Гьообекли тепе в Южна Турция, най-старият храм в света, вероятно е бил построен за поклонение на „Кучешката звезда” – Сириус.

Комплексът на възраст 11 000 години се състои от повече от 20 участъка. Всеки представлява пръстен от огромни Т-образни каменни стълбове, част от които са украсени с резба, изобразяваща свирепи животни. Още два мегалита стоят успоредно един на друг в центъра на всеки пръстен.

Тази находка доказала, че религията е възникнала по-рано от земеделието и животновъдството, защото в околностите на храма няма никакви свидетелства за селско стопанство.

„Но има много станове на ловци и събирачи, отнасящи се към това време – отбелязва ръководителят на разкопките Клаус Шмит от Германския археологически институт. – Гьобекли тепе е бил светилище за тези, които са живели там.”

Оставало само да се разбере що за религия е било това. Археоастрономът Джулио Мали от Политехническия университет в Милано, Италия, се обърнал за отговор към нощното небе. Например разположението на мегалитите на Стоунхендж вече подсказало на учените, че британският паметник може да е построен като обсерватория за поклонение на Луната.

Мали разработил модел на небето, който виждали строителите на Гьобекли тепе. За изминалите хилядолетия положението на звездите силно се е променило поради колебанията на земната ос при въртенето на планетата и звездите изгряват и залязват сега в други точки. Някои съвсем изчезват зад хоризонта, за да се появят отново хиляди години по-късно.

Сириус се вижда почти от цял свят като най-ярката звезда на небосклона след Слънцето, Луната, Венера и Юпитер.

„Сириус се вижда толкова добре, че неговият изгрев и залез са били поставени в основата на древноегипетския календар – пояснява Мали. – На ширината на Гьобекли тепе Сириус се е намирал под линията на хоризонта до около 9399 г. пр.н.е., а след това неочаквано се е появил в полезрението, правейки силно впечатление на древните хора. Вероятно храмът е бил създаден, за да следи „раждането” на звездата – смята Мали. – Лесно е да си представим, че появата на нов обект в небето е вдъхнала живот на нова религия.”

С помощта на карта на Гьобекли тепе и спътникови снимки на региона Мали прокарал въображаема линия между и успоредно на двата мегалита във всеки ограден участък. Три от разкопаните днес пръстена сочат към точките на хоризонта, където Сириус трябва да е изгрявал през 9100, 8750 и 8300 г. пр.н.е.

Резултатите са предварителни, подчертава Мали. Необходими са по-точни изчисления с теодолит. Освен това не е ясна последователността, в която са издигани съоръженията, така че е трудно да се каже наистина ли пръстените са били построени, за да следят Сириус в различни точки на хоризонта.

По-нататъшни разкопки може изобщо да изключат астрономическото значение на храма, отбелязва Йенс Нотроф от Германския археологически институт. „Може да се окаже, че съоръженията са били покрити, а в този случай гледането към небето, разбира се, се затруднява.”

Други изследователи смятат, че храмът е бил създаден в чест на идващите от Сириус богове.

Ангели от небето казали на африканските догони за Сириус

Забележително е, че Сириус като „местообитание” на богове фигурира още в митовете и легендите на африканското племе догони. Според техните предания те се спуснали от небето и ги научили на разни занаяти и изкуства, предали им обширни знания за устройството на околния свят, а след това се върнали „вкъщи”.

С астрономически открития с хилядолетна история жреците на африканския народ и до днес учудват етнографите и палеоастрономите.

В южната част на Мали, в труднодостъпното плато Бандиагара, в непроходими джунгли, френска експедиция под ръководството на етнографа Марсел Гриол и Жермен Дитерлен през 1931 г. неочаквано открила догоните. Последните така заинтересували учените, че Гриол и колегите му изучавали тези удивителни африканци чак до 1952 г. И имало защо да се удивляват – живеейки в пълна изолация от външния свят, догоните от поколение на поколение в продължение на хилядолетия предавали древните астрономически знания, за които навремето дори науката само предполагала.

Например учените и до днес спорят за теорията за Големия взрив, дал началото на развитието и разширението на Вселената. А жреците през 30-те години на ХХ век разказали следното на учените:

„В началото на времето всемогъщият Ама, върховното божество, се е намирал в огромно въртящо се яйце, в центъра на което се е зародило малко зрънце. Когато то пораснало и се разпръснало, се появила Вселената.”

Но едно от най-потресаващите открития на догоните е информацията, че най-ярката звезда на небето и в съзвездието Голямо куче – Сириус – е цяла система от четири звезди! Най-близкия й спътник те наричат По, което означава просено зърно – тежкото зърно. „Тази звезда се състои от невероятно тежък, плътен метал, който всички земни същества заедно не могат да повдигнат”, разказали те на френските етнографи.

По, или Сириус В, била не само видяна в началото на ХХ век, но и било установено, че това е бяло джудже – свръхплътна умираща звезда. Дори ако се предположи, че догоните са имали телескоп преди две хиляди години, то как те са можели да знаят, че наблюдават „тежка звезда”?

Кой е бил учителят на догоните? Съдейки по техните митове – пришълци от „Кучешката звезда”. Именно те разказали на диваците още за спътниците на Юпитер, за спиралната структура на Млечния път, за пръстените на Сатурн и още много други интересни неща. Един от митовете на догоните напомня на една от известните библейски истории, която се предавала от уста на уста дълго преди появата на Библията. Това е разказът, че от Сириус на Земята в Африка преди няколко хиляди години дошъл някой си бог Номо с ковчег, пълнен с различни животни и растения, което много напомня на историята с Ноевия ковчег.

Ето какво се чете в записките на Гриол:

„Догоните разказват за три слизания на „ангела” Ого от съзвездието Сириус. Първият от тях дори не може да се нарече кацане на повърхността на планетата, тъй като той завършил с превръщането на ковчега на Ого в… Земята. За второто си космическо пришествие Ого построил ковчег с доста по-малки размери. В качеството на тяга за него той използвал зърното „по” – на езика на догоните това означава просено зърно, а в по-широка интерпретация „по” е най-малката частица материя, тоест атомът. С други думи, вторият кораб на Ого е бил на атомна тяга. С тази втора визита догоните свързват също цял разказ, който в съчетание със скални рисунки на техните предци може да се интерпретира като основните принципи на старта и кацането на космическите кораби на повърхността на небесните тела. Третия път при кацането корабът на Ого претърпял крушение.

След това настъпила ерата на другия „ангел” – Номо, чиято задача било заселването на Земята с хора. Номо построил по-сложен ковчег от корабите на Ого, състоящ се от две части и разделен на 60 отсека. В тези отсеци Номо поместил всички животни и растения, на които предстояло да се размножат на Земята. Освен това в ковчега били „четири двойки близнаци, тоест осем Предци”. Те приличали на амфибии – полухора-полузмии с гъвкави крайници, без стави, с червени очи и раздвоен език.

След това ковчегът на Номо започнал да се спуска към Земята на „медна верига”. Но кацането не било много удачно, така че „ковчегът се подхлъзнал в кал”, а направената от него дупка на повърхността на Земята се запълнила с вода, благодарение на което се образувало езерото Деб, намиращо се и до ден-днешен в земята на догоните.

Краката на Номо, стъпил на Земята, когато излязъл от ковчега, оставили следа от медни сандали. След това съществата от ковчега напуснали само двата първи отсека от общо 60-те. После със същата „медна верига” ковчегът бил повдигнат обратно в небесата. Защо екипажът не е освободил всичките отсеци, не е ясно. И какво се е намирало в тях – също. Очевидно е само, че Номо е дошъл от Сириус с цел заселване на Земята, и то именно в Африка.”

Последните палеонтологични изследвания потвърждават този мит: наистина първите хора са се появили на Черния континент. Съхранени са и ръкописи в храмовете на догоните – траекторията на междузвездния полет – крива линия, обвиваща съзвездието Сириус и Земята.

Може би тези митове обясняват тайната на възникването на живота на нашата планета?

Древните египтяни също са знаели за Сириус.

Първите фараони били пришълци

Древногръцкият историк Диодор Сицилийски пише: „Разположението на звездите и тяхното движение винаги са били за египтяните обект на внимателно наблюдение, те са съхранили и до днес записи за всяка от звездите за невероятен брой години, а това изследване прилежно се превеждало от тях от древни времена.”

Британският писател и журналист Греъм Хенкок в книгата си „Мистерията на Сфинкса” е нарекъл космическите монументи в Гиза „каменна книга, слязла от небесата”, тъй като трите Велики пирамиди в Гиза са земен аналог на трите звезди от пояса на Орион, а Сфинксът – земно изображение на съзвездието Лъв. В книгата на Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт „Тайните на пирамидите” се излага хипотезата за съответствието на планирането на комплекса пирамиди в Гиза с разположението на звездите в съзвездие Орион, на принципа „на земята – като на небето”.

Съзвездието Орион е отъждествявано от древните египтяни с Озирис – бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. А Сириус, разположен под съзвездието Орион, бил отъждествяван с Изида, съпруга и сестра на Озирис, майка на Хор – богиня на любовта, майчинството и плодородието.

Древната религия на египтяните и египетският сотически календар се базирали на хелиакалния изгрев на Сириус. На 23 юли Сириус изгрява минута преди изгрева на Слънцето, появявайки се като ярка червена звезда. В този момент Сириус, Слънцето и Земята се оказват на една линия. Това се нарича слънчев изгрев на Сириус. Египетските пирамиди, Сфинксът и повечето египетски храмове са разположени в съответствие с тази посока.

Изгревът на Сириус след 70 дни отсъствие на небосвода съвпадал с ежегодния разлив на Нил, който започвал по времето на лятното слънцестоене. В древноегипетския календар началото на Новата година се падало на хелиакалния изгрев на Сириус.

В „Текстове от пирамидите” звездата Сириус (на гръцки Сотис) е наречена „бременната звезда”, тоест състояща се от две отделни тела. Звездата Сириус А била определяна като звездата на женското начало – Изида, „Великата майка”, и се противопоставяла на Сириус В – Озирис.

С други думи, египтяните смятали, че съзвездието Орион и звездата Сириус са небесната обител на Изида и Озирис, богове, отдавна ходили по земята и създали египетското царство и неговите жители, от които произлезли всички хора на Земята. След като Озирис и Изида напуснали Земята, всеки египетски фараон се надявал, че след смъртта му душата му ще се възнесе в небесното жилище на тези велики богове.

За да получи тази надежда реална подкрепа, в Гиза били построени трите Велики пирамиди, разположени в точно съответствие с разположението на трите звезди в пояса на Орион, а Сириус започнал да се смята за звезда на възкресението, мястото, където боговете вдъхват в телата на покойните монарси нов живот.

Астрономът Робърт Темпъл в книгата „Мистерията Сириус” свързвал високото ниво на развитие не египетската цивилизация около 4000 г. пр.н.е. с извънземни същества, дошли от Сириус. Според Темпъл именно пришълците от Сириус били основатели на древноегипетската цивилизация и нейни първи фараони.

Древните египтяни притежавали задълбочени знания по астрономия и тези знания не може да са получени самостоятелно. Възможно е преди хилядолетия египтяните да са наследили знанията по астрономия от извънземна цивилизация, дошла от Сириус?

Коментарите на специалисти

Директорът на руския държавен музей за източно изкуство, д-р на историческите науки Светлана Березина:

„За първи път основната в изследването на френската експедиция връзка на догоните с Космоса е прозвучала в книгите на Ерик Герие „Есе на тема космологията на догоните: ковчегът на Номо” и на Робърт Темпъл „Тайната на Сириус” през 1975 и 1976 г. Учените ги критикуваха жестоко, тъй като всички смятаха, че Марсел Гриол неправилно е разбрал разказите на догоните – на френски му е превеждал африканец, който не е знаел много добре догонски. Тоест това е бил двоен и не много точен превод.

Но за специалистите, изучаващи културата на Африка, догоните са интересни преди всичко с това, че в продължение на векове са успели да съхранят традиционния си начин на живот – не са им повлияли нито колонизация, нито цивилизация, нито християнство, нито ислям. Сега техният брой е над 600 000. И макар за толкова години да не са „дорасли” дори до нивото на държава, социалната система на техния племенен съюз е идеална. Това е изключително рядък случай.

Не толкова отдавна получихме сведения, че догоните са потомци на един от народите, живели някога в зелена Сахара, имали високоразвита цивилизация на границата на I–II хилядолетие пр.н.е. и напуснали Нигер поради опустяването на този район. Затова за етнографите догоните остават загадъчен народ, но не са свързани с Космоса.”

Главният редактор на „Астрономически вестник” на Московския държавен университет Алексей Скудньов:

„Не са могли пришълците да нарекат Сириус В най-малката и най-тежката звезда, тъй като навярно биха знаели за съществуването и на по-миниатюрни и доста по-плътни и тежки звезди. И защо те са съобщили на догоните само за четири спътника на Юпитер, докато към днешен ден са известни шестнайсет и не е сигурно, че това е окончателното число? Астрономията на догоните е близо до нивото макар и на доста развита, но земна астрономия, която те биха могли да знаят например от католическите мисионери „Бели отци”.

Могли ли са догоните да видят тези спътници благодарение на остро зрение и чисто небе? Едва ли. За да се види Сириус В през яркия блясък на Сириус А, е необходим поне 100-дюймов телескоп.”

Астрологът Александър Величко:

„Трудно е да се повярва, че мисионери, призвани да разпространяват сред африканците християнското вероучение, изведнъж са започнали да им четат лекции по астрономия, а неграмотните догони са ги запомнили в детайли.”

Кандидатът на философските науки Владимир Рубцов:

„За сложната система Сириус са знаели не само в Африка. Името на бог Тиштрия, олицетворяващ при древните иранци Сириус, произлиза от индоевропейски термин, означаващ „три звезди”.

Писателят, изследовател на непознатото Глеб Доровски:

„Със Сириус е свързан националният празник на догоните Сиги в чест на прародителя им Нома, дошъл на Земята от тази звезда. Провежданите на всеки 60 години церемонии Сиги се свързват от догонските жреци с периода на въртене на Сириус В около Сириус А, който, както твърдят догоните и съвременната наука, е равен на 50 години. Причината за несъвпадането на двете цифри не са установени от изследователите. Но в това, че за догоните двата цикъла – небесен и земен – имат връзка, учените са убедени. Тъй като фактически всеки догон може да вземе участие в този празник само веднъж в живота, това се явява за него единственият „небесен” рожден ден.

По време на всяка церемония Сиги се приготвя огромна „канага” – дървена маска на птица, която след това се съхранява на специално място. Елементарно преброяване на маските отнася началото на празнуването на Сиги примерно към 1300 г. А според други данни – и още по-рано. Значи астрономическите представи на догоните наистина са много древни.

Палеоастрономът Владислав Зинченко:

Знанията на догоните за звездната система Сириус не са първото свидетелство, че на Земята са идвали извънземни цивилизации. Например древните германци са твърдели, че техните предци са дошли на „летящи кули”. Инките са оставили легенда за „златен кораб”, дошъл от звездите. Наскоро в Египет са открити древни рисунки, на които са изобразени напълно съвременни вертолети и самолети, а в рисунки на асирийци – дори изображение на танк.”

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.

Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във “Фейсбук”