БЪЛГАРИЯ
Няма резерв за крадене, ако влезем в еврозоната. Няма и за инвестиране. Обзор на лъжите от изминалата седмица
Подобно на седмицата след затварянето на Корпоративна търговска банка, когато всякакви псевдоексперти и шамани започнаха да се изказват по въпроси, които не разбират и в крайна сметка разклатиха няколко банки, днес предложеният от президента референдум за еврото извади на преден план най-грозното, най-невярното и най-глупавото, което може да се каже за бъдещето на България при евентуална замяна на лева с евро.
Изрекоха го най-гласовитите представители на евроентусиастите и евроскептиците – Кирил Петков и Костадин Костадинов. Личности, които трябва да съзнават отговорността към групите от обществото, които водят, и не могат да си позволяват лъжи или некомпетентни изказвания.

Снощи борбата за лева се прехвърли върху твърденията, че след евентуалната му замяна с евро ще настане грабителство на десетки милиарди лева от резервите на Българската народна банка. Евроентусиастите пък забълнуваха за милиарди, които можело да се инвестират или да се използват за плащания по външния дълг.
Кулминацията настъпи в „Панорама“ по БНТ, където и Петков, и Костадинов показаха, че нямат грам подготовка да се изказват по темата и разчитат повече на ирационалните страхове сред обществото, вместо да представят разумен анализ.
„Вчера бях в кабинета на управителя на БНБ и говорихме половин час с гуверньора. Той ме увери, че само 900 милиона евро ще се вложат от БНБ към ЕЦБ. 20 милиарда ще останат резерви, които ще се управляват от БНБ. БНБ не изчезва. Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на БНБ или да ги използваме, за да си платим външния заем на държавата“, мотивира се Кирил Петков.
„От 70 милиарда, без тези 30, които ще отидат в ЕЦБ, вие имате ли доверие, че тези 40 милиарда, които ще останат като преходен остатък на бюджета, ще бъдат изхарчени правилно само с подписите на един или двама министри“, опонира му Костадин Костадинов.
Нито едно от числата, които съобщават Петков и Костадинов, не е вярно, както и съдбата на тези средства. Изключение са 900-те милиона евро, които Българската народна банка ще преведе на Европейската централна банка, за да участва във формирането на капитала ѝ. Всичко останало са глупости, които обиждат интелекта.

Всички спекулации се базират върху схващането, че валутният борд е стабилен, защото парите в брой са покрити два и половина пъти с чуждестранни валутни резерви. Популярното разбиране на безотговорната политическа класа е, че когато левът се замени с евро, няма да има нужда от поддържане на резерви. Според противниците на еврото, те ще бъдат откраднати от европейската „дълбока държава“, а според евроентусиастите ще се освободи ликвидност за държавни инвестиции, които ще издигнат българската икономика. По същество и двете схващания са неверни.
Онези „20 милиарда“, които Кирил Петков вижда, най-вероятно са 20 милиарда евро, които по популярното разбиране, че еврото струва два лева, представляват 40 милиарда лева. Това трябва да е приблизителната разлика между активите на БНБ, които са 78 милиарда лева, и онези 30.6 милиарда лева в брой, които БНБ ще замени с евро.
Тази логика не издържа, защото валутните резерви са активи на Българската народна банка, а срещу тях стоят капиталът и пасивите на банката. Парите в обращение са нашите пари. Когато ги обърнем в евро, БНБ вече няма да има като пасив левове в обращение. Еврото в обращение ще са новите пари, с които ще разполагаме, и новият компонент в пасива на БНБ.

Ще останат собствените пари на БНБ, записани като „Депозит към управление „Банково“ – те са 14 милиарда лева и няма как Петков да има предвид тях. Ще останат и някакви средства в перото „Задължения към правителството“, които представляват фискалния резерв. Преди седмица размерът му е бил 12 милиарда лева и тенденцията е към намаляване, така че и те не могат да обяснят 20-те милиарда, които Петков провижда. БНБ има и 19 милиарда лева в „Задължения към банки“, което е най-близкото число до фантазиите на Петков, но те са собственост на търговските банки и представляват техните резерви в централната банка. Това също са пари, върху които държавата няма достъп, и така единственото обяснение за „20 милиарда“, които споменава Петков, си остава грубо закръглената разлика между валутните резерви на БНБ след замяна на левовете в обращение с евро при сегашното им ниво.
Това не са сметки без кръчмаря, а блянове и приказки „алангро“, които може да изговори само човек като Петков, когато логореята му достигне пикови нива.
Също толкова подвеждащо и несвързано с реалността е и изказването на Костадин Костадинов. Според него разликата между общите валутни резерви и парите в обращение, след като се обърнат, ще бъде 40 милиарда лева и ще се превърне в „преходен остатък на бюджета“. Как така пари на централната банка стават пари на правителството, Костадинов не обяснява. Парите на правителството в БНБ са едва 12 милиарда лева с тенденция към намаляване, а откъде намира останалите близо 30 милиарда лева, лидерът на „Възраждане“ не казва.
Истината след подвеждащите послания на двамата е проста. Замяната на пари в брой с евро преди въвеждането на еврото ще води до пропорционално намаление на валутните резерви. За всеки 1.95583 милиона лева, които физическите лица внесат в БНБ с цел замяна, централната банка ще им даде по 1 милион евро. С толкова ще се намали както статията от пасива на БНБ „Банкноти и монети в обращение“, така и някое от перата в актива на централната банка. След като се изпишат пасивите и съответстващата им стойност се приспадне от сумата на актива, той ще продължи да съответства на същите пера. Това са „Банкноти и монети в обращение“ (в по-голямата си част евро), „Задължения към банки“ и „Депозит на управление „Банково“.

Собствениците на средствата остават същите. Освен фискалния резерв, който винаги може да бъде изхарчен от управляващите, към всички останали средства ще се подхожда, както се прави и сега.
„Понеже аз съм учил икономика, а вие – история“.
В размяната на реплики Кирил Петков опита да уязви Костадинов с тази реплика, но на практика накара публиката да се чуди дали в Харвард не се изучава някаква специална икономическа теория, различна от тази в останалите университети по света.
Причината е намерението на „Продължаваме промяната“, изказано от Петков – да внесат законопроект, с който резервите на България да се използват за погашения по външния дълг. Още в основите на финансите се преподава темата за стойността на парите във времето. Когато икономиката расте, с нея идва и инфлация. Погасителната вноска по един заем днес тежи много повече, отколкото вноска със същия размер при окончателното плащане на заема след 10 или 20 години. Затова заемите се предплащат само ако лихвената тежест по тях е твърде висока и не могат да се рефинансират с нови, по-нисколихвени. Предплащат се и ако са от Международния валутен фонд и докато не се изплатят, той се намесва във вътрешната политика на държавата. Във всички останали случаи изплащането на дълга при падежа му винаги е по-евтино и по-лесно, отколкото в произволен момент, когато длъжникът има ликвидност. Затова и Пламен Орешарски и Милен Велчев бързаха да изплатят само дълговете по брейди облигациите, по които сме заложили обезпечение, както и дълговете към МВФ. Всички останали заеми оставяха за изплащане към падежа им.
Кирил Петков, разбира се, не знае това. Трябва да обикаля по кабинети – я на управителя на БНБ, я на някой друг, който познава българската реалност, защото е менте икономист, дори и дипломата му да е от Харвард.
Седмицата, след като президентът Румен Радев повдигна темата за референдум относно въвеждането на еврото от догодина, и двата лагера влязоха в режим на надпревара по изприказване на глупости. Любимците на евроентусиастите обаче изпревариха с няколко обиколки и най-големите популисти сред евроскептиците. Изминалата седмица отбеляза интелектуалния и експертен фалит на представителите на т.нар. умнокрасивитет.

Еврозоната е предпоставка за катастрофа, ако след влизането в нея държавите се управляват от корумпирани и некомпетентни правителства. А точно такава изглежда най-претенциозната част от политическата класа, която претендира да представлява образованата част от обществото.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







