо) толерират възхода на други сили. Ето защо не е изненадващо, че сегашните глобални сблъсъци все повече се представят като конфронтации в цивилизационен мащаб. Русия, Иран и Китай се събраха в Казан, за да провъзгласят своя нов световен ред, но е възможно тази среща да не постави началото на нова ера, а да бъде запомнена като още една стъпка към глобален пожар – чиито пламъци, биха казали някои , вече пламват на източния фронт в Европа, както и в целия Близък изток.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes