Държавна субсидия за партиен разкош. Големите партии са богати, много богати. Официално и законно, с пари от държавния бюджет.

Почти 448 милиона лева са глътнали партиите, откакто получават държавни субсидии, показаха официални данни на Министерството на финансите. С настоящия темп от по 10 милиона на тримесечен транш, догодина сумата ще надхвърли половин милиард. Издръжката се отпуска от 2002 г. насам, но основната част – над 400 млн. лв., са раздадени през последното десетилетие.За първите десет години размерът на субсидиите е скочил над 11 пъти – от 4,5 млн., докато е левче на глас, до 50,5 млн., когато е 12 лв. на действителна бюлетина.

Парите са увеличавани на четири пъти със закон и на шест пъти автоматично, с постановление – докато се изчисляват като процент от минималната работна заплата. Намалявани са само на два пъти – еднократно за 2010 г. с 15% и с един лев на глас от 2014-а насам. Големият скок на държавната издръжка беше комбиниран и оправдан с въвеждането на ограничения – забрана за дарения от фирми и нисък праг на даренията от граждани. Вярно, преди това срещу мижави суми (поне в официалната си част) някои близки до партиите дружества получаваха големи бонуси. А какво се промени след това? Просто този ценен източник на информация – списъкът с дружествата-дарители, вече го няма…

Запазени бяха останалите възможни източници на приходи – членски внос, дарение до 10 хил. лв. годишно на човек, завещания, собствени имоти, издателска дейност, кредити от банки до определен размер.

Само че от онази сценка, когато Борисов и Цветанов залагаха апартаменти за кампанията на ГЕРБ, изминаха… 144 милиона лева. Толкова са постъпили от 2009 г. до момента по сметките на партията от сметките на финансовото министерство. Ако на някого числото му се струва съмнително, може сам да го пресметне на сайта на Сметната палата от документите с подписа на Цветанов.

На „Позитано“ времената, когато нямаше пари за тока и пленумът мръзнеше в киносалона, също отдавна са в историята. За същия период социалистическата партия е прибрала над 67 милиона лева от държавата плюс още около 15 в предходните 7 години. Апаратът на столетницата миналата година е захранен с над 3 милиона, 5,5 милиона са похарчени за „външни услуги“, половин милион за „други разходи“ и т.н., всичко: 9 716 000 лв. И въпреки че беше изборна година, партията пак не се е охарчила сериозно, защото за 2017 г. има 12 680 000 лв. приходи, от които десет милиона и половина субсидия. На Нова година Корнелия Нинова и компания са гръмнали шампанското с 4 милиона в партийните сметки и 650 хиляди в партийните каси. А БСП е била на минус само преди три години.

Въпреки това шампанското може би им е нагарчало, защото в същия момент ГЕРБ е имала 17 милиона по сметките си, с 4 повече от предходната година. Най-голямата партия е получила 14,5 милиона издръжка и е отделила за заплати цели 5 от тях и други 6 за изборни и други разходи. Да не забравим, дарила е 300 хил. лв…

Членски внос ли – вече само БСП сериозно събира такъв (1 139 000 лв.), макар че, както стана ясно, моментално може да си позволи да спре. В ГЕРБ е 2 лв. годишно и пак очевидно не се изисква кой знае колко стриктно, след като са събрани само 110 хиляди лв.

Волен Сидеров пък изобщо не се занимава с такива дреболии, даже и дарения не му трябват. Беше време, когато от безпаричие щеше да спира партийния вестник, а сега издържа и телевизия и пак са му останали 900 хил. (не рубли, лева), като е теглил чертата за 2017 г. 714 000 лв. от които се държат кеш и, ако пожелаят, атакистите могат редовно да провеждат партийни мероприятия в „Къщата с часовника“ (че „Крим“ вече го няма), да организират плажен конгрес на Варадеро или пък лидерът им да управлява партията от хотел „Четири сезона“.

„Резултатът от нестопанската дейност на Политическа партия „Воля” за 2017 година е положителен в размер на 1412 хил. лв.“ – цитат от написания в търговски стил годишен финансов отчет на…, да кажем „формацията“. Трябва да е някакъв похват от другите бизнеси на Веселин Марешки – на книга разходите общо са едва 240 хил. лв. Всъщност, защо не, след като тази т.нар. партия миналата година не е разкрила никакви структури и е провела конгрес, за който никой не разбра.

Да не забравим някого – ВМРО е „напред“ с 548 хил. лв. С толкова повече е завършила 2017-а спрямо 2016-а, общо 1 863 000 лв., от които 800 хил. Красимир Каракачанов държи в трезор.

Миналата година Валери Симеонов е похарчил 306 000 лв. за реклама и 368 000 лв. за информационно медийно обслужване, 169 000 по граждански договори и 101 000 за консултантски услуги. И пак му е останал милион в резерв.

Звучи като майтап, но единствената партия „на минус“ за миналата година е ДПС. Със субсидия от 4,5 млн. и още половин милион приходи през 2017 г. е похарчила 6 млн. Но всичко е точно, защото е имала близо 5,5 млн. лв. резерви и само леко ги е стопила.

В обобщение – през 2017 г. с парите от държавните субсидии партиите са имали възможност да платят кампаниите си за парламентарните избори, да покрият всичките си останали разходи и пак са им останали общо 6 милиона лева.

Демокрацията е скъпо удоволствие, ще повтори някой изтъркания рефрен. Е, оказва се, че от българската демокрация по-скъпо нЕма.

Това показа изследване на студентската програма за законодателни проучвания на Народното събрание (отличници от горните курсове, владеещи чужди езици, под ръководството на авторитетен преподавател в съответната област), обхванало Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция, отчасти Испания и Италия плюс Швейцария. Вижте го, заслужава си, резюме е публикувано на сайта на НС. От всичките описани „тарифи“ в тези 24 европейски държави по-висока от българската е само субсидията във… Финландия – 12,5 евро на глас.

В над два пъти по-голямата Румъния издръжката е 0,04% от приходите в държавния бюджет, което прави горе-долу колкото е у нас. В Германия е 1 евро на глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки следващ плюс 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да не надхвърля 3300 евро. В Белгия е 1,25 евро на глас плюс 125 000 евро на партия. В Австрия е 218 000 евро на парламентарна партия и 2,5 евро на глас еднократно за извънпарламентарните партии плюс 2 евро за кампания за евровот. В Португалия е 1/135 от минималнта работна заплата (у нас беше 5%), но и това им се е сторило много и от 3,15 евро субсидията е намалена до 2,84 евро. В Естония, забележете, субсидии получават само извънпарламентарните партии – по 10 хил. евро годишно за над 1% и по 15 хил. за над 4% (прагът е 5%).

А сега нека се върнем към милата родна картинка. Към описаните по-горе партийни сметки прибавяйте съответната част от 38 милиона и половина за всяка следваща година на това статукво (прогнозата – от вас). От това изваждайте освен посочените разходи, ако щете и максималните по закон на формация 8 милиона за местни избори, 2 милиона за евровот и 3 милиона за парламентарни избори. Когато получите отрицателно число за големите партии, статуквото ще се промени…