Прокуратурата и държавата могат да смачкат всеки, както направиха с мен. Това призна за първи път пред Фрог нюз бившият служител от СДОТО-МВР Добромир Димитров-известен изобретател на специална техника за подслушване и проследяване.

Покрай неочакваното обвинение за притежание на две пушкала, мъжът се докосва до безпощадната корупция в прокуратурата и вътрешното ведомство. Оказва се, че да осветлиш куцо скалъпена обществена поръчка за самолети, не е никак безопасно занимание. Това може да струва прекалено скъпо- работата, приятелите, семейството. Може да те остави, както той признава, без надежда и път. Вижте историята на Добромир Димитров, която прилича на изпитанията на много хора, осъдили държавата ни Страсбург заради своеволията на разследващите органи:

– Г-н Димитров, кога и как станахте клиент на прокуратурата като служител на МВР?

– През 2014-2015 г. срещу мен беше повдигнато обвинение за незаконно притежание на оръжие. В дома ми намериха законната пушка на Иван Киров-синът на отвлечения бизнесмен Киро Киров и пистолет на баща ми от едно време. За това получих условна присъда от 2 години, плюс три години изпитателен срок. Акцията срещу мен приличаше на тези, които се провеждат срещу терористи. По това време бях в Германия с 16-годишния ми син. На връщане, на ГКПП „Калотина” ме посрещнаха с белезници. Съответно тараш на цялата кола. Аз се чудя какво става. Не ми обясниха нищо. Казаха ми само: Ти сега ще видиш за какво става дума. През това време разбрах, че и съпругата ми са я задържали пред къщи. Имало е 25 коли, над 50 човека са я обградили. Влезли са у дома с гръм и трясък и започнали тараш-както те си знаят. Навсякъде, както им падне. От това жена ми преживя страхотен стрес. Това ми подсказа, че срещу мен се води целенасочена атака.

– Да не искате да кажете, че са ви „поръчали”?

– Точно така. Атаката срещу мен беше организирана заради работата ми в СДОТО-МВР /службата за подслушване и проследяване/. Тогава се занимавах с безпилотни самолети. Беше сформирана нова група със задачата да се организира разузнаване от въздуха. Всичко стана по времето на серията отвличания.

– Защо се превърнахте в „черната овца”?

– Имах доблестта да отида при тогавашното ръководство на МВР-Цветан Цветанов и Калин Георгиев, за да им докажа, че сделката на МВР с конкретна фирма е безсмислена. Ставаше дума за доставка на 4 самолета, като цената беше някъде между 3 и 7 милиона. Имам огромен опит с производството и сглобяването на самолети. Все пак цял живот се занимавам с това. Видях, че въпросните самолети не могат да правят това, за което МВР иска да ги купи. Убеден бях, че тези машини няма да се използват. Усетих, че парите ще отидат в нечий джоб, но самолетите ще си седят на склад.

– Верни ли се оказаха прогнозите ви?

– Абсолютно. До днес самолетите са складирани в школата в Симеоново и никой до този момент не ги е използвал.

– Как реагираха шефовете на МВР, след като предупредихте, че тази сделка е безсмислена?

– Калин Георгиев беше видимо шашнат. Веднага създаде група, която на място да провери как стоят нещата. Самолетът литна, но от него нямаше грам запис. На мястото дори бяха сложили червена Шкода, а самолетът мина на около 100 метра от нея. Колата, обаче изобщо не се виждаше на записа. Така думите ми и изчисленията, които бях направил, се потвърдиха.

– Какво стана със сделката?

– Уж я спряха, но след поредица от съдебни дела тя се реализира. Държавата си плати за нещо, което стои неизползваемо.

– Но да се върнем на полицейската акция. В МВР ви познават като колекционер на оръжия, който знае правилата за съхранение. Как тези, за които сте осъден, попаднаха у вас?

– С Иван Киров бяхме на лов. Съпругата му се обади и се наложи по спешност да тръгне. Остави законната пушка, с уговорката, че щом свърши работа, ще си я прибере. Пистолетът, който е много стар-семейна реликва някъде от 1927 г., го донесъл баща ми, докато съм бил в Германия. Иначе реално имах 12 пушки и 7 пистолета. Те са регистрирани по всички правила, с които съм отлично запознат. Защо, след като имам толкова голяма колекция, ще искам сам да се вкарам в капан за 2 пушкала?! Няма логика. Оказа се, че в продължение на година съм бил подслушван аз и съпругата ми.

– Каква е била целта?

– Да се хванат за нещо и да ме смачкат.

– Свършиха ли перипетиите ви с показната акция?

– Не. Оттам започнаха. След като мина данданията, около една година имаше тотално затишие. Началниците започнаха да ме питат какво става с делото. Изненадващо един ден адвокатката ми звънна и ми каза, че трябва да платя 4-5 хиляди евро на прокурора, за да приключи разследването в моя полза. Изненадах се, защото знаех, че нищо не съм направил. Казах, че няма да дам парите. След няколко дни полицай от Първо районно, който е от икономическа полиция, ме извика пред сградата на МВР. Той ми показа листче с моето име и личните данни. Каза ми: Изпраща ме прокурорът. Ако искаш бързо да приключи, трябва да дадеш 4000 евро.

– Втори човек поиска от името на прокурора същата сума, така ли?

– Да. Полицаят уточни, че трябва да бъда благодарен, защото прокурорът от 5000 евро свалил мизата на 4000 евро. Предупреди, че ако не платя, няма да станат нещата. Бях като попарен.

– Какво направихте?

– Разказах всичко на председателя на ДАТО. Той от своя страна ме свърза с тогавашния шеф на „Вътрешна сигурност” на МВР. Организираха се действия, с които въпросният служител и прокурор да бъдат уличени в корупция. За целта в операцията „влезе” и ДАНС. Бях оборудван с технически средства. Проведох няколко срещи, на които беше договорено предаването на парите. Ясно се записа и филмира исканата сума. Всичко вървеше гладко до вечерта преди парите да бъдат предадени. Тогава въпросният полицай дойде вкъщи и ми каза: Имаме подозрения, че нещо шикалкавиш. Уверих го, че всичко е точно. На другият ден, обаче не се появи.

– Допускате ли, че може да има къртица?

– Имам подозрения, че човек от „Вътрешна сигурност” е предупредил въпросният прокурор. Научих, че са били близки.

– Какво се случи с прокурора и полицая?

– Нищо, на работа са си и двамата. Пародия е, че този прокурор сега е в специализираната прокуратура. Т. е той се е издигнал в йерархията с тези методи на работа. Държавната машина така работи, че може да прави с човека каквото си поиска. Решават, смачкват те и край.

– Как се чувствате след това изпитание?

– Трудно се оцелява. Вратите за работа са затворени за мен, защото навсякъде ти искат свидетелство за съдимост. Иначе цял живот се занимавам със специална техника. В България и Германия имам много изобретения за подслушване и проследяване, които са патентовани. Службите за сигурност ги ползват и внедряват във всички нови технологии.

– Защо не информирате за това главния прокурор?

– Писал съм до него, до президента и премиера. Над една година чаках отговор от главния прокурор. Преди няколко месеца го получих. Първо се зарадвах, после вече-не.

– Защо се разочаровахте?

– Защото отговорът беше 10 реда и в него нищо не се казваше. От писмото разбрах две неща. Едното е, че прокурорът може да си прави каквото си иска. И другото-той винаги е прав.

– Вие сте осветлили една обществена поръчка в МВР. Преди дни президентът Румен Радев призова да се насочат прожекторите към тези поръчки. Не мислите ли, че тази работа може да се окаже опасна в България?

– Така излиза.

– Страхувате ли се, като разказвате за тези изпитания, че може да ви скроят нещо друго?

– Страхувам се, но нямам повече какво да губя. Работата ми е била да поемам рискове.

– Какви са окачванията ви?

– Надявам се тази присъда да се отмени. Нищо на никого не съм сторил. Нямам вина за нищо. Живея честно. Работя с двете си ръце. Създавам неща, с които се гордея. Ще ви призная- човек се чувства смазан след подобно изпитание. Спираш да мислиш, спираш да мечтаеш, да живееш. Имам усещането, че от най-малкото нещо, което направя, мога да си изпатя. Човек се чувства унищожен. Живея с усещането, че няма път за никъде.

Интервю на Катя Илиева