• Тия американци съвсем пощуряха от наткотиците им.
• Бивш служител на Пентагона: Израел трябва да унищожи турската ядрена централа Аккую

В полза на унищожаването чрез превантивен удар срещу строящата се турска ядрена централа в Аккую, се обяви д-р Майкъл Рубин в 19fortyfive, който е специализиран анализатор по проблемите на Близкия изток. В периода 2002-2004 г. е служил във военното министерство на САЩ, т.е. Пентагона и по-точно в кабинета на министъра на отбраната по това време като политически съветник за Иран и Ирак

Рубин заявява наред с други неща, че една израелска атака срещу турската атомна централа е необходима, тъй като съоръжението представлявало опасност за целия регион поради високата сеизмичност на Турция. Същевременно изтъква голямата корупция, която съществува в строителните проекти в Турция, а от друга страна страна, изграждането на АЕЦ може да е основание за разработване на ядрени оръжия от Анкара.

Ето и какво пише той:

Трябва ли Израел да спре турската ядрена централа? Турската атомна електроцентрала Аккую може да започне пробна експлоатация през 2025 г. Преминаването към експлоатация идва малко повече от 15 години, откакто Турция подписа споразумение с Русия за сътрудничество при изграждането на атомна електроцентрала близо до Мерсин.

Такава ядрена централа никога не трябва да бъде допускана да функционира.

Турция е една голяма сеизмична зона. Разрушителни земетресения удрят Турция на всеки няколко години. Дори без да се отчита корупцията в строителния сектор на Турция, заводът Аккую представлява неприемлив риск за цяла Европа.

Авторът безумно обвинява Турция, че под прикритието на гражданския проект за атомна централа, ще започне разработването на атомно оръжие, а и ще има обогатен уран

По-голям е рискът Турция да използва ядрената си централа, за да се сдобие с делящ се (обогатен) материал за ядрено оръжие. Турските официални лица – и дори американските им колеги – могат да кажат, че централата в Аккую е защитена от разпространение на ядрен материал. Оставете настрана факта, че „доказателство за неразпространение“ никога не е безусловно. Както и при иранския граждански ядрен реактор в Бушер, проблемът никога не е бил в отклоняването на материал от атомната централа, а по-скоро в използването на гражданската програма като прикритие за придобиване и отклоняване на материал за тайна програма.

Атомна централа в Турция ще промени завинаги динамиката на (силите в) региона. Турция е както иредентистка сила (иредентизъм – политическо движение/власт за анексиране на чужди територии), която открито оспорва вековни споразумения, които определят нейните граници, така и спонсор на терора във всичко, освен в обозначението. Ердоган открито подкрепя както Хамас, така и Хаят Тахрир ал-Шам, и има достатъчно доказателства, че той също е подпомагал както клоновете на Ал Кайда в Сирия, така и Ислямска държава.

Ако Турция се сдобие с ядрено оръжие, тя може не само да изпълни заплахите си срещу други регионални държави, но също така може да се почувства толкова застрахована (защитена) зад собственото си ядрено възпиране, че да увеличи спонсорството си на тероризъм без страх от възмездие или отговорност. Подобна политика е огледало на това, с което много западни страни разглеждат възможността за придобиване на иранска ядрена енергия.

От израелска гледна точка няма значение дали ядреното оръжие произхожда от Иран или Турция. Ако президентът Реджеп Тайип Ердоган продължи да призовава за атаки срещу еврейската държава, Израел няма да има друг избор, освен да отговори.

Тук миналото е прецедент. През 1981 г. израелски самолети атакуваха построения от Франция ядрен реактор Озирак малко преди зареждането му с гориво („Озирак“ е исторически изследователски ядрен реактор, построен в Ирак по френски модел със съдействието на съветски учени. Реакторът е построен в ядрения изследователски център Ал-Тувейта, на 18 км югоизточно от Багдад през 1977 г. „Озирак“ е разрушен от израелски самолети през 1981 г., бел. Критично).

Тихата дипломация се провали и западните лидери останаха затънали или в пожелателни мисли за предполагаемата умереност на иракския президент Саддам Хюсеин, или просто изчислиха, че възможността за иранско ядрено оръжие не е проблем. Същата динамика беше вярна и със завода за преработка на плутоний Ал Кабир близо до Дейр ез Зур в източна Сирия, който израелските самолети унищожиха през 2007 г. Израелските самолети прелетяха близо 1000 мили, за да унищожат Озирак. Разстоянието между Тел Авив и Дейр ез Зур беше само 400 мили, въпреки че обиколният маршрут на Израел го удвои. Разстоянието по права линия между Тел Авив и завода Аккую е малко над 325 мили.

За Израел да атакува турския ядрен реактор може да е по-лесно от операцията в Ирак в строго военен смисъл. За разлика от Турция, Израел разполага с изтребители F-35 Joint Strike Fighters и не е необходимо да прелита над междинни държави, за да нанесе удари вътре в Турция. Турските F-16 са много добри в атакуването на невъоръжени кюрди и арменци, но (политическата) чистката на пилотите от Ердоган остави турските военновъздушни сили като черупка от предишния им вид.

От дипломатическа гледна точка обаче последиците от нападение срещу Турция биха били сериозни, особено с оглед на клаузите на НАТО за колективна самозащита. Ако Израел (или друга държава) атакува обекта Аккую тайно и не претендира за заслуга, ще бъде възможно да се заобиколят тези опасения. След като изказа толкова много конспиративни теории и предостави на съюзниците си досиета, пълни с недобри разузнавателни данни, думата на самата Турция е без значение.

Израел може и да е най-смелият, но не е единствената страна, която не иска да живее в свят с ядрена Турция. Други страни от НАТО, включително САЩ, също имат основания да се страхуват от ядрената програма на Турция. Много страни от НАТО – особено Швеция и Финландия – имат всички основания да хвърлят Турция върху огъня. Израел може да е главният заподозрян, но в ерата на безпилотните самолети и скритите технологии дипломатите биха отказали да действат, ако няма категорични доказателства, че вината е на Йерусалим.

Освен това има и други начини за изключване на турския ядрен реактор. Вирусът Stuxnet върна ядрената програма на Иран години назад; Турция не е имунизирана срещу кибератаки. Дори ако Израел е отговорен за вкарването на вирус в турския атомен софтуер, не е ясно дали НАТО ще сметне това за причина да реагира.

Турция, разбира се, би реагирала с ярост. Ако Турция разбере, че НАТО или не, тя вече не попада под чадъра на НАТО, това може да е достатъчно, за да накара неподвластния Ердоган да напусне алианса, като на практика убие с един куршум два заека.

Турция може и да вярва, че АЕЦ „Аккую“ ще заработи през 2025 г., но в действителност това може да е годината, в която светлините на ядрения обект ще угаснат веднъж завинаги.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail